Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 5460 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ГД „Мотен“, гр. София против решение № 1459 от 07.03.2023 г., постановено по адм. дело № 2803/2022 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РА-30-91/ 31.01.2022 г., издадена от главния архитект на Столична община. Жалбоподателят поддържа, че решението е нищожно или евентуално – неправилно, тъй като е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на главния архитект на Столична община да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът – главен архитект на Столична община оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Решението на административния съд е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон.

Оспореният съдебен акт отговаря на всички изисквания за валидност – същият е постановен от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, издаден е в съдебно производство по оспорване на административен акт, в състав от един съдия съгласно нормата на чл. 164 АПК. Решението е постановено от родово и местно компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съда съгласно чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК. Съдебният акт е изготвен в писмена форма, с всички необходими реквизити, съдържа ясна диспозитивна част и е подписан от съдията. Поради това настоящата инстанция приема, че решението на административния съд не разкрива пороци, свързани с овластяването на съда да разрешава правни спорове, с формирането на състава, формата на съдебния акт и с изразената воля и не е нищожно, а доводът на касационния жалбоподател в обратен смисъл е неоснователен.

Решението на административния съд е допустимо. Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по жалба, подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване и против подлежащ на оспорване административен акт. Жалбата е подадена срещу заповед № РА-30-91/ 31.01.2022 г., издадена от главния архитект на Столична община. Законосъобразността на този административен акт е разгледана от административния съд и по нея съдът се произнася с обжалваното решение като приема, че не са налице основания за отмяна на този акт и подадена жалба като неоснователна следва да се отхвърли. Известната непрецизност в мотивите на съдебния акт не се отразява на волеизявлението на съда по предмета на оспорване, обективирано в диспозитива на обжалваното решение, а възражението на касатора, че съдът се е произнесъл по различен от заявения с жалбата предмет е неоснователно.

Останалите доводи на касатора за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост, са основателни.

Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед на главния архитект на Столична община, с която на жалбоподателя ГД „Мотен“ е наредено да премахне незаконен, съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, строеж, представляващ „ стопанска постройка – склад“ към планинска база „Мотен“ (Г. М. 1999), находящ се в ПИ с идентификатор 04234-6074.265. по КККР на с. Бистрица, район „Панчарево“, попадащ в територията на природен парк „Витоша“, е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Законосъобразно е и заключението, че нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ.

Изводите на административния съд, че нареденият за премахване строеж е незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е изграден без строителни книжа и подлежи на премахване, са незаконосъобразни и необосновани. Не е съобразено, че установените от изслушаната съдебно-техническа експертиза конструктивни характеристики на обекта – стоманена конструкция, която не е свързана с терена, а е закрепена към фасадата на сградата, стени от ламарина и покрив, покрит с мушама, както и предназначението – постройката се използва за склад за дърва за отопление, са основание строежът да се квалифицира като лека постройка за отоплителни материални и инвентар по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ, за която разрешение за строеж не се изисква. Поради това следва да се приеме, че строежът, предмет на заповедта, не е незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а издадената в този смисъл заповед е незаконосъобразна. Ето защо като достига до заключение в обратен смисъл съставът на административния съд постановява незаконосъобразно и необосновано решение, което следва да бъде отменено.

По тези съображения оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, като на основание чл. 222, ал. 1, т. 1 АПК се постанови ново решение по същество, с което заповедта на главния архитект на Столична община да бъде отменена.

С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително извършени разходи по водене на делото пред двете инстанции Столична община, в чиято структура е административният орган, ответник в съдебното производство, следва да заплати на ГД „Мотен“ сумата 3500.00 лв., представляваща разноски по делото пред двете съдебни инстанции, включваща 420.00 лв. държавна такса, 500.00 лв. възнаграждение за вещо лице и 2580.00 лв. общо за двете инстанции възнаграждение за адвокат.

По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 1459 от 07.03.2023 г., постановено по адм. дело № 2803/2022 г. по описа на Административен съд София –град и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ заповед № РА-30-91/ 31.01.2022 г. на главния архитект на Столична община.

ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. „Московска“ № 33 да заплати на ГД „Мотен“ , гр. София, ул. „Кораб планина“ № 49 сумата 3500.00 (три хиляди и петстотин) лева разноски по делото пред двете инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА