О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 839

София 27.02.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр. д. № 586/2023 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. К. Ц., починала след подаване на касационната жалба и заместена на основание чл. 227 ГПК от своя наследник по закон Ц. И. Ц. - син, срещу решение № 2459 от 16.09.2022 г. по в. гр. д. № 494/2022 г. на Софийски градски съд. С него е оставено в сила решение № 20233824 от 23.10.2020 г. по гр. д. № 1412/2004 г. на Софийски районен съд и е потвърдено постановеното по същото дело определение № 20183542 от 10.09.2021 г. В жалбата се сочи, че въззивният съд неоснователно е отхвърлил предявения иск за собственост на спорния имот въз основа на давностно владение.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени следните въпроси: 1. След като съдилищата констатират недопустимост на едновременното водене на положителен и на отрицателен установителен иск за собственост, съгласно ТР № 4 от 2011 г., компетентен ли е съдът сам да реши за кой от двата иска да върне исковата молба, или това е суверенно право на ищеца. 2. Допистимо ли е съдилищата да върнат исковата молба частично или изцяло след приключване на делото по същество със самите решения. 3. Допустимо ли е, съгласно преходните и заключителните разпоредби на ГПК, немотивирано въззивният съд да приложи ГПК/ отм./. 4. Допустимо ли е частично връщане на исковата молба по избор на съда, а не на ищеца, след приключване на делото със самото решение....