О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№60460

София,08.12.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Б. Б.

П. Х.

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

ч. т.дело № 2364/2021 година

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на РЕНТАЛ ХАУС и ЯХТ ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 3744 от 29.10.2021 г. по ч. гр. д. № 7043/2021 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-В въззивен състав, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу определение на съдията по вписвания при СРС по заявление вх.№ 29179 от 07.05.2021 г.

Частният касатор поддържа доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, с искане за касиране и отмяна на потвърдения отказ на съдията по вписвания, и връщане на преписката с указание за вписване на дружествен договор на дружеството, както и на декларация – съгласие по чл.73 ТЗ, установяващи, че в капитала на РЕНТАЛ ХАУС и ЯХТ ООД е апортирано правото на собственост върху Ѕ ид. част от подробно индивидуализиран обект в сграда, находяща се в [населено място], [улица]. В частната касационна жалба се сочи, че с оглед всички приложени към заявлението документи, съдията по вписванията не е имал правно основание да постанови отказ за вписване по посоченото заявление. Изтъква се, че с оглед прилагането на дружествения договор в цялост, не е необходимо да се представя нотариално заверено извлечение от него, а правата на вносителя на апорта са доказани чрез представен на съдията по вписвания оригинален екземпляр от влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим имот по изп. д. № 20158490400711 по описа на ЧСИ А. П..

Искането за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в жалбата, е основано на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл. трето от ГПК. Поставени са въпросите: 1. За процесуалното задължение на съда да изложи мотиви по същество, съдържащи изложение и обсъждане на доводите и възраженията на страните и изрични и ясни мотиви защо счита доводите и възраженията на страните за неоснователни, и за задължението на въззивния съд да обсъди, въз основа на въведените в жалбата оплаквания, всички събрани доказателства, да установи фактическата обстановка въз основа на тях, към която да приложи относимите материалноправни норми; 2. Установени ли са пред съдията по вписванията правата на собственост на вносителя на непаричната вноска с представянето на нотариален акт за имота или е необходимо допълнително да бъдат представени и други документи; 3. Каква е проверката, която следва да извърши съдията по вписвания в хипотезата на чл.73, ал.5 ТЗ и съответства ли тя на изискванията, предвидени в чл.586, ал.1 и 2 ГПК и 4. Следва ли да се извърши вторично вписване на непарична вноска на имот в Имотния регистър, когато дружеството не е представило препис-извлечение от дружествения договор, а дружественият договор – в оригинал, в два екземпляра. По първите два въпроса се поддържа допълнителната селективна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, обоснована с: ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС , решение на ВКС по т. д. № 674/2014 г., решение на ВКС по гр. д. № 534/2011 г., определение на ВКС по ч. т.д. № 893/2017 г. /по въпрос № 1/ и определение по ч. т.д. № 3410/2015 г. /по въпрос № 2/. По останалите въпроси се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК, основана на твърдения за непознаване на уредбата по вторично вписване на непарична вноска на недвижим имот от страна на окръжните съдилища, отказ да се прилага ясно и безпротиворечиво чл.73, ал.5 ТЗ и да се разбира смисъла на възложената „проверка на правата на вносителя” и в какво се изразява тя.

Частният касатор подробно е обосновал самостоятелното основание за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК, с твърдения, че е налице прилагане на правни норми в смисъл, различен от действителния и отказ да се приложат императивни правни норми; необоснованост на решаващи правни изводи относно правното значение на факти, в разрез с правилата на формалната логика и неизлагане на съображения и игнориране на основни доводи във въззивната жалба. Посочените твърдения са конкретизирани и основани на приложени към заявлението за вписване документи, които, според частния касатор, са достатъчни за позитивно произнасяне по искането.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване определение.

За да потвърди отказа на съдията по вписванията при СРС, обективиран в постановено, по заявление с вх. № 29179/07.05.2021 г., определение от 07.05.2021 г., съдебният състав на Софийски градски съд е приел за правилно становището за липса на представени доказателства, установяващи, че вносителят на непаричната вноска в капитала на търговското дружество е титуляр на правото на собственост съобразно придобивния способ, на който се позовава. В този смисъл съдът се е позовал на т.5 от ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС и на определение по ч. т.д. № 3410/2015 г. на ВКС, I т. о. Отчитайки, че публичната продан на недвижим имот е производен способ за придобиване на право на собственост, при който купувачът придобива правото на собственост върху имота, ако длъжникът е бил собственик към момента на влизане в сила на възлагателното постановление, СГС е констатирал, че нито към заявлението за вписване, нито в срока за обжалване на отказа на съдията по вписвания е представен титул за собственост на длъжника по изп. дело – А. М..

Изведен е и самостоятелен извод за нередовност на молбата за вписване /неконстатирана от съдията по вписванията/, изразяваща се в представяне на дружествен договор, в който е обективирана апортната вноска в капитала на дружеството, но само с нотариална заверка на подписите на съдружниците, без удостоверяване верността на преписа по чл.591 ГПК. Изрично е посочено, че СГС не би могъл да даде указания за отстраняване на тази нередовност на молбата за вписване, а последната представлява самостоятелно основание за отказ на исканото вписване.

При постановяване на атакувания съдебен акт, решаващият състав не е възприел мотивите на съдията по вписванията за липса на официално удостоверение от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, предвид разпоредбата на чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, както и за липса на официална оценка на апортната вноска.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.

По процесуалноправния въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да прецени релевантните доказателства и да отговори на оплакванията и доводите на страните, макар и удовлетворяващ основната селективна предпоставка, не се установява допуснато от съда отклонение от цитираната от частния касатор задължителна и казуална практика на ВКС, което е видно от мотивите към определението.

Вторият въпрос не отговоря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, разяснени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в случая не се касае за удостоверяване с нотариален акт на правото на собственост на вносителя на непаричната вноска. Така формулиран, въпросът следва да се прецени като невключен в предмета на производството по делото и съответно, необуславящ неговия изход. Дори и след уточняване/конкретизиране на въпроса съобразно правомощията на касационната инстанция, той следва да се прецени като съотносим към законосъобразността на част от решаващите изводи на въззивния съд – относно надлежното удостоверяване на правото на собственост върху апортирания недвижим имот. Според цитирания акт на нормативно тълкуване, не е налице тъждество между основанията за достъп до касация и основанията за неправилност на обжалвания съдебен акт, а произнасянето по последните не може да се реализира в рамките на селективното производство.

По въпроса, свързан с приложението на чл.73, ал.5 ТЗ, е налице както задължителна за всички съдилища практика, така и казуална практика на ВКС. В т.5 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. е прието, че: търговското дружество придобива вещното право върху предмета на непаричната вноска от момента на възникването му; с изричната разпоредба на чл.73, ал.5 ТЗ законодателят е възложил на съдията по вписванията да извърши проверка на правото на вносителя и ако доказателства за това право не бъдат представени, извършването на вписването следва да се откаже, като отказът не засяга правото на търговското дружество, ако вносителят действително е бил собственик на апортирания имот. Разяснено е, че вещното право върху предмета на вноската се придобива от дружеството от момента на вписването в ТР /сега ТРРЮЛНЦ/, като вписването в книгата по ПВ е условие единствено за противопоставимост. В случая липсват данни за допуснато отклонение от постановките в тълкувателното решение, както и от трайната практика на ВКС /част от която е цитирана от въззивния съд/ относно изискването за формата на дружествения договор по чл. 73, ал.5 ТЗ за вписване на непарична вноска в капитала на търговското дружество.

По последния въпрос, макар и непрецизно формулиран в частта относно представен оригинал от дружествения договор и то в два екземпляра, е налице категорична практика на ВКС – определение по ч. т.д. № 4639/2013 г. на I т. о. В това определение е даден тълкувателен отговор на въпроса за писмените доказателства, въз основа на които, съдията по вписванията извършва проверката на правата на вносителя на непаричната вноска. Съдебният състав на първо т. о. е приел, че: при вписване на дружествен договор, с който е направена непарична вноска на право на собственост върху недвижим имот, молителят следва да представи на съдията по вписвания писмени доказателства, удостоверяващи право на собственост, съгл. чл.8 ПВ; ако актът, който подлежи на вписване не е нотариален акт, това са: оригинал и официално заверен препис от него, или два такива преписа, ако не може да се представи оригиналът. Даденият отговор съответства на принципните постановки по т.5 от ТР № 7/2012 г. и се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Наличието на тази практика, изключва приложението на поддържания от частния касатор допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Касационно обжалване не следва да се допусне и на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Очевидно неправилен би бил съдебен акт, който страда от особено тежък порок и който може да бъде констатиран без необходимост от извършване на касационна проверка за законосъобразност и обоснованост. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил несъществуваща /отменена или изменена/ правна норма, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл. Съдебният акт би могъл да се квалифицира като очевидно неправилен и при явна необоснованост, поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Съобразявайки посочените критерии, релевантни към самостоятелното основание за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, атакуваното въззивно определение не би могло да се определи като очевидно неправилно.

Доводите на дружеството – частен касатор, изложени в допълнително постъпила молба от 30.11.2021 г., след удовлетворено искане за предоставяне на ч. т.дело за справка, касаят окомплектоването на преписката от съдията по вписванията. Тези доводи не са относими към възприетите от въззивния съд самостоятелни основания за отказ за вписване на дружествения договор, нито към поддържаните основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, а и допълването на последните е преклудирано.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3744 от 29.10.2021 г. по ч. гр. д. № 7043/2021 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-В въззивен състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: