О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3966
София, 08.12.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 795/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Н. Ж., като пълномощник на Р. В. Г. и А. В. Г., срещу въззивното решение № 586 от 11.05.2022 г. по в. гр. д. № 553/2022 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстационното решение за уважаване на предявените срещу касаторите искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответниците не са собственици на следния недвижим имот: новообразуван имот № ** по ПНИ на с. о. „Д. л.“, землище [населено място], [община], одобрен със заповед № РД-16-7706/04.04.2016 г. на областен управител на област В., с площ от 672 кв. м., при описани граници.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и към нея има приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с поддържано основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК, поради което е допустима. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси: 1. длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и събраните доказателства, като изложи свои фактически и правни изводи; 2. към кой момент трябва да се преценява и доказва наличието на условията по...