7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№60871

гр.София, 09.12.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание десети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №3857 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Д. К., чрез процесуален представител адв. В. С., срещу въззивно решение № I–51/21.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 227/2021 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 2085/25.11.2020 г. по гр. д. № 5201/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас, в частта, в която упражняването на родителските права спрямо децата И. И. К. и Д. И. К. е предоставено на тяхната майка В. И. К..

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и се иска да се отмени решението и да се постанови друго, с което се възложат на касатора упражняването на родителските права по отношение на децата. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280 ал. 2 ГПК.

Ответникът по жалбата В. И. К. в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.С., излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:

По делото е установено, че с решение № 2085/25.11.2020 г. по гр. д. № 5201/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас, влязло в сила в частта относно развода, предбрачното име и предоставяне на семейното жилище, бракът между ищцата и ответника, сключен на 19.02.2012г. е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи. Със същото решение Районен съд - Бургас е предоставил на майката В. И. К. упражняването на родителските права върху децата, родени от брака И. И. К., [дата на раждане] год. и Д. И. К., [дата на раждане] год., осъдил е бащата да заплаща на детето И. месечна издръжка в размер на 190 лв. и на детето Д. месечна издръжка в размер на 170 лв., считано от датата на исковата молба -31.08.2020год. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, като е определил и режим на лични отношения на бащата с всяко от децата както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 19,00 ч. в петъчния ден до 18,00 ч. в неделния ден, като взема и връща децата в дома на майката; един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение по съображения, че с оглед на възрастта на децата, данните за родителския капацитет на майката, изразената позиция от двамата родители при изслушването им пред въззивния съд, упражняването на родителските права следва да се предостави на нея, като е съобазил и това, че родителите постигат разбирателство помежду си след фактическата раздяла досежно личните отношения на бащата с децата. Освен това е посочено, че майката отчита, че децата имат изградена силна връзка с баща си и взема предвид факта, че те са момчета, не ограничава контакта им с бащата, спазва установения режим на лични отношения, още повече, че самият баща при изслушването му пред въззивния съд заявява, че с майката се разбират напълно относно грижите за децата, майката не се противопоставя и винаги когато искат децата идват при него и последно са били при него за двадесет и няколко дни. При съобразяане на тези обстоятелства, както и на социалните доклади за добрите материални условия при които живеят децата, привързани едно към друго, показанията на свидетелите, разпитани пред районния съд, които споделят, че майката е отдадена на децата си, полагала е по-големи грижи за децата си, като в ранната им възраст е останала в къщи, за да ги гледа, разчита на помощ от нейните родители, с които живее в една къща, при подържане на невъзпрепятствани контакти и на бащата с децата, който ги взема и вижда, в дома в който живее под наем, въззивният съд е приел, че са достатъчни да се обоснове висок родителски капацитет у майката, поради което и искането за промяна в режима на упражняване на родителските права е оставено без уважение, а решението на Районен съд – Бургас потвърдено.

В изложението към касационната жалба касаторът излага съображения да смята решението за очевидно неправилно след като въззивният съд не е събрал поисканите с въззивната жалба доказателства, както и излага, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, в противоречие с ППВС №1/1974год. и цитирани и приложени решения на ВКС, и което се състои основно в това, че не са изслушани свидетели по отношение на родителските качества на страните, а само по въпроса за причините за прекратяване на брака, не е съобразен полът на децата, моралния облик на майката и единствения аргумент да се даде предпочитание на майката като родител на когото да предостави упражняването на родителските права е да не се местят децата от обичайното им местоживеене, което е в дома на родителите на майката, на които тя основно разчита, но те са болни, както и не е изследван и интереса на децата.

В подкрепа на твърдението, че решението е очевидно неправилно касаторът излага, че въззивният съд не е допуснал изслушване на децата, не е допуснал съдебно-психологическа експертиза, не е отложил третото по делото съдебно заседание въпреки нарочна молба от въззивника, не е допуснал поисканите от въззивника свидетелски показания, приобщил е към делото Социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, който е формален, както и е „дал вяра“ на неистински твърдения на процесуалния представител на въззиваемата.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси. Атакуваното въззивно решение не е очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане до касационно обжалване, трябва неправилността на постановения акт да е толкова явна, че нейното констатиране да е възможно без задълбочен анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, да е постановен в явно противоречие с правна норма, да се позовава на несъществуваща или изгубила силата си правна норма, да е изцяло в несъответствие със смисъла и целта на закона или да е необоснован с оглед правилата на формалната логика. Посочените от касатора обстоятелства не попадат в нито една от възприетите от практиката хипотези, поради което и не може да бъде възприето твърдението, че обжалваното решение е очевидно неправилно, като касаторът отъждествява неправилността по чл.281, т.3 ГПК с очевидната неправилност по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Въпреки посоченото, за пълнота следва да се има в предвид и следното: в случая изслушването на децата не е задължително, доколкото нито едно от тях не е достигнало минималната възраст, предвидена в чл. 15 ал. 1 ЗЗДет, а възможността децата да бъдат изслушани въпреки това е оставена на преценката на съда с оглед на конкретните обстоятелствата, уместността на които налагат изслушването, каквитов случая не са обосновани, поради което и не е налице процесуално нарушение. Същото се отнася и до недопускането на съдебно-психологическа експертиза, доколкото такава следва задължително да бъде извършена в хипотезата на родителско отчуждение с оглед на чл. 59 ал. 6 СК, за което по делото няма данни. Нещо повече, в заседанието по изслушване на родителите пред въззивния съд касаторът сам заявява, че майката спазва установения от съда режим на лични контакти, с нея се разбират напълно относно грижите за децата, майката не се противопоставя и винаги когато искат децата идват при него, последно са били при него за двадесет и няколко дни, и също така майката заявява готовност да съдейства за контактите на бащата с децата, когато иска да ги види и смята, че същия е важен за децата и които обстоятелства не се опровергават от събраните по делото доказателства, включително и от социалния доклад. В доклада изрично е посочено, че при осъществения контакт с двете деца И. и Д. се установява, че същите имат изградена много силна емоционална връзка помежду си, но също така и двамата говорят с топли чувства и за двамата си родители, независимо, че са разделени. На следващо място, съдът е длъжен да отложи насрочено съдебно заседание, когато за явяването на страна или неин процесуален представител е налице обективна пречка, чието отстраняване е невъзможно. Пълномощникът на касатора посочва в нарочна молба до въззивния съд обстоятелството, че трябва да присъства на заседание пред друг съд в същия ден и час и не може да се яви в откритото съдебно заседание, но по отношение на страната няма и твърдения, че не може да се яви в съдебно заседание. В хода на делото пред въззивния съд са изслушани родителите и е приложен актуален социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“-Бургас, като независимо, че не са събрани свидетелски показания, пред въззивния съд, такива са събрани пред първоинстанционният съд, като свидетелите и на двете страни са разпитани не само за отношенията между съпрузите, но и относно възпитателските качества на родителите, тяхното поведение и грижи за децата и са взети предвид показанията им в съвкупност с всички останали доказателства по делто, за да бъде направен извод за родителския потенциал на страните и за интереса на децата относно това кой от двама родители е по-пригоден да упражнява родителските права.

Не е налице и посоченото основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, като касаторът в изложението си не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК и са изложени твърдения, че решението противоречи на постановките в ППВС № 1/1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС. Въззивният съд е изслушал родителите, които имат желание да упражняват родителските права, обсъдил е в съвкупноста всички доказателства по делото, включително показанията на свидетелите и на двете страни, относно полаганите грижи за децата, отглеждани в ниска възраст непосредствено от тяхната майка, подкрепата на нейното семейство, което живее в непосредствена близост, както и актуалния социален доклад за осигурените много добри битови условия за децата в дома на майка им, изградената силна емоционална връзка между двете деца и съхранените топли чувства и към двамата родители, независимо, че са разделени, взел е в предвид поведението на страните в спора, това, че бащата признава, че с майката се разбират относно грижата за децата, тя не се противопоставя и винаги, когато искат децата идват при него, включително и за по - продължително време, това, че майката осъзнава, че контактът на децата с баща им е важен за тях и го подкрепя, съобразил е досегашния начин на живот на двете деца от мъжки пол, но в ниска възраст, при което се налага извод, че въззивният съд е съобразил критериите, които се съдържат в ППВС №1/1974год. и интереса на децата, за който съдът следи служебно. Също така въззивният съд е съобразил както отделните обстоятелства, включително и това, че децата имат изградена силна връзка с баща си и която следва да бъде съхранена, още повече, че те са момчета и майката не само споделя, че отношенията с бащата са много важни за децата, но и не се противопоставя на контактите с бащата и за по-продължителен период и винаги когато децата искат, което при комплексна преценка на всичките правнорелевантни обстоятелства в съвкупност обосновава извод, че в интерес на децата е родителските права да се упражняват от майката.

Не е налице и твърдяното противоречие с посочените решение № 537 от 17.12.2012 г. по гр. д. № 214/2012 г., ІV г. о. на ВКС, решение №9 от 11.03.2015год., по гр. дело №3642/2014год., ІV г. о. ВКС, решение №207 от 16.12.2019год. по гр. дело №1134/2019год., ІІІ г. о. на ВКС, и решение №8 от 15.02.2019год. по гр. дело №1953/2018год., ІІІ г. о. на ВКС, при които е налице установена друга фактическа обстановка, включително и констатирано родителско отчуждение, каквото в случая не е налице.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението, при постановяването на което относно разрешаване на въпроса за упражняването на родителските права спрямо децата са отчетени критериите в задължителната практика, направена е цялостна преценка на всички конкретни обстоятелства, включително и за интереса на децата родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за доброто им възпитание и развитие като личности.

При този изхода на делото и при направено искане за присъждане на разноски за касационна инстанция от ответната страна следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение с оглед на удостовереното плащане в приложения договор за правна защита и в размер на 500лв.

С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № I – 51 от 21.06.2021 г., на Окръжен съд Бургас, постановено по в. гр. д. № 227/2021 г. по описа на БОС.

ОСЪЖДА И. Д. К., с ЕГН [ЕГН] да заплати на В. И. К., с ЕГН [ЕГН] сумата от 500лв.-разноски за касационна инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: