Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Р. Членове: А. А. . при секретар И. К. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 5551/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба, подадена от Национална агенция за приходите, чрез юрк. Д. Ж., против решение № 43/06.03.2023 г. постановено по адм. дело № 472/2022 г. по описа на Административен съд – Сливен. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че неправилно съдът е приел, че по делото са представени годни доказателства, доказващи реално извършен превод на паричните средства от „Е. И. ЕООД по сметка на адвокатското дружество, претендирани в исковото производство като вреда. Оспорва се и наличието на всичките предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателност на исковата претенция, поради и което се иска отмяна на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – „Е. И. ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, чрез адв. С. С., с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Национална агенция за приходите (НАП) е осъдена да заплати на „Е. И. ЕООД обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 46 883,33 лв., от които главница в размер на 46 560 лв. и лихва за забава в размер на 323,33 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до нейното окончателно изплащане. В полза на дружеството са присъдени и разноски в размер на 4425 лв.

От фактическа страна съдът е приел, че със Заповед № Р-02002020005610-020-001/16.09.2020 г. Началник сектор при ТД на НАП – Бургас възложил извършване на ревизия на „Е. И. ЕООД за задължения за корпоративен данък и ДДС за конкретно посочени периоди, във връзка с което на 20.10.2020 г. дружеството упълномощило Адвокатско дружество „Константинова и Стоянов“ да се запознае с материалите по преписката. На 12.02.2021 г. между „Е. И. ЕООД и Адвокатско дружество „Константинова и Стоянов“ е сключен Договор за правни услуги, в който изключително подробно са описани както обемът на работа, така и последователността на извършване на съответните действия. Също така е посочено и как следва да бъде определен адвокатския хонорар за съответната извършена дейност.

Ревизионното производство приключило с РД № 02002020005610-092-001/04.02.2021 г. с предложение за установяване на задължения в размер на 9 037 824,29 лв. Срещу издадения РД е подадено възражение, в резултат на което е издаден Ревизионен акт № Р-02002020005610-091-001, с който по отношение на дружеството били установени задължения за внасяне в размер на 9 124 218,15 лв. Срещу издадения РА е подадена жалба до Дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП, по която сезираният горестоящ административен орган Директор на Дирекция „ОДОП“ се произнесъл с Решение № 91/08.06.2021 г., с което отменил РА и върнал преписката на органа по приходите за извършване на нова ревизия със задължителни указания за издаване на нов РА по приложението на ЗКПО.

Новата ревизия била възложена със Заповед № Р-02000221003344-020-001/11.06.2021 г. и приключила с РД № Р-02000221003344-092-001/30.11.2021 г. с предложение за установяване на задължения за корпоративен данък в размер на 9 698 582,13 лв. Въз основа на доклада бил издаден Ревизионен акт № Р-02000221003344-091-001/05.01.2022 г. с установен размер на задължението за внасяне 9 776 501,56 лв., поправен с РА за поправка № П-02002022002332-003-001/11.01.2022 г. с посочена в същия дължима сума 9 758 974,03 лв. Срещу двата РА е подадена жалба до Дирекция „ОДОП“, в следствие на което сезираният горестоящ орган се произнесъл с Решение № 48/01.04.2022 г., с което отменил Ревизионен акт № Р-02000221003344-091-001/05.01.2022 г. и РА за поправка № П-02002022002332-003-001/11.01.2022 г.

Всички процесуални действия по обжалване на издадените РД и РА пред административния орган са извършени от адв. С. С..

На 12.04.2022 г. между „Е. И. ЕООД и Адвокатско дружество „Константинова и Стоянов““ е сключен Анекс № 1 км договор за правни услуги от 12.02.2021 г., в който е посочено, че целта на Договора за правни услуги е изпълнена, конкретизиран е размерът на адвокатското възнаграждение на 38 800 лв. без ДДС, както и срокът за плащане - най – късно до 30.11.2022 г. срещу издадена от консултанта фактура.

Във връзка с горното, по делото са представени фактура № 200 от 12.02.2021 г. за правни услуги по договор за правни услуги на обща стойност 46 560 лв. – съгласно Анекс № 1 към договор от 12.04.2022 г. за сума в размер на 38 800 лв. и начислен ДДС от 7 760 лв., и преводно нареждане за кредитен превод от 24.11.2022 г. (авизо местен превод) за извършено плащане от страна на „Е. И. ЕООД по сметка на Адвокатско дружество „Константинова и Стоянов“.

Въз основа на така установеното, административният съд приел, че искът е насочен срещу надлежен ответник. Прието е, че е налице отменен административен акт, който негативно е засягал правата на неговия адресат, по повод на което „Е. И. ЕООД е ангажирало Адвокатско дружество „Константинова и Стоянов“ с надлежно пълномощно и съгласно Договор за правни услуги от 12.02.2021 г. Прието е, че по делото са представени нужните документи, удостоверяващи размера на договорената сума, както и нейното заплащане, във връзка с подадените възражение срещу РД на 25.02.2021 г., жалба срещу РА на 31.03.2021 г., както и жалба от 20.01.2022 г. срещу втория издаден ревизионен акт (отменен по административен ред от горестоящия орган). Административният съд обсъдил възражението на НАП относно представените документи, удостоверяващи плащането, като приел, че същите са редовни и относими документи, съдържащи нужните реквизити, поради и което съдът не се съмнява в достоверността им.

По отношение на предоставената на дружеството адвокатска защита първоинстанционният съд посочил, че дори и да не е задължителна в процесния случай, то тя се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. Преценил е, че направеният разход за адвокатско възнаграждение при упражняване на основното право на защита е в пряка връзка с незаконосъобразния административен акт, съответно, ако не е бил този незаконосъобразен акт, то дружеството нямало да стори разноски за адвокатско представителство и по този начин имуществото му да бъде намалено. Така мотивиран съдът приел, че е налице пряка връзка с незаконосъобразния административен акт и ако той не бе издаден, ищецът не би ангажирал адвокатска защита.

Относно заплатения размер на адвокатското възнаграждение от 46 883,33 лв. административният съд посочил, че същият съответства на минималният такъв, определен в чл. 8 ал. 1 т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на нормата, действаща към датата на сключване на договора за правни услуги и анекса към него (договорени са 38 800 лв.). Предвид това, че Адвокатско дружество „Константинова и Стоянов“ е регистрирано по ЗДДС, съдът се позовал на 2а от ДР на Наредбата и посочил, че върху минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да се начисли и ДДС, което е неразделна част от него и съответно се дължи (7760 лв.).

За да постанови осъдителния диспозитив съдът е извел извод, че всички елементи от фактическия състав на отговорността, визирани в чл. 1 ЗОДОВ са налице, което прави исковата претенция основателна и доказана и предпоставя осъждане на ответника да заплати посоченото обезщетение.

Поради основателността на главния иск, за основателна е счетена и претенцията за присъждане на лихва за забава в пълния ѝ претендиран размер, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С оглед изхода от спора в полза на „Е. И. ЕООД са присъдени и съдени разноски в размер на 4425 лв.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Производството по оспорване на ревизионния акт се е развило по реда на ДОПК, като е приключило окончателно във фазата на оспорването по административен ред. Резултатът от това оспорване е ревизионен акт, отменен изцяло във фазата на административното обжалване.

В Глава осемнадесета на ДОПК „Обжалване на ревизионния акт по административен ред“, в която систематично място имат разпоредбите на чл. 152 – чл. 155, няма норма, която урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден и в Глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ на АПК. Това означава, че относно понесените от страната разноски в ревизионното производство, е налице законова празнота както в ДОПК, така и в АПК.

И. Р. № 48/01.04.2022 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Бургас, с което са отменени Ревизионен акт № Р-02000221003344-091-001/05.01.2022 г. и РА за поправка № П-02002022002332-003-001/11.01.2022 г., не съдържа разпореждане относно разноските. В този смисъл, за страната в оспорването на РА по административен ред съществува единствено възможността да претендира направените разноски, като претърпени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред препраща разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно който Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им.

Необосновано от касационния жалбоподател се счита, че не са изпълнени обстоятелствата за ангажиране отговорността на НАП, поради неустановяване и недоказване на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилни и обосновани са изводите на административния съд, че в случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ. Необосновани са също твърденията му, че не е доказано по безспорен начин дали е реално изплатено адвокатското възнаграждение, като в касационната жалба отново се оспорват документите, удостоверяващи извършеното плащане.

Договорът за правни услуги и анексът към него с уговореното адвокатско възнаграждение, платено по банков път, представените с исковата молба копие на фактура № 200/23.11.2022 г. и преводно нареждане за кредитен превод от 24.11.2022 г. (авизо местен превод) за извършено плащане от страна на „Е. И. ЕООД по сметка на Адвокатско дружество „Константинова и Стоянов“, както и представеното с отговора по касационната жалба преводно нареждане от Ю. Б. АД, обективират реално и безспорно осъществен разход от страна на „Е. И. ЕООД за оказаната от Адвокатско дружество „Константинова и Стоянов“ адвокатска защита в размер на 46 883,33 лв. Административен съд Сливен е изложил подробни мотиви както във връзка с твърдението за неверни документи, доказващи реалното плащане, така и във връзка с възраженията за прекомерност на претендираното обезщетение, които напълно се споделят от настоящия състав на касационната инстанция, както по отношение начина на определяне на размера на адвокатското възнаграждение, така и по отношение реално понесените и доказани вреди.

Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на ревизионен акт по административен ред, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този административен акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което заплатените суми за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред на отменения, като незаконосъобразен, РА следва да се квалифицира като вреда, непосредствено произтичаща от него. Споделим е извода на първоинстанционния съд, че ищецът не би понесъл посочения в исковата молба разход, ако срещу него не бе издаден незаконосъобразния РА. Налице е намаление на имуществото му равно на размера на платеното адвокатско възнаграждение. Съответно причинените имуществени вреди са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. явяват се следствие от увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправният резултат.

По изложените съображения, не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат.

Следва да бъде уважено своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Същите, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, са в размер на 4400 лева, заплатени в брой. Като доказателство е представен и Договор за правна защита и съдействие от 25.09.2023 г.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 43/06.03.2023 г. постановено по адм. дело № 472/2022 г. по описа на Административен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Е. И. ЕООД, [ЕИК], разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 4400 (четири хиляди и четиристотин) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ ЮЛИЯН КИРОВ