Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на шести юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Ч. Членове: Л. М. М. П. С. С. К. Б. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията К. Б. по административно дело № 2026/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане, подадено от Ню П. К. ЕООД, със седалище гр. София, представлявано от управителя М. Р. /с удостоверение за юридическа правоспособност/, за отмяна на влязло в сила решение № 12974/21.12.2023 г., постановено по адм. дело № 7449/2023 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е оставено в сила решение № 4012/16.06.2023 г. по адм. дело № 2479/2023 г. на Административен съд-София град, с което е отхвърлена исковата молба на търговското дружество срещу Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, представляващи законна лихва, определена по чл.86 от ЗЗД, претърпени от незаконосъобразно бездействие на ДФЗ в размер на 950.99лв. и Ню П. К. ЕООД е осъдено да заплати на ДФЗ сумата от 100 лв. разноски, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.

В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК.

На първо място, наведени са доводи за наличие нови писмени доказателства по смисъла на чл.239, т.1 от АПК, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните;

На следващо място, наведени са доводи и за наличието на основание за отмяна и по чл. 239, т. 4 АПК, доколкото между същите страни за същото искане и на същото основание е постановено решение № 3396/31.03.2023 г. по адм. дело № 6621/2022 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е оставено в сила решение № 3560/27.05.2022 г. по адм. дело № 1225/2022 г. на Административен съд-София град, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска.

В депозирана на 23.05.2024 г. по делото, писмена молба и в открито съдебно заседание искателят поддържа искането за отмяна по наведените в него съображения и претендира присъждането на разноски.

Ответникът по искането ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрк. З. З., в писмен отговор и допълнително представено по делото на 03.06.2024 г. писмено становище, оспорва искането за отмяна като неоснователно и претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира искането за отмяна за допустимо, като подадено от надлежна страна в срока по чл. 240 АПК, а разгледано по същество за неоснователно, по следните съображения:

С влязлото в сила решение, чиято отмяна се претендира, е оставено в сила решение № 4012/16.06.2023 г. по адм. дело № 2479/2023 г. на Административен съд-София град, с което е отхвърлена исковата молба на Ню П. К. ЕООД срещу ДФЗ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от забавяне на дължимото му плащане по Заявка за плащане №07/22/160518/89849/10.05.2019 г. по схема Училищен плод и Заявка за плащане№ 04/22/160518/89849/10.05.2019 г. по схема Училищно мляко вK1 общ размер на 950.99лв., от които сумата от 760.79лв., представляваща законна лихва за забава върху възстановената сума за периода от 10.08.2019 г. до 30.08.2019 г. върху възстановената сума 136 942.97лв. от дата 30.08.2019г. и сума в размер на 190.20лв., представляваща законна лихва за забава върху възстановената сума за ДДС в размер на 27 374.64лв. по схема Училищен плод и за ДДС в размер на 13.96лв. по схема Училищно мляко от дата 05.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендирайки отмяна на касационното решение на Върховния административен съд, трето отделение, на основание чл. 239, т. 1 от АПК, подателят на искането представя придружително писмо с изх.№ 07-225-2600/10#1/09.01.2024 г., издадено от директора на Областна дирекция /ОД/на ДФЗ-София, ведно с приложена към него справка за подадените от Ню П. К. ЕООД заявки за плащане по схема Училищен плод и придружително писмо с изх. № 07-225-2600/10#2/10.01.2024 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ-София, в допълнение на писмо с изх.№ 07-225-2600/10#1/09.01.2024г., ведно със справка за подадените от дружеството заявки за плащане по схема Училищно мляко.

Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е извънредно средство за защита срещу неправилни съдебни актове поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 АПК основания.

Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на цитираната разпоредба налага извод, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Под нови обстоятелства следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо конкретния спор имат значение на юридически или доказателствени факти, като те следва да са нови, тоест да не са включени във фактическия материал по делото. Под нови писмени доказателства следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани, поради липса на тези документи. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. За да се проведе успешно производството по чл. 239, т. 1 от АПК следва страната, участвала в процеса да не е проявила небрежност или процесуално бездействие, което означава, че въпреки нейната процесуална активност новото доказателство или новото обстоятелство да не е могло да й бъде известно. Анализираните предпоставки, обуславящи извод за наличие на основанието по чл. 239, т. 1 от АПК, в случая не са налице. Приложените към искането за отмяна, придружителни писма, издадени от директора на ОД на ДФЗ-София в отговор на депозирани от Ню П. К. ЕООД молби вх. № 07-225-2600/10/04.01.2024 г. и 07-225-2600/10#1/09.01.2024 г. от регистъра на фонда, за предоставяне на информация относно подадените от дружеството заявки за плащане по схема Училищен плод и схема Училищно мляко, нямат характера на нови доказателства, нито на нови обстоятелства, от съществено значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се претендира. Наведеното в искането конкретно твърдение, че заявките за плащане са подадени на 10.05.2019г., поддържано в хода на развилото се инстанционно производство, е взето предвид и обсъдено от касационния съдебен състав в мотивите на решението, чиято отмяна се иска, включително е ценено и от първоинстанционния съд, в мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Доколкото същите съставляват документ, изходящ от дружеството, несъстоятелно и необосновано е твърдението му, че представените доказателства не са могли да бъдат известни на Ню Проджектс КонсултЕООД. След като подателят на искането се позовава на чл. 239, т. 1 от АПК, но не сочи нито нови доказателства, нито навежда нови фактически обстоятелства, то предявеното на това основание искане, като неоснователно, следва да се отхвърли.

Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Нормата цели да предотврати съществуването в правния мир на две противоречиви, влезли в сила съдебни решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание. При констатиране на пълното тъждество, изискуемо в закона, съдът е задължен с нормата на чл. 244, ал. 2 от АПК да преодолее противоречието, като отмени неправилното решение. В случая, не е налице и противоречива практика при решаването на един и същ казус, защото съгласно мотивите на двете касационни решения на състави на трето отделение, решенията са постановени при разлика в установените от първоинстанционните съдилища факти. Безспорната фактическата установеност по настоящото дело, в т. ч. и по данни от съдържанието на искането, че правният спор по адм. дело № 6621/2022 г. на Върховния административен съд, трето отделение, по което е постановено решение № 3396/31.03.2023 г. за оставяне в сила на решение № 3560/27.05.2022 г. по адм. дело № 1225/2022 г. на Административен съд-София град, касае различни заявки за плащане /№ 04/22/160518/89849 по схема Училищен плод от 06.02.2019 г. и № 01/22/160518/89849 по схема Училищно мляко от 07.02.2019 г./ за различни месеци на доставка от тези във връзка, с които е постановено решението, чиято отмяна се иска, изключва възможността настоящият съдебен състав да приеме, че в случая е налице пълно тъждество между двете дела, а оттам и основанието по чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна на решение № 12685/18.12.2023 г., постановено по адм. дело № 7671/2023 г. от състав на трето отделение на Върховния административен съд. Това не се променя от обстоятелството, че заявките са подадени въз основа на един и същ Акт за одобрение с изх.№01-2600/5426 от 16.10.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с който дружеството е одобрено за изпълнител по схема Училищен плод и Училищно мляко, тъй като касаят различни периоди на доставка-съответно за 01.2019 г. и 04.2019 г.

Следва да се отбележи, че предвид сочените от подателя на искането конкретни съображения в подкрепа на искането за отмяна, съставляващи доводи за наличието на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по съществото си, претенцията на Ню П. К. ЕООД има характера на искане за преразглеждане на влязло в сила решение на Върховния административен съд, трето отделение, по съображения за неправилността му, което е недопустимо в производството за отмяна на влезли в сила решения, като извънреден извънинстанционен способ за отмяна.

Гореизложените правни доводи и съображения обуславят крайния извод, че не са налице твърдените от молителя основания по смисъла на чл.239 т.1 и т.4 от АПК за отмяна на влезли в сила съдебни решения, поради което предявеното искане, като неоснователно, следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на делото, претенцията на подателя на искането за присъждане на разноски е неоснователна, а своевременно заявеното искане на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно. Ню П. К. ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ДФЗ сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото, в размер, определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на осъществената от процесуалния представител на ответника процесуална защита.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Ню П. К. ЕООД за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК на влязло в сила решение № 12974/21.12.2023 г., постановено по адм. дело № 7449/2023 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение.

ОСЪЖДА Ню П. К. ЕООД, ЕИК 202054931, със седалище и адрес на управление гр. София, [адрес], да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението не подлежи на обжалване и отмяна.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА

/п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА

/п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ

/п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА