Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Р. Членове: Т. К. Н. Д. при секретар И. К. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя И. Р. по административно дело № 5173 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия,/Комисията/ против Решение № 1943/24.03.2023 г., постановено по адм. дело № 5324/2021 г., по описа на Административен съд София - град, в частта, в която Комисията е осъдена да заплати на К. К. от гр. София, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000лв., претърпени вследствие на обявено за нищожно решение № 2 - 1421/18.09. 2018 г., на Комисията, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 18.09.2018 г., до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер нап 698.00 лева. Изложени са съображения за неправилност на цитирания съдебен акт в обжалваната му част поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски.

Ответвникът К. К., с писмен отговор, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба на Комисията като неоснователна. Претендира разноски.

Подадена е и каснационна жалба от К. К. против Решение № 1943/24.03.2023 г., постановено по адм. дело № 5324/2021 г., по описа на Административен съд София - град в частта, в която предявеният иск е отхвърлен над сумата от 2000 лв. до пълния размер от 10 000лв. като неоснователен и недоказан и К. К. е осъден да заплати разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 100 лева. Изложени са съображения за неправилност на цитираното решение в обжалваната му част поради допуснати нарушения на материалния закон, същеснтвени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованостх - отменителни основания по члб. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в тази му част и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло. Претендира разноски.

Ответникът по тази касационна жалба Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията/, чрез процеуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административенп съд, състав на трето отделение, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

С обжалваното от страните решение Административен съд София - град е осъдил Комисията да заплати на К. К. от гр. София, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000лв., претърпени вследствие на обявено за нищожно решение № 2 - 1421/18.09. 2018 г., на Комисията, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 18.09.2018 г., до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер нап 698.00 лв. , като е отхвърлил предявения иск над сумата от 2000 лв. до пълния размер от 10 000лв. като неоснователен и недоказан и К. К. е осъден да заплати разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 100 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че решение № 2 - 1421/18.09. 2018 г., на Комисията, е оявено за нищожно с решение №705/07.02.2019 г., постановено по адм. дело № 10781/2018 г., по описа на АССГ, оставено в сила с решение №1967/06.02.2020 г.,, постановено по адм. дело № 3509/2019 г. по описа на Върховния административен съд.

Съдът приел, че са налице всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От представените по делото доказателства и свидетелски показания е прието за установено, че от нищожното решение ищецът К. К. е преживял негативни усещания, изразяващи се в притеснения, обида, унижение и дискомфорт. В резултат на това нищожно решение същият е бил с влошено здравословно състояние, което е наложило продължително лечение в болнично заведение. Въз основа на така установеното съдът приел за основателен предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като определил за справедлив размер на обезщетението сумата от 2000 лв., съобразявайки се с правилата на чл. 52 от ЗЗД, като е отхвърлил прведявеният иск над сумата от 2000 лв. до пълния размер от 10000лв. като неоснователен и недоказан.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от действия и бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата представлява накърняване на имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага, в случая доброто име и здравословно състояние на ищеца. В случая се претендират претърпени неимуществени вреди от ищеца от обявено за нищожно решение на КРДОПБГДСРСБНА от 18.09.2018 год. Съдът справедливо е определил размера на обезщетението по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), кредитирайки като обективна приетата по делото СМЕ. Съдът е отчел и факта, че за лицето вече е било обнародвано едно решение на КРДОПБГДСРСБНА от 15.09.2010 год. за наличие на дейност като секретен сътрудник, което е било оставено в сила.

Установените по делото факти водят до правния извод, че са налице всички необходими предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за неимуществени вреди. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят.

По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този краен извод разноски по компенсация на страните не следва да бъдат присъждани.

Воден от гореизложеното и на основание чл.221, ал. 2, предл. 1- во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1943/24.03.2023 г., постановено по адм. дело № 5324/2021 г., по описа на Административен съд София - град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА

/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА