Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . АВРАМОВ при секретар М. Т. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от председателя Т. Р. по административно дело № 4783/2023 г. Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Т., от гр. Бургас, чрез нейния пълномощник срещу решение № 212/27.02.2023 г. по адм. дело № 1656/2022 г. на Административен съд Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което заповедта на заместник-кмета на община Бургас да бъде отменена, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба заместник-кмета на община Бургас, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на касационната жалбоподателка срещу заповед № 2753/12.08.2022 г. на заместник-кмета на община Бургас, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж частично покриване и остъкляване на южна тераса към СОС с идентификатор 07079.613.4.2.7 по КККР на гр. Бургас, покриващ част от прилежащата тераса към самостоятелен обект с идентификатор 07079.613.4.2.7, с административен адрес: гр. Бургас, [улица], находящ се в жилищна сграда с идентификатор 07079.613.4.2 в ПИ с идентификатор 07079.613.4 по КККР на гр. Бургас /УПИ IV-272, кв. 158 по плана на ЗЦГЧ, гр. Бургас/, от собствениците на имота И. Т. и Д. Т. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за строеж четвърта категория, в съответствие с делегираните му правомощия със заповед № 2894/06.10.2021 г., издадена от кмета на община Бургас, в предвидените от закона съдържание и форма, съдържаща фактическите и правните основания за издаването й, при липса на допуснати съществени нарушения на администраитвнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. Строежът представлява вътрешно преустройство на сграда от четвърта категория, с което се променя предназначението на част от тераса, прилежаща към жилището, без да се засяга конструкцията на сградата, което обуславя приложението на чл. 137, ал. 1, т. 4, б. д, предл. второ ЗУТ и изключва определянето на СМР като дейности по реконструкция на сградата, категоризиращи строежа като такъв от трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. ж във вр. с т. 3, б. в от същия текст, независимо че след изграждането на обекта височината на сградата при южната фасада превишава тази, определяща я като четвърта категория. Изложил е съображения, че нареденият за премахване обект представлява строеж, изграден без издадено разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект, за който не са приложими хипотезите за търпимост. По тези съображения е приел строежът за незаконен, поради което с обжалваното решение е отхвърлил жалбата срещу административния акт.

Така постановеното решение е правилно.

Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните доказателствата.

По делото е установено, че процесният обект представлява строеж по смисъла на 5, т. 38 ДР на ЗУТ, четвърта категория. Нареденото за премахване представлява изградена метална конструкция върху част от южната тераса на пети терасовиден етаж на жилищна сграда, която по проект е предвидено да бъде изцяло открита. Касае се за вътрешно преустройство на съществуващ жилищен обект, състоящо се в остъкляване и покриване на част от тераса, вътре в обема на самостоятелния обект, и приобщаването на изградения обект като трапезария, придадена към дневната на апартамента.

Според заключението на вещото лице по неоспорената по делото съдебно-техническа експертиза за обособяване на процесния обект са извършени следните дейности: демонтирана е цялата дограма по фасадата към южната тераса; напречно на терасата, от двете страни на капандурата, са монтирани две метални правоъгълни рамки с височина 230 см и ширина 137 см (равна на ширината на терасата); двете метални рамки са свързани в една обща пространствена конструкция с метални греди с дължина 350 см. Върху металната конструкция, под малък наклон за покривно покритие е монтиран алуминиев сандвич панел, позициониран на ниво под улука, отводняващ покривния скат на жилищната сграда. Към така изпълнените вертикални метални рамки е монтирана петкамерна PVC дограма, с което тази част от терасата се оформя като затворен обем и се приобщава към жилищната част на апартамента - като трапезария към дневната, с външни размери, както следва: ширина - 137 см, дължина - 364 см, височина от нивото на южната тераса на петия етаж - 240 см и площ - 4,99 кв. м, като след затваряне на част от терасата, към светлата площ на дневната на апартамента се прибавя 5,41 кв. м. Дограмата е изцяло остъклена, с два отваряеми прозореца и с врата към останалата открита южна тераса. От външна страна всички профили от металната конструкция са покрити с топлоизолация, а от вътрешна страна конструкцията била скрита от изпълнен окачен таван от гипсокартон.

Неоснователни са възраженията на касатора във връзка с катетегоризацията на строежа като такъв от трета категория поради това, че вследствие на извършените СМР височината на сградата при южната фасада в частта на изпълнения строеж е достигнала до 16,45 м, което на основание чл. 23, ал. 1, т. 3 ЗУТ определя сградата в този й вид като високо застрояване над 15 м и съответно строежа от трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. в ЗУТ. В разрешението за строеж от 2015 г. и удостоверението от 2016 г. за въвеждане в експлоатация сградата е категоризирана като строеж от четвърта категория. Извършените СМР представляват приобщаване на обем и площ към помещение на съществуваща вече сграда, което няма самостоятелно предназначение освен на прилежащо към жилището и с което, видно от експертизата, не се засяга конструкцията на сградата. Правилен е изводът на съда, че се касае за вътрешно преустройство, поради което нареденият за премахване строеж приема категорията на сградата, в която е изпълнен - четвърта, на основание чл. 137, ал. 1, т. 3, б. ж във вр. с т. 3, б. в ЗУТ.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че с оглед на вида си и начина на изпълнение процесният обект представлява леко слънцезащитно съоръжение, монтирано по покрив, за което съгласно чл. 93, ал. 1 от Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони не се изисква разрешение за строеж. Тази теза не може да се обоснове с установеното с експертизата обстоятелство, че допълнителното натоварване от изградения обект не превишава допустимите изчислителни натоварвания на сградата, същото е в рамките на коефициентите на претоварване и води до несъществени претоварвания в конструкцията на сградата, с което не се нарушава нейната стабилност и експлоатационна годност. В случая обектът не може да се определи като леко слънцезащитно съоръжение по смисъла на цитираната норма предвид начина, по който е изпълнен, конструкцията му и функционирането му като приобщена част към дневната на жилището.

В този си вид, изграденото представлява строеж, четвърта категория, за изграждането на който са необходими инвестиционен проект и строително разрешение по аргумент от чл. 137, ал. 3, във вр. с чл. 147, ал. 1 ЗУТ и чл. 148, ал. 1, във вр. с чл. 151, ал. 1 ЗУТ. Липсата на строителни книжа, което е безспорен факт по делото, сочи на незаконен строеж, което е основание за административният орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна на предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако са налице предпоставките за търпимост на строежа. В случая с оглед декларацията на оспорващата за момента на извършването на строежа - 2016 г., приложение не могат да намерят разпоредбите нито на 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ, нито на 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. В тази насока решаващият съд също е изложил обосновани изводи, които се подкрепят от настоящата инстанция. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и решението като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 212/27.02.2023 г. по адм. дело № 1656/2022 г. на Административен съд Бургас.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА

/п/ МАРТИН АВРАМОВ