О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3055

София, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 865 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 462 от 01.08.2022 г. по в. гр. д. № 279/2022 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение № 6497 от 08.02.2021 г. по гр. д. № 131/2015 г. на РС-Г. Д. с което е бил уважен предявеният от К. И. П., Н. И. Б., Д. И. Н., Н. К. М., Н. К. А., М. К. С., Р. С. Н., М. Г. К., М. Г. К., П. И. Н., И. Д. Н., И. Д. Н. и А. Д. П. срещу Г. И. М. и „Мангалис 87“ ЕООД положителен установителен иск за собственост на ливада с площ от 1. 523 дка, находяща се в местността „Ливадите“, землището на [населено място], [община], представляваща имот № 020288 по картата на землището, при граници: имоти №№ 020289, 020223, 020133, който имот № 020288 е образуван от имот № 020135, възстановен с решение № 3012 от 21.02.1997 г. на ПК – Г. Д., като е отменен частично констативен нотариален акт № 63, том V, peг. № 10485, дело № 768 от 05.12.2011 г. по описа на нотариус В. Б..

Въззивният съд е приел, че ищците извеждат своето право на собственост върху спорния имот от наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ, извършена с решение № 3012 от 21.02.1997 г. на ПК – Г. Д.. Ответниците противопоставят възражение, че са придобили собствеността върху процесния имот чрез придобивни сделки, както и по давност. Г. М. придобил имота, както и съществуваща в него сграда, въз основа на договор за покупко-продажба от 04.01.1995 г., сключен с Ликвидационен съвет на ТКЗС „Н. басма“ [населено място], след което прехвърлил собствеността на втория ответник. В полза на първия ответник бил издаден и констативен нотариален акт № 63 от 05.12.2011 г.

Въззивният съд е приел, че не се налага да обсъжда доказателствата по делото, тъй като първата инстанция е сторила това и правилно е установила фактическата обстановка. Законосъобразно било прието, че ищците са доказали собствеността си върху имота. Не се доказвало възражението на ответниците, че имат законови и самостоятелно придобити права върху този имот. От събраните писмени и гласни доказателства и съдебно-техническата експертиза се установявало, че ищците са собственици на спорната площ от 1.523 дка, обособена през 2012 г. като самостоятелен имот с № 020288, образувана от имот № 020135 с площ от 3.720 дка и представляваща част от последния преди разделянето му. Те са придобили собствеността на основание наследствено правоприемство и възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ след проведено реституционно производство и постановено в тяхна полза решение № 3012 от 21.02.1997 г. на ПК – Г. Д..

Ответниците оспорвали правата на ищците, но не заявявали самостоятелни права върху възстановения имот към момента на внасянето му в ТКЗС. Те можели да се защитават с възражение за незаконосъобразност на административния акт за възстановяване на собствеността, като твърдят, че същият е издаден при липса на материалните предпоставки за настъпване на реституционния ефект, но само ако заявяват свои права върху имота към момента на обобщаването, а в случая такива твърдения липсват. Първият ответник Г. М. не е бил собственик на този имот, поради което и вторият ответник по иска – „Мангалис 87“ ЕООД, също не е придобил собствеността, доколкото приобретателят по една сделка не може да придобие права, каквито праводателят не притежава. Неоснователно и недоказано останало твърдението на втория ответник, че е придобил процесния имот и по силата на давностно владение. Дори и същият да се явява добросъвестен владелец по смисъла на чл.70 ЗС, от извършването на прехвърлителната сделка с нотариален акт за покупко-продажба № 17/08.05.2013 г. до депозиране на исковата молба в съда не е изтекъл установеният в закона 5-годишен давностен срок, а и липсват доказателства, че действително вторият ответник е осъществявал фактическа власт по отношение на процесния имот.

Прието е, че не се констатират нарушения във връзка с изготвянето на доклада по делото и разпределението на доказателствената тежест. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото, включително и документите за собственост на ответника Г. М. и обосновано достигнал до извод, че последните не го легитимират като собственик на имота. Неоснователни били твърденията на жалбоподателите за липса на мотиви относно възприетото от първоинстанционния съд, че построената в имота сграда е с площ от 80 кв. м. В решението си районният съд е обсъдил обстоятелствата относно площта на сградата и е приел, че поправката относно цифровото изписване на площта на сградата не съответства на словесното изписване, поради което площта на процесната сграда е 80 кв. м. Отделно от това досежно изградената върху имота постройка не може да намери приложение разпоредбата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, която да препятства реституцията в полза на ищците, още повече, че наличието на стопанска постройка не променя статута на земеделската земя и не представлява пречка за нейното възстановяване. Освен това от приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установявало по безспорен начин, че сградата в имот № 020288 не е идентична с придобитата от ответника по договора. Действително, при изслушване на вещото лице в първоинстанционното производство процесуалният представител на ответниците е оспорил заключението, макар и единствено в частта относно констатациите на вещото лице, че сградата в имота е достроена. Въпреки така направеното оспорване, не е поискано изготвянето на допълнителна или повторна СТЕ, нито са направени някакви доказателствени искания за опровергаване констатациите на експерта от ответната страна, затова се приема, че ответникът Г. М. не е придобил процесната и съществуваща в имота стопанска постройка по силата на сключения с Ликвидационния съвет на ТКЗС „Н. басма“ договор за покупко-продажба на недвижим имот, тъй като тази сграда представлява сеновал и е различна от описаната в договора стопанска постройка, която е овчарник.

Прието е за недоказано и възражението на втория ответник за придобиване на собствеността по давност. Давността не се установявала от ангажираните в подкрепа на тезата на ответника писмени и гласни доказателства.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците Г. И. М. и „Мангалис 87“ ЕООД.

В изложението към жалбата се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Следва ли при постановяване на съдебния акт въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които са от значение по делото.

Въпросът е обоснован с оплакване, че съдът не обсъдил възраженията на жалбоподателите срещу реституцията по ЗСПЗЗ – за несъответствие между заявения за възстановяване имот и имота, който реално е възстановен; за пречката на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, за действителността на представените договори за покупко-продажба на имот от ТКЗС „Н. басма“, с които се легитимира първият жалбоподател, както и за начина, по който следва да се тълкува договорът от 1993 г. във връзка с допуснатата грешка в квадратурата на сградата. Не били обсъдени и доводите на жалбоподателя Г. М. за придобиване на собствеността с кратката 5-годишна давност.

2. Коя страна носи тежестта на доказване при оспорване на признато с констативен нотариален акт право на собственост;

При позоваване на договор, с който се твърди, че е придобито право на собственост, и при оспорване на този договор като нищожен от насрещната страна по делото, кой носи доказателствената тежест за установяване нищожността на договора – страната, която го представя, или страната, която го оспорва;

Въпросите се обосновават с това, че във въззивната жалба има оплакване за неправилно разпределение на доказателствената тежест, но съдът в мотивите си лаконично отхвърлил това възражение.

3. Има ли правен интерес от оспорване на материалната законосъобразност на възстановително решение на ПК лице, което не е заявило собствени права върху земята към момента на внасянето й в ТКЗС, ако това лице има претенции за собственически права, възникнали въз основа на договор за покупко-продажба от ЛС към ТКЗС и същевременно не е участвало в административната процедура по възстановяване на земята.

Изграждането на постройка/сграда върху земя, включена в ТКЗС, представляваща стопански двор, съставлява ли пречка за последващото връщане на земята в стари реални граници по смисъла на чл.10б, ал.1 и чл.2, ал.3 ЗСПЗЗ, вр. § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Въпросите са обосновани с оплакването за неправилност на извода на съда, че жалбоподателите нямат интерес да оспорват реституцията в полза на ищците и че наличието на постройка в имота не пречи за възстановяването на собствеността на ищците.

4. При наличие на частно правоприемство правоприемникът, който получава владението от праводателя, присъединява ли към своето владение времето, през което праводателят е владял вещта.

По този въпрос са изложени оплаквания срещу извода на въззивния съд по евентуалното възражение на втория ответник за придобиване на собствеността по давност.

Изложени са и оплаквания за очевидна неправилност на въззивното решение по въпросите за действителността на договорите за покупко-продажба от 1993 г. и 1999 г.; за начина на тълкуване на договора от 1993 г. при разминаване на изписаната площ на сградата, както и във връзка с мотивите на съда, свързани с признаване на правата на ищците, произтичащи от реституцията по ЗСПЗЗ.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Касационното обжалване следва да се допусне по третия въпрос. Той е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е свързан с решаващ извод на въззивния съд, че ответниците не могат да оспорват материалната законосъобразност на решението на поземлената комисия за възстановяването на собствеността на ищците, след като не са заявили собствени права върху земята към момента на внасянето й в ТКЗС. Освен това съдът не е отчел значението на факта, че върху възстановената през 1997 г. земя е имало сграда на ТКЗС, която е била продадена от Ликвидационния съвет през 1993 г., а през 1995 г. е продадена прилежащата площ. Налице е и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като приетото от въззивния съд противоречи на посочената от жалбоподателите практика на ВКС - решение № 49 от 25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2427/2019 г., I г. о., сочат и решение № 301 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1154/2010 г., I г. о.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 462 от 01.08.2022 г. по в. гр. д. № 279/2022 г. на Благоевградския окръжен съд.

УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и в същия срок да представят пред ВКС доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата им ще бъде върната.

След представяне на доказателства за внасяне на таксата делото да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: