О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3238

София, 26.10.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: В. М. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 584 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. С. В., чрез пълномощника му адвокат Н. Г., против решение № 330 от 19.10.2022 г., постановено по гр. д. № 401 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Перник в частта, с която е отменено решение № 15 от 31.01.2022 г. по гр. д. № 223/2021 г. на Районен съд - Е. П. и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Н. С. В. против Сдружение с нестопанска цел „Ловно рибарско дружество Е. П. , гр. Е. П. иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за разликата над сумата от 1000 лв. до сумата от 5000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, в следствие неправомерно лишаване от упражняване право на лов, като ловец в Ловна дружина „Г. Р. с. Огняново“ от Сдружение с нестопанска цел „Ловно рибарско дружество Е. П. за периода 21.05.2016 г. - 07.02.2019 г., заедно със законната лихва, считано от 21.05.2016 г. до 04.03.2021 г. за разликата над 485.85 лв. до присъдения от първата инстанция размер от 2429.42 лв, ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди над 1000 лв., считано от 04.03.2021 г. до окончателното й изплащане

Сдружение с нестопанска цел „Ловно рибарско дружество Е. П. е подало чрез пълномощника си адвокат Е. Л. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че ответното сдружение следва да обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконосъобразното му изключване от Ловно-рибарската дружина - с. Г. Р. - Огняново за периода от 21.05.2016 г. до 07.02.2019 г. При определяне размера на обезщетението е посочил, че съобразява, че принципно е допустимо процесното незаконосъобразно изключване да доведе и до морални и психически страдания на ищеца като потърпевш от него. Същевременно, не всяко отклонение от нормалното психическо състояние на човека е неимуществена вреда, подлежаща на обезщетяване, а само това, което се отличава с достатъчна интензивност, като във всички случаи вредите следва да са пряка последица от процесното незаконосъобразно изключване, която връзка не се предполага, а следва да бъде доказана от увредения – в случая ищеца. Относно неимуществените вреди съществува оборима презумпция, че незаконосъобразното изключване от сдружението причинява такива, поради което по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от всеки индивид, подложен на такова изключване от сдружението, като притеснения, стрес, неудобство, напрежение в социалния кръг. Счел е, че свидетелските показания установяват претърпени типични за незаконосъобразното изключване от сдружението морални страдания. Ищецът не е доказал по делото претърпени болки и страдания над обичайните такива, които да са произтекли само от незаконосъобразното му изключване от сдружението, респ., сочещи на негативни изживявания, надхвърлящи по интензитет обичайните такива от това изключване. Не се установява по делото незаконосъобразното му изключване пряко да е рефлектирало върху начина на живот на ищеца или да е причинило други неудобства, вън от обичайните, тъй като не се доказват твърденията на ищеца, че вследствие само от незаконосъобразното му изключване от сдружението са засегнати честта и достойнството му пред колеги, приятели споделящи страстта му да ловува, отчаяние и др., които да са се отразили върху личния и обществения му живот. Действително незаконосъобразното му изключване от сдружението е от естество да повлияе отрицателно върху възможността му да упражнява правото си на лов в конкретната ловна дружина, но в случая ищецът не доказва, че невъзможността за това е причинило други неудобства, вън от обичайните. Същевременно срокът на незаконосъобразното му изключване от сдружението от 21.05.2016 г. до 07.02.2019 г. съвпада с продължителността на воденото съдебно производство по оспорване законосъобразността на изключването и не се установява по делото този период пряко да е рефлектирало върху начина на живот на ищеца или да е причинило други неудобства, вън от обичайните. Съдът е съобразил липсата на медийно отразяване на случая и липсата на наложени ограничения на ищеца относно възможността да упражнява въобще правото си на лов предвид правната възможност за ищеца при предпоставките по чл. 29 и чл. 30 ЗЛОД. Направил е извод, че в процесния случай от незаконосъобразното му изключване от сдружението са претърпени обичайни неимуществени вреди от ищеца, понасяни от лице, което е обект на незаконосъобразно действие, но не може да се приеме за стресова ситуация от висока степен и че търпените морални страдания са резултат само от процесното незаконосъобразно изключване, респ. надхвърлящи по интензитет обичайните такива от същото. Счел е, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 1000 лв.

В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя следните въпроси:

1) длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, като изложи конкретни изводи за фактите, които намира за установени от тях, както и съвсем разграничително да посочи правните последици, до които те водят, в т. ч. и критериите за това, при постановяване на решението си, както и длъжен ли е да се произнесе по всички наведени доводи от страните – в случая ищеца;

2) длъжен ли е съдът при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да прецени всички обективно съществуващи обстоятелства с оглед особеностите на всеки конкретен случай;

3) правно възможно ли е упражняване правото на лов без членуване в ловно-рибарска дружина..

Въпросите са свързани с доводите в касационната жалба за бланкетни мотиви на въззивното решение и неотчитане спецификите на конкретния случай – продължилото три години прекратяване на членството в ловно-рибарска дружина и свързаната с това невъзможност за ефективно упражняване на правото на лов и споделяне на интересите по опазване и възпроизводство на дивеча, които са довели до влошаване на психическото състояние и социалните контакти на ищеца; високия интензитет на увреждането, което засяга високо ценено от ищеца благо; връзката на ищеца с ловно-стопанския район на ответното ловно-рибарско дружество, която се основава на родното му място; обстоятелството, че с това занимание е задоволява своя нематериална потребност – преодолявал е стреса от ежедневната си работа, свързана с напрежение и интензивна съсредоточеност повече от обичайното; висшето юридическо образование, което притежава и което е изградило у него особена чувствителност към установения правен ред и справедливостта, поради което и неоснователното вменяване на нарушение, е особено болезнено и мъчително като от преживявания стрес ищецът е „качил кръвна захар“, затворил се е в себе си, спрял е коментарите и шегите на ловна тематика, станал е „различен човек“; на 50-годишния си юбилей не можал да приеме подарък от приятел, свързан с ловуване и „щеше да се разреве“.

При тези доводи, съставляващи и обосновка на поставените въпроси, не се констатира основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съдът е обсъдил посочените обстоятелства и именно във връзка с тях е формирал извода, че доказателствата по делото не установяват, че същите са следствие само от процесното незаконосъобразно изключване от ловно-рибарската дружина, поради което на обезщетяване подлежат само обичайните вреди, които са пряка последица от незаконосъобразния акт на ответното сдружение. Обстоятелството, че в мотивите на решението не са възпроизведени свидетелските показания, а само направените въз основа на тях изводи не води до противоречие с тълкуването с практиката на ВКС по първия и втория въпрос.

Третият въпрос се явява неотносим, тъй като въззивният съд не е формирал извод, че ищецът е можел да упражнява правото си на лов без членуване в ловно-рибарска дружина, а че неимуществените вреди, които ищецът квалифицира като интензивни и надхвърлящи обичайното за подобна ситуация, са следствие и на неговият избор да не се възползва от възможността да постъпи в друга ловна дружина при предпоставките по чл. 29 и чл. 30 ЗЛОД.

С оглед изхода на настоящото производство Н. С. В. следва да възстанови на Сдружение с нестопанска цел „Ловно рибарско дружество Е. П. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1440 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 330 от 19.10.2022 г., постановено по гр. д. № 401 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Перник в атакуваната му част, с която е отхвърлен предявеният от Н. С. В. против Сдружение с нестопанска цел „Ловно рибарско дружество Е. П. , гр. Е. П. иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за разликата над сумата от 1000 лв. до сумата от 5000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, в следствие неправомерно лишаване от упражняване право на лов, като ловец в Ловна дружина „Г. Р. с. Огняново“ от Сдружение с нестопанска цел „Ловно рибарско дружество Е. П. за периода 21.05.2016 г. - 07.02.2019 г., заедно със законната лихва, считано от 21.05.2016 г. до 04.03.2021 г. за разликата над 485.85 лв. до присъдения от първата инстанция размер от 2429.42 лв, ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди над 1000 лв., считано от 04.03.2021 г. до окончателното й изплащане

ОСЪЖДА Н. С. В., ЕГН [ЕГН], с. г. Е. П., [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ап. 1, адвокат Н. Г. да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Ловно рибарско дружество Е. П. , ЕИК 130575851, гр. Е. П. ул. „Н. В. бл. 1, вх. 1, ет. 1 съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 5, адвокат Е. Л. разноски по повод касационната жалба в размер на 1440 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: