Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от председателя С. П. по административно дело № 5157/2023 г.
Производството е по реда на чл. чл. 208 – 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Общински съвет (ОС) - Хасково, чрез адв. Т. С.-Милс против решение № 264/10.04.2023 г., постановено по адм. д. № 1240/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отменено решение № 789 от 16.12.2022 г. на ОС - Хасково, прието по протокол № 35 от заседание на 16.12.2022 г. и страната е осъдена да заплати разноски в полза на жалбоподателите.
В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост, както и за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. т. 2 и т. 3 АПК. По първия пункт съображенията са, че решението на ОС – Хасково не представлява общ административен акт, тъй като с него не се създават права и задължения, нито пък непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица. Поддържа че с приетите изменения със ЗИД на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), ДВ бр. 88 от 2017 г., законодателят не е целял промяна в действащия до този момент текст на чл. 66, ал. 3 ЗМДТ. По втория пункт аргументите са, че адресат на задълженията по т. т. 2, 3 и 4 от решението на общинския съвет е само местният орган по приходите, а не и други лица. Отправя искане обжалваният съдебен акт да бъде обезсилен, а производството по делото прекратено. В проведеното съдебно заседание на 07.11.2023 г. жалбата се поддържа от адв. Т. С.-Милс, която претендира присъждане на разноски съгласно представен списък и договор за правна защита и съдействие от 17.08.2023 г.
Ответникът – „Глиган“ ЕООД, [ЕИК], чрез адв. М. Ц., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмена защита от 06.11.2023 г., подадена по електронен път и моли съдебното решение да бъде потвърдено.
Ответникът – М. Ц., редовно уведомен, не взема становище по касационната жалба и не се представлява.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение, след преценка на наведените доводи в касационната жалба, както и извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на производството пред първоинстанционния съд е било решение № 789 от 16.12.2022 г., с което ОС – Хасково на основание чл. 21, ал. 1 т. 23 ЗМСМА, чл. 67 ЗМДТ и чл. 128 във вр. с чл. 129, ал. 1 ДОПК, чл. 17 ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Х. е решил следното: 1. За 2020 г. за населението на гр. Хасково и за жилищата на предприятия; за населението и за жилищата на предприятия в V зона; за населението в селата в О. Х. и за всички нежилищни имоти на предприятията, се прилага размерът на такса битови отпадъци, така както е определен в решения на ОС - Хасково, както следва: 1.1. За населението на гр. Хасково и за жилищата на предприятия - в размер на 3.0 промила съгласно решение № 240/19.12.2008 г.; 1.2. За населението и за жилищата на предприятия в V зона - в размер на 1.5 промила съгласно решение № 449/31.01.2006 г.; 1.3. За населението в селата в О. Х. - в размер на 4.5 промила, съгласно решение № 193/29.10.2004 г.; 1.4. За всички нежилищни имоти на предприятията, когато не е подадена декларация за определяне на количеството на брой съдове - 12 промила върху данъчната оценка, съгласно решение № 193/29.10.2004 г.; 2. Таксата битови отпадъци за 2020 г., касаеща категорията субекти, посочени в т. 1 от настоящото решение, се преизчислява служебно и се съобщава на задължените лица; 3. Лицата, които са предплатили целия размер на такса битови отпадъци в срок до 30.04.2020 г., ползват отстъпка от 5% върху преизчисления размер; 4. След преизчисляване на дължимия размер на такса битови отпадъци за 2020 г., надвнесените суми подлежат на служебно прихващане или възстановяване по реда на ДОПК, а в случаите, когато по обективни причини не може да се извърши служебно, след депозиране на искане.
След извършена проверка по допустимостта решаващият съд е отхвърлил като неоснователни възраженията, че обжалваното решение на ОС – Хасково не представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК и е приел жалбите срещу него за разглеждане. Мотивите в тази насока са, че с обжалваното решение се дефинира конкретната стойност на дължимата ТБО за 2020 г., а използването на израза „се прилага“, вместо „се определя“ не води до различен извод по същество. Решаващият съд е проследил измененията в относимите разпоредби на ЗМДТ с ДВ бр. 53 от 2012 г., ДВ бр. 88 от 2017 г. и ДВ бр. 98 от 2018 г. и е направил заключение, че нормата на чл. 66, ал. 3 ЗМДТ не намира приложение в случая съгласно § 21 ПЗР ЗИДЗМДТ. В подкрепа на това са приведени примери от практиката на ВАС, според които решенията общинските съвети в тази част представляват общи административни актове.
От правна страна първоинстанционният съд е приел, че при издаването на решение № 789 са изпълнени изискванията на чл. 21, ал. 1, т. 7 и чл. 27, ал. 5 ЗМСМА, като е налице кворум и мнозинство. Волеизявлението при издаването на акта е на орган, разполагащ с необходимата компетентност и е обективирано в писмена форма. В съдебните мотиви е отчетен фактът, че докладната записка на кмета на О. Х. с която е предложено вземане на решението, е публикувана на интернет страницата на общината на 08.12.2022 г. Въз основа на представените доказателства по делото е констатирано нарушение на изискванията на чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 66, ал. 2, пр. второ АПК, както и на чл. 69, ал. 2 АПК. Независимо от изричните указания до ответника за попълване на административната преписка в това отношение, допълнителни документи не са били представени. Поради това съдът е обосновал заключение, че актът е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и без да са изяснени фактите от значение за случая, в т. ч. без да е дадена възможност за предложения и възражения на заинтересованите лица и тяхното обсъждане.
Обжалваното решение на Административен съд – Хасково е валидно, допустимо и правилно.
Оплакванията на касатора не се установяват след повторна проверка на материалите по делото. Първоинстанционният съдебен състав е извършил дължимата преценка по допустимостта на оспорването и е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Всички възражения са насочени срещу извода за характера на обжалвания административен акт, доколкото такива липсват във връзка с констатираните от Съда съществени процедурни пропуски и нарушения.
Фактическата обстановка е изяснена при надлежно разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса и не е налице спор по фактите. Решението на ОС - Хасково се възприема като общ административен акт, видно и от представената докладна записка на кмета на О. Х. относно прихващане на ТБО за 2020 г., разгледана на заседанието на ОС – Хасково от 16.12.2022 г. Безспорни са обстоятелствата по повод отмяната от Административен съд – Хасково на решение № 14/20.12.2019 г. на ОС – Хасково, с което първоначално е бил определен размерът на ТБО за 2020 г. Последното е потвърдено с решение № 8386/03.10.2022 г., постановено по адм. д. № 10047/2021 г. по описа на ВАС. Характерът на решението на общинския съвет като общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК е изведен също така в решение № 8642/06.10.2022 г., постановено по адм. д. № 1279/2022 г. по описа на ВАС (относимо към размера на ТБО в О. Х. за 2021 г. и незаконосъобразността на решение № 241 от 18.12.2020 г. на ОС – Хасково).
Неоснователно касаторът прави опит да черпи аргументи от цитираното в жалбата определение № 3233/11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1712/2021 г. Казусът в него касае решение на ОС – Шумен за размера на ТБО за 2012 г. и както се изтъква в касационната жалба, същото е постановено и се отнася към старата редакция на чл. 66, ал. 3 ЗМДТ. Направените изводи не са приложими в настоящия случай. Обосновано административният съд приема, че предвидената възможност в чл. 66, ал. 3, т. 1 ЗМДТ таксата да се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година когато общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, е съществувала до измененията на ЗМДТ с ДВ, бр. 88 от 03.11.2017 г. След тази дата и по силата на § 21 ПЗР ЗИДЗМДТ, разпоредбата на чл. 66, ал. З, т. 1 от закона е придобила различна редакция, в сила от датата на публикуване на цитираната норма в ДВ. Отсъствието на разпоредба със сходно съдържание на чл. 66, ал. 3 ЗМДТ в старата ѝ редакция, не представлява аргумент в подкрепа на становището на касатора за необходимост от коригиращо тълкуване на нормативната уредба. По този начин общият административен акт би засегнал по недопустим начин интересите на неопределен, но определяем брой от лица в рамките на календарната година – по арг. от чл. 8, ал. 5 и чл. 67 ЗМДТ. Именно последната от тези норми е посочена като правно основание за приемане на процесното решение № 789 от 16.12.2022 г. на ОС – Хасково.
В пределите на служебната проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и при липса на касационни възражения в тази насока, настоящият състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбите на чл. 66, ал. 2, пр. второ АПК и чл. 69, ал. 1 и ал. 2 АПК. Предвид правната същност на обжалваното решение на ОС – Хасково, съгласно чл. 66, ал. 1 и ал. 2 АПК откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично, чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин. Уведомяването включва и основните съображения за издаване на акта, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството. В разпоредбата на чл. 69, ал. 2 АПК е предвидено административният орган да осигури на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл. 66 АПК. Спазването на посочените условия не се установява от представените доказателства по делото и при дадените указания от Съда съгласно определение № 50/12.01.2023 г.
След проверката на заявените пороци от касатора и служебна такава, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да се остави в сила. Останалата част от мотивите на решаващия съд се споделят като издържани от фактическа и правна страна на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК.
При този изход на делото е неоснователна претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски. Претенции за разноски не са предявени от другите страни по делото.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 264/10.04.2023 г., постановено по адм. д. № 1240/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
секретар:
Членове:
/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА