О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, № 2943/20.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Господинова т. д. № 1648 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. И. К. срещу решение № 26 от 24.04.2025 г., постановено по в. т.д. № 38/ 2025 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 260027 от 20.12.2024 г., постановено по т. д. № 161/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С първоинстанционното решение е отхвърлена молбата на жалбоподателя за възстановяване на правата му като ЕТ „К. – Л. И.“ – заличен търговец, и за заличаване и отмяна на последиците, които законът свързва с обявяването на търговеца в несъстоятелност.

В касационната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, защото след като определеният да разгледа делото съдия е бил командирован да изпълнява задълженията си в друг съд, по него са се произнасяли съдии, на които то не е разпределено по надлежния ред чрез системата за случайно разпределение на дела. Касаторът заявява, че към момента, в който е определен нов съдия-докладчик чрез тази система, това вече не е било необходимо, тъй като командироването на стария такъв е било прекратено. Позовава се и на това, че при разпределяне на делото чрез системата за случайно разпределение изборът е направен не с участието на всички съдии от състава на ОС – Бургас, както законът изисква, а само на един съдия, който е избраният за докладчик. Намира, че в резултат на това е нарушен принципът на случаен подбор при разпределение на делата, което води до неправилност на решението, постановено по заявеното искане за възстановяване на права. В касационната жалба се поддържа, че изводът на въззивния съд за липса на причинна връзка между изменените стопански условия в страната вследствие на пандемията от Ковид-19 и обявяването на търговеца в несъстоятелност е необоснован, защото не е съобразен с това, че мерките, наложени по време на пандемията, са причина за превръщане на временните затруднения на търговеца да погасява своите задължения към кредитори, които са били налице и преди това, в постоянни. Точно постоянният характер на финансовите затруднения на търговеца обуславя наличието на състояние на неплатежоспособност, което е основанието, на което по отношение на него е открито производство по несъстоятелност.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовават на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, съобрази данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е подадена в установения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд – Бургас е приел, че предмет на разглеждане e молба, подадена от Л. И. К. до съда по несъстоятелността, с която е направено искане по чл. 747 и сл. ТЗ за възстановяване на правата на длъжника – едноличен търговец с фирма ЕТ „К. – Л. И.“, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност, обявен е в несъстоятелност и е заличен от търговския регистър в резултат на прекратяване на производството по несъстоятелност по реда на чл. 632, ал. 4 ТЗ. Молбата се основава на твърдението на длъжника, че неплатежоспособността му, която е предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на него, се дължи на неблагоприятно изменилите се стопански условия вследствие на пандемията от Ковид-19. Въззивният съд е посочил, че доколкото по делото няма спор, че към момента длъжникът е изплатил само част от приетите в производството по несъстоятелност вземания към кредитори, а не всички, то възстановяването в правата му е възможно само в хипотезата на чл. 747, ал. 2 ТЗ, което изисква доказване наличието на причинна връзка между неблагоприятно изменилите се стопански условия и несъстоятелността. Счел е, че молителят не е представил доказателства, че обявяването му в несъстоятелност се дължи на променените икономически условия в резултат на пандемията от Ковид-19, като той носи доказателствената тежест за това в производството по възстановяване на права, в което с оглед факта, че то е уредено в защита на частния интерес на търговеца, а не на публичен интерес, не намира приложение засиленото служебно начало по чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ и не е допустимо съдът служебно да събира доказателства. Предвид това е заключил, че по делото не е доказана изискуемата от закона причинна връзка. Въззивният съд е изложил и допълнителни мотиви, че само от фактическите твърдения на молителя, на които той основава искането си за възстановяване на права, може да се направи извод, че тази причинна връзка не би могла да съществува. Това е така, защото с влязлото в сила съдебно решение, с което е открито производството по несъстоятелност по отношение на ЕТ „К. – Л. И.“, е установено по задължителен начин, че началната дата на неплатежоспособността на този търговец е 11.02.2020 г. Извънредното положение във връзка с пандемията от Ковид-19 е обявено след тази дата с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., като налагането на всички извънредни мерки, действащи по време на пандемията в страната, също е осъществено след 13.03.2020 г. След като фактите, на които се позовава молителят, като влияещи на стопанските условия, са настъпили след началната дата на неплатежоспособността, то няма как те да са причина за влошаването на неговото икономическо състояние, с оглед на което по отношение на него е открито производство по несъстоятелност. Въззивният съд е счел за неоснователно оплакването, заявено във въззивната жалба, за допуснато процесуално нарушение при разглеждане на искането от първоинстанционния съд, изразяващо се в нарушаване на принципа на случайно разпределение на дела при определяне на съдията, който да се произнесе по него. Той е обосновал този си извод с това, че всички актове, с които са разгледани същинските въпроси, които се поставят в производството по молбата за възстановяване на правата на длъжника, са постановени от съдия, на когото делото е разпределено чрез системата за случайно разпределение на дела, а актовете, които са постановени от други съдии от състава на ОС – Бургас, на които делото не е разпределено чрез тази система, не са по същество на спора. Ето защо процесуалните права на молителя не са били накърнени при разглеждане на искането му от първоинстанционния съд. С оглед на тези съображения е счетено, че подадената молба е неоснователна и решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя четири въпроса, които заявява, че са разрешени в обжалваното решение и че са обусловили решаващите изводи за неоснователност на молбата за възстановяване на права на обявения в несъстоятелност едноличен търговец, като поддържа допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г., постановено по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване на едно въззивно съдебно решение по чл. 280, ал. 1 ГПК, трябва да е налице предвиденото в тази норма общо основание, което е въззивният съд да се е произнесъл по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело. В тълкувателното решение е отбелязано и това, че поставеният въпрос не може да е такъв, който да е от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, тъй като основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Ето защо настоящият съдебен състав трябва първо да се произнесе дали поставените от касатора въпроси отговарят на тези изисквания за осъществяване на общия селективен критерий.

Три от формулираните въпроси са следните: 1) Водят ли до накърняване на процесуални права нарушенията в случайния подбор на съдия-докладчик и произнасяне от съдии, на които делото не е било разпределено?; 2) Процесуално допустимо ли е съдебно произнасяне от съдия, на когото делото не е надлежно разпределено?; 3) Може ли съдебен акт, издаден от съдия, който не е определен чрез надлежно случайно разпределение, да се счита за редовен и допустим, когато актът има правни последици по чл. 747 ТЗ?. Всички тези въпроси са поставени във връзка с оплакването на касатора, че първоинстанционното решение е постановено при допуснато процесуално нарушение на правилото за случайно разпределение на дела при конституиране на съдебния състав, разгледал направеното от него искане като първа инстанция, поради което те ще бъдат обсъдени общо.

Описаните въпроси са процесуалноправни, доколкото касаят прилагането на нормата на чл. 9, ал. 1 ЗСВ, с която е установен принципът на случайния подбор при разпределението на дела, както и на процесуалните правила, регламентиращи видовете пороци на съдебното решение и отделните нарушения, които водят до всеки от тях. Доколкото в производството по разглеждане на молбата по чл. 747 и сл. ТЗ за възстановяване на правата на длъжника-едноличен търговец е извършено преразпределение на делото от един съдия на нов съдия от състава на Окръжен съд – Бургас и молителят е заявил оплакване в подадената въззивна жалба, че това не е станало по предвидените в закона правила, то трябва да се приеме, че посочените въпроси са включени в предмета на делото. По тях е налице и произнасяне от въззивния съд в обжалваното решение, който е разгледал това оплакване и е заключил, че с оглед данните по делото не е допуснато нарушение на процесуалните правила за разпределение на дела, което да накърнява правата на молителя и да прави постановеното първоинстанционно решение неправилно. Това произнасяне обаче не е от решаващо значение за крайния изход на делото по подадената молба за възстановяване в правата на длъжника, по отношение на който е открито и проведено производство по несъстоятелност. Когато е сезиран с въззивна жалба срещу решение на първоинстанционния съд, в която е въведено оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, каквото е и нарушението на принципа за случайно разпределение на дела по чл. 9 ЗСВ, въззивният съд, като инстанция, чиято дейност е решаваща, а не проверяваща, ако намери, че такова нарушение е налице, е длъжен сам да извърши необходимите процесуални действия, които са били опорочени поради нарушението и след това повторно и самостоятелно да разреши спора. Ако след изпълнение на това той достигне до краен извод по същество на спора, който съвпада с този на съда от първа инстанция, не може да отмени обжалваното решение само защото е констатирал нарушение на процесуалните правила, а следва да го потвърди. От материалите по делото е видно, че в подадената от молителя въззивна жалба не е заявено оплакване, че в резултат на конституирането на състава на първоинстанционния съд в нарушение на установените в процесуалните закони правила за това са опорочени някакви конкретни процесуални действия, осъществени на първа инстанция при разглеждане на молбата за възстановяване на права, които следва да бъдат поправени от въззивния съд, включително не се твърди да е имало искане за събиране на доказателства, които да са останали неприобщени към доказателствения материал по делото и това да трябва да се прави във въззивното производство и не се формулират искания в тази връзка. С оглед на това апелативният съд не е дължал да извършва някакви процесуални действия, с които да поправя такива на първоинстанционния съд по движение на делото и по събиране на доказателства. Същевременно от мотивите на обжалваното решение е видно, че в него са обсъдени всички доводи на молителя и приетите в първоинстанционното производство доказателства и от въззивния съд са направени самостоятелни фактически и правни изводи за това какви са предвидените в закона предпоставки, при които се възстановяват правата на длъжника-едноличен търговец, обявен в несъстоятелност, и дали те са доказани, като е счетено, че такова доказване не е проведено в случая по отношение на една от предпоставките, поради което молбата за възстановяване на права е неоснователна. Това разрешение съвпада с приетото от първоинстанционния съд по същество на спора. След като е налице съвпадение в крайните изводи на двете инстанции по основателността на искането на касатора, то дори и да се приеме, че в първоинстанционното производство е нарушена нормата на чл. 9, ал. 1 ЗСВ при конституиране на състава на съда, който го е разгледал, не би се стигнало до друг резултат, защото това нарушение само по себе си, при условие че няма събирани нови доказателства, не може да бъде основание за отмяна на решението на първоинстанционния съд. Именно съвпадението в изводите на инстанциите е решаващо за изхода на делото пред въззивния съд по отношение на това дали първоинстанционният акт трябва да бъде потвърден или отменен и в случая той не зависи от това дали соченото процесуално нарушение е извършено или не. Следователно формулираните правни въпроси, отнасящи се до това нарушение, са свързани с произнасяне на апелативния съд, което не е от решаващо значение за становището му по същество на подадената молба и по това дали актът на първоинстанционния съд трябва да бъде потвърден. Това означава, че те не покриват общото основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК и по тях не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

Следващият въпрос, който е поставен от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, е: Възможно ли е възстановяване на права по чл. 747 ТЗ, когато неплатежоспособността е временна, а трайността й е причинена от пандемията от COVID-19?

От начина, по който е зададен този въпрос, е видно, че той не касае тълкуването и прилагането на някаква правна норма, включително на нормата на чл. 747 ТЗ, в която са регламентирани предпоставките, при които съдът по несъстоятелността постановява възстановяване в права по искане на длъжника. За да му бъде отговорено, се изисква да бъдат съобразени конкретни факти по спора, на които молителят основава искането си в настоящото производство. Следователно този въпрос няма характера на правен. По установяване на посочените във въпроса факти и значението им за това дали по делото се доказва да е осъществена една от предпоставките, при които съгласно чл. 747, ал. 2 ТЗ се възстановяват правата на длъжник, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност, която е съществуването на причинна връзка между неблагоприятно изменилите се стопански условия и несъстоятелността, е налице произнасяне в обжалваното решение. Ето защо с поставянето на въпроса касаторът всъщност въвежда оплакване, че направените от въззивния съд изводи за това са необосновани, поради което той е от значение за правилността на обжалваното решение. След като формулираният въпрос не е правен и се отнася до правилността на акта на апелативния съд, трябва да се заключи, че той не отговаря на нито едно от изискванията за покриване на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК и по него не може да се допусне касационно обжалване.

По изложените съображения се налага изводът, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 26 от 24.04.2025 г., постановено по в. т.д. № 38/ 2025 г. по описа на Апелативен съд - Бургас.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 26 от 24.04.2025 г., постановено по в. т.д. № 38/ 2025 г. по описа на Апелативен съд - Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.