О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4671

София, 20.10. 2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 08.10.2025 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 1970 /2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Гиро ленд” ЕООД срещу въззивно решение № 155 /17.02.2025 г. по в. гр. д. № 3197 /2024 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2668 /12.06.2024 г. по гр. д. № 15403 /2023 г. на Пловдивския районен съд, поправено с решение № 3778/24.09.2024 г. по същото дело, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Л. А. М. сумата от 5 867.49лв. (равностойността на 3 000 евро), представляваща незаплатен наем за периода 22.10.2020 г. – 21.11.2020 г. по договор за наем от 22.10.2018 г. за имот, находящ се в [населено място], ул. „“ № , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 23.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като са присъдени и разноски.

Ответната страна Л. А. М. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от страна по делото, която има право и интерес от касационно обжалване срещу въззивно решение по иск, за който не е предвидено ограничение за касационно обжалване и жалбата е редовна.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Възражението за недопустимост поради произнасяне за различен от исковия период е неоснователно, тъй като в мотивите на решението първоинстанционният съд е изложил мотиви за месечния заем за периода, за който е сезиран, но в диспозитива е допуснал очевидна фактическа грешка, която е поправил с решението от 24.09.2024 г. С това решение е преодоляно разминаването между диспозитива на съдебното решение и петитума на исковата молба.

Между страните е сключен договор за наем на 22.10.2018 г., като за периода 22.10.2020 г. – 21.11.2020 г. наемната цена се равнявала на 3 000 евро или 5 867.49 лв.

Първоинстанционният съд не е приел за разглеждане възражението за прихващане, предявено от ответника, поради нередовност при предявяването му.

Ищецът по реда на чл.176 ГПК изрично е отрекъл да е получавал суми за наем за процесния период.

Други доказателства по делото не са ангажирани.

Макар ответникът да твърди, че е заплатил наемната цена, по делото не са ангажирани никакви доказателства за подобно плащане.

Исканите свидетелски показания във въззивната инстанция са целели доказването на възражението, което не е предмет на производството.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касационният жалбоподател (неговият процесуален представител адв. Н. Г.) поставя следните два процесуалноправни въпроса:

1. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните? Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с указанията, дадени с т.19 от ТР № 1/4.01.2001 г. по тьлк. гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди. В проведеното открито съдебно заседание по делото на 23.01.2025 г. въззивният съд се е произнесъл по искането на въззивния жалбоподател „Гиро ленд” ЕООД (ответник по иска) за приемане за разглеждане на възражение за прихващане (стр.15 по делото). Като се е позовал на приетото с (т.4 от) ТР № 1 /2013 г. по тълк. д. № 1 /2013 г. на ОСГТК въззивният съд е приел, че спорно възражение не може да бъде прието за разглеждане за първи път във въззивното производство, а отказът на първоинстанционният съд да приеме за разглеждане възражение за прихващане не подлежи на съдебен контрол. Поради изложеното въззивният съд е приел, че не следва да бъдат уважавани доказателствените искания за събиране на гласни доказателства във връзка с възражението, което не може да бъде прието за разглеждане.

Настоящият съдебен състав приема, че при извода, че отказът на първоинстанционния съд да приеме за разглеждане възражение за прихващане не подлежи на съдебен контрол, въззивният съд не е следвало да излага мотиви за това дали първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е приел за разглеждане възражението за прихващане.

Касационният жалбоподател не поставя правни въпроси във връзка с последния извод на въззивния съд (че отказът на първоинстанционният съд да приеме за разглеждане възражение за прихващане не подлежи на съдебен контрол), нито обосновава допълнително основание за допускане на касационно обжалване по такива въпроси.

2. Съдържа ли ГПК забрана за допустимост на свидетелски показания за установяване на вземане с правна квалификация чл.55 от ЗЗД за сума над 5 000 лева? Въпросът е свързан с довод, че въззивният съд не е изложил мотиви във връзка с редовността на предявеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане. Жалбоподателят твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с определение № 414/07.04.2010 г. по гр. д. № 435/2009 г. на ВКС и че алтернативно въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Въпросът е свързан с отказа на въззивния съд да допусне гласни доказателства (разпит на свидетели) за доказване на възражението за прихващане.

Тъй като, както беше посочено, въззивният съд е приел, че възражение за прихващане на спорно вземане не може да бъде прието за разглеждане във въззивната инстанция, а отказът на първоинстанционният съд да приеме за разглеждане възражение за прихващане не подлежи на съдебен контрол, въпросът дали са допустими свидетелски показания за доказване на такова възражение не е обуславящ.

Такива доказателства биха били неотносими към предмета на спора, който се изчерпва с това дали наемателят е изпълнил задължението си за заплащане на наемната цена (чл.232, ал.2 ЗЗД) за посочения месец. (Относими към спора биха били доказателства за изпълнение на задължението на наемателя за заплащане на наемната цена (чл.232, ал.2 ЗЗД), за което жалбоподателят (ответник по иска и наемател по договора) твърди в отговора на исковата молба неизгодния за него факт, че не разполага с документи за плащане на наемната цена.) В допълнение следва да се отбележи и че посоченото определение на ВКС № 414 /07.04.2010 г. по гр. д. № 435 /2009 г. на III г. о., което е постановено в производство по чл.288 ГПК, не може да обоснове наличие на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.

С оглед изхода от това производство касационният жалбоподател няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски и не е доказал да е направил разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 155 /17.02.2025 г. по в. гр. д. № 3197 /2024 г. на Пловдивския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.