О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1270

гр. София, 08.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на пети декември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№232 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу решение №691 от 07.11.2022 по в. т.д.№610/2022 г. на САС. С обжалваното решение /постановено след като с решение №78 от 22.06.2022 г. по т. д.№1506/2020 г. на ВКС, ТК частично е отменено решение №461 от 21.02.2020 г. по в. т.д.№497/2018 г. на САС и делото е върнато за произнасяне по предявените при условието на евентуалност искове по чл.59, ал.3 от ЗБН/ е потвърдено решение №2363 от 13.12.2017 г. по т. д.№1481/2017 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу К. А. Х. искове по чл.59, ал.3 от ГПК за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на прихващания, извършени от К. А. Х. с изявления за прихващане с вх. №10584/03.11.2014 г. и вх.№10594/03.11.2014 г., за вземане в общ размер от 128 702 лв., придобито по цесии с Б. Л. П. и М. М. П. и в частта за разноските.

В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че решението е очевидно неправилно, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. В условия на специален надзор преди да е възникнала фигурата на синдик на банката, съществува ли латентно състояние по отношение на дейностите, които са ограничени със закон. 2. При разглеждане на иск с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН, обстоятелства, които са служебно известни на дадено лице, следва ли да бъдат относими и приети за безспорни към елемента за наличие на знание, в смисъла, съдържащ се в правната норма и същите подлежат ли на доказване. 3. Действително ли е прихващане, което е извършено в разрез на законови ограничения, по време, когато банката е в състояние на надзор, не е било ликвидно, не е било изискуемо и не е спазена законовата форма, предвидена в специалния ЗБН.

Ответникът по касация К. А. Х. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Жалбата е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е установил, че изпълняемите парични задължения на ответника К. А. Х., произтичащи от договор за банков кредит от 16.07.2008 г., изменен с анекс №1 от 30.06.2011 г. и анекс №2 от 17.12.2012 г., са възникнали както преди датата на решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност - 22.04.2015 г., така и преди датата на отнемане лицензията на „КТБ“ АД /н/ за извършване на банкова дейност - 07.11.2014 г., на която е обявено в търговския регистър решението на управителния съвет на БНБ. Посочил е, че от своя страна ответникът е придобил вземания към „КТБ“ АД /н/ в общ размер от 128 702 лв., възникнали въз основа на сключени договори за цесия от 03.11.2014 г. с Б. Л. П. и М. М. П., които цесии са надлежно съобщени от цедентите на „КТБ“ АД /н/ с уведомления от същата дата, като не е спорно между страните, че вземанията, прехвърлени с договорите за цесия съществуват в размерите, посочени в уведомителните писма и в изявленията за прихващане, отправени от К. А. Х. до „КТБ“ АД /н/. В този смисъл е достигнал до извод, че вземанията са ликвидни и в полза на ответника е възникнало потестативното право да извърши прихващане на своите парични вземания, придобити по договорите за цесия, с паричните му задължения по процесния договор за банков кредит и анексите към него, респективно, че са извършени валидни изявления за прихващане от страна на ответника кредитор към банката, спрямо която е открито производство по несъстоятелност, като вземанията и задълженията му към нея са възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Относно установяване на последния елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 от ЗБН, изискващ наличието на знание от страна на кредитора за настъпилата неплатежоспособност на банката, релевантен за което е и въпросът кога се счита, че цесионерът е придобил вземанията към банката по сключения договор за цесия /с оглед преценка прилагането на презумпцията по чл.59, ал.4 от ЗБН/, е посочил, че съгласно утвърдената практика на ВКС в хипотезиса на чл.59, ал.3 и ал.4 от ЗБН, под „придобиване на вземането“ от кредитор - цесионер не е вложен различен, от изводимия от разпоредбите на чл.99 и чл.100 от ЗЗД смисъл - сключването на договора за цесия, като момент на придобиване на вземането, а не момента на уведомяване на длъжника за цесията. С оглед на това и предвид датата на сключване на процесните договори за цесия - 03.11.2014 г., която дата е преди датата на отнемане на лиценза на „КТБ“ АД /н/ за извършване на банкова дейност /07.11.2014 г./, е счел, че в случая не е приложима законовата презумпция за наличие на знание у ответника по чл.59, ал.4 от ЗБН за настъпила неплатежоспособност на „КТБ“ АД /н/. Изразил е становище, че по делото не са събрани и доказателства, които да налагат извод, че към датата на придобиване на вземанията, кредиторът е знаел за настъпила неплатежоспособност на банката длъжник, а доводите на жалбоподателя в обратен смисъл, които се аргументират с представените публични материали относно състоянието на банката, се явяват неоснователни. Позовавайки се на практиката на ВКС е намерил, че по смисъла на чл.59, ал.3 от ЗБН, прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако към момента на придобиване на вземането кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност, следователно релевантно е знанието за настъпила неплатежоспособност, а не за евентуална неплатежоспособност или опасност от такава. В този смисъл е счел, че дори и да е налице знание, следствие на широко оповестена информация /включително и актовете на БНБ за поставяне на банката под особен надзор/ за опасност от неплатежоспособност, то това е ирелевантно - под „знание за неплатежоспособност“ в хипотезиса на чл.59, ал.3 от ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл.36, ал.2 от ЗКИ /ред. преди изм. обн. ДВ бр.62/2015 г./, преди то да бъде формализирано в акт за отнемане на лиценза за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона. По отношение на заявеното във въззивната жалба ново твърдение за знание на различно основание, което е могъл, но не е поддържал досега в производството, а именно свързаност по смисъла на ТЗ поради участие на ответника в управителните органи на „Бромак финанс“ ЕАД, едноличен собственик на капитала на „Бромак“ ЕООД, мажоритарен собственик на капитала на банката, е изложил съображения, че това възражение е преклудирано и не следва да се разглежда от въззивния съд. За пълнота е посочил, че въззивникът нито е ангажирал, нито пък по делото са събрани доказателства, от които да се направи извод, че ответникът като свързано с банката лице е бил запознат с конкретни данни относно цялостното финансово-икономическото състояние на същата, налагащи извод за неплатежоспособността й.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Първият поставен в изложението въпрос е без каквато и да е формулирана връзка с процесния спор и с приложимостта на разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗБН, като е видно, че в обжалваното решение отговор на този въпрос не се съдържа. Вторият от въпросите е зададен общо, без да се сочат конкретните обстоятелства, служебно известни на ответника, от които се извежда проявлението на субективния елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 от ЗБН, като такива обстоятелства не са обсъждани и от въззивния съд – както бе посочено, в решението са разгледани твърденията на ищеца, с които обосновава наличието на знание у ответника с оглед „широко оповестена публично информация“, но не и възраженията за наличие на свързаност, поради въвеждането им едва във въззивната жалба.

С оглед изложеното по отношение на формулираните от касатора въпроси не се установява наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационно обжалване по тези въпроси не може да бъде допуснато.

В този смисъл и тъй като в случая не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №691 от 07.11.2022 по в. т.д.№610/2022 г. на САС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.