Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар М. Т. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 5595/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. А., чрез адв. А. като процесуален представител, против решение № 2168 от 03.04.2023 г., постановено по адм. дело № 992/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения отказ и преписката да се върне на административния орган със задължителни указания за издаване на искания акт, както и присъждане на направените пред всички инстанции разноски.

Ответникът – главният архитект на Столична община, чрез пълномощника си юрк. П., в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното в първоинстанционното производство писмо №Към САГ21-ТП00-252-(1)/23.09.2021 г. на главния архитект на Столична община, по подадено от касационния жалбоподател заявление вх. № САГ21-ТП00-252/21.07.2021 г., е отказано допускане/разрешаване изработването на проект за изменение на общия устройствен план на Столична община, одобрен с решение № 960 от 16.12.2009 г. на Министерския съвет, по отношение на поземлен имот с идентификатор № 68134.206.63 по КККР на гр. София, съставляващ част от УПИ I-„за озеленяване в режим на Тго“, кв. 288г по плана на м. „ж. к. Борово“, район „Красно село“, изразяващо се в промяна на устройствената зона, в която попада имотът от „Тго“ (терени за локални градини и озеленяване по т. 33 от приложението към чл. 3, ал. 2 от Закона за устройството и застрояването на Столична община) в „Жг“ (жилищна зона с преобладаващо високоетажно застрояване по т. 1 от същото приложение).

Делото се разглежда за втори път от касационната инстанция. С решение № 897 от 26.01.2023 г. по адм. дело № 9180/2022 г. на Върховния административен съд е отменено предходно постановеното по спора решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с указания да се изследва законосъобразността на оспореното писмо, представляващо издаден от компетентен орган в хипотезата на чл. 124, ал. 1 ЗУТ отказ да се направи предложение до Столичен общински съвет за разрешаване изработването на проект за изменение на действащия общ устройствен план (ОУП), като се извърши преценка дали са налице законовите основания за постановяването му.

За да отхвърли жалбата на П. А., съдът приема, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, който съдържа конкретни мотиви относно разпоредения резултат и е в съответствие с материалния закон. Излага съображения за приложение на разпоредбите на чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 125 и чл. 103а ЗУТ. Приема, че съгласно чл. 127, ал. 7 ЗУТ правилата и нормативите на устройството и застрояването на Столична община се определят със специален закон, който е Законът за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО). Според съда сочената от жалбоподателя норма на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ не съставлява основание за изменение на ОУП, а е относима към изменение на подробен устройствен план, поради което не намира приложение. Излага съображения, че съгласно чл. 11 във вр. с чл. 10, ал. 2 ЗУЗСО е недопустимо да бъде изменян общия устройствен план по отношение на имоти, попадащи в зона „Тго“ на сочените от заявителя основания. Приема, че не са изпълнени и условията на чл. 62а, ал. 5 във връзка с ал. 2 ЗУТ, тъй като не е налице такова заявление и липсват предпоставките за провеждане на тази процедура. Достига до извод за материална законосъобразност на постановения по искането изричен отказ и отхвърля жалбата срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Характерът на оспореното в първоинстанционното производство писмо е определен с отменителния съдебен акт на касационната инстанция, като е прието, че представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 ЗУТ, обективиращ отказ по подаденото заявление с искане да се направи предложение за разрешаване изготвянето на проект за изменение на действащия ОУП, поради което е приложима не нормата на чл. 127, ал. 8 ЗУТ, а тази на чл. 124, ал. 1 ЗУТ, предвиждаща общинският съвет да приеме решение за изработване на проект за изменение на действащ ОУП по предложение на кмета на общината. В тази връзка е прието, че компетентен да се произнесе по заявлението е кметът на Столична община, който в случай на неговата основателност следва да изготви предложение до Столичен общински съвет (СОС) за приемане на решение за допускане изработването на проект за изменение на ОУП в частта относно имота на заявителя. Предвид представената заповед № СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. за делегиране на това правомощие на главния архитект на Столична община е обоснован извод, че към датата на постановяване на оспорения акт същият е компетентният административен орган за разглеждане на подаденото от жалбоподателя заявление и извършване на преценка налице ли са основания за започване на процедура по изменение на ОУП на Столична община чрез изготвяне на доклад с предложение до СОС.

В случая е спазено изискването за форма, тъй като в оспореното писмо са посочени фактическите обстоятелства и правните разпоредби, обосноваващи постановения по направеното искане отказ. Не се констатират допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

От фактическа страна е установено, че искането на заявителя е за отправяне на предложение до СОС за разрешаване изработването на проект за изменение на ОУП на Столична община по отношение на ПИ с идентификатор 68134.206.63 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. София, на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 ЗУТ – поради настъпили съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът; възникнали нови държавни или общински нужди за обекти - собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества или отпадане необходимостта от изграждане на такива обекти, както и в съответния срок по чл. 208 не е започнала процедурата за отчуждаване. Оспорващият се легитимира като съсобственик по отношение на ПИ с идентификатор № 68134.206.63 по КККР на гр. София съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 112, том I, рег. № 1242, дело № 77/2020 г. Към административната преписка са представени комбинирана скица за пълна или частична идентичност и удостоверение изх.№ 94-00-2423/23.07.2020 г. от „Географска информационна система – София“ ЕООД, според което процесният имот съставлява част от УПИ I - „за озеленяване в режим на Тго“, кв. 288г по плана на м. „ж. к. Борово“, район „Красно село“, Столична община, одобрен с решение № 404 по протокол № 43/18.07.2013 г. на Столичен общински съвет, за който е приложима т. 33 от приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО. Процесният имот по действащия ОУП на Столична община от 2009 г. попада в устройствена зона „Терени за локални градини и озеленяване“ (Тго). По отношение на него липсва противоречие между предвижданията на действащия подробен устройствен план и ОУП. Предназначението на имота на жалбоподателя като включен в УПИ I по действащия ПУП предопределя същият да се разглежда като част от зелената система на гр. София в хипотезата по чл. 10, ал. 2, т. 2 ЗУЗСО.

Настоящият състав споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви за материална законосъобразност на оспорения отказ. Липсата на започнала в съответния срок отчуждителна процедура по чл. 208 ЗУТ по отношение на имота на заявителя не съставлява основание за промяна на общия устройствен план, тъй като разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ е приложима единствено за изменение в подробните устройствени планове. По отношение приложението на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ не се установява настъпила съществена промяна в обществено – икономическите и устройствени условия, при които е бил съставен ОУП на гр. София, която да налага този имот да бъде изключен от зоната, предвидена за озеленяване, доколкото общественият интерес изисква наличието на достатъчно зелени площи за широко обществено ползване за трайно задоволяване на обществените потребности. Не се установява и наличието на хипотезата на чл. 134, ал. 1, т. 2 ЗУТ, касаеща отпадане необходимостта от изграждане на обектите - собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества. Липсват и доказателства за спазване на нормативите за озеленяване в резултат на евентуалното изваждане на имота от устройствената зона на терени за локални градини и озеленяване. Отделно от това предвижданията в ОУП за съответната зона не могат да бъдат изменяни само по отношение на конкретен имот, тъй като със същия се регулират територии по арг. от чл. 106 и чл. 107 ЗУТ, а не отделни поземлени имоти. Следователно, правилно съдът приема, че не се установяват предпоставките по чл. 134, ал. 1 ЗУТ, поради което и законосъобразно от главния архитект не е направено предложение за изменение на общия устройствен план от на гр. София.

В допълнение следва да се посочи, че в случая приложение намира и ограничителната норма на чл. 11, ал. 1 ЗУЗСО, според която предназначението на устройствени зони и самостоятелни терени на зелената система по чл. 10, ал. 2 и 3, както и предназначението на поземлени имоти, попадащи в тях, може да се променя само в устройствена зона или в самостоятелен терен на зелената система от друг вид по чл. 10, ал. 2, съответно в предназначение, допустимо само в тези зони и терени. Според ал. 2 на цитираната разпоредба, извън случаите по ал. 1 не се допуска изменение на общия устройствен план с цел промяна на предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени за градини, паркове и лесопаркове. Тези правни норми регламентират допустимите изменения в ОУП на Столична община с цел промяна на предназначението на отделни имоти, които попадат изцяло в устройствените зони по чл. 10, ал. 2 ЗУЗСО, каквато е настоящата хипотеза. Оспореният пред съда отказ е мотивиран именно с обстоятелството, че имотът по подробния устройствен план е включен в УПИ с конкретно предназначение „за озеленяване в режим на Тго“, което е в съответствие с предвижданията на ОУП - устройствена зона „Тго“. Доколкото със заявеното изменение се иска промяна на устройствената зона по ОУП на Столична община по отношение на ПИ с идентификатор 68134.206.63 по КККР на гр. София в жилищна зона с преобладаващо високоетажно застрояване „Жг“, административният орган законосъобразно отказва да направи предложение до общинския съвет за приемане на решение за разрешаване изработването на такъв проект, тъй като заявената от жалбоподателя промяна е в разрез със забраната по чл. 11, ал. 2 ЗУЗСО.

Неотносими към настоящия спор са възраженията в касационната жалба за материална незаконосъобразност до степен нищожност на предвижданията на ОУП от 2009 г. по отношение на определената устройствена зона за имота на заявителя, тъй като са извън предмета на делото и не подлежат на разглеждане в производството по оспорване на отказа на главния архитект за отправяне на предложение до СОС за разрешаване изработването на проект за изменение на този план.

Не се констатират сочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При спазване на правилото на чл. 172а, ал. 2 АПК в обжалваното решение са изложени мотиви, в които са посочени становищата на страните, фактите по делото и направените изводи. Извършена е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства. Не съставлява съществен порок в постановения съдебен акт липсата на съображения относно отсъствието на допуснати съществени нарушения в административното производство, доколкото такива не се сочат от касатора.

Обжалваното решение е правилно. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора и с оглед своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на разноски, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Столична община такива в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2168 от 03.04.2023 г., постановено по адм. дело № 992/2023 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА П. А., [ЕГН] да заплати на Столична община направените разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ