5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60448

гр. София, 15.12.2021г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 3909 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Ш. Т., турски гражданин, роден на 27. 05. 1970г., с л. к. № 53479718914, издадена от Р. Т. срещу определение № 117 от 30. 06. 2021г. по в. ч. гр. д. № 180/2021г. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 96 от 27. 05. 2021г. по гр. д. № 59/2021г. на Тутракански районен съд, с което е върната като недопустима молбата на касатора с правно основание чл. 542, ал. 1 ГПК за установяване по отношение на О. Г. обл. Силистра, че баба му по майчина линия - А. Х. Вахап /с турски имена А. Шербет/, турска гражданка, е родена на 01. 07. 1924г. в [населено място], обл. Силистра, и да бъде постановено съставянето на акт за раждане, както и отбелязването на това обстоятелство в съответните регистри на населението в О. Г.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и като такова моли то да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на молбата по чл. 542, ал. 1 ГПК по същество. Твърди, че регистрите на населението за [населено място], общ. Главиница, където е родена неговата баба през 1924г., се съхраняват на територията на Р. Б. въпреки че към 1924г. селото е в границите на К. Р. като единствената причина да не може бъде открит акта за раждане е непълнотата на регистъра, а не че се намира на територията на чужда държава, поради което чл. 548 ГПК е неприложим.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване към частната касационна жалба, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /значимост за точното приложение на закона и за развитието на правото/, жалбоподателят поставя следните два въпроса: 1. Намира ли приложение разпоредбата на чл. 548 ГПК в производството по чл. 530 и сл. ГПК вр. с чл. 38, ал. 4 ЗГР относно населени места, които понастоящем се намират на територията на Р. Б. и 2. Налице ли е правен интерес от установяването на факт, настъпил в населено място, което понастоящем е на територията на Р. Б. и от издаване на удостоверяващ документ, за да се ползва той в чужбина от лице, което не е български гражданин?. Релевира бланкетно и очевидна неправилност на атакувания съдебен акт, която не е обоснована с конкретни обстоятелства.

Ответниците по частната жалба – О. Г. О. Д. и Прокуратурата на РБ не подават отговор.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касацаионно обжалване, преграждащо определение на въззивен съд, постановено в охранително производство, поради което е допустима.

Производството пред районния съд е образувано по молба на Ш. Т., турски гражданин, с правно основание чл. 542, ал. 1 ГПК, в която молителят твърди, че баба му по майчина линия е била родена на 01. 07. 1924г. в [населено място] /турско наименование на селото – „Канипе“/, която през 1938г., заедно със семейството си, се изселва в Р. Т. където през 1939г. придобива, в качеството си на изселник, турско гражданство. Продължава, че според приложените към молбата турски документи /за членове на семейството в низходящ ред с апостил от 18. 10. 2017г. и декларация за националност с апостил от 05. 06. 2020г./, както и според всички турски граждански регистри, баба му, преди придобиването на турско гражданство, е вписана с националност „румънец“, защото към момента на изселването през 1938г. [населено място] и област Силистра са се намирали на територията на К. Р. Молителят поддържа, че при направен през 2020г. опит да се снабди с акт за раждане на баба си от О. Г. на чиято територия понастоящем се намира [населено място], разбира, че липсват регистри за 1924г., като баба му не фигурира и в архива на О. Д. където също трябвало според него да има регистри за [населено място]. Правният си интерес турският гражданин Ш. Т. обосновава с предстояща процедура за кандидатстване за румънско гражданство, тъй като [населено място] към момента на раждане на баба му е било част от територията на К. Р. и тя е била с румънско гражданство.

За да потвърди първоинстанционното определение, с което молбата за установяване на факт с правно значение, квалифицирана по чл. 542, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал. 4 ЗГР, е била върната на основание чл. 130 ГПК като недопустима, Силистренски окръжен съд е съобразил, че връщането на земите от Ю. Д. в пределите на българската държава е извършено като исторически факт през 1940г., при което осъществили се преди този момент събития с правно значение по тези земи, докато същите са били под румънска юрисдикция, макар понастоящем да са българска територия, следва да се разглеждат като настъпили на територията на чужда държава. Поради това е приел за приложима разпоредбата на чл. 548 ГПК, според която когато фактите по чл. 542 са настъпили в чужбина, тяхното установяване може да се иска по реда на охранителното производство само, ако бъде доказано, че молителят не може да се снабди с необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от органите на държавата, на чиято територия е настъпил фактът. Доказването на тази пречка става с документи, издадени от компетентните органи на чуждата държава, или с удостоверение на Министерството на външните работи, че органите на чуждата държава са отказали да разгледат молбата на заинтересованото лице или че няма възможност да се отправи такова искане. Посочил е, че въпреки дадената от първоинстанционния съд възможност, молителят не е представил такъв документ, а това прави молбата му с правно основание чл. 542, ал. 1 ГПК недопустима. Въззивният съд е счел, че молителят иска установяване на факта на раждане на своята баба, осъществил се на територията на чужда държава и издаването на удостоверяващ документ, касаещ юрисдикцията на друга държава /румънски акт за раждане/, който съответните компетентни органи на тази държава не са съставили или не са съхранили надлежно, или са унищожили. Поради това е заключил, че взаимоотношенията между молителя и компетентните органи на Румънската държава за доказване на румънски произход и придобиване на румънско гражданство от молителя, не касаят българското правосъдие, който е решаващият аргумент за недопустимост на подадената молба с правно основание чл. 542, ал. 1 ГПК. По възражението в частната въззивна жалба, че е налице правен интерес за молителя от молбата, за разлика от районния съд, окръжният съд е приел, че липсва правен интерес от предявяването й пред българския съд, а не че въобще липсва правен интерес от установяване на процесния факт с правно значение с оглед предстоящо кандидатстване на молителя за румънско гражданско пред компетентните органи на Румъния.

По релевираните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение:

Поставените от касатора въпроси, по начина, по който са формулирани, не удовлетворяват изискването за наличие на общо основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Това е така, тъй като те не са обуславящи за решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното определение. Молителят е турски гражданин, който на основание чл. 542, ал. 1 ГПК моли да бъде установен факта на раждане на неговата баба – първоначално румънска и впоследствие турска гражданка през 1924г. в [населено място], което село тогава е било румънска територия, а сега е българска територия, като му бъде издаден акт за раждане за неговата баба, за да му послужи да кандидатства за румънско гражданство пред Румънската държава. Като не е намерил каквато и да било българска привръзка по наведените от молителя правоотношения по факта на раждане на неговата баба – румънска гражданка и желанието му да инициира процедура по придобиване за себе си на румънско гражданство, въззивният съд е приел молбата с правно основание чл. 542, ал. 1 ГПК за недопустима поради липса на правен интерес за молителя от предявяването й пред българския съд. Последният не е компетентен да установява факт на раждане на чужд гражданин, осъществил се на територията на чужда тогава държава, последиците от който ще настъпят за трето лице – чужд гражданин /молителят/, отново по отношение на чужда държава. Следва да бъде посочено също, че по делото не е установено, че бабата на молителя е починала. Само в тази хипотеза с оглед наведеното обстоятелство за смъртта на неговата майка, молителят разполага с правен интерес, дори горепосочените обстоятелства да не бяха осъществени, да установява факта на раждане на друго лице в качеството си на негов наследник /в този смисъл решение № 134 от 22. 07. 2020г. по гр. д. № 2252/2019г. на ІV г. о. на ВКС/. Това е допълнителен аргумент за недопустимост на молбата с правно основание чл. 542, ал. 1 ГПК. Ето защо приложимостта на нормата на чл. 548 ГПК по делото, и обстоятелството, че понастоящем, но не и към релевантния момент на осъществяване на факта с правно значение, рожденното село на бабата на молителя е на територията на Р. Б. са ирелевантни по процесното правоотношение и поради това не биха могли да имат значение за крайния изход на процесното охранително производство, което е недопустимо на повече от едно основания, изложени по-горе. Неосъществяването на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно за да не бъде допуснато касационното обжалване, без да е необходимо обсъждането на соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Не е налице и релевираната от касатора бланкетно очевидна неправилност на обжалваното определение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 117 от 30. 06. 2021г. по в. ч. гр. д. № 180/2021г. на Силистренски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.