О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3523

София, 14.11.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: В. М. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 684 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Н. Т. чрез пълномощника й адвокат Б. М. против решение № 320 с посочена дата 6.12.2022 г., обявено на 7.12.2022 г., постановено по гр. д. № 324 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Смолян, с което е отменено решение № 179 от 5.07.2022 г. по гр. д. № 355/2022 г. на Районен съд - Смолян и вместо него е постановено друго за отхвърляне на молба вх. № 60117/19.04.2022 г. на А. Н. Т. с искане съдът да прогласи на основание чл. 288 ал. 7 ГПК (отм.) настъпилото по право обезсилване на решение № 171/22.06.2009 г. по гр. д. № 1414/2007 г. на Районен съд - Смолян, с което в общ дял на М. С. Т. и С. Д. Т. е поставен апартамент № 10, ет. 4-ти, в жилищен блок № 6, построен върху държавна земя на [улица] [населено място], кв. С., със застроена площ от 106.27 кв. м., състоящ се от кухня, бокс, три стаи и сервизни помещения, с принадлежащите избено помещение № 12 с полезна площ от 5.99 кв. м., 9.8321 % идеални части от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена и с което решение са осъдени М. С. Т. и С. Д. Т. да заплатят на Д. А. Т. сумата 15 477.75лв. за уравнение на дела му и имота да бъде изнесен на публична продан.

М. С. Т. и С. Д. Т. са подали чрез пълномощника си адвокат Е. Д.-Р. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено, че Д. А. Т. е починал на 20.09.2011 г., като съпругата му А. Н. Т. се легитимира като единствен негов наследник.

На 10.10.2009 г. между Д. А. Т., М. С. Т. и С. Д. Т. е сключено извънсъдебно споразумение, като страните се съгласяват, че прихващат взаимно дължимите, изискуеми и ликвидни суми до размера на по-малката от тях, а именно дължимата от М. С. Т. и С. Д. Т. сума от 15 477.75 лв. се прихваща от дължимата общо от Д. А. Т. сума от 81 408.71 лв.; след извършеното прихващане Д. А. Т. дължи на М. С. Т. сумата 65 930.96 лв. за уравнение на дела й от описания в пункт първи на споразумението имот, като същата ще бъде издължена при продажбата му. Страните са се съгласили, че не си дължат законни лихви върху прихванатите суми, изтекли до момента на подписване на споразумението, както и че с извършеното прихващане дължимата от М. С. Т. и С. Д. Т. сума от 15 477.75 лв. за уравнение на дела на Д. А. Т. е погасена и С. Д. Т. и М. С. Т. са изпълнили изцяло задължението си към Д. А. Т. за изплащане на паричното уравнение. Споразумението съдържа изявления, че с подписването му и с оглед издължаване на дължимите суми на основание чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.) и чл. 349, ал. 6 ГПК С. Д. Т. и М. С. Т. стават изключителни собственици на имота, описан в решение № 171/22.06.2009 г. по гр. д. № 1414/2007 г. на Районен съд - Смолян апартамент № 10, ет. 4-ти, в жилищен блок № 6, построен върху държавна земя [улица] [населено място], кв. С., със застроена площ от 106.27 кв. м.

Споразумението е сключено за задължения по влязло в сила на 18.07.2009 г. решение № 171 от 22.06.2009 г. по гр. д. № 1414/2007 г. Смолянския районен съд, с което е възложен в общ дял на М. Т. и С. Т. апартамент № 10 и по влязло в сила на 27.06.2009 г. решение по гр. д. № 1413/2007 г. на Смолянския районен съд, с което на Д. А. Т. е възложен друг жилищен имот, съсобствен с М. С. Т., находящ се в [населено място] и е присъдена сума за уравнение на дела й от 79 051.50 лв.

С решение № 134 от 27.03.2017 по гр. д. № 1413/2007 г. по описа на Районен съд - Смолян е прогласено настъпилото по право обезсилване на на възлагателното решение по гр. д. 1413/2007 г. на С. Р. съд, с което делбения имот в [населено място] е възложен в дял на Д. Н. Т. и имотът е изнесен на публична продан, като по делото има данни, че с Постановление на ЧСИ С. Д. по изп. д. № 536/2018 г. имота е възложен на трети лица купувачи, считано от 30.06.2022 година. Продавач по това изпълнително дело е и съделителката М. С. Т. (Е.), която като съсобственик на 1/2 идеална част получава изцяло паричната равностойност на дела си.

При така възприетите факти, съдът е приел за неоснователно искането на А. Н. Т. за прогласяване обезсилването по право на решение № 171 от 22.06.2009 г. по гр. д. № 1414/2007 г. Смолянския районен съд, тъй като е отпаднало по основание прихващането, постигнато със споразумението от 10.12.2009 г. между Д. А. Т. и М. С. Т. за сумата 15 477.75 лв., касаеща апартамент 10 (имот с идентификатор *****), а съответно не е изпълнено задължението за изплащане сумата за уравнение на дела на Д. А. Т..

Съдът се е позовал на разясненията в т. 10 на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по т. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС относно приложението на чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.), както и на формираната съдебна практика на ВКС при действието на този текст, че погасяването на задължението за уравнение дела от възложен неподеяем жилищен имот може да се извърши и чрез прихващане с присъдени в полза на съделителя, получил имота в дял, суми, дължими му от другите съделители-кредиторни, като като едностранна правна сделка прихващането е възможно както извънсъдебно (както е в настоящия случай), така и съдебно производство, включително и пред втората инстанция.

Счел е, че следва да провери и установи налице ли са предпоставките на чл. 103 и чл. 104 ЗЗД – да има два насрещни дълга, идентичност на носителите на вземанията, еднородност или заместимост на дълговете, изискуемост и ликвидност и накрая – вземането да е действително, за да извърши материалната компенсация. Ако съделителят, комуто се дължат суми, а и той дължи на другите длъжници суми, какъвто е настоящият случай, прихващането винаги ще е допустимо и също представлява плащане.

Изложил е съображения, че задължението за уравнение на дела е парично и има за предмет плащане на определена сума. При преценката за точното му изпълнение важат общите способи на ЗЗД (прихващане - чл. 103, ал. 1 ЗЗД и чл. 104 ЗЗД, доколкото компенсаторният ефект настъпва в рамките на 6-месечния срок от влизане в сила на възлагателното решение; новация - чл. 107 ЗЗД; опрощаване - чл. 108 ЗЗД; сливане и др. погасителни способи). За да е изискуемо вземането следва да е налице влязло в сила решение по възлагане и влязло в сила такова относно размера на дължимата от страната сума за уравняване на дяловете. В случая вземанията и по двете влезли в сила дела - гр. д. № 1413/2007 г. и гр. д. № 1414/2007 г. по описа на Районен съд - Смолян, са изискуеми и ликвидни. В конкретния случай в шестмесечният срок от влизане в сила на 18.07.2009 г. на решение № 171 от 22.06.2009 г. по гр. д. № 1414/2007 г. на Районен съд - Смолян е извършено прихващане между страните по делото със сключването на извънсъдебното споразумение от 10.12.2009 г. С плащането в шестмесечния срок чрез прихващане двете съделителки М. С. Е. и С. Д. Т. са станали собственици на апартамент № 10, който са получили в производството по извършване на делбата в общ дял. Съдът е посочил, че в хипотезата на чл. 349, ал. 6 ГПК (288, ал. 7 ГПК-отм.) съделителят-длъжник, който възразява, че е изпълнил точно паричното си задължение, следва да докаже, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, позитивните факти на плащането в срок. Този факт се доказва със приложеното към споразумението от 10.12.2009 г. между страните и нотариално заверено заявление на стр. 36 от първоинстанционното дело, че Д. А. Т. е получил изцяло дължимото му се от М. С. Т. и С. Д. Т. парично уравнение на дела за възложения в техен общ дял и долуописан недвижим имот съгласно решение № 171 от 22.06.2009 г. по гр. д. № 1414/2007 г. на Районен съд - Смолян в размер на 15 477.75 лева, съгласно подписано споразумение на 10.12.2009 г. като заявява, че няма никакви претенции към М. С. Т. и С. Д. Т. във връзка с гр. д. № 1414/2007 г. на Районен съд - Смолян.

Съдът е изложил и съображение, че в конкретния случай, тъй като се изисква идентитет между страните по споразумението за постигане на прихващане и двете влезли в сила решения по възлагане на недвижими имоти по гр. д. № 1413/2007 г. и гр. д. № 1414/2007 г. на Районен съд - Смолян, без значение е обстоятелството, че Д. Т. няма задължение в производството по гр. д. № 1413/2007 г. на Районен съд Смолян към дъщеря си С. Д. Т., след като М. С. Т. (Е.) в постигнатото между тримата споразумение плаща цялата сума от 15 477.75 лева вместо дъщеря си и се погасява задължението им спрямо Д. Т.. Към момента на сключване на споразумението на 10.12.2009 г. задълженията между страните са били изискуеми и ликвидни, тъй като делата за делба на имотите са влезли в законна сила. С прихващането по извънсъдебното споразумение от 10.12.2009 г. М. С. Т. и С. Д. Т. са погасили задължението си към Д. Т. за уравнение на дела му и са станали собственици на възложения им в общ дял имот. Уговорката в споразумението, че Д. Т. остава да дължи на М. Т. сумата от 65 930.96 лева, ведно със законните последици като сумата ще бъде изплатена при продажба на имота, не касае извършеното в 6 - месечния срок съгласно чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.) плащане чрез прихващане, което е настъпило веднага с подписване на това споразумение. По силата на закона М. Т. и С. Т. са придобили процесния имот и не са налице основания за прогласяване на обезсилването по право на възлагателното решение за този недвижим имот. С прогласяване обезсилването по право на решението по гр. д. № 1413/2007 г. на Смолянския районен съд между страните са възникнали единствено облигационни отношения, но не и възобновяване на вече прекратената съсобственост, настъпила по силата на закона - чл. 288, ал. 6 ГПК (отм.).

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК А. Н. Т. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1) настъпват ли последиците на закона за обезсилване на възлагателното решение при отпадане с обратна сила на основанието за възникване на едното от паричните задължения, послужило за прихващане на две насрещни задължения, с което се урежда уравняване на дялове при възлагане на неподеляем жилищен имот (чл. 287, ал. 7 ГПК-отм., чл. 349, ал. 6 ГПК вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД) и остава ли в сила придобитото право на собственост върху неподеляемо жилище след отпадане с обратна сила на основанието на извършеното извънсъдебно прихващане;

2) при предявен иск за обявяване на обезсилването на възлагателно решение за неподеяем жилищен имот, налице ли е задължение на съда да провери и установи налице ли са предпоставките на чл. 103 и чл. 104 ЗЗД, включително изискуемост и ликвидност на насрещните престации, действителността на вземанията, основанието за отпадане на някое от тях и т. н., за да е валидно извънсъдебното прихващане и плащане в срок на задължението за уравнение на дела;

3) длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви като даде отговор на всички доводи и възражения на страните, като обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и изрази отчетливо своето вътрешно убеждение относно преценката на обстоятелствата по делото и прилагането на закона.

Въпросите не обосновават допускане на касационно обжалване.

Първият въпрос е относим към мотивите на въззивния съд, но по него не е удостоверено, че произнасянето на съда противоречи на практиката на ВКС. В т. 10 и т. 11 на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по т. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС не е дадено тълкуване, че обезсилване по право на възлагателно решение за неподеляем жилищен имот поради неплащане в срок на част от сумата за уравнение на дела може да доведе до възстановяване съсобствеността за друг възложен неподеляем имот, за който сумата за уравнение на дела е платена чрез прихващане, което всеки от съделителите има за уравнение на дела си от двата имот и което прихващане е извършено преди обезсилване на едното възлагателно решение. Решение № 301 от 21.04.2009 г. по гр. д. № 1040/2008 г., І г. о. на ВКС и решение № 60294 от 22.12.2021 г. по гр. д. № 970/2021 г., ІІІ г. о. на ВКС също се явяват неотносими. Първото е постановено по чл. 218а, б. „а“ ГПК и касае факти несъотносими към фактите по настоящия дело (спорът е обезсилено ли е по право възлагателно решение при платена главницата на задължението за уравнение на дела и направено изявление за прихващане на задължението за лихви с насрещни вземания против други съделители), а второто е постановено по иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане обезщетение за лишаване от ползване на собствен имот в хипотеза, в която съделителите, имащи неизплатено в шестмесечния срок вземане за уравнение на дела си от възложен неподеяем недвижим имот, са се снабдили с изпълнителен лист и са претендирани придобиване на собствеността в изпълнителното производство с оглед на които факти е дадено тълкуването, че искането за обезсилване на възлагателното решение е необходимо, за да продължи делбата, освен ако преди да е отправено искане обезсилване на възлагателното решение, съсобствеността е ликвидирана по друг начин (чрез сделка или публична продан) и делбения процес вече е приключен и е формиран извода, че съделителят, който е следвало да получи плащане за уравнение на дела си, след изтичане на срока и неизпълнение, може само да иска обезсилване на възлагателното решение и продължаване на делбата, но вече няма вземане за уравнение на дела си и не може да иска издаване на изпълнителен лист и да инициира изпълнително производство, поради което и публичната продан в тази хипотеза няма вещноправно действие.

По вторият и третият въпрос въззивното решение изцяло съответства на практиката на ВКС, включително и посочената от касаторката. Съдът изрично е посочил, че следва да провери предпоставките по чл. 103 и чл. 104 ЗЗД и е формирал изрични изводи, че те са налице, както и че последващото, след прихващането, обезсилване на едното възлагателно решение, не рефлектира върху настъпили вещен ефект на изпълнението на задължението на другия съделител за уравнение на дела по друго възлагателно решение. Несъгласието на касаторката с тези изводи не може да бъде съотнесено към поставения втори въпрос.

Третият въпрос е свързан с довода в касационната жалба, че съдът не е обсъдил довода на ищцата, че съдът не е обсъди довода й, че съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД всеки трябва да върне това, което е получил без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание. Въззивният съд е разгледал този довод и го е приел за неоснователен, посочвайки, че с прогласяване обезсилването по право на решението по гр. д. № 1413/2007 г. на Смолянския районен съд между страните са възникнали единствено облигационни отношения, но не и възобновяване на вече прекратената съсобственост, настъпила по силата на закона - чл. 288, ал. 6 ГПК (отм.). Следователно решението му съответства на практиката на ВКС по поставения процесуален въпрос.

С оглед липсата на основание за допускане на касационно обжалване А. Н. Т. следва да възстанови на М. С. Е. и С. Д. Т. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1200 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Е. Д.-Р..

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 320 с посочена дата 6.12.2022 г., обявено на 7.12.2022 г., постановено по гр. д. № 324 по описа за 2022 г. на Окръжен съд – Смолян.

ОСЪЖДА А. Н. Т., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], офис Б-31 да заплати на М. С. Е., ЕГН [ЕГН] и С. Д. Т., ЕГН [ЕГН], двете с адрес: [населено място], [улица], ет. 4, ап. 10, съдебен адрес: [населено място], [улица], обособена част „А“, ет. 3, адвокат Е. Д.-Р. разноски по повод касационната жалба в размер на 1200 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: