О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4667

София, 20.10.2025 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело 3995 / 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Мюсюлманско изповедание, гр. София против Решение № 124 от 02.07.2024 г. по гр. д.№ 203/2024г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 260000/ 18.01.2024 г. по гр. д. № 18/2013 г. на Окръжен съд – Пазарджик. С последното е отхвърлен предявения от касатора против община Велинград иск по чл. 108 ЗС по отношение на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***съгласно Заповед за одобряване на КККР № РД-18-1214/ 06.06.2018 г. на ИД на АГКК, съставляващ публична общинска собственост: Урбанизирана територия, НТП Обществен селищен парк, градина, с площ 5942 кв. м., представляващ УПИ *** с площ от 6036 кв. м. в кв.***по плана на [населено място] от 2004 г.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост на извода, че имота е публична общинска собственост. Излага тези, че не е доказано имота да се придобит от държавата, респективно от общината, че общинският съвет не е вземал решение за обявяването му за публична общинска собственост, че е бил реституиран на основание ЗВСОНИ към 1996 г., защото Мюсюлманското вероизповедание е било винаги юридическо лице, т. е. не е нито държавен, нито общински. Счита, че актовете за държавна и общинска собственост са индивидуални административни актове, на които съдът е следвало да извърши косвен съдебен контрол, поради което твърди допуснато от съда нарушение на чл. 17, ал.2 ГПК. Твърди се нарушение и на чл. 235, ал.2 и чл. 236,...