О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1121
[населено място], 23.11.23 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№339/23г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд срещу решение №1391/08.11.2022 г. по в. т.д.№1213/2022 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №9/26.01.2022г. по т. д.№87/21г. по описа на Окръжен съд Благоевград в частта, с която е отхвърлен предявеният от него срещу деликвента В. Е. С. регресен иск за сумата 4269,86 лв., представляваща заплатени от фонда такси и разноски по гр. д.№2429/17г. по описа на СГС /2 239,86 лв. държавна такса и 2030 лв. адвокатско възнаграждение/.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че съставът на апелативния съд неправилно е приложил към казуса практиката на ВКС, обективирана в решение №127/18.10.19г. по т. д.№2835/18г. на І т. о. на ВКС, която приема, че не следва да се присъждат по регресна претенция на фонда разноските по изпълнението, но не и разноските, които фондът е осъден да заплати по гражданското дело във връзка с предявената от пострадалия претенция за обезщетение. Доколкото претендираните в общ размер 4269,86 лв. такива представляват именно разноски по смисъла на чл.288 ал.8 КЗ/отм./, касаторът счита, че същите следва да бъдат включени в сумата, за която деликвентът следва да бъде осъден да заплати на суброгиралия се в правата на увредения Гаранционен фонд.
Ответникът В. Е. С. не се е възползвал от правото си на отговор на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, в...