Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Р. Б. Членове: С. С. Ц. П. при секретар С. Т. и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя Р. Б. по административно дело № 4668/2023 г.

Производство е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалбата на М. Пютер, Д. Пютер /починала и оставила за наследници останалите жалбоподатели/ и К. Пютер, с адрес в гр. Пловдив, чрез процесуалният им представител адв. К. Б. срещу отразеното в справка от 01.12.2017 г., утвърдена от министъра на икономиката, с която е определен техния брой акции от капитала на Каменица АД, гр. Пловдив, които получават като наследници на П. Пютер. В жалбата се излагат подробни съображения въз основа на които се твърди нищожност на атакувания административен акт, алтернативно се претендира неговата отмяна като незаконосъобразен. Претендират се разноски по приложен списък.

Ответникът министърът на икономиката не заявява становище по жалбата

О. К. АД, чрез процесуален представител адв. В. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, четвърто отделение, след като се запозна със становищата на страните и наличните доказателства, намира за установено следното:

Производството по настоящето дело е образувано във връзка с решение № 278 от 11.01.2023 г. постановено по адм. дело № 10574/2021 г. по описа на Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия, с което се отменя решение № 8678 от 19.07.2021 г., постановено по адм. дело № 2633/2018 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение и се връща делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд при спазване указанията по приложение на закона, съдържащи се в мотивите решението. Предвид на дадените от петчленния състав на ВАС указания преписката е попълнена с оригинала на оспорената справката, с положен върху нея подпис за Утвърждавам, съответно съдът е разпределил и доказателствената тежест между страните, с оглед разпоредбата на чл.170 от АПК (тези действия съдът извършил с протоколно определение от 19.09.2023 г и 20.02.2024 г.)

Издаването на оспорения административен акт се предхожда от множество проведени съдебни производства, в която връзка следва да се изложи следното:

През 1947 г. държавата национализира пивоварна Каменица - Ф. С. находяща се в гр. Пловдив, заедно с нейните имоти и акции. След влизане в сила на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСВОНИ) през 1992 г. жалбоподателите си възстановяват собствеността върху 9,375 процента от 20 539 квадратни метра земя и разположените в нея сгради, формиращи част от пивоварната, с което се възстановява собствеността върху притежаваните от техните наследници по право собствеността на 9, 375 процента от акционерния капитал на пивоварната, конфискувани от държавата.

През май 1992 г. влиза в сила Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП). В тази връзка жалбоподателите подават иск по чл. 18 от ЗППДОП (отм.) да бъдат обезщетени с акции на пивоварната.

На 12.11.1993 г. жалбоподателите се снабдяват с нотариален акт за собственост върху имотите, като първият жалбоподател се легитимира с неговите 4,6875 процента, а вторият и третият жалбоподатели също се легитимират с общата си собственост върху 4,6875 процента от имотите. Така общо жалбоподателите са вписани като собственици на 9,375 процента от имотите.

На 25.01.1995 г. държавата продава седемдесет процента от акциите на пивоварната на Интербрю (Interbrew), белгийска пивоварна фабрика.

На 8.05.1997 г. жалбоподателите завеждат иск, по силата на който искат да установят, че нито О. П. нито Агенцията за приватизация са изпълнили съответните си задължения по чл. 18 от Закона за приватизацията да ги информират за оценката на пивоварната. На 17.11.1997 г. Пловдивският районен съд отхвърля иска на жалбоподателите. Това решение е потвърдено от Пловдивския окръжен съд с решение от 11.03.1998 г.

Министерството на промишлеността завежда паралелно дело, с което иска от Агенцията за приватизация да му предостави данни за стойността на имотите. То иска да бъде информирано за процента на регистрирания акционерен капитал на пивоварната и за броя на акциите, които ще бъдат разпределени, ведно с размера на обезщетението. В писмо от 6.10.1997 г. Агенцията за приватизация информира Министерството на промишлеността, че въз основа на извършена от него оценка от 30.06.1994 г., стойността на 20 539 квадратни метра земя, четириетажна сграда и двуетажна сграда, от които имотите са част, е равна на 8,11 процента от нетната стойност на активите на пивоварната съответстващи на 12 445 акции. На 10.11.1997 г. Министерството на промишлеността препраща тази оценка на О. П. Общината информира след това жалбоподателите, че ще бъдат обезщетени за имотите с общо 998 акции на пивоварната, всяка с номинална стойност 1000 стари български лева (към онзи момент равни на 1 германска марка), представляващи общо 0,65 процента от активите на пивоварната. По-конкретно на първия жалбоподател е трябвало да бъдат разпределени 499 акции, а на втория и третия жалбоподатели общо 499 акции. Всяко от тези акционерни участия би представлявало 0,325 процента от активите на пивоварната.

На 25.11.1997 г. жалбоподателите подават жалба срещу решението на Министерството на промишлеността. Пловдивският окръжен съд отхвърля жалбата с решение от 25.06.1998 г. като постановява, че жалбоподателите не са имали право да обжалват решението на Министерството на промишлеността, с което се определя разпределението на акциите на жалбоподателите в пивоварната. На 29.10.1999 г. Върховният административен съд отменя решението на Пловдивския окръжен съд, постановено на 25.06.1998 г. и връща делото в окръжния съд за ново разглеждане.

С решение от 19.07.2001 г. по адм. дело № 3627/1999 г. Пловдивският окръжен съд отново отхвърля жалбата срещу решението на Министерството на промишлеността да обезщети жалбоподателите с общо 998 акции от пивоварната. Горецитираното решение е обжалвано, а Върховният административен съд отхвърля жалбата с решение № 6943/11.07.2002 г. по адм. дело № 9390/2001 г., приемайки, че дружеството е било в процес на приватизация и за да бъдат удовлетворени претенциите на бившите собственици, единствената възможност за тях е била да получат подходящия брой акции който следва да бъде изчислен на базата на приватизационната оценка.

На 17.01.2005 г. Министерството на икономиката кани жалбоподателите да сключат споразумения за прехвърляне на акции относно обезщетението по чл. 18 от Закона за приватизацията. По-конкретно Министерството на икономиката предлага да прехвърли на първия жалбоподател 5489 акции от пивоварната, всяка с номинална стойност 1 нов български лев (0, 51 евро), и по 2745 акции на втория и третия жалбоподатели. В проектите на споразуменията за прехвърляне на акции изрично се посочва, че със сключването на споразумението всеки жалбоподател ще приеме предвидената в него оценка на неговата национализирана собственост, както и произтичащия от нея брой акции, които са му разпределени като обезщетение. На 31.01.2005 г. жалбоподателите информират Министерството на икономиката с писмо, че отказват да подпишат проектите на споразуменията за прехвърляне на акции.

С решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург от 02.12.2010 г. е постановено, че националните съдилища не са упражнили юрисдикцията си да разгледат всички фактически и правни въпроси, относими към спора, повдигнат пред тях, както изисква чл. 6 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи / КЗПЧОС/. Следователно е налице нарушение на чл. 6 от Конвенцията, а Българската държава е осъдена да заплати на жалбоподателите в срок до три месеца от датата, на която решението стане окончателно сумите посочени в решението.

След постановяване на решението на Европейския съд по правата на човека и във връзка с него в производство проведено по реда на чл. 237 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав, Първа колегия отменя влязлото в сила решение № 6943 от 11.07.2002 г. по адм. дело № 9390/2001 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е оставено в сила решението от 19.07.2001 г. по адм. дело № 3627/1999 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на П. Пютер, В. Пютер и Й. Пютер против определения им брой акции от Каменица АД, Пловдив, по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗППДОП и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Пловдивския окръжен съд.

Във връзка с така постановеното от Върховния административен съд решение № 13125/17.10.2011 г. по адм. дело № 7990/2011 г. пред Пловдивския окръжен съд е образувано адм. дело № 1/2011 г. Първоинстанционното производство е приключило с постановяване на решение № 2 от 09.12.2014 г., с което е отменено като незаконосъобразно обезщетение, определено въз основа на приета приватизационна оценка към 30.VI.1994 г. и съставляваща неразделна част от доклада за оценка към дата 30.VI.1993 г., на базата на която са изчислени като полагащи се общо 998 бр. акции от Каменица АД по чл. 18, ал. 1 от ЗППДОП /отм./ за В. Пютер, Й. Пютер, М. Г., Д. Пютер и К. Пютер, а понастоящем В. Пютер, Й. Пютер, М. Г., Д. Пютер и К. Пютер и е върнал преписката на административния орган - Министерство на икономиката и енергетиката за предприемане на действия за определяне на обезщетение при спазване на дадените задължителни указания. С решение № 5926/22.05.2015 г. по адм. дело № 2952/2015 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение е отхвърлена жалбата на министерство на икономиката и енергетиката и е оставено в сила цитираното решение на Пловдивския окръжен съд.

Именно във връзка с развилото се съдебно производство е налице произнасяне на административния орган, който постановява административния акт, предмет на обжалване в настоящето производство, а именно справка от 01.12.2017 г., утвърдена от министъра на икономиката и съпътстващите я документи, с която е определен броят акции от капитала на Каменица АД - гр. Пловдив, които жалбоподателите като наследници на П. Пютер следва да получат на база възстановената им на основание ЗВСОНИ собственост върху 9,375 процента от 20 539 кв. м. земя и разположени в нея сгради, формиращи част от национализираната през 1947 г. по Закона за национализацията пивоварна и своевременно подаденото от тях заявление на основание чл. 18 от ЗППДОП /отм./ за обезщетяване с акции от капитала на настоящата пивоварна. Следва да се посочи, че във връзка с указанията дадени с решение по адм. дело № 10574/2021 г. на Върховния административен съд, цитираната справка е приложена по делото в оригинал и ясно личи подписа на утвърдилия я министър.

Във връзка с позоваване на заявление вх. № ІІІ-221/29.09.1994 г., подадено до Министерски съвет чрез О. П. и решение № 2 от 09.12.2014 г., постановено по адм. дело № 1/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, оставено в сила с решение № 5926/22.05.2015 г. на ВАС, четвърто отделение по адм. дело № 2952/2015 г. и е утвърдена справка за броя акции от Каменица АД, които получават наследниците на П. и А. Пютер, а именно: Д. Пютер 1706 бр. акции; М. Пютер 1705 бр.; К. Пютер 1705 бр. акции; В. Пютер 2558 бр. акции и Й. Пютер 2558 бр. акции. Срещу така определения брой акции жалба е подадена от М. Пютер, Д. Пютер и К. Пютер, като следва да се посочи, че в хода на съдебното производство Д. Пютер е починала, а нейни наследници са М. Пютер и К. Пютер.

При разглеждането на адм. дело № 2633/2018 г. Върховният административен съд е назначил комплексна съдебно икономическа и съдебно счетоводна експертиза с обект на изследване анализ на данни и параметри от извършени експертизи и оценки, касаещи предприятието на Каменица АД и процеса на неговата приватизация, както и свързаните с това реституционни претенции в периода след 1993 година, изводите от която настоящия състав ще преценява по съществото на спора.

При така изложеното от фактическа страна настоящият състав формира следните правни изводи:

Справката от 01.12.2017 г., утвърдена от министъра на икономиката, и съпътстващите я документи, с която е определен броят акции от капитала на Каменица АД - гр. Пловдив, които се предоставят като обезщетение по чл. 18 от ЗППДОП (отм.), е валиден административен акт. Във връзка с указанията дадени с решение по адм. дело № 10574/2021 г. на Върховния административен съд, настоящият състав преценява, че приложената справка в оригинал е утвърдена от министъра на икономиката Е. К., като именно той е органът, който следва да се произнесе по преписката за обезщетяване по процесното заявлението с акции от капитала на Каменица АД и определи и размера на това обезщетение. Този извод следва от анализа на разпоредбите на чл. 15, т. 11 от Правилника за реда за упражняване на правата на собственост на държавата в предприятията (отменен), която гласи, че едноличният собственик на капитала в държавните предприятия - еднолични акционерни дружества с държавно имущество определя дела на собствениците на недвижими имоти и акциите които те получават в случаите по чл. 18 от ЗППДОП (отм.). К. М. съвет упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала на търговските дружества, съответният министър изпълнява правомощията по чл. 15, т. 11 от същия правилник и според 2, ал. 1 от Преходните му разпоредби министрите разглеждат и преписките съдържащи заявленията по чл. 18 от ЗППДОП (отм.), комплектовани от заявителите и общините с изискващите се документи, изброени в ал. 2.

Компетентността на административния орган представлява кръга от въпроси в сферата на изпълнителната власт, които той е овластен и задължен да решава. Поради това той действа само въз основа на закона и в рамките на правомощията си и актовете и действията извън тях винаги води до нищожността им. Процесната справка не е издадена при липса на компетентност и съдържа подпис на министъра на икономиката Е. К..

Не е налице и несъобразяване на административния орган с решение № 2 от 09.12.2014 г., постановено по адм. дело № 1/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, оставено в сила с решение № 5926/22.05.2015 г. на ВАС, четвърто отделение по адм. дело № 2952/2015 г. Решението е послужило като основание за издаване на процесния акт, като видно от съдържанието му органът е предприел действия за определяне на ново обезщетение, което е взел предвид и нова стойност на цялото реституирано имущество, включително и на това на сградите, каквито са били указанията на съда. Не налице нищожност на акта, както твърдят жалбоподателите.

Съгласно параграф 18 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК) в случаите, когато към датата на влизане в сила на този закон е подадено заявление за обезщетяване по реда на чл.18 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, правоимащите се обезщетяват по досегашния ред, освен в случаите по 11, ал. 2 от ЗППДОП, какъвто не е настоящия. Установява се, че молбата за обезщетяване на наследниците на П. Пютер по чл. 18, ал. 2, във връзка с ал. 1 ЗППДОП (отм.) е подадена при действието на отменения ЗППДОП, а решението за обезщетяване е взето след влизане в сила на ЗПСК и след приватизиране на дружеството. В случая административният орган именно на основание параграф 18 от ПЗР на ЗПСК, заявление вх. № ІІІ-221/29.09.1994 год., подадено до Министерски съвет чрез О. П. решение № 2 от 09.12.2014 г., постановено по адм. дело № 1/2011 год. на Пловдивски окръжен съд, оставено в сила с решение № 5926/22.05.2015 г. на ВАС, 4-то отделение по адм. дело № 2952/2015 год. и заявление, подадено от фамилия Пютер до Министерски съвет с вх. № 3930/02/06.11.2017 г. (препратени по компетентност на министерство на икономиката) е утвърдил процесната справка. Процедурата е започнала във връзка с писмо от заместник-министъра на икономиката относно удовлетворяване на реституционните претенции и не се установява да са допуснати нарушения на процедурните правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗППДОП (отм.) собствениците на недвижими имоти, одържавени по силата на закони, укази или актове на Министерския съвет в периода от 1946 г. до 1962 г. без тези по чл. 26 от Закона за държавните имоти (обн., ДВ, бр. 300 от 1948 г.; изм., бр. 173 от 1949 г.; отм., Изв., бр. 92 от 1951 г.) и чл. 101 от Закона за собствеността, които съществуват реално, но представляват част от дълготрайните активи на държавни и общински предприятия, получават съответна част от дяловете или акциите на дружеството, образувано от тези предприятия. Тази част се определя въз основа на балансовите стойности на имотите на дружествата, а в случай на приета оценка при открита процедура за касова приватизация - въз основа на приетата приватизационна оценка.

Цитираната разпоредба фактически предвижда два метода за оценка, но се прилага или единият, или другият, в зависимост от това дали има или няма приватизационна оценка. Наличието на изготвена приватизационна оценка при извършена касова приватизация изключва определянето на стойността на обезщетението по балансова стойност. В тази връзка неоснователно от жалбоподателите се твърди, че стойността на обезщетението следва да се определи по последен баланс на дружеството. В случая по делото са представени данни за сключена приватизационна сделка и приета от привативиращия орган Агенция по приватизация, приватизационна оценка на дружеството. При това положение определянето на оценката може да бъде направено единствено въз основа на нея. Същата съгласно императивната разпоредба на чл. 18, ал. 1 от ЗППДОП (отм.) има определяща роля и не може по справедливост да се определя друг начин на оценяване.

Изискването на закона е императивно - при открита процедура за приватизация, частта от акциите от капитала на дружеството се определя въз основа на приетата приватизационна оценка, която се извършва по метода на чистата стойност на активите. Фактически в случая е налице оценка на земята и оценка сградите в самата приватизационна оценка на Каменица АД, с който органът се е съобразил. Oпределил e обезщетението като е взел предвид стойността на цялото реституирано имущество, включително земята и сградите. В закона е посочено, че оценката за необходимия брой акции се определя въз основа на стойностите на одържавените имоти, които се вземат от точно определените баланси на търговските дружества, в активите на които са включени тези одържавени имоти /балансовата стойност/ или приватизационните оценки, възложени и приети от органите, осъществяващи приватизацията и изработени от лицензирани оценители. Законодателят не е предвидил възможност и ред в хода на реституционното производство по реда на чл.18 от ЗППДОбП (отм.) да се извършват корекции, поправки, преизчисляване или актуализиране на стойностите на одържавените имоти или на имуществото на търговските дружества, посочени в балансите или приватизационните оценки. В атакуваната справка стойността на имотите и сградите се изчислява като процент от стойността на цялото дружество, взета от приватизационната оценка, определена по метода чиста стойност на активите. Така полученият процент представлява частта от капитала на дружеството, който трябва да бъде предоставен за обезщетение на правоимащите лица. Полагащият се дял следва да бъде определян въз основа на приетата приватизационна оценка и не предвижда корекции с цел приравняване на пазарни стойности от следващите години. В случая административният орган изцяло е съобразил материалния закон.

Приватизационната оценка на дружеството, изчислена по метода на чистата стойност на активите е 254 943 000 лв., а стойността на земята и сградите, за който се дължи обезщетение е 16 264 478 лв. (12 364 478 лв. земя и 2 400 000 лв. и 1 500 000 лв. сгради), а процентното съотношение изчисленото с обжалвания акт, правилно е определено на 6,38%. Именно въз основа на тази оценка административния орган определя съответното дялово участие, а оттам и брой акции, дължими като обезщетение на правоимащите лица. Не се установява, с оглед доказателствата по делото, да са налице нарушения при приложението на двата основни компонента при определяне на оценката - размерът на имотите и приетата приватизационна оценка. При извършения от съда контрол се установява, че съобразно направеното искане и приложените към него доказателства правилно е определен размера на имота и на второ място правилно са приложени параметрите, залегнали в приетата приватизационна оценка, относно реституционните претенции. В развилото се ново административно производство административният орган е включил, съобразно указанията дадени му от съда, и оценката на сградите.

Именно във връзка така изложеното от съда следва да се обсъди и назначената по адм. дело № 2633/2018 г. по описа на ВАС комплексна съдебно икономическа и съдебно счетоводна експертиза с обект на изследване анализ на данни и параметри от извършени експертизи и оценки, касаещи предприятието на Каменица АД и процеса на неговата приватизация, както и свързаните с това реституционни претенции в периода след 1993 година. Анализите и отговорите на вещите лица обосновават извършените от тях изчисления на броя акции, необходими за обезщетяване на жалбоподателите. В случая вещите лица видно от отговор на задача 30 са дали различни варианти на определяне на делът на наследниците на П. Пютер, като са изчислили и броя акции, който следва да се предоставят общо на наследниците на П. Пютер жалбоподатели по настоящето дело. Вещите лица са се позовали на предходните отговори по задача 27 и 28. Използвали са стойности, който отразяват пазарните стойности, към датата на приватизацията (30.09.2994 г.), на активите на дружеството, на собствения капитал и на имотите с реституционни претенции и са предложили изчисления на колко се равнява делът на жалбоподателите. Прилагайки оценъчни методи на нетната стойност на активите и на пазарните аналози спрямо имотите, включени в дълготрайните материални активи на дружеството, според вещите лица е възможно определяне на настояща (към м. 12.2019 г.) пазарна стойност, която да послужи за определяне на делът на жалбоподателите. При определянето на оценката по законово регламентирания, обсъден в мотивите на настоящето решение, начин следва да се вземе предвид приватизационната оценка. Именно във връзка с нея административния орган е извършил оценяването на земята и сградите, съобразно данните по приложената приватизационна оценка. В случая съдът не кредитира заключението на назначената СТЕ, тъй като същата е работила със други стойности.

Във връзка с посоченото, доводите в жалбата се преценяват като неоснователни, а оспорения акт съобразен с представените по преписката доказателства и приложимата правна уредба.

С оглед изхода на спора на касационните жалбоподатели разноски не се дължат.

По изложените мотиви и на основание чл. 172 ал. 2, предл. четвърто от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Пютер, Д. Пютер /починала в хода на делото и оставила за наследници останалите жалбоподатели/ и К. Пютер, гр. Пловдив, чрез процесуалният представител адв. К. Б. срещу отразеното в справка от 01.12.2017 година, с която е определен техния брой акции от капитала на Каменица АД, гр. Пловдив, които получават като наследници на П. Пютер като неоснователна.

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ

/п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА