Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. Н. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от председателя П. Н. по административно дело № 4294/2023 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
Образувано е по жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. срещу решение № 562 от 02.02.2023 г. по адм. д. №9891/2020 г. на Административен съд София - град, с което е отменено решение № РД-16-870/15.09.2020 г. издадено от ръководителя на Управляващия орган на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 за определена на „Нованор“ ООД финансова корекция в размер на 100% върху предоставената безвъзмездна финансова помощ по АДБФП № BG16RFOP002-1.001-0454-C01, с бенефициент „Нованор“ ООД на стойност 966 910 лв.
Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Счита за неправилни изводите на съда, че е констатирано изпълнение на проектното предложение при извършена мониторингова проверка след предварително известяване на бенефициента, въпреки, че служители на УО са извършили внезапни проверки, при които не е бил осигурен достъп до помещението, където е изпълнен проектът, тъй като видно от представеният по делото протокол от внезапна проверка на място на 07.03.2018г. е бил осигурен достъп до помещението, където е следвало да се изпълнява проектът, а именно на адрес гр. Плевен, ул. „Г.С. Р." № 48А, при която са липсвали повечето от активите по договора, като за тяхната липса са давани противоречиви обяснения. При втората внезапна проверка на 03.04.2018г. не е осигурен достъп, с което е допуснато нарушение на Общите условия по договора. При извършена проверка по друг сигнал за нередност, на мястото за изпълнение на друг договор № BG16RFOP002-1.001-0398-C01, със същият адрес гр. Плевен, ул. „Г.С. Р." № 48А, на 13.02.2020г., където е и местоизпълнението на процесния договор, е установено, че помещението е затворено и заключено, а на входната врата има табела „Продава се", за което има и наличен снимков материал.
Относно извода, че при извършена мониторингова проверка след предварително известяване на бенефициента е констатирано изпълнение на проектното предложение, счита, че не е доказано. Свидетелят С. П., дал показания, че при извършена от него проверка по изпълнението на договор № BG16RFOP002- 1.001-0454-С01, в период октомври или ноември 2018г. цялото оборудване по проекта било налично и функционирало, но на въпроси дали при направената демонстрация се е генерирал конкретен код на софтуера, който е доказателство за съществуването и функционирането му, свидетелят Попов казал, че не си спомня за такъв код, същият отговор дал и разпитаният свидетел И. Н.. Свидетелят М. Д. заявил, че е ръководител на проекта по изпълнението на договор № BG16RFOP002-1.001-0454-C01, но в документите по сключения процесен договор, неговото име не фигурира
Счита, че приетата съдебно-техническа експертиза не дава отговор дали процесният софтуер е функционирал, а че приложението Civi, базирано върху процесния софтуер е извършвало обмен на данни с облачната услуга Coogle Cloud Platform. Съдът уточнил, че на 01.05.2020г. е подаден сигнал от потребител в Coogle Play, че приложението Civi не работи коректно, което счита за доказателство за неизпълнението на договора. В подкрепа на това, че договора реално не се е изпълнявал излага факти, съдържащи се в решението за финансова корекция и необсъдени от съда, данни за потребена електрическа енергия по месеци за периода от месец септември 2017г. до месец декември 2018г., на адреса за местоизпълнение на проекта гр. Плевен, ул. „Г.С. Р." № 48А, съгласно които за цитирания период са отчитани минимални количества.
Сочи, че никакви действия, освен разработването на иновативния продукт „Внедряване на интелигентно софтуерно решение за автоматично идентифициране на проблеми по пътната мрежа Maplab Road Spectrum иновация от Нованор ООД" не са извършени. Липсва индиция начинът, по който е използван предоставеният ресурс, да способства за постигането на предвидените по проекта цели. Доколкото безвъзмездната финансова помощ е целева и е свързана с постигането на конкретни резултати, не се доказва постигането на икономически ефект от разходването й. Дори да се приеме че целевите средства, предоставени по проекта, са разходвани за разработване на иновативния продукт „Внедряване на интелигентно софтуерно решение за автоматично идентифициране на проблеми по пътната мрежа Maplab Road Spectrum иновация от Нованор ООД" това не предполага неговата икономическа обоснованост предвид факта, че не функционира.
Ответната страна е представила писмен отговор. Счита, че изпълнението на проектното предложение се установява от свидетелските показания, като цитира показанията на свидетелите Попов, Ненова и Ал. Гавазов пред първата инстанция и от приложените по делото писмени доказателства - формуляри от 24.10. 2018 г. и от 11. 12. 2018 г. за извършени посещения на място, първа писмена оценка № РД-16- 1471/04. 12. 2018 г. на министъра на икономиката, комплексната съдебно компютърно-техническа и счетоводна експертиза,, както и приложените към делото: данни, доказващи извършени полети - данни и справки от сървъри и мобилни конфигурации - разпечатка от приети и обработени входящи данни от триосови акселерометрични устройства; - месечна справка.
По отношение на доводите. че, договорът реално не се е изпълнявал., с оглед данните за консумирана ел. енергия на адреса на местоизпълнеинето, счита, че следва да се вземе предвид, че от описанието на дейностите по проекта - единственият начин за реализирането му е безпилотният летателен апарат и мобилните конфигурации /компютри/, да събират данни от различни точки в Северозападен район. Местосъбирането на данни непрекъснато се променя, за да се осигури необходимата и зададена по договора като цел информация за функционирането на Maplab. Съгласно посочените междинни и финални отчети дружеството е изпълнявало дейностите по доставка и разработка на иновацията в периода 23. 01. 2017 г. -14.12. 2017г., като в периода 23. 01. 2017 г. - 30. 08. 2017 г. са се извършвали и фактическите дейности по заснемане и тестване в гр. Плевен, съобразно актуалните метеорологични условия. След навлизането в зимния период не е прието за възможно да се извършват летателни дейности на дрон в условия на ветрове, дъждове, снеговалежи и др. Представената справка от УО за потребена електроенергия доказвала, че за периода 09. 2017 г. - 11. 2018 г. оборудването, закупено по проекта е работило непрекъснато, като за различните месеци е работило между 42 и 720 часа средно на месец, като се има предвид и консумираната от др. електроуреди техника в офиса, която работи, когато служителите не са на терен, а извършват дейности по техническо обслужване в сървърното помещение.
Приетата по делото комплексна експертиза установила, че изпълнението на проекта е започнало на 23. 01. 2017 г., като по проекта са извършени три етапа: - придобиване на оборудване за внедряване на продукта; - придобиване на дълготрайни нематериални активи, необходими за внедряване на продукта; - разработване на пазарно проучване с цел успешна реализация на иновативния продукт. „Нованор" ООД е придобило заложените в проектното предложение и договора за безвъзмездна финансова помощ материални и нематериални активи. Документите, с които са придобити са договор, фактура за авансово плащане, фактура за окончателно плащане, приемо-предавателен протокол, платежни нареждания за плащане на дължимите суми по банков път. Придобитите активи са заприходени в счетоводството на дружеството. "Нованор" ООД е сключило договор с „Декори" ЕООД на 18.04. 2017 г. с предмет разработване и изготвяне на пазарно проучване на възможностите за позициониране на иновативен продукт Maplab Road Spectum на пазара в САЩ. Издадени са фактури за авансово и окончателно плащане по този договор, платени по банков път.
Към периода на изготвяне на експертизата /2022 г./ системата Maplab Road Spectum вече не функционира, но експертизата установила доказателства за нейното функциониране в периода 2017 г. - 2020 г. и връзката й със Surface AI и Civi. Мобилното приложение Civi с уникален идентификатор com.novanor.-civi е работило за продължителен период от време от началото на проекта до април 2020 г. Видно от справка с електронния магазин Google приложението е собственост на „Нованор" ООД. Експертизата е установила, че приложението Civi използва модули от библиотеката Maplab Road Spectum. Следователно Maplab Road Spectum приложение е съществувало в работещо състояние по времето, в което Civi е функционирало, двете системи са свързани. Първият запис от Уеб архива на сайта Civi.bg е от 29. 10. 2017 г. Според експертизата това е дата около началото на създаването на приложеното Сivi. Експертизата установила по данни от всички извършени проверки, че Maplab Road Spectum е функционирала до м. април-май 2020 г. Връзката й с Civi показва, че проектът е бил в работещо състояние. Коментираният от касатора сигнал на 01. 05. 2020 г. от потребител на Google счита, че установява обратното на твърдяното неизпълнение на договора, а именно, че до тази дата приложението е функционирало, в подкрепа на което са и изричните констатации на експертизата.
Доказателствата сочат, че безпилотният летателен апарат и наземната станция са извършвали заснемания на пътна настилка в Северозападен район, а заснетите данни са обработват от мобилните конфигурации и сървърите към тях. Акселерометрични данни от мобилни устройства се обработват и се корелират с данните от дрона . Копия на изходните данни, продукт на изчисленията се изпращат към облачната услуга GOOGLE CLOUD на американската компания GOOGLE INC., представлявана в Европа от търговското дружество GOOGLE Ireland Limited (No 6388047V). От приложение № 13 се вижда месечна справка от системата на GOOGLE за изпращаните данни по процесния проект в секция Label, с описание ,,project:bgl6rfop002-1.001-0454" след успешното внедряване на софтуерния продукт Maplab. Дружеството е повишили иновационния си капацитет, в резултат на което са създадени софтуерите от изцяло ново поколение с елементи на изкуствен интелект - CIVI и Кейси по разработването на които са взели участие служители-програмисти на дружеството
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
При проверка на финален отчет по ДБФП № BG16RFOP002-1.001V0454-C01, сключен с бенефициента „Нованор" ООД, QT мониторингови експерти в ГД ЕФК е констатирано, че по договора е закупен „Софтуер с алгоритъм за Интелигентно локализиране и трансформиране на последователност от маршрутни точки" със сериен номер-N9TT-9G0A-B7FQ-RANC, който е напълно еднакъв със серийния номер на „Софтуер за обработка на голямо количество данни с машинно самообучение" закупен две години по-рано по друг приключил договор по ОПИК (№ BG16RFOP002-2.001-1264-C01 с бенефициент „Ай Си Ти Солюшънс" ООД). По единия договор дружеството „Нованор" е доставчик на софтуера, а по другия договор „Нованор" ООД, е бенефициент.
На 7.03.2018 г. е извършена внезапна проверка на местоизпълнението по договора - гр. Плевен, ул. „Г. С. Р." № 48. При посещението в офиса на бенефициента се констатира, че:
Относно активите „Специализиран сървър - 2 броя" - са налични на мястото на изпълнение на проекта, но не функционират, а са включени единствено в електрическата мрежа.
Относно активите „Мобилна компютърна конфигурация с вграден специализиран софтуер - 4 броя" - на местоизпълнението по проекта е установено наличието само на една стационарна компютърна конфигурация със сериен № TL 207 180 987 UK, от общо 4 броя закупени по ДБФП № BG16RFOP002-1.001-0454-C01. От упълномощения представител на бенефициента, присъствал на проверката е пояснено, че останалите компютърни конфигурации се намират в гр. София. Конфигурацията е свързана единствено към електрическата мрежа, без да има връзка с друга локална мрежа. По време на проверката наземната станция и безпилотния летателен апарат липсват от местоизпълнението. Представен е двустранно-подписан протокол от дата 19.01.2018 г. за предоставяне и на двата липсващи компонента за ползване от друго юридическо лице [Фирма 5]. В протокола е описано, че активите са предоставени на трето лице във връзка с проект на „Нованор" ООД към „Българска телекомуникационна компания" ЕАД в качеството й на посредник на сделката.
Относно актива „Софтуер с алгоритъм за интелигентно локализиране и трансформиране на последователност от маршрутни точки - 1 брой": същият е констатиран при проверката и се визуализира на монитора със сериен номер M89T-TK4C-DEAD-QNUX, вече различен от серийния номер N9TT-9G0A-B7FQ-RANC, съществувал в идентификационните данни на софтуера по време на посещението на място от мониторинговите експерти на УО на 28.12.2017 г. (видно от приложените по преписката формуляр за посещение на място и снимков материал) Серийният номер M89T-TK4C-DEAD-QNUX в документите констатиран при проверката на място на 7.03.2018 г., също така е различен и от номера в първоначално подписания и представен на УО приемо-предавателен протокол от 1.06.2017 г. На 7.03.2018 г. на проверяващият екип е представен нов приемо-предавателен протокол за доставка, подписан между „Нованор" ООД и „Т. Л. , с нова дата - 3.02.2018 г. В същият е вписан новия сериен номер M89T-TK4C-DEAD-QNUX;
Софтуерът с алгоритъм за интелигентно локализиране и трансформиране на последователност от маршрутни точки е демонстриран на преносим компютър (лаптоп), различен от компютърните конфигурации, закупени по проекта. Преносимият компютър не е част от инвестицията по ДБФП № BG16RFOP002-1.001-0454-C01.
Относно актива „Софтуер за картови услуги с географска информационна система - 1 брой" - същият е констатиран при проверката и се визуализира със сериен номер QK6A-JI6S-7ETR- 0А6С, съответстващ на серийния номер, посочен в приемо-предавателния протокол от 1.06.2017 г. Софтуерът също е демонстриран на преносим компютър (лаптоп) различен от компютърните конфигурации, закупени по проекта. Преносимият компютър не е част от инвестицията по ДБФП № BG16RFOP002-1.001-0454-C01.
Копия от Финансово-счетоводните документи свързани с доставката на активите по договора са изискани и предоставени на УО със заличавания, заверени с подпис, печат и „Вярно с оригинала".При проверката на място на 7.03.2018 г. от бенефициента се представят финансово - счетоводни документи със заличавания (копие на извлечения от разплащателна сметка с IBAN BG31UNCR70001522154940, удостоверяващи извършени плащания по фактури № 1000000005 и № 10000000006 от 01.06.2017 г., както и по фактури № 1000000002 и № 1000000003 от 02.05.2017 г.).
УО извършил втора внезапна проверка на местоизпълнението в гр. Плевен на 3.04.2018 г., при която е установил, че офисът на дружеството „Нованор” ООД на адрес ул. „Г. С. Р.” № 48 в гр. Плевен не работи. От страна на бенефициента не е осигурен достъп до помещението.
При първата проверка на 7.03.2018 г. повечето от активите по договора липсват, за което бенефициентът „Нованор" ООД представя противоречиви документи и обяснения. Софтуерите се демонстрират на мобилно у устройство, което не е част от инвестицията по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. При втората внезапна проверка на място на 3.04.2018 г. липсват всички активи по договора и до офиса на бенефициента в гр. Плевен изобщо не е осигурен достъп, с което е допуснато нарушение на чл. 14.5 от Общите условия към сключения ДБФП BG16RFOP002-1.001- 0454-С01. Възниква предположение, че закупените активи със средства от ОПИК не се използват за предвидените дейности по начина описан в ДБФП.
На 9.06.2020 г. служители по нередности на УО съвместно с длъжностни лица от ДАНС и Първо РПУ, гр. Плевен извършат внезапна проверка на местоизпълнението по ДБФП BG16RFOP002-1.001-0454-C01 находящо се на адрес гр. Плевен, ул. „Г.С. Р." № 48 А. При проверката офисът нает от [Фирма 4] отново е заключен. Ролетните щори са спуснати. Залепена е табела „продава се". На телефона посочен за контакт по ДБФП не отговаря никой. Видно от посоченото в договора номерът е с една цифра по-малко от необходимото, за да бъде осъществена връзка с абоната.
С писмо № 11-00-102/20-07.2020 г. СПРБ представила на УО заверено копие от разпит на управителя на „Т. Л. , в качеството му на обвиняем по досъдебно производство № 26/2020 по описана СО СП, пр. пр. № 849/2019 г. по описа на СП. Дружеството „ТЕЛЕРАЙЗ ЛИМИТЕД” е избрано за доставчик на всички от активите по ДБФП BG16RFOPOD2- 1.001-0454-С01, включително „Софтуера с алгоритъм за интелигентно локализиране и трансформиране на последователност от маршрутни точки" и „Софтуера за картови услуги с географска информационна система" с помощта, на които [Фирма 4] е следвало да разработи „Софтуера за автоматично идентифициране на проблеми по пътната мрежа Maplab Road Spectrum". В показанията си управителя на търговското дружество заявява, че „ТЕЛЕРАЙЗ ЛИМИТЕД", което представлява и което е избрано за изпълнител от [Фирма 4] по ДБФП BG16RFOP002-1.001-0454-C01 (сключен договор BG16RFOP002-1.001-0454-C01-Su01), няма работници на граждански, трудови договори и подизпълнител, а тя самата работи по трудов договор в дружеството [Фирма 6] (чиято дейност е реклама под черта, т. е. обичайно раздава флаери), както и като актриса на свободна практика. Регистрацията на „ТЕЛЕРАЙЗ ЛИМИТЕД" била предложена от управителят на [Фирма 4] и извършена по интернет, а представляващата „ТЕЛЕРАЙЗ ЛИМИТЕД" не била инсталирала или разработвала софтуер.
С писмо № 11-00-102/20.07.2020 г., Специализираната прокуратура на РБ предоставила на УО заверени копия и от разпитите на свидетели по досъдебно производство № 26/2020 г. по описа на СО СП - представляващи работният екип на дружеството [Фирма 4] и назначени на различни длъжности в компанията през периода 2017-2019 г.
В предоставените на УО писмени доказателства се съдържат данни, че през периода 2017 г. - 2018 г. целият екип от програмисти на дружеството [Фирма 4] са разработвали само приложенията „CiVi" и „Кейси" и софтуер за следене на снегорини в АПИ. Приложението „CiVi" представлявало продукт за подаване на сигнали (данни за обработка) към общините, тип „CallSofia". Никой от разпитаните свидетели работили за дружеството [Фирма 4] като програмисти, а и на други длъжности, в различни периоди от време не е работил и не знае останалата част от заетите лица да са работили или внедрявали иновативен продукт - софтуер за автоматично идентифициране на проблеми по пътната мрежа Maplab Road Spectrum - представляващ основната проектна идея на ДБФП № BG16RFOP002-1.001-0454-C01.Определени лица в компанията били ангажирани да направят корекции в компоненти на софтуер, така че поставената табела на „еврофондовете", да започне да изглежда еднакво в трите компонента на един софтуер. Един от програмистите на дружеството посочва, че Софтуер „Интегрирана система за анализ, контрол и навигация на мрежа от превозни средства", е част от софтуера за снегорините, който вече е продаден на АПИ, а проектът Road Spectrum, той така и не бил завършен. Имало нещо като прототип на този проект, една кола на която са инсталирани сензори за отчитане на / проблеми по пътя (дупки), със снимка на тестово „Порше", но този проект не бил завършен. Имало, че ако се завърши тази програма може да се включи също към Maplab". В един от дните през 2018 г. за гр. Плевен били изпратени четири стационарни компютъра, за да може да се отчете, че е изпълнен някакъв европроект, и които после да се върнат в софийския офис. В периода януари 2017 г. началото на април 2017 г. във фирмата бил закупен дрон, за който имало идеи за използването му, за доставки на стоки (тип куриерски услуги), преброяване на стада, СОТ и пр. Стойността му била ориентировъчно 5 000 (пет хиляди) лева, поръчан по всяка вероятност по интернет. Малко след закупуването му дрона бил разбит в автомобил, паркиран на служебния паркинг на сградата, където се помещавал в гр. София на бул. „България", сградата „Вертиго" и където се извършвали опитите с него и която дрона не напускал на разстояние повече от 500-600 метра от там. Никой от работниците на дружеството [Фирма 4] не бил запознат същото да има офис в провинцията или където и да било другаде.
От предоставените материали по фактури на ЧЕЗ Е. Б. АД, в помещението находящо се в гр. Плевен, ул. „Г.С. Р." № 48 е видно потребената електроенергия стойност по месеци В материалите предоставени на УО се съдържат данни и че помещението било обявено за продажба още преди да бъде сключен договора за наем през месец октомври 2017 г. А при организирани огледи с цел продажба на помещението било забелязано, че след ноември 2018 г. офисът бил заключен и необитаем.
В материалите предоставени на УО се съдържат данни, че на 25.04.2020 г. закупения по ДБФП BG16RFOP002-1.001-0454-C01 безпилотен летателен апарат Sky robotics (дрон), LP-01 е иззет при претърсване и изземване в присъствието на поемни лица от офиса на [Фирма 4], находящ се на бул. „България" в гр. София. Мястото, на което е открит безпилотния летателен апарат е различно от местоизпълнението по сключения ДБФП BG16RFOP002-1.001-0454-C01 и съвпада с мястото, където според описанията на свидетелите представени по-горе, дронът пребивавал от самото му закупуване.
Като взел. предвид събраните материали в хода на административното производство, в т. ч. проверките на място и в ИСУН 2020, писмените доказателства предоставени на УО от Специализираната прокуратура на РБ и ДАНС по досъдебно производство № 26/2020 г. по описана на СО-СП, пр. пр. № 849/2019 г. ДАНС, УО приел, че при изпълнение на проекта по ДБФП № BG16RFOP002-1.001-0454-C01 бенефициентът [Фирма 4] е допуснал и извършил фиктивно изпълнение на договора като е усвоил предоставеното му безвъзмездно финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове без реално да изпълни предвидените дейности и без да постигне заложените цели.
От цялостната информация събрана в хода на проверката по сигнал № 137 УО на ОПИК приема за установено, че бенефициентът [Фирма 4] е усвоил публичен ресурс в размер на 966 910, 00 лв., без реално да бъдат изпълнени дейностите по проекта и без да бъдат постигнати целите на одобреното проектно предложение и процедура BG16RFOP002-1.001 по принцип. Активите по проекта са доставени фиктивно и при условията на липса на всякаква конкуренция при възлагането на процедурата за избор на изпълнител и разходването на безвъзмездните средства. Дружеството доставчик „ТЕЛЕРАЙЗ ЛИМИТЕД" няма дейност, нито работници и никога не разработвало или доставяло софтуери във времето и в гр. Плевен. Дейностите по ДБФП BG16RFOP002-1.001-0454-C01 не са изпълнени съгласно одобрения проект, а на УО е демонстрирано фиктивно изпълнение като са транспортирани компютри от софийския офис на дружеството, единствено с демонстрационна цел при това на неизвършената разработка „Maplab Road Spectrum". Представеният като закупен безпилотен летателен апарат никога не е напускал пределите на гр. София и не е използван за целите на ДБФП BG16RFOP002-1.001-0454-C01.
Реално безвъзмездната финансова помощ е усвоена за активи, с които не са извършвани предвидените в проектното предложение дейности, за да бъдат постигнати целите на проекта и процедурата, при това не са постигнати в пълна степен. Установеното влиза в противоречие с принципите на: „ефикасност” - свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите (в случая е налице фиктивно изпълнение на ДБФП № BG16RFOP002-1.001-0454-C01 и целите не са постигнати) и принципа на „ефективност" - свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите действия - целите по ДБФП № BG16RFOP002-1.001-0454-C01 не са постигнати в пълна степен.
Бенефициентът е демонстрирал целенасочено фиктивно изпълнение на дейностите по проекта, в т. ч. чрез предоставянето на първични счетоводни документи в ИСУН 2020 и не е използвал финансовата подкрепа от ЕСИФ за целите на одобреното проектно предложение без реално да бъдат изпълнени дейностите по проекта и без да бъдат постигнати целите на одобреното проектно предложение.
Активите по проекта са доставени фиктивно и при условията на липса на всякаква конкуренция при възлагането на процедурата за избор на изпълнител и разходването на безвъзмездните средства, а дейностите по ДБФП не са изпълнени съгласно одобрения проект. С усвоения финансов ресурс не е извършена предвидената пазарна реализация на иновативен продукт - софтуер за автоматично идентифициране на проблеми по пътната мрежа Maplab Road Spectrum,
Налице е фиктивно изпълнение на ДБФП BG16RFOP002- 1.001-0454-С01, водещо до пълно непостигане на целите на проекта и процедурата като с предоставените безвъзмездни публични ресурси не са постигнати целите на одобреното проектно предложение и обявената процедура в пълна степен. Без получените неправомерно 5 допълнителни точки за регионална приоритизация за гр. Плевен, където сключения ДБФП всъщност не е изпълняван, финансирането на проекта е нямало да бъде осъществено по принцип.
АССГ е приел, че съгласно ССЕ, дружество „Нованор“ ООД е придобило заложените в проектното предложение и Договор за безвъзмездна финансова помощ материални и нематериални активи. Документите с които са придобити, са Договор, фактура за авансово плащане и фактура за окончателно плащане, както и приемо-предавателен протокол, придружени с платежни нареждания за дължимите суми по тях. ДМА и ДНА са заприходени в счетоводството на дружество „Нованор“ ООД, като серийните им номера са изследвани и описани в СТЕ. Няма налични счетоводни данни за отдаване под наем или продажба на процесиите активи в периода 2017 г. - 25.04.2020 година. На поставения въпрос, касаещ наличието на счетоводни документи установяващи софтуер с наименованието Marlab Road Spectrum да е извършвал обмен на данни с облачната услуга (под “облачна услуга” да се разбира продукт с интернет адрес cloud.google.com Google Cloud Platform) на американската компания Google се установява, че документи в подкрепа на това обстоятелство се намират в документите между „Нованор“ ООД и дружество „Декори“ ЕООД, във връзка с разработване и изготвяне на пазарно проучване на възможностите за позициониране на иновативен продукт Marlab Road Spectrum на пазара в САЩ. Приложени са осчетоводени фактури, придружени от документите за разплащането за извършените услуги.
От заключението на СТЕ се установило, че продукт с наименование Maplab Road Spectrum е бил разработван в периода 01.2017г. - до 12.2018г. По данни от всички проверки става ясно, че Maplab Road Spectrum, функционира до 2020 г. Връзката му със Civi показва, че проектът е бил в работещо състояние. На 01.05.2020 г. потребител на Google подава сигнал към администраторите на приложението Civi, което означава, че малко преди тази дата приложението е спряло да работи. Причината да спре да работи коректно е, че използва библиотеки от проекта Maplab Road Spectrum, които вече не са били достъпни. Софтуер с наименованието Maplab Road Spectrum е извършвал обмен на данни с облачната услуга Google Cloud Platform. Извадката е за цялата 2019 г. Приложението Civi използва за своите нужди модули от библиотеката MapLab Road Spectrum. Следователно MapLab Rod Spectrum приложение е съществувало в работещо състояние по времето в което Civi е функционирало. Първият запис от Уеб архив на сайта civi.bg е от дата 29.10.2017г. Счита се, че това е дата около началото на създаване на приложението Civi. Уеб архив работи по определени алгоритми и не е задължително да е запаметил първата и последната дата на съществуване на даден уебсайт. Последната дата, на която Уеб архив е направило запис е 15.05.2020г. Това означава, че преди тази дата приложението е спряло да бъде посещавано от потребителите и системата е спряла да прави активни архиви. От друга страна на 01.05.2020г. е подаден сигнал от потребител в Google Play, че приложението не работи коректно. Това означава, че потребителите имат възможност да го инсталират, но нямат възможност да работят с него, изписва им някаква грешка. Невъзможността да се работи с приложението произтича от факта, че няма как да се достъпят ресурси на сървъри, които са изключени и не работят. Според вещото лице, взимайки предвид факта, че реакцията на потребителите не е мигновена, мобилното приложение Civi е работило коректно няколко дни преди 01.05.2020г.
За да отмени оспорения акт съдът е приел, че съдебно-техническа експертиза установява, че са налице следните активи: Специализиран сървър, Мобилна компютърна конфигурация с вграден специализиран софтуер, Софтуер с алгоритъм за интелигентно локализиране и трансформиране на последователност от маршрутни точки, Софтуер за картови услуги с географска информационна система, Автономна наземна станция за събиране на данни, самозареждане и съхранение на безпилотен летателен апарат. Техническата експертиза установява, че има закупена техническа обезпеченост за нуждите на софтуерната разработка.
Отделно от това се установило, че е Maplab Road Spectrum функционира до 2020 г. и връзката му със Civi показва, че проектът е бил в работещо състояние.
В общите условия - чл. 14.5 е разписано задължение на бенефициента да осигури достъп на органите, извършващи проверки до местата, където се осъществява проекта, но съдът не намерил основание да счита, че тази разпоредба е нарушена, тъй като са налице писмени доказателства за спазване на тези клаузи, предвид констатациите на осъществената мониторингова проверка, които факти са потвърдени и чрез устни доказателствени средства - разпити на свидетели. В клаузите на договора не е разписано задължение за постоянно присъствие на упълномощено лице, за осигуряване на достъп до обекта по всяко време. Това обстоятелство не се отрича от органа и е залегнало при обсъждане на аргументите на бленефициента. Органът счел, че е налице нарушение, без да обсъжда наличието на извършена вече проверка, осъществена на място и при осигурен достъп. Съдът не споделил изводите на органа, че поради неосигурен достъп от страна на бенефициента проверката не е удостоверила нито наличността на инвестицията по ДБФП, нито използването й.
Съдът направил извод, че не е установено бенефициентът да е нарушил принципа на добро финансово управление, в частност принципите на ефективност и ефикасност, които изискват с предоставения бюджет да се постигат поставените цели и да се извършат предвидените дейности. т. е. бюджетът не следва да се използва за различни цели и дейности от заложените в Насоките и ДБФП. В случая, целите на проекта е да бъде разработен иновативен продукт, което е вписано и в т. 1.1 от ОУ към ДБФП. Съгласно цитираната разпоредба бенефициентът е длъжен да изпълни проекта съобразно описанието, съдържащо се в Приложение 1, което описание, съгласно проектното предложение, включва разработването на иновативен продукт „Внедряване на интелигентно софтуерно решение за автоматично идентифициране на проблеми по пътната мрежа Mablab Road Spectrum - иновация от Нованор ООД“. В рамките на ДБФП такъв иновативен продукт от бенефициента е изготвен и внедрен в предприятието му в съответствие с целите на ОП „Иновации и конкурентоспособност“, приоритетни оси: Технологично развитие и иновации; Наименование на процедурата: Подкрепа за внедряване на иновации в предприятията. Софтуерният продукт е иновативен, тъй като е нов-по смисъла на дадената в Насоките дефиниция и по смисъла на описанието, дадено в проектното предложение. Налице са и доказателства за авторството на продукта. Това означава, че отпуснатият на дружеството бюджет е изразходен по предназначение, в съответствие с целите и дейностите по проекта. По отношение на представените доказателства в хода на образуваното досъдебно производство, събрани в хода на разследването, приел, че са неотносими към производството по ЗУСЕФСУ, тъй като чл. 39, ал. 2 от АПК не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.
Решението е правилно.
Доводите в касационната жалба не дават основание за отмяна на обжалваното съдебно решение. Съдът правилно е приел, че неосигуряването на достъп до помещението на определена дата не е достатъчно да се приеме неналичност на инвестицията по ДБФП и използването й. Протоколите съставени при осигурения достъп при които е установена липса на част активите на мястото на проверката следва да се обсъждат във връзка с всички събрани допустими доказателства в административното производство. От това, че при проверка на адрес гр. Плевен, ул. „Г.С. Р." № 48А, са липсвали повечето от активите по договора не може да се направи извод, че проектът не се е изпълнявал и то на това място. Дейностите по проекта се извършват както в офиса в гр. Плевен, така и извън него събират се данни от различни точки в Северозападен район. Във връзка с местоизпълнението на договора, дружеството е твърдяло, че е наело за нуждите на проекта два офиса в гр. Плевен, единият от които е на визирания в материалите от първа и втора проверка адрес - ул. „Г. Р.", № 48, а вторият - посетен при третата проверка е на адрес - гр. Плевен, ул. „Българска авиация", № 1. УО не е посетил и двата офиса на дружеството, а само този на ул. „Г. Р.", № 48.
Фактическите твърдения на органа, че софтуерите не са били разработени от „ТЕЛЕРАЙЗ ЛИМИТЕД", се основават на свидетелски показания в досъдебното производство, от които не може да се направи извод, за липса на реална доставка на софтуерите закупени от възложителя бенефициент от изпълнителя - дружеството регистрирано във Великобритания, тъй като не е установено по надлежния ред.
Правилно е прието от съда, че предоставените протоколите за разпит на свидетели в досъдебното производство, не могат да са доказателство за твърденията на УО в производството по налагане на финансова корекция. за фиктивно изпълнение на договора за безвъзмездна финансова помощ. Освен, че е имало показания в противна насока, както се сочи от дружеството, доказателствата събрани по друго дело не могат да се ползват като доказателство по настоящото дело с оглед принципа на непосредственост. Видно от данните по делото наказателното производство не е приключило и не може да бъде доказателство относно обстоятелствата във връзка с повдигнато обвинение.
От разпитаните в първоинстанционното производство пред административния съд свидетели също не може да се направи извод, че софтуерът не е бил разработен. От показанията на свидетелят Попов и свидетелката Ненова, на които се позовава касационния жалбоподател, че не си спомнят за генериран конкретен код на софтуера, който код е доказателство за съществуването и функционирането на софтуера, не може да се направи категоричен извод в тази насока. В противен смисъл са показанията на на свидетелите цитирани в писмения отговор на касационната жалба, че свид. Ненова е заявила в показанията си пред административния съд: „Софтуерът беше зареден на компютрите, които бяха закупени по програмата, вътре бяха качени база данни и бяха демонстрирани неговите функционалности съгласно офертата на изпълнителя. Направиха се снимки на екран. Те са част от снимките, които са от проверката на място. Сигурно сме снимали и кода, който се генерира при стартиране на софтуера.. Всичко, което сме видели, е записано в контролния лист.... Написан е кодът на софтуера, което всъщност е серийният номер на софтуера."., т. е. от свидетелските показания не може да се установи, че софтуера не е функционирал. Независимо от това доказването на липса на създаден иновативен софтуер следва да се извърши в административното производство, каквото изрично твърдение в административния акт няма. В касационната жалба също не се твърди категорично, че не е бил разработен иновативен продукт. Няма данни в протоколите да е записано, че не е установен кодът на софтуера.
Относно дрона, който е иззет УО, е следвало да установи дали е на стойност 5000 лв. както се е твърдяло от свидетел в досъдебното производство или е на стойност 412832лв. на която стойност е закупен актива по фактурите.
В случая, целите на проекта е да бъде разработен иновативен продукт, което е вписано и в т. 1.1 от ОУ към ДБФП и съдът правилно е приел, че са налице доказателства за разработване на иновативния продукт в приетата техническа експертиза, които доказателства не са оспорени от страна на органа. От заключението на съдебно-техническа експертиза, че приложението Civi, базирано върху процесния софтуер е извършвало обмен на данни с облачната услуга Coogle Cloud Platform. не може да се направи извод, че процесният софтуер не е функционирал, както и въз основа на установеното, че на 01.05.2020г. е подаден сигнал от потребител в Coogle Play, че приложението Civi не работи коректно, в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба. Техническото вещо лице по делото е дало заключение, че разработката MapLab Rod Spectrum приложение е съществувало в работещо състояние по времето в което Civi е функционирало и УО не е опровергало този извод с друга техническа експертиза. След като не се доказва основния извод на УО, че разработката не е осъществена не може да се потвърди извода за пълно неизпълнение на целите, доводите на органа относно неспазване на мястото на изпълнение в гр.- Плевен също не водят до извод за пълно неизпълнение, не е доказано, че изпълнението не е извършено на това място, а на друго място, още повече, че са събирани данни от Северозападен район..
Касационният жалбоподател заявява, че никакви действия, освен разработването на иновативния продукт „Внедряване на интелигентно софтуерно решение за автоматично идентифициране на проблеми по пътната мрежа Maplab Road Spectrum иновация от "Нованор" ООД не са извършени, но в административния акт не е анализирана степента в която са постигнати поставените цели.. След като е разработен иновативния продукт следва че са извършвани дейности по проекта. Сам органът твърди в касационната жалба, че иновативния продукт може да е разработен, но не функционира, което е свързано с икономическо обоснованост, която не е посочена в административния акт, а органът не е отчел степента на постигане на целите при обосноваване на нарушение на принципа на ефективност
В административния акт административният орган не се е позовал на принципа на икономичност, а само на принципите на ефикасност и ефективност. Принципът на ефикасност е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; Принципът на ефективност е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности.
Изводът на УО, че не са изпълнени реално предвидените дейности и не са постигнати заложените цели на проекта и процедурата е необоснован защото, както е приел съдът, от заключението на експертизата се установява, че дейности са извършвани и цели са постигнати, няма и анализ на степента, в която са постигнати поставените цели.
УО е записал, че целите не са постигнати в пълна степен, посочил, че не е налице пазарна реализация на продукта и наложил 100 % финансова корекция, без да отчете в каква степен са постигнати целите.
Относно принципа на ефикасност - свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите, приел, че в случая е налице фиктивно изпълнение на ДБФП и целите не са постигнати, без да посочи в какво се състои фиктивното изпълнение и без да отчете съотношението между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите. Изводът за непостигане на целите противоречи на извода за непостигане на целите в пълна степен. Не се доказва твърдението на органа, че целите не са постигнати изцяло. Изводът за непостигане на целите в пълна степен е свързан с мястото на изпълнение на договора в гр. Плевен за което е одобрен проекта. Неизпълнение на проекта в гр. Плевен, а на друго място също не се установява с оглед събраните доказателства.
В този смисъл правилен е изводът на съда, че изложените в оспорения административен акт фактически твърдения не обосновават крайния извод на органа за нарушение на принципите, заложени в чл. 33, 1 Регламент 2018/1046. Органът не е извършил дължимото мотивиране с оглед избраното правно основание, и по-специално не е посочил кое обстоятелство налага извод, че ресурсите не са предоставени в съответствие с принципите за ефикасност и ефективност. Не е обосновано как съотношението между използваните ресурси и предприетите действия не е най-доброто за постигане на целта, а при обосновка на нарушението на принципа на ефективност не е предложен анализ на степента на постигането на заложените с проекта цели. както правилно е приел съда. В този смисъл решение по адм. д. № 7366/2022 г. по описа на ВАС.
Правилни са изводите на съда, че нарушението на принципите на добро управление, респективно на ефикасност, ефективност, както и на тези по чл. 7 и чл. 8 Регламента е бланкетно посочено и немотивирано, което е довело до неговата незаконосъобразност, тъй като представлява нарушение на чл. 59, ал. 1 АПК.
Предвид на това не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение което следва да се остави в сила.
Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 562 от 02.02.2023 г. по адм. д. №9891/2020 г. на Административен съд София - град.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
секретар:
Членове:
/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА