О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3459

гр. София, 04.07.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 715/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С касационна жалба от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален пълномощник юрк.В. А., се обжалва възивно решение № 411 от 05.12.2022 г. по в. гр. д. № 308/2022 г. на ОС - София. В касационната жалба са направени оплаквания за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване в приложното поле на чл. 281, т.3 ГПК.

С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличие на основание за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл. трето /очевидна неправилност/ ГПК.

Насрещната страна О. Е. с писмен отговор чрез пълномощника си адв.А. Г. – САК, оспорва касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима.

С въззивното решение, в резултат на потвърждаване на първоинстанционно решение № 34/24.03.2022 г. по гр. д. № 312/2021 г. на РС – Етрополе, е признато за установено, че О. Е. е собственик на недвижим имот, представляващ 1/2 ид. ч. от УПИ I, квартал 18, имот с планоснимачен № 152, находящ се в с. Лъга, общ. Етрополе, обл. Софийска, с площ от 10 682 кв. м., при граници на имота, съгласно АОС – шосе: Етрополе – Джурово, от три страни река „М. И. , ЗАЕДНО с построените в него сгради: Основно училище представляващо монолитна едноетажна сграда, построена през 1913 г. със застроена площ от 496 кв. м.; Читалище, представляващо масивна, монолитна едноетажна сграда построена през 1932 г. със застроена площ от 144 кв. м., 1/2/ ид. ч. от Общежитие, представляващо масивна, монолитна сграда построена през 1970 г. със застроена площ от 300 кв. м.; 1/2 ид. ч. от Кухня със столова, представляваща масивна, монолитна сграда на един етаж построена през 1970 г. със застроена площ от 112 кв. м.

Въззивният съд, въз основа на направена собствена преценка на събраните по делото доказателства, е приел за установено, че с Акт за държавна собственост № 48/2.03.1969 г. на ОНС - София, имот УПИ 1, кв.18, имот с пл.№ 152, в село Лъга, община Етрополе, област Софийска, с площ от 10682 кв. м., ведно с училищна сграда и читалищна сграда, са актувани като държавна собственост, и с Акт за държавна собственост № 389/05.09.1970 г. на ОНС - София, като държавна собственост са актувани и общежитие и кухня със столова, построени върху същия горепосочен УПИ 1, като по 1/2 ид. ч. от всяка от двете последни сгради е предоставена за ползване на ОНС - София и ОНС - Плевен. С Заповед №06-00-0055 от 11.05.1995 г. на министъра на финансите, е указано отписване на процесния имот и сградите в него и актуването им като общински. С Акт за общинска собственост №21 от 08.04.1997 г. на кмета на община Етрополе, на основание §7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, са актувани като общинска публична собственост застроен урегулиран парцел от 10682 кв. м., находящ се в квартал 18, парцел 1, имот пл.№ 152, ведно с основно училище, читалище и 1/ 2 от общежитие и кухня със столова, като с решение № 33 от 22.06.1999 г. е отстъпено право на ползване на посочените имоти на ОУ „В. Л. , село Лъга.

Установено е още, че с Решение № 1005 от 20.12.2004 г. на М. С. на Р. Б. 165 имоти се обявяват от публична на частна държавна собственост, съгласно приложение №2 към решението, включително и имот с площ от 10,6 дка, находящ се в село Лъга, община Етрополе, О. С. заедно с 1 сграда в него. Със същото РМС е предвидено имотите бъдат апортирани в търговско дружество с ограничена отговорност, такова е било регистрирано през 2005 г.- „Ученически отдих и спорт“ ЕООД, преобразувано през 2006г. в ЕАД. В капитала на това дружество при учредяването му, видно от Учредителния акт, е направен апорт на държавни имоти, между които и почивна база „Лъга“ в с.Лъга, община Етрополе, състояща се от сграда и земя, с обща площ на имота 10600 кв. м. От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ е установено, че процесния имот и намиращите се върху него сгради, се водят в счетоводния баланс на ответното дружество и са включени в неговия капитал, като вещото лице е установило и идентичност между имотите, които са актувани с акт за общинска собственост № 21 от 08.04.1997 г. на кмета на община Етрополе и тези които са били апортирани под № 69 в учредителния акт на дружеството, че процесните имоти са с предназначение за училище и са ползвани за тази нужда, че ответното дружество не ги е декларирало в данъчната служба, че за района има само един кадастрален и регулационен план от 1968 г., в който трите сгради са нанесени в УПИ 1, кв.18, с. Лъга, както и че приетите по делото актове за държавна и общинска собственост касаят процесния имот.

Събраните по делото показания на свидетеля Г. Г. са кредитирани от съда изцяло, и от тях е установено, че в периода 1.01.2006 г. до 9.09.2010 г. - когато свидетелят е бил директор на училището в с.Лъга, сградите в процесния имот, предоставени от общината за училище, са се ползвали по това предназначение, и не е имало лагерници там от 1989-1990 г. Останалите събрани и обсъдени от съда писмени доказателства сочели, че община Етрополе е сключвала граждански договори за охрана на имота и заплащала възнаграждения за такава охрана в периода 2013 г.-2016 г. Съответно дружество-жалбоподател е декларирало имот в с.Лъга пред 2020 г. и е заплатило дължимия данък и такса смет за него за 2021 и 2022 г. През годините е извършвана кореспонденция между община Етрополе и Министерство на образованието за решаване спора около процесиня имот, но без резултат.

При така приетите за установени факти, въззивният съд е приел, че по силата на §7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, действал към 1991 г., процесните имоти са преминали по силата на закона в собственост на община Етрополе, а не по силата на заповедта на министъра на финансите от 1995 г. за деактуване като държавен имот-както неправилно е приел първоинстанционния съд, защото имотът е обект на общинската инфраструктура с местно значение и е предназначен за образователни нужди на населението на общината - училище, установено не само от показанията на свид. Г., но и от заключението по приетата СТЕ. Извършеното деактуването на имота като държавен и последващото му актуване като общински, е счетено да е без значение за придобитото право на собственост, тъй като не е предпоставка за преминаване на собствеността в полза на общината и няма такъв акт правопораждащо действие. По отношение на апорта в капитала на ответното дрлужество, като деривативно придобивно основание, въззивният съд е посочил, че той е непротивопоставим на действителния собственик община Етрополе, доколкото праводателят по апорта не е собственик. В тази насока въззивният съд се е позовал и на манифестираното от Държавата, чрез министъра на финансите, изявление със заповедта за деактуване от 1995 г., че няма претенции към процесния имот и той е общински такъв, при което последващото намерение на Държавата да се разпореди с чужда вещ не я легитимира като титуляр на правото на собственост. Поради съвпадане крайния решаващ извод на двете инстанции относно по основателността на иска, първоинстанционното рещшение е потвърдено.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпрос относно задължението на съда да обследва цялостно съсобствеността на един общ имот земя и сгради, като вземе предвид, че собствеността на имота земя и сгради, формиращи почивна база „Лъга“, може да се ползва в цялост, съчетан въпроса и с оплакване, че съдът е признал на ищеца правото на собственост не на 1/ 2 от сградите, а на всички сгради.

Съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Следователно правни въпроси, мотивирани с фактически констатации, каквито не са възприети във въззивното решение, са неотносими, тъй като не са обусловили правните изводи на съда – те представляват доводи за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Неотносими са и онези правни въпроси, отговорът на които не би довел до различен изход на делото.

В настоящия случай, предвид мотивите на въззивното решение, поставеният от касатора въпрос се явява необуславящ и така лишен от характеристиката на правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение, защото въззивният съд не е обсъждал съсобствеността на процесните земя и сгради. Следователно, не е обуславящо за изхода на спора да се отговаря на поставения от касатора правен въпрос досежно това кои са съсобственици за частите от земята и сгради, които не са предмет на иска, и как ответникът може да ползва по предназначение съответните припадащи се части от сградите, тъй като решаващите изводи на въззивния съд по предмета на спора не са били повлияни от произнасянето по него, и така не е налице общото основание за допускане касационното обжалване по въпроса нито в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, нито на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ето защо и твърдението на касатора в изложението за противоречие по този въпрос с посоченото решение № 123/16.04.2009 г. по гр. д.№ 3394/2007 г. на ВКС, ІІІ г. о. - насочващо към основанието и по чл.280, ал.1, т.1 ГПК противоречие с практиката на ВКС, не следва да се обсъжда. Същевременно частта от въпроса с оплакването, че въззивният съд е признал на ищеца община Етрополе собствеността на всички сгради в имота, а не на 1/2 от тях, не кореспондира на решаващата воля на въззивния съд, защото последният, потвърждавайки първоинстанционното решение, е признал правото на собственост на общината като ищеца върху 1/ 2 ид. ч. от УПИ 1, върху сградата на училището и на читалището изцяло, и върху 1/ 2 ид. ч. от сградите на общежитието и на кухнята със столова, което произнасяне на съда е в синхрон с обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

Не е налице и поддържаната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. При установената от събраните доказателства фактическа обстановка, изводите на съда не са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Атакуваният акт не е постановен в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито са нарушени основните начала в гражданския исков процес или императивни материално правни норми, относими към придобивното основание по §7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА.

Ето защо не са налице релевираните основания за касационно обжалване на въззивното решение. Не се констатират и признаци за неговата вероятна нищожност или недопустимост.

При този изход на спора касаторът няма право на разноски, а насрещната страна не е поискала такива в касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 411 от 05.12.2022 г. по в. гр. д. № 308/2022 г. на ОС - София.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: