О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1804
[населено място], 28.06.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Н. М.
Г. И.
като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. дело № 336 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, [населено място] (юридическо лице, на основание чл. 27, ал. 2 гпк вр. чл. 2, ал. 1 от Правилник за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции) обжалва решение № 715 от 15.11.2022 г. по т. д. № 639/2022 г. на Апелативен съд – София, V състав, с което е потвърдено решение № 901758/26.04.2022 г. по т. д. № 169/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е отхвърлен предявеният от настоящия жалбоподател против „Вантроник“ ЕООД иск с правно основание чл.160, ал.3 от ЗУТ, във вр. с чл.163, ал.3 от ЗУТ за сумата 150 000 лв., представляваща разходи за труд и материали за извършване на строително-монтажни дейности за поправка и отстраняване на проявили се дефекти в строителството на Подземен резервоар и помпената станция за водните количества от КЕИ № 8 и Сондаж № 6, от находище на минерална вода „Сандански“, [населено място], собственост на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“. Освен това с обжалваното решение е отхвърлен и предявеният, при условията на евентуално съединяване от Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ срещу „Вантроник“ ЕООД, иск с правно основание чл.265, ал. 1 пр.2 от ЗЗД за сумата от 150 000 лв., представляваща разходи, необходими за отстраняване на недостатъците в извършената работа и поправката на Подземен резервоар и помпената станция за водните количества от КЕИ № 8 и Сондаж № 6, от находище на минерална вода „Сандански“, [населено място], изграден в отклонение на възложеното. Горепосоченото въззивно решение е обжалвано и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ срещу „Вантроник“ ЕООД иск с правно основание чл. 65 , пр.2 от ЗЗД за сумата от 150 000 лв., представляваща разходите, необходими за отстраняване на недостатъците в извършената работа и поправката на Подземен резервоар и помпената станция за водните количества от КЕИ № 8 и Сондаж № 6, от находище на минерална вода „Сандански“, [населено място], изграден в отклонение на възложеното.
В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следния правен въпрос, който бил основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:
1.Процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и събраните доказателства в него и да изложи мотиви по всички доводи и възражения на страните – противоречие с т. 19 от тълкувателно решение № 1/04.01.2021 г. по дело № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК; решение № 19 от 05.02.2021 г. по гр. д. № 1680/2020 г. на ВКС, III гр. о.; решение № 89 от 30.09.2020 г. по гр. д. № 3827/2019 г. на ВКС, IV гр. о.; решение № 113 от 17.10.2019 г. по т. д. № 2820/2017 г. на ВКС; II т. о.; решение № 210 от 20.11.2020 г. по гр. д. № 3846/2019 г. на ВКС, IV гр. о.
Сочи допълнителни основания както съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, така и чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
„Вантроник“ ЕООД, [населено място], оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел че предявените искове са с правно основание чл.163, ал. 3 от ЗУТ във вр. с чл.163, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и във вр. с чл. 21 и чл. 20, ал. 4 от Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р. Б. и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, за сумата 150 000 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди - разходите за труд и материали за извършване на СМР за отстраняване на появили се дефекти в строителството. Въззивният съд е посочил, че искът по чл.163, ал.3 от ЗУТ дава възможност да се претендира обезщетение при недостатъци в резултат на некачествено изпълнени строителни работи и е на разположение на лицето, което търпи вреди от виновните действия или бездействия на строителя. Посочено е, че отговорността на ответника като строител е основана на наличието на проявени вреди в гаранционния срок, дължащи се на строителство, извършено от ответника, несъответно на строителните правила и норми и се претендира обезщетение за тези вреди. Прието е, че оспорените твърдения на ищеца са, че вредите се изразяват в следното: след въвеждането на обекта в експлоатация, през 2018 г. вследствие на образувания накип /отлагания по стените и пода на резервоарите и вътрешната част на тръбната система/ е намалял капацитета на съоръжението и е възпрепятствана експлоатацията на съществуващата мрежа в резултат на честото запушване на помпите. Вредите се изразявали в нарушаване на покритие, което затруднява титулярите на издадени разрешителни за водовземане от минерална вода от КЕИ № 8 и Сондаж № 6 от находище на минерална вода „Сандански“, [населено място] при ползването на „Нов резервоар за минерална вода в [населено място]“ да добиват вода.
Прието, че доказателствената тежест в процеса е на ищеца, да докаже, че между страните е налице договор, по силата на който ищецът като възложител е възложил на ответника (като изпълнител - строител) извършването на определени СМР; че в гаранционния срок, уреден в чл. 160, ал. 4 от ЗУТ вр. Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р. Б. и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, респ. съобразно уговореното в договора, са се проявили посочените в исковата молба недостатъци; причинната връзка на изпълнението на ответника по договора с проявените недостатъци; моментът на установяването им и момента на уведомяване на ответника, с оглед гаранционната отговорност за отстраняването им; размерът на претенцията.
Посочено е, че съгласно разясненията в цитираната и от двете страни практика по тълкувателно решение № 88/84 г. на ОСГК на ВС, гаранционната отговорност включва задължението за определен период от време да бъде гарантирано наличието на установени качества и свойства на вещта, предмет на договора, през който период гарантът носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че са спазени изискванията за правилното съхраняване и надлежна употреба. Въззивният състав е посочил, че разпоредбата на чл. 163, ал. 3 от ЗУТ предвижда, че строителят носи имуществена отговорност за причинени щети и пропуснати ползи от свои виновни действия и бездействия, а разпоредбата на чл. 21 от Наредба № 2/2003 г. постановява, че когато през време на гаранционните срокове по чл. 20 след въвеждането в експлоатация (ползване) на строителния обект се появят скрити дефекти на строителния обект, споровете при непостигане на съгласие се решават по съдебен ред. Двете разпоредби уреждали предпоставките и обхвата на гаранционната отговорност на строителя за проявили се в гаранционните срокове дефекти при строителството като при гаранционната отговорност всяко уведомяване в рамките на гаранционния срок е релевантно и води до валидно възникване на гаранционното задължение за отстраняване на появилите се недостатъци. Без значение за гаранционната отговорност на строителя е дали проявилите се в гаранционния срок недостатъци са изначално съществували, но не са могли да бъдат установени, защото не са видими, или са възникнали по-късно, при нормалната експлоатация на вещта. Прието е, че предпоставка за реализиране на тази отговорност на строителя не е формалното наличие на договор за изработка. Според въззивния състав, активната легитимация на ищеца произтича от обстоятелството, че твърди, че в резултат на некачествено извършени СМР от строителя - ответник по делото, търпи вредите, описани в исковата молба. Установено е, че твърденията са, че тези затруднения са вследствие неизпълнението на задължението на ответника по чл. 6, ал. 1 от Договор № 1/29.06.2016 г. да изпълни строително-монтажните дейности в съответствие с техническото си предложение, което е неразделна част от договора и поради неизпълнение на поетото с т. 4 от техническото предложение от „Вантроник“ ЕООД, задължение да изпълни обществената поръчка, съобразно техническите изисквания, посочени от възложителя. Посочено е, че съгласно КСС би трябвало хидроизолацията в мократа част на съоръжението да е изпълнена с „Хипердизмо“, но на място била изпълнена хидроизолация Тракон WRM580“, без това да е отразено в актовете в хода на строителството и без възложителят да е приел тази промяна. В исковата молба били уточнени видовете и стойността на необходимите ремонтни дейности по направата на необходимата хидроизолация. Установено е, че искането до съда е едно - за присъждане на обезщетение за възникнали вреди в гаранционния срок от изпълнение СМР по един договор, което наред с еднородността на дължимата от ответника престация - заплащане на обезщетение за вредите, определя претенцията като една. Искът е за сумата 150 000 лв., представляваща стойността на разходите, необходими за отстраняване на появили се в гаранционните срокове недостатъци в резултат на положената неправилна хидроизолация, която не изпълнява функцията си да изолира конструкцията, в резултат на което се образува накип, които недостатъци не са били забележими към момента на приемането на обекта.
По делото е прието, че няма спор между страните, а и от представените доказателства се установява, че Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ е била носител на правото на строеж, а след изграждането - на правото на собственост върху изградения резервоар и помпена станция за водните количества от КЕИ № 8 и Сондаж № 6 и следователно е активно легитимирана да предяви така посочения иск, на основание гаранционната отговорност на строителя. Прието е, че няма спор и че ответникът е строителят на този обект.
От представените Обяснителна записка и Количествена сметка към договора между страните, е установено, че както и в техническите изисквания за изпълнение на проекта е предвидено изпълнение на хидроизолационна замазка по вътрешните стени и дъното на резервоара като в стойностната сметка е уточнена марката на тази замазка – Хипердизмо, без да е посочено кой точно артикул от тази марка.
Установено е съставянето на констативен акт Образец 15 за установяване на годността за приемане на строежа от 04.11.2016 г., подписан от представителя на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – В. И., директор на Басейновата дирекция, е установена годността за приемане на обект „Подземен резервоар и помпена станция на водните количества от КЕИ № 8 и Сондаж № 6 от находище на минерална вода „Сандански“. Установено е, че съставителите на акта, сред които е и представител на ищеца са решили, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите съгласно чл. 168, ал. 1 и 2 от ЗУТ, условията на договора за строителство, както и че наличната документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. Установено е, че в т.4, б.Д от решението е посочено, че неразделна част на Акта са декларации за съответствие за материали, изделия, продукти и други, вложени в строежа и писмено уверение, че те съответстват на проектните технически спецификации, посочени в б.Д - Други видове СМР - Декларация за съответствие на продукт: суха смес на циментова основа от „Т. Б. ЕООД.
Въззивният съд е счел, че с подписването на този акт, възложителят е приел изпълнението на хидроизолационната замазка с хидроизолация „Тракон“ - подписал е акта, в който е отразено изпълнението с този продукт. Посочено е, че това се потвърждава и от вещото лице, което при разпита в съдебно заседание е посочило, че в протокола за приемане има приложен сертификат какъв вид хидроизолация е изпълнена, поради което замяната на „хипердизмо“ с хидроизолация тип „тракон WRN580“.
Приет е факта за установяване годност на обекта с протокол Образец 16 от 09.12.2016 г. за строежа - „Подземен резервоар и помпена станция на водните количества от КЕИ № 8 и Сондаж № 6 от находище на минерална вода „Сандански“, и Държавна приемателна комисия е приела строежа и е предложено на началника на РДНСК да издаде Разрешение за ползване. Установено е, че протоколът е подписан от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“. В т.1.3, на страница 8 от протокола, е констатирано, че в процеса на строителството не са настъпили съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал.2 от ЗУТ спрямо одобрените проекти. В т.3 на същата страница е прието, че изпълнението на носещата конструкция, вложените материали и изделия, монтираните инсталации, технологични линии и други машини и съоръжения е в съответствие със съответните технически норми, което се установява от представените документи, които подробно са изброени и сред които на страница 9 от протокола фигурират Актовете, обр.12 за уточняване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, установяващи, че са постигнати изискванията на проекта, сред които актове са описани и: Акт обр.12 от 21.09.2016 г. и Акт обр.12 от 28.09.2016 г., установяващи всички видове СМР, подлежащи на закриване при направата на хидроизолация в основи и вътрешна хидроизолация в резервоар, като е констатирано, че работите са извършени съобразно проекта и са постигнати показателите съобразно проекта.
Въззивният съд е посочил правната рамка за изграждане на строежите изисква изпълнението на строителните и монтажните работи да бъде в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3, с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка; с материалите, изделията, продуктите и други в съответствие с основните изисквания към строежите, както и при спазване на технологичните изисквания за влагането им. Посочено е, че по силата на закона - чл. 163 тази отговорност е възложена на строителя.
Въззивният съд е посочил, че в Наредба № 2/31.07.2003 г. са предвидени минимални гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти. Съгласно чл. 20, ал. 1 това са минимални срокове за нормално функциониране и ползване на завършените обекти и отстраняване на скрити дефекти. Въззивният състав е приел, че езиковото тълкуване на тези норми извежда, че строителят на основание чл. 163, ал. 3 от ЗУТ отговаря само за скрити недостатъци, а не за явни. Според съда, явните недостатъци следва да се отстранят от строителя преди подписване на акт обр. 15 или ако не са толкова съществени, че да правят негодно приемането на сградата, то тогава могат да се релевират от възложителя при приемането на работата, в съответствие с чл. 265, ал. 1 от ЗЗД.
Установено е, че в Предложение № 1 към Техническото предложение на ответника, в Раздел IV „Изпълнение на СМР“, дружеството изпълнител се е задължило да изпълни предвидените СМР по предмета на поръчката- „въз основа на изготвените в тази процедура, съгласувани и одобрени технически инвестиционни проекти“. Съгласно т. 9 от същия раздел, изпълнителят „Вантроник“ ЕООД е поел задължението организационно да поддържа строежа, включително да отстрани проявени дефекти, през гаранционните срокове. В Раздел VII. 4 от приетата като доказателство Обяснителна записка, ответникът се е задължил да осигури гаранционно поддържане на строежа, включително отстраняване на проявени дефекти през гаранционните срокове, съгласно изискванията на ЗУТ.
Прието е, че няма спор между страните, че гаранционната отговорност на ответника е ангажирана от ищеца в законовия срок. Според съда, от твърденията на ищеца се установява, че изпълнената хидроизолация е следвало да бъде подходяща за изпълнението на обект с агресивен характер на водата и температура от около 86° С и силно агресивна към металите. Прието е, че срокът за реализиране на отговорността е 3 годишен.
Прието е, че възложителят е приел изменението в изолацията, като е подписал акта, в който е отразено изпълнението с този продукт. Въззивният съд е приел, че този извод се потвърждава и от вещото лице, което при разпита в съдебно заседание е посочило, че в протокола за приемане има приложен сертификат какъв вид хидроизолация е изпълнена, поради което замяната на „хипердизмо“ с хидроизолация тип „Тракон WRN580“. Предвид това, че ищецът-възложител е знаел, че хидроизолацията е изпълнена с „Тракон WRM580“ и е приел изпълнението, като с подписването на Протокол акт обр.16 е приел изпълнението и е заявил съгласие с протоколите обр.12, с които е удостоверено, че положената хидроизолация в процесния обект е в съответствие с посоченото в строителните книжа, въззивният съд е намерил, че в процесния случай положената хидроизолация не представлява скрит недостатък и отговорността за вида не може да бъде реализирана по реда на чл.163, ал.3 от ЗУТ. Най-късният момент, в който възложителят е следвало да възрази за нея е бил моментът на приемането на обекта или подписването на Протокол обр.16.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и изслушаната СТЕ е установено, а и не се спори между страните, че в процесния обект, около две години след приемането на работата и получаването на разрешение за ползване, е образуван накип - отлагания по стените и пода на резервоарите и вътрешната част на тръбната система и помпите вследствие на което е намалял капацитета на съоръжението и е възпрепятствана експлоатацията на съществуващата мрежа в резултат на честото запушване на помпите, което от своя страна водело до обективна невъзможност да бъде подавана вода за ползване от резервоара към другите обекти. Установено е, че заключението на СТЕ е, че върху потопената част от резервоара по стените и пода се наблюдава накипообразуване, с дебелина 2-3 мм. При огледа на две от смукателните тръби, върху стените им отвътре се наблюдава накип/отлагания, със значително по-голяма дебелина, отколкото по стените и пода, а отвън с по-малка дебелина. Химическият анализ в акредитирана лаборатория е установил, че преобладаващата част от накипа /СаСОЗ/ след термична обработка /около 54 %/ се състои от СаО, като няма разлика в химическия състав на накипа по тръбите и стените. Въззивният съд е намерил, че този накип/отлагания представлява проява на скрит недостатък.
Установено е, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че използваната хидроизолация тип „Тракон WRN580“, не съответства на заложените в съгласуваните и одобрени технически инвестиционни проектни условия: да е химически неактивна, да бъде устойчива на температура от най - малко 86 градуса, да бъде с голям модул на еластичност при температурни колебания и да не се влияе от тях. Прието е, че техническата експертиза е установила, че хидроизолацията по стените и пода е видимо монолитна - в нея не се наблюдава ерозия - напуквания, отчупване, шупли. Въззивният съд е намерил показателно установеното от експертизата обстоятелство, че накипа върху потопената част от резервоара, по стените и пода е със значително по-малка дебелина от този в смукателните тръби.
Прието е, че експертизата е установила при огледа на място, че към входа на сухата камера е направена странично, от юг, метална врата, с размери 115/195 см., за което в стоманобетонната стена на резервоара, с дебелина 25 см. е бил направен отвор със същите размери. За подхода е изградено и стоманобетоново стълбище с размери 230/500 см., оградено с две стени с дебелина от 25 см. и метална ограда. Установено е, че пробитият отвор в стената на резервоара не е подмазван, а в него е монтирана металната каса на вратата. За тази реконструкция в общината не се съхраняват проекти и разрешения за строеж. По делото не е изследвано какво влияние са оказали новоизградените обекти и дали те не са способствали за появата на дефекта.
Прието е още, че експертизата не е установила признаци на ерозия по хидроизолацията и стените, изразяващи се в напуквания, отчупени или повредени части от мазилката и като вероятни причини за образуването на накип/отлагания в изследвания резервоар и по стените на тръбите, през които водата преминава, за да отиде в съседната камера са посочени: 1./ Високата температура и химическия състав на минералната вода, при взаимодействието калциевите йони и сложните бикарбонатни йони с Са, могат да се превърнат в неразтворим карбонат; 2./ Наличието на пясъчни примеси в минералната вода, които могат да имат съдържание богато на СаСОЗ и тогава тези частици представляват зародиши /центрове/ за кристализация, ускоряващи процеса за образуване на накипи; 3./ Фактор, който оказва силно влияние върху процеса на отлагане и образуване на накипи е скоростта на движението на водата. Под действието на помпите флуида /водата/ се движи във вътрешността на тръбите с много по-голяма скорост, което обяснява защо при огледа накипа е с много по-голяма дебелина по вътрешността на тръбите и значително по-малко по външната част на тръбите, където водата е почти неподвижна.
Въззивният съд е възприел мнението на експертите, че за образуването на накип/отлагания, влияние може да е оказало и химическото въздействие върху хидроизолацията на резервоара, но са определили това въздействие като незначително предвид липсата на повредени участъци, пукнатини и др. дефекти в хидроизолацията и констатираното видимо добро състояние. Въззивният съд е възприел с оглед заключението на вещите лица, че образуваният накип по стените и пода на резервоара, не пречи на продължаването на експлоатацията на съоръжението. Възприето е заключението, че основна причина за спиране на експлоатацията на резервоара е скоростта на натрупване на котлен камък върху тръбите и помпите, което довежда до чести аварии в помпената станция и спиране на подаването на вода на клиентите. Прието е, че към това обаче няма отношение положената хидроизолация по стените на новоизградения резервоар, чието предназначение според експертите е да предпазва конструкцията и бетона от ерозия, при евентуално проникване на вода със състав от агресивни химически елементи, до стените на конструкцията, както и да попречи на влизане на взаимодействие с калциевия хидроокис /съставна част на цимента/ и да го извлича, като така отслабва якостта на бетона. Изводът е, че положената хидроизолация, с оглед на състоянието й, констатирано към момента на извършения оглед от експертите по делото, изпълнява добре предназначението предвидено в проекта. Прието е, че заключението категорично сочи, че ремонт на новопостроената камера не е необходим.
Предвид това, съдът е намерил за недоказан предявения иск за ангажиране на гаранционната отговорност на ответника, тъй като не са се установили фактите, изисквани от хипотезата на правната норма. Не е установено при изпълнение на възложените СМР от ответника да са нарушени техническите изисквания за полагането на процесната хидроизолационна замазка, както и че не са спазени при нейното поставяне технологичните процеси и безопасните условия на труда, което да е основание за ангажиране на гаранционната отговорност на ответника по смисъла на чл. 163, ал. 3 от ЗУТ. Прието е, че по делото не е установено и доказано, че поставената хидроизолация тип „тракон WRN580“ по стените на водния резервоар, не отговаря на условията, поставени в съгласуваните и одобрени технически инвестиционни проекти, при определянето на заданието с обявената обществена поръчка. Прието е, че не се установява и по безспорен и несъмнен начин, че появилите се накипи /отлагания /, са в причинно следствена връзка с поставената хидроизолация тип „тракон WRN580“, тъй като евентуалното влияние е определено като незначително.
По изложените съображения, въззивният съд е приел, че въззивната жалба е неоснователна и е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение в тази част.
С оглед изхода по главния иск е разгледан и евентуално съединения иск с правно основание чл.265, ал.1, пр.2 от ЗЗД. Въззивният съд, изхождайки от характеристиките на договора за изработка, приема, че ако изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако поръчващият не прегледа работата, или не направи всички възражения, или откаже да приеме изпълнената съобразно договора работа, работата се счита приета, рискът преминава върху поръчващия и за него възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение /чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 от ЗЗД/.
Въззивният съд е направил разлика между предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 163, ал. 3 от ЗУТ за недостатъци, проявили се при експлоатация на строителния обект в гаранционния срок, и искът с правно основание чл. 265, ал.1, пр. 2 от ЗЗД. Подчертано е, че по делото няма спор и от представените доказателства е установено наличието на договор за изработка, по силата, на който ответникът се е задължил да изпълни резервоар и помпена станция за водните количества от КЕИ № 8 и Сондаж № 6. По делото е установено, че с Протокол обр.16 работата по договора е приета от възложителя.
Ищецът е посочил, че изпълнението има недостатъци - замяна на предвидената по договора хидроизолация „хипердизмо“ с хидроизолация тип „тракон WRN580“ и появата на накип две години след предоставянето на разрешение за ползване на обекта, което било следствие на замяната на хидроизолацията и нейното некачествено поставяне, вследствие на което възникнали затруднения при ползването на резервоара. Посочено е, че съгласно чл.264, ал.2 от ЗЗД възражението за недостатъци следва да се направи при приемането на работата, освен ако се касае за такива недостатъци, които не биха могли да бъдат открити при обикновен начин на приемане или се появят по-късно. Прието е, че възражението за замяната на хидроизолацията е следвало, да бъде направено при подписването на Протокол обр.16, което не е сторено от ищеца, поради което възражението за това въззивният съд е преценил като направено извън законовия срок. По отношение на проявения скрит недостатък - образуване на накип/отлагания, независимо от преценката на съда, че се касае за скрит недостатък, съдът е приел, че по делото не е доказано, че проявеният скрит недостатък се дължи на некачествено изпълнение на възложената работа от страна на ответника и не следва да бъде ангажирана неговата отговорност за заплащане на средствата за отстраняване на тези недостатъци. Това е обусловило извода на съда за неоснователност на иска за обезщетение за недостатъци .
Настъпило е условието за разглеждане на предявения при евентуалност иск по чл. 65 ал. 2 от ЗЗД за сумата 150 000 лв. Прието е, че липсва която и да е от хипотезите на чл. 65 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. Според въззивния съд, замяната в хода на изпълнението на договор за изработка на единия вид хидроизолация с друг вид не представлява предоставяне на нещо различно от дължимото при наличието на съгласие за тази замяна от страна на възложителя и приемане на извършената по договора работа. Според въззивния състав, дори да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 65 от ЗЗД в процесния случай, приложима между страните по първоначалния договор става и разпоредбата на чл. 193 ал. 1 от ЗЗД, според която продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или предвиденото в договора употребление. Продавачът обаче не отговаря за недостатъците, които са били известни на купувача още към момента на сключването на договора за продажба /чл. 193 ал.2 от ЗЗД/. Поради това е прието, че замяната на хидроизолацията не е довела до съществено намаляване на цената, а овен това към момента на приемането на обекта възложителят е знаел каква хидроизолация е била използвана от ответника. Така въззивният съд е достигнал до извод, че предявеният в условията на евентуалност иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав констатира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК.
По отношение на формулирания правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд се стреми да установи наличие на общо основание за допускане до касационно обжалване с твърдението, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си като инстанция по същество да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички доказателства като изложи подробни мотиви по отношение на установените факти и тяхното правно значение, за да определи спорното право и да разреши спора между страните. Така поставеният правен въпрос е значим във всеки един случай, при произнасяне по съществото на спора от въззивния съд. Но в случая липсва отклонение от задължителната и трайна практика на ВКС. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно посочените законови изисквания – чл. 235, ал.2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения в страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора съгласно чл. 263, ал. 1 от ГПК. Въззивният съд следва да отговорни на всички доводи и възражения относно спорните факти, като при оспорване на доказателствата въззивният съд дължи анализ и отговор на всички становища на страните. В случая въззивният съд не се е отклонил от задължителната и трайна практика на ВС ППВС 1/53 и ВКС, изразена в ТР 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР 1/2013 г., както и трайната практика на ВКС, изразена в множество решения, служебно известни на настоящия съдебен състав решение № 163/06.02.2020 г. по т. д. 271/19 г., решение № 134 от 2.12.2019 г. по т. д. 2780/18 г., решение № 144 от 22.11.2019 г. по т. д. 2579/18 г., решение № 55 от 3.4.2014 г. по т. д. 1245/13 г. и множество други. Поради изложеното не е налице допълнително соченото основание на чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.
Разгледани са изложените от ищеца доводи и е даден отговор на всички негови твърдения. По отношение на твърдението, че въззивният съд не е обсъдил нарушението на чл. 6 от сключения договор с изпълнителя „Вантроник“ ЕООД, да изпълни договора в съответствие с техническото предложение като изпълни обществената поръчка съобразно посочените от възложителя технически изисквания, неразделна част от които е и КСС, изпълнителят бил изпълнил полагането на хидроизолация вместо с материала „Хипердизмо“, с „Тракон WRN 580“, въззивният съд е разгледал посоченото твърдение и е приел, че на първо място възложителят се е съгласил с изменението, приемайки работата и подписвайки протокола за извършени СМР и акт образец 16 и на второ място е приел, че смяната на изолацията от един вид в друг, не се е отразила на качеството на изпълнението на задължението. За да направи този извод въззивният съд е разгледал представените протоколи за приемане на строителството, разрешението за ползване и е обсъдил заключението на вещото лице съгласно, което замазката от посочения материал е положена качесвено, като с течение на времето има малки пукнатини и неравности, които не са довели до сочените от ищеца недостатъци. Отречена е причинно-следствената връзка между твърдените недостатъци и смяната на материала за замазка, както и качеството на положената замаска също не е довело до появата на сочените недостатъци. По същество въззивният съд е изложил подробен анализ на доказателсвтата по посочените твърдения на ищеца, както и е установил фактите. Поради това изводите на съда са свързани с правилността на съдебния акт и не могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 288 от ГПК.
По отношение на замяната на материала, при сключен договор, по реда на ЗОП и техническо задание, съдържащо изискване за поставяне на определения тип хидроизолация, следва да се посочи, че от анализа на доказателствата, направен от въззивния съд е видно, че замяната на материала не е в причинна връзка с недостатъците и съответно поставеният въпрос не би могъл да повлияе на изхода на спора.
Останалите доводи относно качеството на изпълнението, както и липсата на отразяване в строителните книжа на замяната на изолационния материал, също не може да се приеме, че не са обсъдени от въззивния съд. Въззивният съд е обсъдил тези довод, но е стигнал до различни изводи от тези, сочени от касатора, обсъждайки доказателствата в тяхната съвкупност и преценявайки основно, че замяната на изолацията не е довела до некачествено изпълнение и не причина за твърдените недостатъци на изпълнителя.
По отношение на доклада на „Ереми“ ЕООД въззивният съд е възпроизвел съдържанието му, като е направен извод, че изпълнението от строителя е в отклонение от възложената поръчка. Въззивният съд е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност, основавайки решението си на заключението на вещите лица и основно на заключението, че твърдените недостатъци са проявление не в причинна връзка с поставената замазка, от различен вид от предвидения, както и на факта, че замазката, която е заменена не е с по-лошо качество от предвидената, както и на обстоятелството, че поръчващият е бил съгласен с посочената замяна. В този смисъл липсва необсъждане на доказателствата и на направените доводи и възражения от въззивника. Посоченото необсъждане на неотразяване в заповедната книга на замяната на хидроизолацията от един вид с друг, не е решаващо за изводите на съда, основани на подписаните протоколи за съответствие на извършеното строителство с държавния стандарт и нормативните изисквания за годност на строежа във всички актове, установяващи етапите на строителството, както и съгласието на възложителя с направените промени, посредством приемане на строежа след подписване на актове образец 12, 15 и 16. Поради това посоченото релевираните като необсъдени доказателства не могат да обусловят извод за произнасяне на въззивния съд в противоречие на задължителната и трайна практика на ВКС, посочена по горе. С оглед на изложеното въззивният съд не е нарушил изискванията, произтичащи от чл.12, чл. 235 и чл. 236 от ГПК, така както са разяснени в задължителната и трайна практика на ВКС. По изложените съображения, следва да се приеме, че касаторът не е обосновал основание за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски в размер на 11 000 лв. Доказано е извършването им с представения договор за правна защита и съдействие, , издадена фактура и банков превод .
Така мотивиран Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 715 от 15.11.2012 г. по т. д. 639/ 22 г., Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ „ЗАПАДНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН [населено място], [улица] да заплати на „ВАНТРОНИК“ ЕООД,[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 2, офис 4 сумата от 11 000 лв, направените разноски пред ВКС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: