ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2474
гр. София, 17.08.2023 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 19.04.2023 (деветнадесети април две хиляди двадесет и трета) година в състав:
Председател: Зоя Атанасова
Членове: Владимир Й.
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гражданско дело № 609 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 9458/02.12.2022 година, подадена от Д. С. Е. и касационна жалба с вх. № 9551/05.12.2022 година, подадена от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД [населено място], с които същите обжалват решение № 438/19.10.2022 година на Апелативен съд Пловдив, 3-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 343/2022 година.
С решението си съставът на Апелативен съд Пловдив е потвърдил първоинстанционното решение № 18/04.03.2022 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 5/2021 година в обжалваната му част, с която ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД [населено място] е осъдено да заплати на Д. С. Е., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 380 от КЗ, сумата над 250 000.00 лева до 600 000.00 лева обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и психически стрес, причинени от телесните увреждания, получени при пътнотранспортно произшествие, реализирано на 21.11.2019 година, заедно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на уведомяване на застрахователното дружество-24.03.2020 година до окончателното плащане и са отхвърлени предявените от Д. С. Е. срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД [населено място] искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 380 от КЗ за разликата от 600 000.00 лева до 800 000.00 лева на обезщетението за неимуществени вреди и за разликата от 2570.23 лева до 3426.98 лева на обезщетението за имуществени вреди.
С подадената от Д. С. Е. касационна жалба въззивното решение на Апелативен съд Пловдив се обжалва в частта му, с която предявеният от него срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД [населено място] иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 380 от КЗ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата между уважения размер от 600 000.00 лева и пълния претендиран такъв от 800 000.00 лева. Изложени са доводи за това, че решението на Апелативен съд Пловдив в тази му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в посочената му част и да се постанови ново, с което предявения от касатора срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД [населено място] иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 380 от КЗ, да бъде уважен, така както е предявен. В изложенията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Пловдив по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.
Ответникът по тази касационна жалба ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 271/13.01.2023 година, с които е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 438/19.10.2022 година на Апелативен съд Пловдив, 3-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 343/2022 година в обжалваната му част и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение в обжалваната му част.
Д. С. Е. е бил уведомен за обжалваното решение на 31.10.2022 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 9458/02.12.2022 година, като е подадена по пощата на 30.11.2022 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С подадената от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД [населено място] касационна жалба въззивното решение на Апелативен съд Пловдив се обжалва в частта му, с която предявеният от Д. С. Е. срещу дружеството иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 380 от КЗ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди е уважен за сумата над 250 000.00 лева. Изложени са доводи за това, че решението на Апелативен съд Пловдив в тази му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в посочената му част и да се постанови ново, с което предявения от Д. С. Е. срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД [населено място] иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 380 от КЗ, да бъде уважен до сумата от 250 000. лева. В изложенията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Пловдив по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.
Ответникът по тази касационна жалба Д. С. Е. е подал отговор на същата с вх. № 814/02.02.2023 година, с които е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 438/19.10.2022 година на Апелативен съд Пловдив, 3-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 343/2022 година в обжалваната му част и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение в обжалваната му част.
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 04.11.2022 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 9551/05.12.2022 година, като 04.12.2022 година е неприсъствен ден. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Апелативен съд Пловдив е приел, че претенцията била за репариране на вреди при условията, установени в чл. 432, ал. 1 от КЗ. В съдебното производство и пред двете инстанции по същество било установено, наличието на претърпени, вследствие на реализирано на 21.11.2019 година пътнотранспортно произшествие, вреди от Д. С. Е.. Същите, съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза, се изразявали в пневмоторакс в дясна гръдна половина, многофрагментно счупване на 8-ми гръден прешлен, контузия на гръбначния мозък в нарушаване на целостта му, долна параплегия, счупване на 6, 7, 8 и 9 ребра в дясно, контузия на гръдния кош /съгласно заключението от комплексната съдебномедицинска експертиза/.
Не било спорно, че вредите били причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел “Ц 220 ЦДИ“, с рег. [рег. номер на МПС] - Е. Ш. Ш.. Установена била причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда. Не бил спорен и специфичният елемент на визираната в чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 343 ал. 1 от КЗ безвиновна отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № ВС/23/119001778205, валидна от 28.06.2019 година до 27.06.2020 година. Като спорен, според предметните предели на въззивната жалба на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД [населено място], се очертавал въпросът относно справедливия паричен еквивалент за претърпените от Д. С. Е. неимуществени вреди вследствие тези увреждания. Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл. 45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ пряко право бил приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Релевантни в тази насока били събраните по делото гласни и писмени доказателства-медицинска документация и преди всичко констатациите, съдържащи се в приетото при първоинстанционното разглеждане на делото заключение от комплексната съдебномедицинска експертиза и психологична експертиза.
Относими към спора, с оглед характера и интензитета на търпените от Д. С. Е. болки и страдания, били показанията на свидетелите Г. П., притежаващ „Пътна помощ“ и присъствал непосредствено при инцидента; С. Е.-баща на ищеца и Д. И., живееща във фактическо брачно съжителство с бащата на ищеца (показанията на останалите свидетели, пътували в същия автомобил, касаели механизма на ПТП). Свидетелят П. установявал, че при инцидента Д. С. Е. бил изпаднала на около 4-5 метра от автомобила, не можел да говори и диша, храчел кръв.
Свидетелят С. Е. установява, че Д. С. Е. бил и е със силно влошено физическо и психично състояние. Д. С. Е. бил настанен в интензивно отделение. При посещението си свидетелят узнал, че му била направена операция на белия дроб, за да можел да диша, както и че има четири счупени ребра, 6, 7, 8 и 9 прешлени на гръбначния стълб също били счупени. Узнал и че при счупването на 8 гръден прешлен, костица се беля забила в гръбначния мозък. След това на Д. С. Е. била направена операция на гръбначния стълб и поставени титаниеви пластини. При ядрено-магнитния резонанс било установено, че имал хематом на мястото на 7, 8 и 9 прешлен, което наложило да се направи нова операция.
Д. С. Е. понесъл много тежко тази операция, защото в един кратък интервал от време претърпял повече от една операции. Приемал силни обезболяващи, а свидетелят се грижел постоянно за сина си, тъй като от кръста надолу последният бил неподвижен. Грижите за физиологичните нужди на Д. С. Е.-за къпане, обличане и други продължавали и понастоящем.
И понастоящем Д. С. Е. бил на памперси, защото от пъпа надолу не усещал нищо, тъй като гръбначният мозък бил прекъснат. Във всички лечебни заведения, в които бил лекуван пострадалият, лекарите били на мнение, че вероятността той да се излекува била минимална. Свидетелят установявал, че Д. Е. изпитвал силни болки и страдания от получените при пътнотранспортно произшествие травми, както и от претърпените три операции. Все още имал болки и от операциите на белия дроб, и от счупените ребра, които вече заздравели. Но краката му са неподвижни.
Първоначално Д. С. Е. можел само да лежи. Но в резултат на многобройните рехабилитации, вече можел да стои в седнало положение. Не можел да се изправя, не можел да стои на краката си, освен когато го държат. Д. С. Е. не можел да контролира физиологичните си нужди, затова му слагали катетри. През 2021 година му била направена четвърта операция за отстраняване на десния бъбрек и след това бил само с катетри, които се слагали през 4 часа. За Д. С. Е. били необходими непрекъснати грижи, упражнявани от свидетеля и в негово отсъствие-от семейството, от който факт Д. С. Е. изпитвал силни неудобства. Вследствие на пътнотранспортното произшествие, от което му останали и трайни белези, животът на Д. С. Е., който към момента на инцидента бил едва на 17 години, се преобърнал.
Преди бил жизнерадостен младеж, учел се добре и искал да продължи образованието си, като се занимава с автомобилна техника. Сега бил много депресиран, отчаян. Дори понякога споделял с баща си съжаления, че не бил умрял при катастрофата. Навън Д. С. Е. бил извеждан с инвалидна количка, защото той не можел да се придвижва сам. Когато го слагали в автомобил, за да пътуват за преглед или рехабилитация, Д. С. Е. изпитвал силно безпокойство и страх. Вече не искал да се вижда със съучениците си, защото бил инвалид. Чувствал се непълноценен човек. Идентични с показанията на свидетеля С. Е. били и показанията на свидетелката Д. И..
Преди всичко показанията на свидетеля Е., както и показанията на свидетелката И., се подкрепяли от заключението от комплексната съдебномедицинската и експертиза и психологична експертиза. Съгласно заключението от комплексната съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещи лица съдебен лекар и неврохирург, уврежданията на Д. С. Е., пряка и непосредствена последица от пътнотранспортното произшествие, били пневмоторакс в дясна гръдна половина, многофрагментно счупване на 8-ми гръден прешлен, контузия на гръбначния мозък в нарушаване на целостта му, долна параплегия, счупване на 6, 7, 8 и 9 ребра в дясно, контузия на гръдния кош. Многофрагментното счупване на 8-ми гръден прешлен, с контузия на гръбначния мозък и нарушаване на целостта му, по съвкупност било довело до долна параплегия-осакатяване на долните крайници. Контузията на гръбначния мозък, както и прекъсването на целостта му били довели до невъзможността Д. С. Е. да контролира тазовите резервоари (невъзможност за контролиране на изхожданията по малка и голяма нужди) и се преценявало като разстройство на здравето, постоянно опасно за живота.
Пневмотораксът в дясна гръдна половина (проникване на въздух в гръдната кухина), наложило нейното оперативно отстраняване чрез торакоцентеза, било довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Счупването на 6, 7, 8 и 9 ребра в дясно било довело до трайно затрудняване движенията на снагата. Тези травматични увреждания увреждания били тежки и някои от тях криели реална опасност за живота на Д. С. Е..
Някои от последиците от травматичните увреждания криели риск за живота на Д. Е. и за в бъдеще. Най-тежка била травмата в гръбначния стълб, след това била телесната повреда на гръдния кош и счупените ребра, които се възстановявали за около 2 месеца, а травмата на гръбначния стълб била невъзстановима. Били проведени четири оперативни интервенции, като четвъртата-отстраняване на десния бъбрек заради хидронефроза-задържане на течност и възпаление на бъбрека.
Вещите лица не били категорични, дали тази операция била в причинна връзка с пътнотранспортното произшествие, защото и преди катастрофата Д. С. Е. имал заболяване, но при това положение произшествието било допринесло до влошаването му. Към сегашния момент се констатирала видима хипотрофия на мускулатурата на двата му крака, автоматизми и на двата крака, начеващи контрактури, хипестезия към анестезия, арефлексия, инконтикенция, долна параплегия. В съдебно заседание вещите лица разяснили описаното медицинско състояние по следния начин: Автоматизми били непълноценните, неконтролирани движения на мускулите на краката, които се получавали при липса на инервация на даден мускул и това били патологични ненормални импулси на нервната система.
Тъй като нямало инервация на краката, въпреки рехабилитацията, след време мускулите започвали да развиват трайни спазми, които се наричали контрактури. Хипестезия било намалена чувствителност, а анестезия била липса на чувствителност. Арефлексия била липса на рефлекси, което пряко произтича от липсата на инервация. Инконтиненция било задържане на урина и изпражнения, т. е. човек не можел да командва тазовите си резервоари. В резултат на провежданата рехабилитация, чувствителността при Д. С. Е. се била преместила надолу, като имало слаба чувствителност от гърдите до пъпа, но след това той нямал никаква чувствителност, т. е. налице била пълна анестезия. Според вещите лица в бъдеще, вероятността за възстановяване на моторната или сензорна функция на долните крайници на Д. С. Е. била изключително малка, или почти липсваща, дори и при усилената рехабилитация, която провеждал. Рехабилитацията и физиотерапията били необходими с цел избягване на изразената хипотрофия на долните крайници. Що се отнасяло до инконтиненцията, т. е. невъзможността за задържане на тазовите резервоари и факта, че Д. С. Е. ползвал катетри и памперси, това водело до голям риск за възникване на урогенитални инфекции и последващ сепсис, което е животозастрашаващо състояние.
Болките, страданията и най-вече физическите неудобства, които изпитвал Д. С. Е. щели продължават и в бъдеще, поради гореописаното състояние. Белезите от операциите щели останат за цял живот, но извършените операции са били необходими за спасяване живота на Д. С. Е.. Непосредствено след пътнотранспортното произшествие и до настоящия момент, Д. С. Е. се нуждаел от чужда помощ за осъществяване на ежедневните битови дейности, като най-вероятно това състояние щяло да е до края на живота му. В съдебно заседание вещите лица били разяснили, че най-често хора в подобно състояние умират от инфекция на бъбречно-половата система, защото през катетъра можело да навлезе инфекция в червата.
Тъй като липсвала чувствителност, можело да не се усетят признаците на развиващ се перитонит. При преценката на личния характер на претенцията за репариране на неимуществени вреди и доколкото неимуществените вреди били негативни промени в психоемоционалната сфера на индивида, относимо към спора било и заключението от допуснатата при първоинстанционното разглеждане на делото съдебно-психологична експертиза. Съгласно заключението на вещото лице-психолог, инцидентът, лечението и периодът на възстановяване се били отразили негативно върху психологичното състояние на Д. С. Е., тъй като били довели до трайно нарушение в нормалния му ритъм на живот, на себеоценката и на социалното му функциониране. Вследствие на претърпяната злополука и последствията от нея-медицински интервенции, болнично лечение, продължаваща рехабилитация, зависимост от чужда помощ, у Д. С. Е. се били проявили симптоми на вътрешна тревога и депресия, които с времето засилвали интензитета си. Физическото осакатяване вследствие на пътния инцидент, последвалият дълъг и изпълнен с много болка период на лечение и частично възстановяване било силно травматизиращо преживяване, което било повлияло всеки аспект на битието на Д. С. Е. и на неговото обкръжение. Настъпили били съществени промени в жизнената ситуация на личността, водеща била станала ролята на физическото оцеляване и борбата за раздвижване.
Инвалидизирането било поставило сериозни предизвикателства пред Д. С. Е., сблъсквайки го с радикални промени във физически и психически план, затруднило било нормалното му социално функциониране, поставяйки невидими прегради между него и останалите здрави хора. Д. С. Е. възприемал себе си като различен от другите „нормални“ хора, заради настъпилите травматични промени в тялото му, чувствал се подтиснат и малоценен. Физическата травма щяла да има дълго във времето и непреодолимо въздействие върху психиката на Д. С. Е.. Социалната изолация, която била факт и към момента, постоянната рехабилитация, зависимостта от чужда помощ и свързаните с нея ангажименти от обездвижването на Д. С. Е., срамът, страхът, страданието и емоционалната потиснатост били само част от негативните последици, които с течение на времето щели увеличават своя интензитет. Инвалидизирането му било тежко и непреодолимо емоционално изживяване, с трайно и неотменимо проявление в ежедневието.
С течение на времето, при сблъсъка между желанието за възстановяване и минималните, почти нулеви шансове за това, проявите на потиснатост, депресивно настроение; повишена раздразнителност; тягостно чувство за невъзможност за справяне със ситуацията; мъчително усещане за непълноценност, насоченост на мисловния процес към песимистична тематика щели да се задълбочават
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съставът на Апелативен съд Пловдив е посочил, че при съобразяване конкретния обем преживени болки и страдания от Д. С. Е. и преценявайки като обективен критерий, обстоятелството, че се касаело за множество комплексни тежки телесни повреди, фактът, че били извършени три тежки оперативни интервенции, пряко свързани с уврежданията, понесени от пътнотранспортното произшествие (две от които последователно на гръбнака, тъй като било имало тежък кръвоизлив-разяснението на вещото лице неврохирург, дадено в съдебно заседание от 11.11.2021 година) и една оперативна интервенция-по отстраняване на бъбрек, която била или пряка последица от произшествието или заболяването било зле повлияно от произшествието, продължителността на оздравителния процес, който и понастоящем не бил приключил, следвало да се приеме, че сумата от 800 000.00 лева действително била справедлив паричен еквивалент на понесените и понасяните от Д. С. Е. страдания. При определяне на този размер на обезщетението се съобразявала изключително младата възраст на ищеца-едва на 17-18 години към момента на произшествието, фактът, че в тази млада възраст Д. С. Е. бил лишен от значителни жизнени функции, неподвижен и в пълна зависимост от чужда помощ, същият не можел да приема разнообразна храна-само пасирана и течности, ползва памперси и катетър. Видно от представеното ЕР на ТЕЛК от 18.05.2020 година Д. С. Е. бил с определена 100 % степен на инвалидност, с чужда помощ.
Съобразявало се преди всичко-негативната прогноза за евентуален оздравителен процес, както във физически, така и в психологичен аспект. Както вещите лица от комплексната съдебномедицинска експертиза, така и вещото лице-психолог, давали заключение, не само за абсолютно минимална възможност за какъвто и да е възстановителен процес, но и за негативно развитие на процеса във физически и психически аспект. В този смисъл въззивната инстанция намирала, че като бил определил обезщетение в размер на 800 000.00 лева за понесените от Д. С. Е. неимуществени вреди, първоинстанционният съд бил съобразил обективно установени по делото факти, релевантни за определянето му-всички остатъчни последици от увреждането и съпътстващи ги и до момента болки, факта на постоянен период на обездвижването, свързаните с това ограничения и неудобства от ползване на чужда помощ. Спазен бил принципът на пропорционалност между справедливостта и социалната необходимост. Ето защо не можела да се сподели тезата на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД [населено място], че определеният размер на обезщетение не бил съобразен със съдебната практика и доктрината на ЕСПЧ.
Спазването на принципа за справедливост, като в националната съдебна практика, така и практиката на ЕС, изисквало съвкупна и конкретна преценка на релевантните обстоятелства при всеки конкретен случай-характера и вида на увреждането, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което били и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Не можела да се сподели и тезата на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД [населено място], че посоченото обезщетение за неимуществени вреди не било съобразено със социално-икономическата обстановка в страната. Вярно било, че като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служели стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането.
Нивата на застрахователно покритие, респективно-нормативно определените лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност“ на автомобилистите, не били критерий, както и база за определяне размера на обезщетението, но били от значение при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди и индиция за икономическата конюнктура. Предвидената в чл. 492, т. 1 от КЗ минимална застрахователна сума за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт била 10 420 000.00 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Лимитите за отговорността на застрахователя съставлявали една от проявните форми на обществено икономическите условия. Обезщетението по правило се присъждало заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Поправянето на нанесените неимуществени вреди било невъзможно да бъде постигнато чрез заместването с еквивалентно материално благо, поради което обезщетението на неимуществените вреди представлявало известно компенсиране на търпените страдания.
Въззивният съд е посочил, че следващият спорен въпрос в производството, очертан с предметните предели на двете въззивните жалби, било наличие на съпричиняване от страна на Д. С. Е. за настъпване на вредоносния резултат, каквото възражение застрахователят имал право да релевира, съгласно чл. 432, ал. 2 от КЗ и каквото възражение своевременно било въведено в процеса, както и относно степента на съпричиняване. В материалноправната норма-чл. 51, ал. 2 от ЗЗД била предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като намаляването на обезщетението било обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди.
Както било посочено в мотивите към т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 година, постановено по тълк. д. № 1/2014 година на ОСТК на ВКС, дали поведението на пострадалия било рисково и дали то било допринесло за увреждането, подлежало на установяване във всеки конкретен случай. Съпричиняване било налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намирало в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Като конкретна проява на такъв тип поведение от страна на пострадалия, в отговора на исковата молба и във въззивната жалба се поддържало непоставянето на предпазен колан.
По отношение на това сочено поведение на съпричиняване-непоставянето на обезопасителен колан, изводи следвало да се направят от допусната при първоинстанционното разглеждане на делото съдебноавтотехническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице пътнотранспортното било настъпило на км. 62+600м, в посока Пловдив-София, на АМ „Тракия“. Д. С. Е. бил пътувал на задна лява седалка. Видимостта по време на произшествието била ограничена вследствие на проливния дъжд и облачното време. Автомобилът внезапно бил попаднал в аквапланинг, който довел до загубата на управление на автомобила, неговото завъртане и излитане извън пътното платно. Шофьорът изгубил контрол върху автомобила, който се бил завъртял, преминал от лявата бърза лента за движение в дясната и през аварийната лента, където напуснал пътното платно, завъртял се вляво и с дясната страна се ударил в коловете на оградата, като ги счупил, разкъсал бил оградата и се преобърнал надясно няколко пъти. При преобръщането Д. С. Е. изпаднал от автомобила и бил намерен от свидетелите на около 2 метра наляво от задната част на автомобила. Инерционните сили, действали към момента на настъпване на произшествието към тялото на Д. С. Е., били описани по следния начин: загубата на масовия център след настъпилия аквапланинг била накарала тялото да се придвижи вляво; След удара в дясната част на автомобила тялото получило импулс, за да се придвижи надясно; От завъртането на лекия автомобил се били получили центробежни сили, които най-вероятно били накарали тялото да изпадне от колата. Тялото на Д. С. Е. имало съприкосновение с лявата страна на лекия автомобил и от части с тавана. Съгласно заключението от комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, в медицинската документация липсвали специфични травматични увреждания, които да били оставени от предпазен колан. От този факт и от факта на изпадане на пострадалия от автомобила, вещите лица давали вероятно, но логично заключение, че Д. С. Е. бил без поставен обезопасителен колан, а при правилно поставен такъв, не би напуснал купето на автомобила. Вещите лица били категорични, че получените от Д. С. Е. травматични увреждания били получени по механизма на удар или притискане със или върху твърд тъп предмет.
Тези увреждания било възможно да се получат именно при изпадането на пострадалия и при това изпадане на удар в гърба на 6, 7, 8, 9 десни ребра и гръбнака в областта на 6, 7 и 8 прешлени. Тези травми можели да се получат и при изпадане на Д. С. Е. по лице ако бъде притиснат в гърба в областта на 6, 7 и 8 прешлени. В съдебно заседание вещото лице било разяснило, че при поставен обезопасителен колан Д. С. Е. нямало получил травмата в гръбнака, не би настъпил удар в зоната на гръбнака. Ето защо неоснователно е оплакването на Д. С. Е., че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че той пътувал без обезопасителен колан, че този извод бил направен на база вероятните предположения на вещите лица. Не се касаело за вероятно предположение на вещите лица, а за обосновано заключение на база конкретиката на случая и знания от специална област, че Д. С. Е. е пътувал без поставен обезопасителен колан.
Вярно било, че в съдебно заседание от 11.11.2021 година вещото лице Т., изготвило САТЕ, било изразило мнение, че с оглед механизма на произшествието, деформациите върху автомобила (пълна щета), ако беше пътувал с поставен обезопасителен колан, Д. С. Е. би получил по-тежки по вид увреждания. Но вещите лица от комплексната съдебномедицинска експертиза не били категорични за възможността от получаване на по-тежки травми (черепномозъчна или шийна травма). В съдебно заседание от 10.02.2022 година вещото лице съдебен лекар било разяснило категорично, че при поставен обезопасителен колан гръдните и гръбначни травми не биха настъпили, защото гърбат щял да е долепен до седалката. В съдебното заседание от 11.11.2021 година вещото лице неврохирург било разяснило, че увреденият, смачкан 8-ми гръден прешлен, разместването между 7 и 8 гръден прешлен, които увреждания били получени при притискане със или върху твърд тъп предмет, т. е. падане с инерционна сила върху земята, били именно травмите, довели до увреждане на гръбначния мозък, което пък било причина Д. С. Е. да не можел да движи краката си.
Посоченото поведение на Д. С. Е.–непоставяне на обезопасителен колан, категорично сочело на нарушение правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 137в от ЗДвП, вменяващи в задължение на пътниците в МПС да използват системи за обезопасяване, с които моторните превозни средства са оборудвани. Именно неизползването на обезопасителен колан, било онова конкретно действие на Д. С. Е., което по безспорен начин обективно било допринесло за настъпване на вредоносния резултат, представляващ най-тежкото увреждане, засягащо гръбначния мозък, като било улеснило неговото настъпване.
Преценката за наличие на съпричиняване се извеждала именно с оглед на това, че конкретното увреждане не би било причинено, ако пострадалият бил пътувал с ползване на съответната система за обезопасяване. Налице били категорични доказателства за причинно-следствена връзка между поведението на Д. С. Е. по време на произшествието и конкретния вредоносен резултат, за който се претендира обезщетение. Т. е. установено било, че приносът на пострадалия бил конкретен, тъй като релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД бил онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Това поведение на пострадалия, представляващо конкретен принос за настъпване на увреждането, с което поведение увреждането се намирало в пряка причинна връзка, съпоставимо с деликтното поведение на водача на лекия автомобил, който не бил съобразил скоростта с конкретната пътна и атмосферна обстановка и не се бил съобразил със съществуващите на място пътни знаци А 15 (опасност от хлъзгане), В 26 (забранено е движението със скорост по-висока от 120 км/ч)-съгласно заключението от САТЕ, било в процентно отношение – 25 %, както правилно бил приел първоинстанционният съд.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Д. С. Е. е поискал въззивното решение на Апелативен съд Пловдив да бъде допуснато до касационно обжалване по общо единадесет въпроса, като два от тях могат да бъдат обединени в един, който да е за това длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно пътнотранспортното произшествие, да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, както и правнорелевантните факти, от които да изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи и във връзка с това трябва ли съдът в мотивите си да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други.
Останалите девет въпроса са свързани със съпричиняването, а именно кога такова е налице, как се разпределя доказателствената тежест за установяването му и други. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/20009 година на ОСГТК на ВКС тези въпроси могат да бъдат обобщени до въпрос за това, в кои случаи допуснатото от пострадалия при пътнотранспортно произшествие нарушение на установените правила води до съпричиняване на вредоносния резултат по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и при направено възражение за наличието на такова как се разпределя доказателствената тежест между страните в производството и въз основа на какви критерии следва да се определи размера на съпричиняването.
Така конкретизираните два въпроса са включени в предмета на делото, като са били разглеждани от въззивния съд и са обусловили правните му изводи при постановяване на въззивното решение. Поради това са налице предпоставките за допускане на решението на Апелативен съд Пловдив до касационно обжалване по тези въпроси за проверка на съответствието му с цитираната от Д. С. Е. в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК съдебна практика на ВКС. Още повече, че във втория въпрос, така както е уточнен по реда на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС се включват и два от поставените от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД [населено място] в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК общо пет правни въпроса.
От останалите три въпроса на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД [населено място] два от тях също могат да бъдат обобщени по реда на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС до въпроса за това предвидените лимити за отговорността на застрахователите по риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите могат ли да служат като критерий при определянето на социално икономическата обстановка в страната и за ориентир за стандарта на живот. По този въпрос също сап налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Пловдив, като последният от поставените от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД [населено място] в изложението му правни въпроси е такъв за преценка на правилността на въззивното решение.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 438/19.10.2022 година на Апелативен съд Пловдив, 3-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 343/2022 година., по подадените срещу него от Д. С. Е. касационна жалба с вх. № 9458/02.12.2022 година и от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД [населено място] касационна жалба с вх. № 9551/05.12.2022 година и такова трябва да се допусне.
Д. С. Е. е освободен от заплащане на държавна такса, а на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на по 7000.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 438/19.10.2022 година на Апелативен съд Пловдив, 3-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 343/2022 година.
ДАВА на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД [населено място], [улица], ет. 5 едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на по 7000.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва след внасянето на определената държавна такса или след изтичането на определения за това срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.