№ 60442

София, 09.12.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: К. М.

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 2568/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат С. С., като пълномощник на Х. Х. Б., Х. С. Б. и С. С. Б., срещу въззивното решение № 260199 от 12.02.2021 г. по в. гр. д. № 2742/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено първоинстационното решение и вместо него е постановено ново по същество, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу М. И. Ч. и община Карлово искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство от С. С. Б. на следния недвижим имот: нива от 600 кв. м., в землището на [населено място], община К., м. „М.“, съставляваща имот пл. № * по кадастралния план на населеното място, заедно с построената в нея стопанска сграда със застроена площ 35 кв. м.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и към нея има приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с поддържано основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което е допустима. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси: 1. “прилага ли се нормата на параграф 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ /ред. от 1999 г./ по отношение на процедури, реализирани през 1998 г.“; 2. „в кой момент се счита за завършен фактическия състав по трансформиране на правото на ползване в право на собственост по реда на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ“; сочи се противоречие с решение № 426/21.07.2009 г. по гр. д. № 2713/2008 г. на ВКС, пето г. о. и решение № 20/04.04.2016 г. по гр. д. № 3535/2015 г. на ВКС, второ г. о.

Ответниците по касация не са подали писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Х. Х. Б., Х. С. Б. и С. С. Б. срещу М. И. Ч. и община Карлово установителни искове за собственост върху имот, съставляващ част от имот № * по КВС, с площ 0,834 дка.

Ищците са изложили твърдения, че се легитимират като собственици на основание наследствено правоприемство от С. Б., който е реализирал в качеството си на ползвател право на изкупуване по реда на параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Ответницата М. Ч. е възразила, че е закупила процесния имот от общината след проведен публичен търг на 03.07.2018 г. /договор от 26.07.2018 г./. Общината се е легитимирала като собственик на основание чл.25 ЗСПЗЗ.

В полза на С. С. Б. е издаден констативен нотариален акт № 80/17.12.1998 г. за собственост на недвижим имот, придобит по реда на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху следния имот: нива от 600 кв. м., в землището на [населено място], община К., м. „М.“, при съседи: север-П. К., юг-път, запад-дере, изток-път, съставляваща имот пл. № * по кадастралния план на населеното място, заедно с построената в нея стопанска сграда с разгъната застроена площ 35 кв. м. На наследодателя на ищците е било предоставено право на ползване върху земя от 0,800 дка в м. „М.“, при описани съседи /видно от удостоверение № 7 от 17.01.1983 г. съгласно ПМС № 76/. В удостоверението е посочено, че земята може да се ползва за „строителство на обор за отглеждане на животни“. Представени са и заповед № 712/15.04.1998 г. за разрешаване закупуването на 600 кв. м., заповед от 09.10.1998 г. за утвърждаване оценката на имота, в която е цитирана квитанция № 2 от 02.11.1998 г., както и оценителен протокол от 08.10.1998 г., представляващ нечетливо копие и молба за изкупуване от 21.01.1998 г., в която е описана постройка-вила на 15 кв. м.

Съставен е акт за частна общинска собственост № 5165/30.11.2016 г. за имот № * по картата на възстановената собственост, на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, разделен на имоти с № № * /с площ 0,834 дка/ и *.

От изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот не е отразен в плана на новообразуваните имоти. В картата на възстановената собственост от 1996 г. е записан на общината.

Във въззивното решение е прието е, че не са осъществени предпоставките на параграф 4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на право на собственост. Установено е, че в полза на наследодателя на ищците е било надлежно учредено право на ползване, но липсват данни за подадено заявление за изкупуване, съответно за включване на имота в помощен план и в план на новообразуваните имоти. От допълнителното заключение на експертизата е видно, че през 2006 г. е одобрен ПНИ, който не включва процесния имот. Липсва издадена скица към заповед № 712/15.04.1998 г. на кмета на общината. Не е била издадена и заповед по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. В обобщение е направен извод, че ищците не са доказали трансформирането на правото на ползване, притежавано от техния наследодател, в право на собственост.

Не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В приложената съдебна практика, е възприето, че разпоредбата на §4а ПЗР ЗСПЗЗ дава възможност на ползвателите, които са построили сграда в имота до 01.03.1991г., да придобият право на собственост, ако заплатят земята на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизане в сила на оценката по цени, определени от Министерски съвет. За целта §4а ПЗР ЗСПЗЗ и § 61 и 62 ПЗР ППЗСПЗЗ уреждат нарочна процедура, включваща поредица от действия на ползвателя и на общинската администрация, в резултат на които се стига до придобиване правото на собственост. Така, първо е нужно ползвателят, който желае да изкупи земята, да подаде до общината заявление за изкупуване в срок до 31.01.1998 г.; след това назначена от кмета на общината комисия дава становище относно наличието на законовите представки за придобиване на собствеността; въз основа на становището на тази комисия кметът издава заповед, с която признава или отказва да признае правото да се придобие собствеността; заповедта на кмета подлежи на обжалване по административен ред; ако правото бъде признато се възлага извършване на оценка на имота от техническата служба на общината; изготвената оценка се утвърждава със заповед на кмета; тази заповед също подлежи на обжалване по административен ред; след влизане в сила на оценката в тримесечен срок цената следва да бъде заплатена от ползвателя. Заплащането на цената е последното действие, с което приключва реализирането на този сложен фактически състав и което води до придобиване правото на собственост. Трансформирането на ползването в собственост е резултат на уредена в закона административна процедура и едва при приключването й настъпва вещния ефект - придобиването на собствеността. Не е налице твърдяното противоречие. На наследодателя на ищците е било валидно предоставено право на ползване по реда на нормативен акт, посочен в § 63 ПЗР ППЗСПЗЗ. За възникването на право на изкупуване при условията на §4а ПЗР ЗСПЗЗ е необходимо имотът да е застроен със сграда по смисъла на параграф 1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ към 01.03.1991 г. Изводите на въззивния съд са направени в съответствие с трайната съдебна практика /включително с ТР № 2/13.09.2011 г. по т. д. № 2/2011 г. на ОСГК на ВКС/. В решение № 41/10.02.2012 г. по гр. д. № 784/2010 г. на ВКС, второ г. о., са разгледани изискванията, на които трябва да отговаря сградата, за да се приеме, че възниква правото на придобиване на собствеността по реда на параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. В същото е посочено, че съгласно тълкувателния акт за ползвателите възниква правото да придобият собствеността по този ред, когато сградата отговаря на изискването за постройка, отразено в нормата на параграф 1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ – да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо да отговаря на действащите към момента на построяването й строителни правила и норми. Според цитираната разпоредба не са сгради изградените стопански постройки за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция независимо от площта им и вида на конструкцията. В настоящата хипотеза изградената в имота постройка е била именно стопанска, поради което не са били осъществени предпоставките на параграф 4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на право на собственост. С оглед липсата на тези предпоставки правото на ползване е било прекратено на основание параграф 4, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Общината е доказала основанието за придобиване на спорното право по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба, земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост. В приложното поле на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ се включват само земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове, респ. не са изкупени от ползватели по смисъла на § 4 ЗСПЗЗ, какъвто е и конкретния случай.

В обобщение не следва да се допуска касационно обжалване на посоченото основание.

Ответниците по касация не са претендирали разноски, поради което такива не трябва да се присъждат.

Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 260199 от 12.02.2021 г. по в. гр. д. № 2742/2020 г. на Пловдивския окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: