О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3203

София, 25.10.2023г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 697 по описа за 2023 г., взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез държавен инспектор Д. В. С. от ТД – Варна, против въззивно решение № 190/05.12.2022 г., постановено по въззивно гр. д. № 530/2020 г. от Апелативен съд – Варна.

Касаторът излага съображения за неправилност на въззивното решение.

Насрещната страна Д. Д. Д. не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Насрещната страна И. Н. Г., чрез особен представител адв. Н. М. от АК – Р., счита, че няма основания за допускане на касационно обжалване, като излага съображения за неоснователност на жалбата.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол.

Представено е и изложение към касационната жалба.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе по касационната жалба, съобрази следното:

Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Разградски окръжен съд в обжалваната пред него част, отхвърлил исковете по чл. 153, ал. 2 ЗПКОНПИ, предявени от КПКОНПИ против Д. Д. Д. за отнемане в полза на Държавата на парични суми в общ размер от 19 762 лв. и против И. Н. Г., с която Д. е живял на съпружески начала през проверявания период, за отнемане на сумата в размер на 312,93 лв., или на обща стойност 20 074,93 лв.

За да отхвърли иска, въззивният съд е заключил, че увеличението на имуществото през проверявания период е в размер под законовия минимум от 150 000 лв., поради което липсва предпоставка за провеждане на изследване дали това имущество е със законен източник; не е налице изискуемото значително несъответствие, което да обуславя възникване на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. Съдът развил съображения още, че на отнемане подлежи само налично имущество и изключенията са, когато не е възможно да се отнеме обособено имущество по чл. 141 ЗПКОНПИ и когато с имуществото е извършена възмездна разпоредителна сделка, противопоставима на държавата, стига да не е постановена трансформация в друго имущество, или когато имуществото липсва по причина, която може да се вмени във вина на ответника; тогава се отнема неговата парична равностойност. Съдът е разяснил, че преминалите през патримониума, в т. ч. и по банкови сметки, парични суми, които не са налични в края на поверявания период, не съставляват имущество, подлежащо съгласно чл. 141 от закона на отнемане. Неналичните в края на проверявания период суми не са част от имуществото; част от имуществото не може да представлява и отрицателен размер на „нетен доход“. Спорните суми във въззивното производство са, както следва: 11,762,58 лв., получена от Д. имотна облага от престъпно деяние; 3 104,34 лв., представляващи получени от него суми от трети лица в периода 2013 – 2019 г.; 145,73 лв., представляващи получени суми от трети лица през 2020 г., 4750 лв., представляващи получени от него печалби от участие в хазартни игри през 2019 г., и получената от И. Г. от трето лице през 2019 г. г. сума от 312,93 лв. Така изброените суми са неналични (общият сбор на описаните парични средства е 20 074,93 лв., а не както е посочено в съдебното решение – 15 325,58 лв.; техническата грешка не се отразява върху правните съображения и крайния извод на въззивния съдебен акт). Апелативният съд посочил още, че сама комисията не е твърдяла дори в исковата молба, че тези суми са били налични у ответниците към момента на проверката.

При тези съображения апелативният съд е потвърдил решението на първата инстанция в обжалваната му част и с оглед резултата по спора, разгледан от него, осъдил КПКОНПИ да заплати дължимите държавни такси.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

В изложението към касационната жалба касаторът действително не е формулирал прецизно правни въпроси, с които обосновава допускане на касационно обжалване.

Касаторът, като възпроизвел правните съображения на въззивната инстанция, поддържа, че „по тези въпроси“ е налице противоречива съдебна практика: формирани са две становище на ВКС относно това кое имущество се включва в съдържанието на понятието „имущество“ по см. на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ; относно имуществото, което участва при формиране на несъответствието по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, а още и „относно имуществото, което не е налично в патримонуима на лицето в края на проверявания период по см. на чл. 151 от ЗПКОНПИ. На следващо място е уточнено, че „по тези въпроси“ е образувано и висящо тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС.

Съставът на Върховния касационен съд приема, че в случая, макар и непрецизно, касаторът е поставил правни въпроси по твърдението си за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и те са идентични с тези, предмет на постановено и обявено на 18.05.2023 г. Тълкувателно решение № 4 по Тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК: Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период; следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество ?

Въпросите са от значение за постановения по делото резултат, но съществувалото противоречие в съдебната практика е уеднаквено по задължителен начин с тълкувателния акт. Разрешението на въззивния съд в обжалваното решение е в пълно съответствие с дадените задължителни разяснения, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период; не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

При така изложените съображения, не е налице поддържаната хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Касаторът се е позовава и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без поставяне на въпрос, като се е обоснова с това, че съдът не се е съобразил с изискванията по ЗПКОНПИ/ЗОПДНПИ (отм.) относно „доходи, приходи и източници на финансиране, „обичайни разходи“, „извънредни разходи“, „нетни доходи“, „имущество“, „значително несъответствие“ и е възпроизвел съдържанието на съответните законови разпоредби, поясняващи смисъла на тези понятия. Касаторът още посочил и своето разбиране как се установява несъответствие по см. § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ.

Подобно изложение няма как да формира извод за наличие на каквото и да е основание за допускане на касационно обжалване.

При служебно извършената от ВКС проверка не се установи наличие на основание за служебно допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 2 ГПК.

При този резултат, касаторът следва да заплати адвокатско възнаграждение на адв. Н. М., особен представител на И. Н. Г., за процесуално представителство пред инстанцията. Адвокатският хонорар на особените представители се определя по размер от съда с всеки акт по чл. 81 ГПК и се изплаща своевременно. Внасянето на сумата от ищеца е условие за назначаване на особен представител и, поради това, е и условие за извършване на съдопроизводствени действия по делото за всяка инстанция. Съобразно резултата по делото, така извършеният разход остава изцяло или отчасти за сметка на ищеца, или ответникът се осъжда да му го възстанови по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. В случая въззивният съд, при администриране на касационната жалба, е задължил ищецът КПОНПИ предварително да внесе 6234,64 лв., които да послужат за заплащане възнаграждението на особения представител на ответника Г. в производството пред ВКС. Настоящият съдебен състав е компетентният, който окончателно определя размера на адвокатското възнаграждение, което става с постановяване на окончателния акт, към който момент се преценяват относимите обстоятелства. В случая, съдът съобрази защитимия от И. Н. Г. интерес - 313,93 лв., предмет на касационната проверка, фактическата и правна сложност на материалноправния спор, както и на правната сложност на спора, развил се по реда на чл. 288 ГПК относно допускането до касационно обжалване на касационната жалба, очертан в изложението към нея; действително извършената работа от адвоката, това, че делото не е разглеждано в открито съдебно заседание и не са слушани съдебни прения, както и, че по същество изготвеният отговор съдържа съображения за правилност на въззивното решение, не толкова по предварителната селекция на касационната жалба; съображенията за правилност се заключават във възпроизвеждане дословно на съдържание от съдебния акт на апелативния съд, с твърдение, че то е правилно. При анализ на тези обстоятелства, настоящият състав определя възнаграждение за адв. М. за осъществено процесуално представителство в касационното производство, в размер на 1200 лв., което се дължи от КПКОНПИ и е платимо от предварително платената по сметка на ВКС сума 6234,64 лв. Надвнесената разлика може да бъде поискана за възстановяване от КПКОНПИ.

КПКОНПИ следва да заплати дължимата държавна такса за производството пред ВКС в размер на 30 лв., в полза на съдебната власт, по сметка на Върховния касационен съд.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 190/05.12.2022 г., постановено по въззивно гр. д. № 530/2022 г. от Апелативен съд – Варна.

ОСЪЖДА КПОНПИ да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Върховен касационен съд, сумата в размер на 30 лв. - дължима държавна такса за касационно производство, на осн. чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Н. М. от АК – Р. сумата в размер на 1200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по чл. 47, ал. 6 ГПК на И. Н. Г. в производството пред Върховен касационен съд. Сумата е предварително внесена по сметка на ВКС от задължената страна КПКОНПИ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: