О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60432

София, 08.12.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр. дело № 2305 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Балкан“ АД, гр. Ловеч, бул. „Мизия“ № 1, чрез процесуалния представител адв. С. Г., срещу решение от 25. 03. 2021 г. по в. гр. д. № 707/2020 г. на ОС – Ловеч, с което след отмяна на решение № 260062 от 16. 10. 2020 г. по гр. д. № 871/2020 г. на РС – Ловеч, е отхвърлен предявеният от „Балкан“ АД против „Кардиолайф“ ООД иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника да прекрати ползването на собствената на ищеца вътрешнозаводска канализационна система, изградена в собствените му поземлени имоти с идентификатори ....и ...по одобрената кадастрална карта на [населено място], както и да прекрати създаването на пречки за ищеца да упражнява правото си на собственост върху канализационната му система. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на процесуалния закон – прието е за недоказано безспорното обстоятелство, че ищецът е собственик на процесните имоти, поради постановяването му в нарушение на материалния закон - не е извършено тълкуване на сключения между страните договор съобразно изискването на чл. 20 ЗЗД, както и поради необоснованост на фактическия извод, че ответникът е изградил собствено отклонение до градската канализационна мрежа през имота на ответника. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Подаден е отговор на касационната жалба от ответника „Кардиолайф“ ООД, чрез адв. С. Д., с който е изразено становище за липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Делото има за предмет предявен от „Балкан“ АД против „Кардиолайф“ ООД иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника да прекрати ползването на собствената на ищеца вътрешнозаводска канализационна система, изградена в собствените му поземлени имоти с идентификатори ....и ....по одобрената кадастрална карта на [населено място], както и да прекрати създаването на пречки за ищеца да упражнява правото си на собственост върху същата. В исковата молба са изложени твърдения, че ищцовото дружество е собственик на ПИ ....и ПИ ....по кадастралната карта на [населено място], както и на изградената в имотите вътрешна канализационна мрежа, а ответното дружество е собственик на съседен ПИ ..... На 23. 09. 2015 г. между ищеца и ответника бил сключен договор по чл. 193 ЗУТ, по силата на който ищцовото дружество учредило в полза на ответното право да прокара собствено канализационно отклонение с дължина 627, 60 л. м. през част с площ от 446 кв. м. от имота на ищцовото и да се присъедини към градската канализационна система на Ловеч, оперирана от „В и К“ АД – гр. Ловеч. Предоставило и правото да се включи и ползва временно и безвъзмездно, за срок от две години, вътрешната канализационна система на ищеца. Твърди се, че ответното дружество не е прокарало собствено канализационно отклонение до градската канализационна мрежа и повече от две години ползва вътрешната канализационна система на ищеца. С одобрена от съда спогодба ответното дружество е осъдено, на основание чл. 59 ЗЗД, да плати на ищеца сумата 556 лв. обезщетение за неоснователно ползване на собствената му вътрешноканализационна система за предходен период. Иска се осъждане на ответника да преустанови ползването на канализационната система на ищеца.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска като неоснователен с твърдения, че включването му в канализационната система на ищеца е на основание сключения между страните договор, а не без основание, че вече е изградил канализация през собствения си имот, която е свързана с притежаваната от ищеца канализационна система, както и че учреденото право на присъединяване не е ограничено със срок, а 2 годишният срок касае уговорката за безвъзмездно ползване канализационната система на ищеца. Твърди, че ползването на канализационната система на ищцовото дружество не пречи на последното да упражнява собствеността си, предвид ниския процент отпадни води на ищеца, преминаващи през канализационната система на ответника, спрямо процента води, идващи от сградите и съоръженията на ищеца.

По делото е представен договор по чл. 193 ЗУТ, сключен на 23. 09. 2015 г., между „Кардиолайф“ ООД и „Балкан“ АД, приложени към договора като неразделна част от същия трасировъчен план и регистър на засегнатите имоти от трасето на водопроводно отклонение за водоснабдяване на ПИ ...., собственост на „Кардиолайф“ ООД. С договора „Балкан“ АД, като собственик на ПИ ...., учредява в полза на „Кардиолайф“ ООД, съгласно чл. 193 ЗУТ, право да изгради, през имота на ищеца, върху 446 квадратни метра, водопроводно отклонение с дължина 627, 6 л. м., съгласно трасировъчен план, изготвен 2015 г. от „Г. К. ЕООД, и регистър на засегнатите имоти, представляващи неразделна част от договора, както и да придобие собствеността върху изграденото отклонение. Правото на прокарване на отклонение се учредява безсрочно и безвъзмездно, като учредителят ще има право в бъдеще да се присъединява безвъзмездно към направеното от „Кардиолайф“ ООД отклонение, предмет на настоящия договор. „Кардиолайф“ ООД придобива правото на присъединяване към съществуващата канализационна система на „Балкан“ АД безвъзмездно, за срок от 2 години, считано от сключване на договора, през който приемателят се задължава да изгради канализационна мрежа през собствени имоти до канализационната система на [населено място].

Според заключението на съдебно-техническата експертиза, канализационната мрежа на ищеца е изградена 1954 г. и е с дължина 500 м. Отпадъчните води от канализационната мрежа на „Кардиолайф“ ООД постъпват в канализационната мрежа на „Балкан“ АД и чрез нея се отвеждат до градската канализационна мрежа. Канализационната тръба на ищцовото дружество може да отведе над 20 пъти по-голямо водно количество от общото количество преминаващи отпадни води на двете дружества. Отпадъчните води на ответното дружество са битови, за тях няма никакви допълнителни изисквания за локално пречистване и не могат да увредят канализацията на ищеца или да създадат невъзможност за експлоатирането й. Канализационната мрежа на ищеца отговаря на строителните правила и норми, както и на нормативните изисквания за експлоатация. Участъкът, преминаващ от имота на ответника през имота на ищеца до уличната канализация, се счита за дворна мрежа (сградно отклонение), на основание чл. 87, ал. 3 ЗУТ, според която разпоредба при липса на друга техническа възможност, доказана и с проект за вертикална планировка, се допуска канализацията на сгради в урегулирани поземлени имоти да се включва в уличната канализация, преминавайки през съседни имоти, без с това да се препятства възможността за извършване на допустимо застрояване в тях, в които случаи участъкът, преминаващ през имотите от сградата до уличната канализация, се счита за дворна мрежа (сградно отклонение).

Приложено е гр. д. № 332/2019 г. на РС – Ловеч, приключило с одобрена от съда спогодба, с която „Кардиолайф“ ООД се задължава да заплати на „Балкан“ АД сумата 556 лв. обезщетение за неоснователно ползване, в периода 1. 05. 2018 г. – 31. 01. 2019 г., на вътрешната канализационна мрежа на „Балкан“ АД, предмет на договора от 23. 09. 2015 г.

Районният съд е уважил предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС. Приел е, че не се спори между страните, че „Балкан“ АД е собственик на процесния имот, а данни за това се съдържат и в документите по делото. Ответникът не е изградил собствено канализационно отклонение до градската канализационна мрежа на [населено място] и продължава да ползва това на „Балкан“ АД, като след изтичане на 2-годишния срок това ползване е без основание. С тези си действия ответното дружество пречи на ищеца и смущава пълноценното ползване на водопроводното отклонение. За неоснователно е прието възражението, че със сключения между страните договор в полза на ответника е учредено право на присъединяване към канализационното отклонение на „Балкан“ АД.

Въззивният съд е приел, че искът по чл. 109 ЗС е неоснователен, тъй като не е доказано ищецът да е собственик на процесния имот, както и по съображения, че дори прокараното водопроводно отклонение до канализационната система на ищеца да е незаконно, в нарушение на чл. 193 ЗУТ, то същото не пречи на ищеца да ползва по предназначение канализационната си система.

В касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят редица въпроси, част от които засягат следните проблеми: а/. допустимо ли е въззивният съд да приеме за недоказан факт, който е безспорен, за установяването на който не са дадени указания в доклада и за който не е посочено в доклада, че е недоказан, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 и ал. 2 ГПК; б/. следва ли съдът да извърши тълкуване, по реда на чл. 20 ЗЗД, на сключения между страните договор, на който същите основават правата си.

Твърди се разрешаването им в противоречие с решение № 211 от 30. 06. 2011 г. по гр. д. № 995/2010 г. на ВКС, 4 г. о., решение № 205 от 11. 07. 2011 г. по гр. д. № 149/2011 г., 2 г. о., определение № 80 от 28. 01. 2019 г. по ч. т. д. № 2938/2018 г., 2 т. о., решение № 502 от 26. 07. 2010 г. по гр. д. № 222/2009 г., 4 г. о., решение № 504 от 26. 07. 10 г. по гр. д. № 420/2009 г., 4 г. о., решение № 542 от 18. 01. 2011 г. по гр. д. № 1469/2009 г., 2 г. о., решение № 151 от 13. 07. 2011 г. по гр. д. № 409/2010 г., 4 г. о. и др.

Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос, който е решен при несъобразяване с посоченото от касатора решение № 205 от 11. 07. 2011 г. по гр. д. № 149/2011 г., 2 г. о., както и със служебно известно на настоящия състав решение № 305 от 11. 01. 2013 г. по гр. д. № 674/2012 г., 2 г. о., според което е недопустимо въззивният съд да приеме за спорни факти извън тези, очертани в доклада на първата инстанция, както и да приеме за пръв път за недоказани факти, за които няма данни, че са били спорни пред първата инстанция и за установяването на които първата инстанция не е изисквала доказателства, нито е давала указания, т. е. да разшири предмета на доказване извън този, очертан с доклада по делото, като изненада страните и наруши правото им на ефективна защита. В случая въззивният съд е приел за недоказано обстоятелството, че ищецът е собственик на процесния имот, въпреки това обстоятелство да не е било спорно (видно от отговора на исковата молба, както и от извънсъдебните изявления на страните в сключения между тях договор от 23. 09. 2015 г.).

Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и по втория въпрос, предвид разрешаването му в противоречие с посочената от касатора практика, според която при спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25. 03. 2021 г. по в. гр. д. № 707/2020 г. на ОС – Ловеч.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на касатора „Балкан“ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на ВКС на РБ, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.

След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението - за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика - за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: