О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3171

София, 24.10.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври , две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : Д. Д.

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Е. Т.

гр. дело №754/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Ж. П. С. срещу решение №262203 от 01.07.2022г по в. гр. дело № 1097/2021г. на Софийски градски съд, с което по иска, предявен пряко срещу застрахователя ЗК„Уника” АД за обезщетяване на неимуществените вреди от пътно-транспортно произшествие, при което на 21.12.2017г ищцата е пострадала като пътник в автомобил и след приспадане на вече платеното от застрахователя обезщетение в размер на 3000лева, за отхвърлянето на иска до пълния претендиран размер от 15 000лв е потвърдено първоинстанционното решение. Въззивното решение е обжалвано от ищцата и в частта, с която след частична отмяна на решение от 02.04.2020г по гр. д. № 32388/2018г на СРС е отхвърлен иска по чл.432,ал.1 КЗ на касаторката срещу застрахователя за разликата над присъдените 2 000лв до размера на присъдените от първоинстанционния съд 5000 лева застрахователно обезщетение .

Въззивният съд, след като на свой ред обсъдил вида и степента на установените по делото травматични увреждания при ищцата, свързаните с тях болки, страдания, неблагоприятни последици и ограничения, отчел е периода на проведеното болнично и извънболнично лечение и възстановителния процес, възрастта и общото здравословно състояние, е намерил за завишено определеното от първоинстанционния съд обезщетение от 8 000лева, като е определил по справедливост обезщетение в размер на 5000 лева, като присъдения размер е резултат от приспадане на вече изплатеното обезщетение от застрахователя. Собственият извод на въззивния съд за характера и степента на вредите се основават на неоспорено заключение на медицинска експертиза и разпит на свидетели, като във въззивното производство не са събирани нови доказателства.Причинените увреждания съчетават подкожен хематом на челото и задушните области, охлузвания и изгаряния на шията /до втора степен/, кръвонасядания в очната област.Болките са били интензивни първите 10 дни, отзвучали за около 30 дни, проведено е консервативно лечение .Ищцата към момента на произшествието е на двадесетгодишна възраст, възстановила се е напълно от инцидента, няма трайни увреждания, излекувана е без остатъчни явления. Възстановителния период е бил кратък, протекъл е благоприятно, което е мотивирало въззивния съд да занижи присъденото на първа инстанция обезщетение по размер .

Оплакването в касационната жалба е за незаконосъобразно и несправедливо занижен размер на обезщетението, резултат от несъобразяване на високия лимит за застрахователните обезщетения, вкл. за всяко пострадало лице. Икономическата конюнктура е основата на ежегодното им нарастване, което не е взето предвид от съда като ориентир за размера на обезщетението. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи като правен въпрос присъждането на адекватно обезщетение по критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД , при съобразяване на икономическата конюнктура в страната, която е в основата на непрекъснатото осъвременяване на застрахователните лимити, докато определеният в решението стойностен еквивалент не съобразява значението им за остойностяване на вредата и така е в отклонение от даденото в ППВС №4/1968г тълкуване. Правният въпрос обуславя приложението на чл. 52 ЗЗД, като съображенията на защитата сочат като поддържано осонованието на чл. 280 , ал.1 т.1,предл първо ГПК, поради противоречие с ППВС №4 от 1968г. Тълкувателна дейност за конкретния случай, а не тълкуване на нормата на чл. 52 ЗЗД според защитата обосновава и приложното поле на чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК.

Отговор не е постъпил

След преценка Върховен касационен съд,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .

Въззивната инстанция, като съд по съществото на спора следва да приложи собствено критерия за справедливост в чл.52 ЗЗД като мотивира размера на обезщетението за неимуществени вреди с установените по делото релевантни обстоятелства, отчетени решаващо в указаната с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд и установената практика на ВКС по прилагането на чл. 52 ЗЗД насока. Ревизирането на изводите на първоинстанционния съд - включително в частта им по правилното прилагане нормата на чл.52 ЗЗД и определяне на обезщетението по размер, са косвен резултат от тази дейност(ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС,ТР №1/23013г ОСГТК на ВКС).Въззивният съд е длъжен да обсъди в мотивите си конкретните обстоятелства от значение за определянето на обезщетението по размер.

Въззивното решение не е в противоречие с горните изисквания и съдържа мотивите, на които почива изводът за намаляване на обезщетението и за отхвърляне на иска до пълния предявен размер, като резултат на конкретна преценка ( съгласно реш. № 163/2016г по т. д № 3456/2015г на 1-во т. о на ВКС). В обжалваното решение въззивният съд е обсъдил релевантните обстоятелства, изтъкнати при установената степен на увреждане на здравето като конкретен мотив за определяне на обезщетението по справедливост, в конкретен размер съобразявайки възрастта на пострадалата нейното възстановяване.При отчитане на съвкупността от обстоятелства въззивният съд е изтъкнал общественото разбиране за справедливост, което, с оглед паричния характер на обезщетението, налага съобразяване с икономическия фактор, отчитайки, но като индиция вкл. нормативно въведените застрахователни лимити, минималната работна заплата за страната, респ. и други обективни показатели.

Обжалваното въззивно решение не опредметява противоречие с установената практика на ВКС по общо поставения правен въпрос в изложението.Твърде общ, в случая и несъстоятелен е доводът за противоречие с ППВС №4/23.12.1968г поради това, че въззивният съд не съобразява икономическата конюнктура в страната, след като намалява по размер обезщетение, дължимо и претендирано от застраховател.Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики.,изяснени в практиката на ВКС при обезщетяване на неимуществени вреди в резултат на травматични увреждания на здравето и свързаните с тях болки и страдания, без да е от значение кой дължи обезщетението (т.ІІ от ППВС №4/1968г, Решение № 38 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 323/2012 г., III г. о., ГК, реш. № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г. О, Реш. № 211 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 719/2009 г., IV г. о., ГК и др, включително цитираната от въззивния съд установена практика на ВКС в решения №16/2012г по т. д №461/2011г, реш. № 129/2012г по т. д № 346/2011г, реш. № 60137/2021г по т. д № 1920/2020г, реш. №103/2020г по т. д №2546/2019 на Второ т. о на ВКС също указваща отчитането на икономическата обстановка в страната при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по размер .

Въззивното решение е съобразено с установената практика на ВКС по въпроса за прилагане критерия за справедливост с отчитане на икономическите показатели, включително формираната с решение № 83 по т. д.№ 795 / 2008 год. на ІІ т. о. и № 66 по т. д.№ 619 2011 год. на ІІ т. о. на ВКС реш.№ 95 по т. д. № 916/ 2011 год. на І т. о. , реш.№ 155 по т. д.№ 711/2011 год. на І т. о., реш.№ 1 по т. д.№ 299 / 2011 год. на ІІ т. о. на ВКС и др. съдебна практика при отчитането на социално-икономическите условия и стандарт на живот в страната с оглед момента на произшествието.Без значение за прилагането на чл. 52 ЗЗД е това какъв вид отговорност се ангажира при иска за обезщетение:гаранционно - обезпечителна или пряка от делинквента.Значението на застрахователните лимити е разяснено с решение по т. д № 916/2011г та Първо т. о на ВКС, лимитите нямат пряко и обуславящо значение за изводите на съда по прилагането на чл.52 ЗЗД. Разясненията в реш. № 83/2009 год. по т. д.№ 795/2008 год. и реш.№ 1 от 26.03.2012 год. по т. д.№ 299/2011 год. ,Второ т. о на ВКС касателно отчитането на икономически условия при определяне обезщетението по размер не следва да се разбират в смисъл, че размерът на лимитите представлява своеобразен ориентировъчен критерий за справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД.Установеното в практиката на ВКС разбиране, възприето и от настоящия състав на ВКС е, че определените от съда обезщетения следва да бъдат съобразен с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл.52 ЗЗД,а не с лимита на отговорността на застрахователя.

Изтъкнатото от защитата основанието на чл. 280,ал.1 т.1 ГПК не е налице.Липсва изобщо обосновка за допускане на касационно обжалване по критерия в чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, касаторът не сочи и правния въпрос, към който привъзва изтъкнатото основание.

Воден от горното , Върховен касационен съд , ІІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение №262203 от 01.07.2022г по в. гр. дело № 1097/2021г. на Софийски градски съд

Определението е окончателно .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .