Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 5516/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

С решение № 1642 от 14.03.2023 г. по адм. д. № 1134/2022 г. Административен съд София-град (АССГ) е отхвърлил жалбата на ЕТ А. Ж., [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, [улица], [адрес], представляван от А. Ж., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/5401/4 от 04.11.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие.

Срещу решението е подадена касационна жалба от ЕТ А. Ж., чрез адв. Б. Е., в която се поддържа неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са развити подробни доводи, като се твърди, че няма законова пречка да се извърши прихващане на вземане на търговеца срещу възникнало за негово задължение да върне надплатени суми на ДФ Земеделие. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отмени изцяло оспорения АУПДВ. Претендира се заплащане на разноски.

Ответникът по касационната жалба изпълнителният директор на ДФ Земеделие не взима становище по основателността на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението по наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на съдебния акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на АУПДВ № 01-6500/5401/4 от 04.11.2021 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на ЕТ А. Ж. на основание чл. 20а, ал. 2, във вр. с чл. 27, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 17 000 лв., представляващо надплатената сума на одобрената финансова помощ по договор № 34 от 17.10.2019 г. за предоставяване на финансова помощ по мярка Инвестиции в предприятия по Националната програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор за периода 2019 - 2023 г. С процесния АУПДВ е призната за погасена сумата от 12 177, 21 лева и е определена дължимата сума за погасяване в размер на 4 822, 79 лв. до пълния размер на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане в размер на 17 000 лв. По делото няма спор по фактите.

След получаване на Уведомително писмо с изх. № 01 - 6500/5401 от 12.11.2020 г. едноличният търговец е уведомен за установена надплатена сума в размер на 17 000 лв. и задължението му да я възстанови. С писмо с вх. № 01 - 6500/5401#1 от 30.11.2020 г. постъпило в ДФ Земеделие едноличният търговец е уведомил административния орган, че доброволно ще възстанови част от надплатената сума в размер на 12 177, 21 лв., а остатъкът в размер на 4 822, 79 лв. ще бъде прихваната, като неоснователно удържана сума и обезщетение за забава по издадени от ДФ Земеделие актове за установяване на публични държавни вземания по отношение на ЕТ А. Ж. и С. В. Е. ЕООД, а именно: АУПДВ № 01- 6500/1133 от 08.05.2019 г. на ЕТ А. Ж. и АУПДВ № 01-2600/1056 от 08.05.2019 г. на С. В. Е. ЕООД. В резултат на това изявление е открито производство по установяване на публично държавно вземане за сумата в размер на 17 000 лв., представляваща размер на надвнесена финансова помощ, а в последствие е издаден и процесния АУПДВ.

Спорен е правният въпрос налице ли е задължение от страна на едноличния търговец да възстанови посочената като дължима в акта сума в размер на 4 822, 79 лв., съответно има ли право едноличния търговец да задържи и прихване същата и на какво правно основание.

На първо място, вземанията за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени и неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от оперативни програми на ЕС, както и лихвите върху тях, са публични държавни вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от ДОПК и се събират по реда на ДОПК. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 168, т. 2 от ДОПК публичното задължение може да се погаси чрез прихващане. Най-сетне, режимът на прихващането на публичните задължения е регламентиран в разпоредбата на чл. 128 ДОПК, поради което се явява специален по отношение на режима на прихващане в гражданското право, регламентиран в чл. 103 - 105 от ЗЗД. Режимът на прихващане по ДОПК игнорира общите правила на прихващане, регламентирани в ЗЗД. Носител на правото да осъществи прихващането е само органът по приходите, но не и задълженото лице. Прихващането може да се извърши с изискуеми публични вземания, за разлика от разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, която изисква насрещните вземания да са ликвидни и изискуеми.

В конкретния случай за да обоснове своето задържане едноличният търговец се позовава на усвоена сума от ДФ Земеделие в по-голям размер от съществуващо задължение и връщана на тази със закъснение, както и на договор за цесия от 17. 11, 2020 г., с който търговско дружество С. В. Е. ЕООД е прехвърлило на ЕТ А. Ж. вземанията си към ДФ Земеделие, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задържаната сума. За да обоснове задържането едноличният търговец сочи разпоредбите на ЗЗД, но както вече беше изложено по-горе в публичното право са налице субординирани отношения при което специалният режим на прихващане по ДОПК игнорира общите правила на прихващане, регламентирани по правилата на частното право в ЗЗД

По така изложените съображения, като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Разноски не се претендират.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1642 от 14.03.2023 г. по адм. д. № 1134/2022 г. на Административен съд София-град

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ