Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар А. С. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя Т. Р. по административно дело № 5573/2023 г. Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Ф., чрез процесуалния му представител, срещу решение № 521/20.03.2023 г. по адм. дело № 2619/2022 г. на Административен съд – Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Ответниците – кметът на община Родопи и И. Ф.-Матура, чрез пълномощниците си в писмени отговори и становище изразяват позиция за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на административния орган претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от настоящия касационен жалбоподател срещу заповед № 1005/26.08.2022 г. на кмета на община Родопи, с която предвид установените с констативен акт № 2/18.04.2022 г. нарушения на разпоредбата на чл. 178, ал. 4 ЗУТ, на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ е забранено ползването и достъпа до строеж: „Открит паркинг 2“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 06077.10.586, местност „Перето“, начин на трайно ползване – нива, земеделска територия в землището на [населено място], община Родопи. Разпоредено е освобождаването на строежа, прекъсване на електрозахранването и водоснабдяването, както и поставянето на възпрепятстващи влизането сигнални ленти. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и при правилно приложение на материалния закон. Съставен констативен акт при установено нарушение по смисъла на чл. 178, ал. 4 ЗУТ по отношение на строеж по смисъла на 5, т. 38 ДР ЗУТ – имот с тайно предназначение нива, на който е изграден паркинг без строителни книжа и без данни да е въвеждан в експлоатация. Жалбоподателят безспорно използва имота за паркинг на тежкотоварни автомобили от 2019 г. до момента, без да е променил предназначението на земеделската земя. Оспореното решение е правилно.

Съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесният поземлен имот с идентификатор 06077.10.586, попада в местност „Перето“, земеделска територия в землището на [населено място], община Родопи. Разположението на имота в близост до община Пловдив не създава неяснота по отношение на неговата принадлежност, доколкото и същия е индивидуализиран именно с идентификатор по действащата за [населено място] кадастрална карта и кадастрални регистри, а това населено място попада в границите на община Родопи. Следователно, издателят на акта притежава териториална компетентност да издаде заповед със съдържание като оспорената.

Според чл. 178, ал. 1 ЗУТ, не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 4 ЗУТ не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. По реда на ал. 6 от разпоредбата, въз основа на съставен констативен акт, установяващ нарушения от този тип на строежи от четвърта и пета категория, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице забранява с мотивирана заповед ползването на строежите. Следователно, приложението на правната норма на чл. 178, ал. 6 ЗУТ изисква липсата на въвеждане на строеж от четвърта или пета категория в експлоатация по законовия за това ред и установяване ползването на невъведения в експлоатация обект, алтернативно при наличие на такъв акт – ползването му не по предназначение.

По делото е установен фактът на изпълнено върху ПИ с идентификатор 06077.10.586 - земеделска земя, строителство на паркинг с касатора като възложител и извършител. Местоположението и размерите, описани в съставения констативен акт и в обжалваната заповед, са достатъчно ясни за неговата безспорна индивидуализация – над 90% от ПИ с идентификатор 06077.10.586 е чакълиран и асфалтиран, като построеният паркинг се ползва без да е въведен в експлоатация. Констативният акт представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с материална доказателствена сила и неговата истинност не е оспорена пред съда по реда на чл. 193 ГПК. Липсата на графична част или окомерна скица в констативния акт не води до неяснота относно предмета на заповедта, доколкото същият е безспорно определен по размери и местоположение, а и липсва законово задължение за изготвянето на такива. Представеният с административната преписка снимков материал, макар и с лошо качество, също отразява безспорното съществуване на паркинг, зает от леки и тежки автомобили. Констатацията за ползването на строежа освен от снимковия материал се подкрепя и от възражението на втория адресат на заповедта срещу съставения констативен акт, в което се признава използването на имота за паркинг от много години. Твърденията на касатора за липса на извършен строеж или за използването му като паркинг, освен че са в разрез със събраните по делото доказателства, по съществото си противоречат и на възражението му, че унищожаването на хумусния слой на земеделски земи подлежи на санкция по реда на чл. 41, ал. 1, т. 4 ЗОЗЗ с налагане на административно наказание, с което реално признава съществуването на процесния паркинг. С цел пълнота на изложението и във връзка с изричното оплакване в касационната жалба, следва да се отбележи, че предмет на оспорвания административен акт е използвания не по предназначение и без въвеждане в експлоатация открит паркинг, а не евентуалното унищожаване на хумусния слой на земеделската земя, върху което е изграден.

Съгласно характеристиките на констатирания обект, същият представлява строеж по смисъла на 5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория. Неоснователно е възражението на касатора, че административният орган не мотивира определянето на процесния обект като строеж и конкретно като такъв от пета категория съгласно чл. 10, ал. 1, б. „а“, т. 5 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Тази правна квалификация предвид характеристиките на строежа е направена и от съда при излагането на мотиви за материалната законосъобразност на акта при постановяване на обжалваното решение и се споделя и от настоящия състав. Неотносима е цитираната от касатора съдебна практика за неоснователност на издадени заповеди по чл. 178, ал. 6 ЗУТ, тъй като в нея са изложени мотиви по различни касуси, които по никакъв начин не намират отношение към настоящия правен спор.

Въвеждане на обекта в експлоатация не е извършено, но е установено ползването му, поради което диспозицията на нормата изисква органът да забрани ползването на обекта като невъведен в експлоатация по изискуемия ред. Поради това, като е приел, че релевантните факти за издаване на административен акт със съдържание като оспорения са осъществени, административният орган е издал материално законосъобразен акт. Крайният извод на съда в тази насока е съответен на материалния закон.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при връчването на съставения за строежа констативен акт. Видно от отбелязването на гърба на констативен акт № 2 от 18.04.2022 г., касационният жалбоподател е отказал връчване на 03.06.2022 г., удостоверено с подписите на двама свидетели. Дори евентуално да са били допуснати нередности в процедурата по връчване на констативния акт, същите не съставляват нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, което да води до незаконосъобразност на заповедта само на това основание. Те подлежат на преценка при определяне на срочността на подадената до съда жалба срещу съответния административен акт. В случая, адресатът на заповедта е реализирал правото си на защита в протеклото съдебно производството.

Въпросът дали паркингът се ползва именно от тежкотоварни автомибили или за други превозни средства е извън обсега на предмета по делото. Забраната по чл. 178, ал. 6 ЗУТ се налага тогава, когато даден строеж се ползва не по предназначение и/или без да е въведен в експлоатация по реда на чл. 177 ЗУТ и единствено тези обстоятелства са релевантни при преценката на нейната законосъобразност. При безспорно установено асфалтиране на земеделската земя, същата по дефиниция не може да се използва по предназначение, независимо от вида на превозните средства в имота, или дори от тяхното наличие или не в момента на проверката.

Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано и материалнозаконосъобразно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, в полза на община Родопи следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 521 от 20.03.2023 г. по адм. дело № 2619/2022 г. на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА И. Ф. с [ЕГН] да заплати на община Родопи направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ