Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от председателя Р. Б. по административно дело № 5493/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ „Х. К. Р. К.“, чрез пълномощника адвокат П. В., против решение № 150 от 21.03.2023 г., постановено по адм. дело № 631/2022 г. по описа на Административен съд - Плевен. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против решение 15/312/01085/3/01/04/06 за налагане на финансова корекция, с изх. №01-6500/577#11 от 06.07.2022 г., на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с което му е наложена финансова корекция в размер на 19502,33 лева. Със същото решение е и осъден да заплати на ДФЗ деловодни разноски в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като издадено в противоречие с приложимия материален закон, при неправилно приложение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски.

Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ в представен по делото отговор иска касационната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за ……………………………………………………….

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ „Х. К. Р. К.“ против решение 15/312/01085/3/01/04/06 за налагане на финансова корекция, с изх. №01-6500/577#11 от 06.07.2022г., на изпълнителния директор на ДФЗ, с което му е наложена финансова корекция в размер на 19502,33 лева.

За да постанови оспорения резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в установената форма и при спазване административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона – разходване на средствата за насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони.

Обосновал е извод, че не е налице основанието по чл. 177, ал. 2 от АПК. Приел е, че силата на пресъдено нещо на решение № 15820 от 21.12.2020г. на ВАС по адм. дело № 7814/2020г., не препятства възможността на административния орган да издаде нов законосъобразен административен акт, като в това съдебно решение ВАС изрично е указал органa да издаде ново решение с оглед доказаното нарушение от ЕТ-то.

Съдът е установил, че фактическото основание за издаване на оспореното решение е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план на приходи от дейността за 2016 и 2017 години – първа и втора години от изпълнение на проекта, което не се оспорва и от ползвателя на помощта. За неоснователни са приети доводите на едноличния търговец, че заложеното в бизнес плана не следва да се приема като част от проекта, тъй като тези приходи са прогнозни и следва да се отчита цялостното изпълнение на проекта, а е налице изграден и обзаведен и функциониращ семеен хотел. Конкретно е посочил, че процентът на изпълнение на бизнес плана за 2016г. и 2017г. не е спорен между страните, като жалбоподателят не оспорва посочените в процесното решение цифри, а именно за 2016г. изпълнението е в размер на 29,01%, за 2017г. е 39,82 %, общо за двете години 34,65 %. Независимо, че не е спорно между страните съдът е взел предвид, че съгласно решението на Административен съд – Плевен по адм. дело №159/2022г., което е потвърдено с решение №11721/16.12.2022г. по адм. дело №7167/2022г. на Върховния административен съд и което решение е окончателно, е налице частично изпълнение на заложените в бизнес плана приходи за 2016г. в размер на 31,29 % /а не 29,01% както е посочено в обжалваното решение/, който процент като се събере с този за 2017г. от 39,82% по който страните не спорят, общо за двете години ще се получи изпълнение на бизнес плана в размер на 35,56% /а не 34,65% както е посочено в обжалваното решение/, но тази фактическа неточност в оспорваното решение за процента изпълнение на бизнес плана за 2016г., респ. за двете години 2016г. и 2017г. по никакъв начин не влияе на правилността и законосъобразността на оспорвания акт, доколкото и в двата случая неизпълнението е частично и е под 50% и над 20 % от предвидените приходи и именно за този размер на неизпълнение е наложена ФК.

Съдът е приел, че определената за нарушенията финансова корекция е в съответствие с изискванията на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29/2008 г. и приложимите Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. /обн. ДВ, бр.69/30.08.2019г., в сила от 30.08.2019г., изм./. Възраженията за неприложимкост на правилата е прието за неоснователно.

Така постановеното решение е правилно.

При правилно установена фактическа обстановка Административен съд – Плевен е извел правилни правни изводи.

Настоящата инстанция счита, че обжалваното решение съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК, защото съдържа собствени мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата се проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, въз основа и при преценка на събраните по делото доказателства. Не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК относно мотивиране на съдебния акт. Дори и да се приеме, че административния съд не е обсъдил всички възражения на едноличния търговец, каквито твърдения се правят от касатора, това не значи априори неизпълнение на процесуалните задължения на съда, защото задължението му е да обсъди само съществените доводи на страните, релевантни по спора за законосъобразността на административния акт, което в случая е сторено.

Неоснователен е довода на касатора и за незаконосъобразност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите.

Възраженията, свързани с материалната законосъобразност на акта, изложени в жалбата пред настоящата инстанция са сходни с направените пред първоинстанционния съд. Същите са разгледани подробно от Административен съд – Плевен и при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му.

Видно е, а и по делото не се спори, че е налице неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от подпомаганата дейност, като процентът на изпълнение, изчислен върху средноаритметичния размер на приходите за двете години е под 50 % и над 20 % (34,65% според изчисленията на органа - процент не оспорен от жалбоподателя и 35,56% съобразно решение на съда по предходно производство).

При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че ползвателят на помощта не е изпълнил задължението си по т. 4. 12 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Съгласно посочената клауза ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Това означава, че бенефициерът следва не само да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, а също да изпълнява в този срок дейността, във връзка с която получава средствата и по начин, че да постигне приходите от нея, така както са заложени в представения с проекта бизнес план. По този начин ползвателят доказва жизнеспособността на тази дейност и на инвестицията, свързана с нея. Именно въз основа на заложените от едноличния търговец в бизнес плана към проекта финансово-икономически показатели, сред които са предвижданите финансовите приходи от дейността през следващите 10 години и поетите задължения относно заетостта, е одобрен проекта за подпомагане. Непостигането на планираните финансови приходи, заложени в бизнес плана, който е неразделна част от одобрения проект, представлява неизпълнение на т. 4. 12 от договора и води до отмяна /връщане/ на финансовата помощ – изцяло или частично, в зависимост от вида, степента и продължителността на неизпълнението – арг. чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 29/2008 г.

Настоящият съдебен състав, съобразявайки се с константната практика на ВАС, намира, че неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план, като основа за допускане на процесното подпомагане, е одобрен индикатор за изпълнение на проекта, а изложеното от касационния жалбоподател в обратен смисъл е неоснователно.

Неоснователно касаторът твърди, че неизпълнението на бизнес плана не съставлява неизпълнение на самия проект. При извършената в рамките на периода на мониторинг проверка на място е констатирано неизпълнение на поети по договора задължения, включително на заложените в бизнес плана финансови параметри. Изпълнението на бизнес плана е индикатор за постигане на целите на проекта, респективно ефективността на предоставяне на безвъзмездната помощ. Бизнес планът е задължителен, а не пожелателен и всеки един от показателите от същия следва да бъде изпълнен. Фактическото основание за издаване на акта е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план на търговеца приходи. В мотивите на административния акт установеното нарушение е квалифицирано като неизпълнение на заложените в одобрения бизнес-план индикатори по смисъла на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ. След като получателят на помощта не е изпълнил свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.

Възражението на касатора за изтекла давност е неоснователно. Неизпълнението на поетите договорни задължения от едноличния търговец, дали повод за възстановяване на помощта чрез определянето на финансова корекция, са форми на нередности по см. на чл. 1, § 2 от Регламент № 2988/95 на Съвета. В случая следва да се приеме, че е налице едно продължаващо неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, които жалбоподателят е бил длъжен да спазва за срок от 5 години от сключване на договора, т. е. през мониторинговия период. Касае се за „продължаваща нередност“ по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2, от Регламент № 2988/95. Тази норма предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Доколкото самата нередност се изразява в неизпълнение на договорно задължение – на показатели одобрения с договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ бизнес план, то по аргумент на приетото в решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 21 декември 2011 г. по дело С-465/2010 следва да се приеме, че давността ще започва да тече от датата, на която отпада задължението на жалбоподателя да изпълнява произтичащите от договора задължения, т. е. от края на мониторинговия период, а именно от 23.07.2018г. В случая срокът изтича в 23.07.2022 г., решението за налагане на финансова корекция като краен акт е издадено на 06.07.2022 г.

Неоснователно е и твърдението отнасящо се до несъгласие с изводите на съда относно прилагане на процедура за мониторинг. В настоящия случай не е налице тази забрана, тъй като се касае за нарушение на договора, установено в рамките на мониторинговия период - посредством извършена проверка на място през 2018 г. Тъй като договорът е сключен на 23.07.2013 г., а проверката на място е в периода 05.06.-12.06.2018 г., тоест тя е в рамките на петгодишния мониторингов период. Датата на образуването на административното производство не касае мониторинговите проверки. Тя може да има отношение към давността на налагане на финансова корекция, която в случая както се посочи по-горе не е изтекла.

Изложеното от касатора, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, според която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, не се приема за основателно. Следва да се посочи, че първоинстанционният съд подробно и мотивирано е обсъдил идентично възражение, като изводите му се приемат за правилни и не е необходимо да се повтарят.

С оглед на тези доводи, настоящият състав прецени като неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател за неправилност на обжалваното решение. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора е неоснователно искането на ЕТ „Х. К. Р. К.“ за присъждане на разноски за производството.

Изходът на спора обуславя основателността на заявената от ответната страна претенция за разноски. На основание чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП съдът, счита, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лева.

По изложените съображение и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 150 от 21.03.2023г., постановено по адм. дело № 631/2022г. по описа на Административен съд – Плевен.

ОСЪЖДА ЕТ „Х. К. Р. К.“, [ЕИК], да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, сумата от 100 (сто) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ