Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: К. Х. Членове: М. Р. М. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от съдията М. Р. по административно дело № 4385/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на район [район] при Столична община срещу решение № 1806 от 21.03.2023 г., постановено по адм. дело № 3322/2022 г. от Административен съд София-град. В касационната жалба се твърди наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Д. И. срещу заповед № РМЛ22-РД-22/23.03.2023г. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата Д. И., в депозиран писмен отговор чрез пълномощника си адв. П., изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изказва мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София град, в производство по чл. 145 и сл. от АПК, е отменил заповед № РМЛ22-РД-22/23.03.2022г. на кмета на район [район] при Столична община, с която на основание чл.19, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал.1 и ал.3 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО или Наредбата) и въз основа на решение на Комисията по чл.10 от Наредбата по Протокол № 6/31.01.2022г. е пренастанил Илиева, в общинско жилище, находящо се в гр. София, [жк], [адрес], състоящо се от стая, кухненски бокс и обслужващи помещения със застроена площ от 36,25 кв. м., жилищна площ от 18, 72 кв. м., прилежащо мазе № 32, с площ от 8, 24 кв. м. и 0, 848% ид. ч. от общите части на вх.4 и от правото на строеж върху земята /АОС № 2667 от 05.01.2021г. на СО - район [район]/. Съдът е констатирал, че в мотивите за издаване на пренастанителната заповед са визирани още и следните документи: стара настанителна заповед № 40 от 20.05.2003г., бракоразводно решение № III-87-267 от 07.12.2012г. по гр. д. № 6544/2012г., ежегодна актуализация на наемно досие за периода 2020г.- 2021г., от която е видно, че лицето Л. С. не обитава общинското жилище. Счел е оспорената заповед за процесуално и материално законосъобразна на посочените в нея фактически и правни основания, посочвайки, че на едночленно семейство се полага жилищна площ до 25 кв. м. съгласно чл.17, ал.1, т.1 от Наредбата. Съобразил е още и обстоятелството, че предоставеното ново жилище е с площ от 17.18 кв. м., при липса на хипотезите по чл.17, ал.4 от НРУУРОЖТСО за евентуално отпускане на допълнителни 15 кв. м. Независимо от горното, първостепенният съд е приел, че е длъжен да приложи чл.142, ал.2 АПК, като вземе предвид релевантни факти, настъпили след издаването на процесната заповед, но преди края на устните състезания. В тази връзка съдът се е позовал на обстоятелството, че още преди първото заседание по делото е било започнало административно производство по преосвидетелстване от жалбоподателката с цел да й се определят от ТЕЛК 100% трайно намалена работоспособност /т. н.р./ с чужда помощ. Посочил е още, че доколкото считано от 16.01.2023г. жалбоподателката вече е с определена 100% т. н.р. с чужда помощ, то в жилището трябва да има площ и за лицето, което ще й оказва помощта, както и че жилището вече ще се обитава от две лица. В заключение съдът е приел, че на 16.01.2023г. по отношение на Д. И. е възникнала хипотезата на чл.17, ал.4, т.1, предл. второ от Наредбата, като ответникът може да представи още до 15 кв. м. жилищна площ, като в разглежданият случай това той може да стори, като остави жалбоподателката да обитава настоящото си жилище. Горното, според съда, е обусловено от необходимостта оперативната самостоятелност на решаващия орган да бъде упражнена с оглед принципа за съразмерност по чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК.

Решението е неправилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 19, ал. 1 от НРУУРОЖТСО, съгласно който настаняването се извършва със заповед от кмета на района по местонахождение на жилището. Като основание в заповедта е посочено Решение на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО по Протокол № 6/31.01.2022г. във вр. с чл. 23, ал.1 и ал.3 от НРУУРОЖТСО. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Наредбата, при изменение на обстоятелствата, водещи до промяна на жилищните нужди, наемателите се пренастаняват в друго жилище, съответващо на нормите по чл. 17 от Наредбата. По делото е установено по несъмнен начин обстоятелството, че жилището, в което Илиева е настанена по силата на заповед № 40/ 20.05.2003г. на кмета на СО, район [район], се ползва единствено от нея, като това обстоятелство всъщност не се оспорва от жалбоподателката в първоинстанционното производство. Така, жилищната площ на обитаваното от Д. И. общинско жилище е 34,08 кв. м. при определена норма от 25 кв. м. за едночленно семейство, което се явява в разрез с разпоредбата на чл.17, ал.1, т.1 от Наредбата. Във връзка с това, с писмо № РМЛ16-ГР94-2933-(8)/01.02.2022г. Илиева е уведомена, че поради промяна в жилищните й нужди ще бъде изготвена заповед за пренастаняването й в общинско жилище, съответстващо на нормите по чл.17 от Наредбата. В контекста на така изложените факти, административният съд неправилно приема, че във връзка с посоченото писмо от 01.02.2022г. Илиева е уведомила административния орган, че е в процедура на висящо административно производство по нейното преосвидетелстване. Със заявление № РМЛ16- ГР94-2933-(13)/17.02.2022г. Илиева единствено е уведомила административния орган, че ще подаде документи за преосвидетелстване, а не, че е подала такива, т. е., не е било налице висящо административно производство по преосвидетелстването й. Изводите на решаващия съд са и вътрешно противоречиви, тъй като в мотивите на обжалвания съдебен акт е констатирано, че административното производство по преосвидетелстване е образувано на 19.04.2022г., т. е. в хода на образуваното съдебно производство на 11.04.2022г. и значително след издаване на процесната заповед. Необоснован е и изводът на съда, че на основание чл.142, ал.2 и чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК процесната заповед следва да бъде отменена. Основателно в касационната жалба се поддържа, че неправилно преосвидетелстването на Илиева е преценено като нов факт от значение за делото след издаването на акта. След като правилно посочва, че съгласно чл.17, ал.4, т.1 от Наредбата предоставянето на допълнителна жилищна площ до 15 кв. м. съставлява факултативна възможност, а не императивно задължение за административния орган, първостепенният съд необосновано приема, че в разглеждания случай е нарушен принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. След като административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, то съдът дължи да провери дали същата е упражнена добросъвестно и при спазване на основните принципи на АПК. Както бе посочено по - горе, съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредбата, определената норма за жилищно настаняване на едночленно семейство, какъвто е конкретният случай, е до 25 кв. м. Новото жилище в което е настанена Илиева е с жилищна площ от 18,72 кв. м. и отговаря на въведените в чл. 17 ал. 1 т. 1 от Наредбата стандарти, поради което неправилно съдът е приел, че жилищната й нужда превишава тази площ.

По изложените съображения решението като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Д. И. срещу заповед № РМЛ22-РД-22/23.03.2023г. на кмета на район [район] при Столична община.

Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане от касатора за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на Столична община сумата 200 лв.- юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1806 от 21.03.2023 г., постановено по адм. дело № 3322/2022 г. от Административен съд София-град, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. И. срещу заповед № РМЛ22-РД-22/23.03.2023г. на кмета на район Младост при Столична община.

ОСЪЖДА Д. И., [ЕГН], да заплати на Столична община сумата от 200 /двеста/ лева, направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ МИРА РАЙЧЕВА

/п/ МАРИЯ РАДЕВА