Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. Г. Членове: МАРИЯ НИ. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от председателя В. Г. по административно дело № 5225/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ), чрез процесуален представител юрк. Б. срещу решение № 1728 от 17.03.2023 г., постановено по адм. дело № 7953/2022 г. по описа на Административен съд София - град с което е отменена негова заповед № РД 14-023/08.08.2022 г., с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Д. В. А..

Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска неговата отмяна и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът– Д. В. А., чрез процесуален представител адв. Ц. И. - Йонкова, в писмен отговор и съдебно заседание оспорва касационна жалба, като неоснователна. Иска решението като правилно, да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № РД 14-023/08.08.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Д. В. А. на длъжност "директор на Дирекция административно правно обслужване и финансово стопански дейности" с ранг IV- ти старши, считано от 09.08.2022 г., поради наличие на обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения – вменени с длъжностна характеристика връчена на 11.12.2020 г.

За да отмени оспорения индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е приел, че е издаден при липса на предпоставките на посоченото в него правно основание - чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл и в противоречие с целта на закона, като при издаване, органът по назначаването е посочил фактически основания, които не могат да обосноват извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по смисъла на посоченото основание. Съдът е изложил съображения, че посоченото в заповедта правно основание на чл.107, ал.1, т.5 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение не е налице, при което заповедта се явява незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно.

Съдът е събрал необходимите и относими към предмета на спора доказателства, обсъдил ги е и е установил вярно и точно правнорелевантните факти. Фактическите констатации на съда кореспондират на събраните доказателства, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. При правилно установени факти, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Съдебното решение е обосновано, като съдът не е допуснал грешки при оценката на доказателствата и при мотивиране на изводите си от фактическа и правна страна.

Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на изискуемите от разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл реквизити, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Не се доказват материалноправните предпоставки на основанието по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Цитираната норма дава възможност на органа по назначаването да прекрати едностранно, без предизвестие, служебното правоотношение с държавния служител, но само при наличие на обективна невъзможност същият да изпълнява служебните си задължения. В своята трайна и непротиворечива практика Върховният административен съд е имал нееднократно възможност да посочи, че обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения е налице (извън случаите на здравословни причини) само когато тази невъзможност е възникнала по време на правоотношението и същата е обективна – не зависи от волята на страните по правоотношението. Необходимо е да са налице три кумулативни условия, както правилно е отбелязал и решаващият съд: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението.

В случая в заповедта, като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено, че е налице обективната невъзможност държавния служител да изпълнява служебните си задължения, вменени му с длъжностна характеристика връчена на 11.12.2020 г. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е необходимо да са изпълнени и трите кумулативни условия, посочени по-горе, като в случая посочените от органа по назначаване фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителят да изпълнява задълженията си. Напълно се споделят направените изводи от първоинстанционния съд, че в оспорената заповед обстоятелствата, обуславящи обективна невъзможност А. да изпълнява служебните си задължения са бланкетно посочени в 5 отделни точки, но посочените в тях фактически основания могат да се обобщят като некачествено и неефективно изпълнение на служебните задължения, вменени с длъжностната характеристика, връчена на 11.12.2020 г., което не обосновава извод за наличие на обективна невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по смисъла на закона.

Поставените изисквания с длъжностната характеристика не са довели до обективна невъзможност служителят да изпълнява функциите, задачите и дейността си, очертани в длъжностната характеристика.

По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна, като своевременно направена и доказана и следва да бъде уважена, като на Д. В. А. следва да се присъдят разноски в размер на 1680 /хиляда шестстотин и осемдесет лева/лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1728 от 17.03.2023 г., постановено по адм. дело № 7953/2022 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по лозата и виното да заплати на Д. В. А. сумата от 1680 /хиляда шестстотин и осемдесет лева / лв. разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Н. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА