Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: Е. Д. Р. Й. при секретар М. В. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя Д. Ч. по административно дело № 5035/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) против решение № 126/20.03.2023 г., постановено по адм. д. 609/2021 г. по описа на Административен съд - Добрич (АС-Добрич).
Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, събраните по делото доказателства и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът Ж. П. оспорва касационната жалба по подробни съображения в писмена защита. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение № 126/20.03.2023 г., постановено по адм. д. 609/2021 г. по описа на АС-Добрич е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-080-6500/9234/04.08.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2019 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта относно обективираното в таблица 2 прихващане на оторизирани суми в размер на общо 19 234,69 лв. и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, но е издаден в противоречие с материалния закон поради липса на предпоставките за прилагане на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността (Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 (отм.), действащ към датата на издаване на административния акт).
Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице с жалба срещу подлежащ на оспорване административен акт.
Административният съд изключително задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които правилно е установил извършените в административното производство действия и подробно е изложил установената фактическа обстановка по спора.
В съответствие със съдържанието на уведомителното писмо АС - Добрич правилно е констатирал, че всички заявени от Ж. П. суми за подпомагане по схеми/мерки, базирани на площ за кампания 2019 са одобрени без намаления, но не са изплатени в пълен размер поради извършено прихващане със сумата 19 234,69 лв., представляваща санкция за бъдещ период по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци-оранжерийно производство (СЗо) за кампания 2018 г. От останалите събрани по делото доказателства първинстанционният съд е установил, че санкцията за бъдещ период, с която е извършено прихващането на 04.08.2021 г., е определена с уведомително писмо от 30.03.2021 г., отменено с влязло в сила съдебно решение, но с последващо уведомително писмо от 02.02.2023 г. отново е наложена санкция в същия размер. Действителността и законосъобразността на второто уведомително писмо е предмет на висящо съдебно производство. Обстоятелството, че вземането, с което е извършено прихващане, произтича от санкция, наложена с отменен административен акт не се оспорва в касационната жалба, но в нея се твърди, че на основание чл. 29, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) повторното уведомително писмо, в което е определена санкция в същия размер като тази, с което е извършено спорното прихващане, подлежи на предварително изпълнение.
Действително съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП (Нова - ДВ, бр. 16 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) оспорването по реда на АПК на индивидуалните и общите административни актове, издавани при прилагането на този закон не спира тяхното изпълнение. Но тази разпоредба с процесуален характер е в сила от 01.01.2023 г., а оспореното пред първата инстанция уведомително писмо е от 04.08.2021 г. На основание чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Изрично трябва да бъде посочено, че към 04.08.2021 г. не е налице ликвидно и изискуемо вземане, с което ДФЗ да извърши прихващане с вземането на Ж. П. за финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., което му е признато от ДФЗ към тази дата. Към този момент е бил само издаден акт за налагане на санкция за бъдещ период, който при действащото към този момент законодателство не е подлежал на предварително изпълнение и в последствие е отменен с влязло в сила съдебно решение. Следователно дори и по аргумент от чл. 142, ал. 2 от АПК не е възможно да се приеме за основателно поддържаното в касационната жалба становище, че при издаване на отмененото от АС-Добрич уведомително писмо са налице фактически и правни основания за извършване на прихващане. Изводът на първата инстанция е съобразен с трайно установената съдебна практика относно хипотезите, при които е законосъобразно извършването на прихващане с наложената санкция за бъдещ период. Съгласно чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014, на който се позовава касаторът, без да се засягат други правоприлагащи действия, предвидени в националното законодателство, държавите членки прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга. Неизплатените задължения на бенефициерите се прихващат в съответствие с националното законодателство, а то предвижда възможност за прихващане само на ликвидни и изискуеми задължения - чл. 103-105 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), каквито към 04.08.2021 г., когато е извършено прихващането, не са налице.
По изложените съображения касационното основание за неправилност на решението на съда, поради нарушение на материалния закон е неоснователно.
Неоснователни са и доводите за необоснованост на обжалвания съдебен акт, който е съобразен с всички събрани по делото доказателства.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, а при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се установява, че съдебното решение е действително и допустимо, постановено при съобразяване с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
По водене на делото пред настоящата инстанция Ж. П. е направил разноски в размер на 800 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане следва да му бъдат възстановени от бюджета на касатора независимо от направеното възражение за прекомерност. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и не следва да бъде намалявано.
По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №126/20.03.2023 г., постановено по адм. д. 609/2021 г. по описа на Административен съд - Добрич.
ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие, съдебен адрес: гр. Варна, [адрес] да заплати на Ж. П., съдебен адрес: гр. В. Т. [улица], [адрес] сумата от 800 (осемстотин) лева, разноски за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА
секретар:
Членове:
/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ
/п/ РУМЕН ЙОСИФОВ