1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2841

гр. София, 05.10.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от двадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 967/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Б. Д. К., чрез адвокат Ч. Ч., срещу решение № 419 от 28.11.2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик по в. гр. д. № 500/2022 г., с което след отмяна на решение № 568/26.05.2022 г., постановено по гр. д. № 1626/2021 г. на Пазарджишкия районен съд е отхвърлен предявеният от Б. Д. К. иск за осъждане на Х. П. Б. да преустанови неоснователните действия, с които пречи на Б. Д. К. да упражнява правото си на собственост в пълен обем върху притежавания от него недвижим имот, представляващ: УПИ ІІ-общ, в кв. ... с площ от 410 кв. м., по плана на [населено място], ведно с изградената в същия имот жилищна сграда с площ от 61 кв. м., като премахне изградената от него постройка на допълващо застрояване, представляваща навес/барбекю, разположена свободно на границата между УПИ ІІ и УПИ ІІІ.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 и ал. 2 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси :

1. Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението да разгледа и обсъди всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните, както и да основе решението си на фактите, установени от събраните по делото доказателства? По този въпрос се поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с ТР № 1 от 04.01.2001г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и решение № 66/20.07.2021г. по гр. д. № 3338/2020г. на ВКС, първо г. о.

2. Застрояването на процесния навес/барбекю на вътрешната граница на УПИ, не на калкан, без съгласието на ищеца, без разрешение за строеж и неотговарящо на изискванията на чл.42, ал.1 и 2 ЗУТ при височина на стената на постройката, надхвърляща максимално допустимата височина за огради, засенчването на дворното място, правенето на сбирки в барбекюто и димът от него, съставляват ли действия, водещи до неправомерно въздействие върху вещното право на ищеца? Може ли да се приеме, че това са хипотези, при които нарушението е от такова естество, че е явно, че се създават пречки на ищеца да упражнява правото си в пълен обем? Всяка едно от тези действия води ли до възпрепятстване реализирането на предвижданията за застрояване и на съседните имоти и с това създава ли препятствия и ограничения за използването им? Построяването на сграда в отклонение на определените параметри достатъчно основание ли е за уважаване на иск за премахване на построеното в отклонение на определените норми? Поддържа се противоречие с т.3 от ТР № 4 от 06.11.2017г. по тълк. д. № 4/2015г. на ОСГК на ВКС; решение № 46/04.04.2013г. по гр. д. № 623/2012г. на ВКС, първо г. о.; решение № 34/01.04.2021г. по гр. д. № 2516/2020г. на ВКС, второ г. о.; решение № 74/13.06.2011г. по гр. д. № 237/2010г. на ВКС, първо г. о.; решение № 115/30.10.2020г. по гр. д. № 3769/2019г. на ВКС, първо г. о.; решение № 66/20.07.2021г. по гр. д. № 3338/2020г. на ВКС, първо г. о.; решение № 10/21.07.2022г. по гр. д. № 2664/2021г. на ВКС, първо г. о.; решение № 1291/16.11.1992г. по гр. д. № 1038/1992г. на ВКС, четвърто г. о.; определение № 317/24.04.2009г. по гр. д. № 168/2009г. на ВКС, второ г. о.

3. Навлизането на улука в пространството над имота на ищеца представлява ли навлизане в чужд имот, тъй като собственикът на земята е собственик и на всичко над нея? Това навлизане в чужд имот създава ли пречки за пълноценно упражняване правото на собственост в пълен обем? Сочи се противоречие на изводите на съда с решение № 66/20.07.2021г. по гр. д. № 3338/2020г. на ВКС, първо г. о.

От ответника по касационната жалба Х. П. Б., чрез адв. Р. К., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Страните претендират присъждане на направените разноски в касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лица /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд .

За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС , въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът е собственик на УПИ ІІ-общ., в кв. 58 с площ от 410 кв. м. по плана на [населено място], в който е изградил едноетажна масивна жилищна сграда от 61 кв. м. Ответникът е собственик на масивна жилищна сграда, построена в съседния УПИ ІІІ-общ. на основание отстъпено право на строеж, както и че ползва дворното място.

Прието за установено е, че с декларация от 14.09.2017 г., с нотариална заверка на подписите, страните си дали взаимно разрешение за строеж на общата регулационна линия, като разрешението е само за жилищно строителство и изрично е изключено строителството на стопански сгради и сгради, в които се отглеждат животни. След построяване на процесното барбекю в имота на ответника, ищецът го уведомил, че оттегля даденото съгласие.

Въз основа заключенията на основната и допълнителната съдебно - технически експертизи е прието за установено, че процесните имоти са урегулирани за ниско жилищно строителство, като в лицето на УПИ ІІІ-общ. е изпълнено процесното барбекю. Последното представлява навес с две масивни преградни стени: едната, изпълняваща функциите и на ограда с УПИ ІІ-общ., другата - по улично регулационната линия; от вътрешната страна са изпълнени носещи колони. Няма навлизане в парцела на ищеца. За процесния обект няма данни за издадено разрешение за строеж. Според вещото лице процесният навес/барбекю е сграда на допълващото застрояване, неотговаряща на изискването да покрива калканна стена или плътна ограда - чл. 42, ал. 1 и 2 от ЗУТ.

Съдът е посочил, че от показанията на свидетеля Т. К. се установява, че спорното барбекю пречи на ищеца - хвърля сянка върху двора и затъмнявало прозорците на сградата, пушекът от барбекюто отива в двора му, а хората които се събират, смущават спокойствието в дома му. Според свидетеля Г. Б. преди няколко години страните взаимно си разрешили да стоят на регулационната линия. Ответникът построил барбекю, но ищецът не построил на калкан жилищната сграда, която имал намерение да строи. Сега на това място нямало нищо.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка е направен извод за неоснователност на предявения негаторен иск. Изложени са мотиви, че спорни пред въззивната инстанция са въпросите дали процесният обект е построен със съгласието на ищеца и в този смисъл законен ли е този строеж и дали неговото местоположение и строително състояние е такова, че да създава върху имота на ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост по-големи от обичайните. Изложени са мотиви, че барбекю е построено без наличие на строителни книжа. По отношение на представената декларация е прието, че тя е без правно значение за законността на строителството не само защото е дадено съгласие за строителство само за жилищни сгради /каквато процесното барбекю не е/, но и защото обектът е на вътрешната граница на УПИ и не отговаря на изискването да покрива калканна стена на друга такава постройка в съседен парцел или плътна ограда / чл. 42, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ /, като височината на стената й надхвърля максимално допустимата височина за огради. Съдът е посочил, че строителството, извършено в нарушение на задължителни строителни или хигиенни норми не може автоматично да доведе до извод, че е нарушено правото на собственост на ищеца. В случая липсва навлизане в имота на ищеца, стрехите на покривната конструкция също не попадат в него, а само улука от П., но той е поставен, за да улавя дъждовните води, за да не навлизат в имота на ищеца. Не е налице и засенчване на жилищната сграда на ищеца, а засенчването на двора е най – голямо през сутрешните 2-3 часа, постепенно намалява и в следобедните часове изцяло липсва, като не се установява и доказва това въздействие да накърнява правото на собственост на ищеца повече от обичайното и едно такова въздействие може да се отдаде основно на развитието на естествените природни процеси. Съдът е посочил, че не се установява на мястото на засенчването да има насаждения, които да страдат от временната липса на светлина или по друг начин да се смущава спокойното ползване на имота в тази му част, още повече, че според вещото лице приносът в засенчването на надхвърлящата оградата част е малък в сравнение със сянката на самата ограда от 2, 20 м. В заключение е направен извод, че няма накърняване на правото на собственост на ищеца, което да е пряко свързано с нарушеното от ответника ограничение в благоустройствена правна норма. Подобен извод не може да бъде направен само поради факта, че е налице незаконно строителство. Ограничението на правото трябва да е конкретно и да бъде пряко и непосредствено свързано с незаконното строителство, осъществявано от ответника, каквото не е доказано.

Съдът е приел, че не следва да обсъжда събраните доказателства за други нежелани въздействия върху имота на ищеца /дим от барбекюто и създаване на шум/, доколкото твърдения за такива въздействия не са изложени в исковата молба и не са въведени в пределите на предмета на спора.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси, поради следното:

Първият правен въпрос е за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи собствени правни изводи. Този въпрос е от обуславящо значение за изхода на спора, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, според която въззивният съд е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и да обсъди всички доводи на страните по предмета на спора. В случая въззивният съд е основавал изводите си на събраните по делото доказателства, като е изложил мотиви по доводите на страните. Следователно съдът не е процедирал в противоречие с цитираната от касатора практика на съставите на ВКС, т. е. не е налице специалната /допълнителната/ предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Доводите, с които е обоснован въпросът, касаят не необсъждане на събраните доказателства, а правилността на направените въз основа на тях правни изводи, която не подлежи на преценка в производството по чл. 288 ГПК. Действително съдът не е обсъдил доказателствата за установени други въздействия върху имота на ищеца /дим от барбекюто и създаване на шум/, мотивирайки се, че твърдения за такива въздействия не са изложени в исковата молба и не са въведени в пределите на предмета на спора. Като е процедирал по този начин съдът не се е отклонил в от практиката на ВКС. Според приетото в Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК с оглед на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства по всяко дело, съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените. Т.е. ищецът трябва да обоснове в исковата молба в какво се състои преченето за упражняване правото му на собственост и съдът в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, дължи произнасяне по наведените твърдения. В случая фактически твърдения, че преченето се изразява в задимяване и шум при ползване на барбекюто, не са изложени и съответно и съдът не е извършвал преценка дали с оглед на тях предявеният негаторен иск е основателен или не.

Въпросите, формулирани в т.2 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са фактически, а не правни и не могат да обосноват допускане до касационно обжалване. Отговорът им налага преценка на доказателствата по делото и правилността на изводите на въззивния съд, която не може да се извършва в производството по чл. 288 ГПК. В допълнение следва да се отбележи, че преценката кои са действията, които могат да се определят като неоснователни и пречещи за пълноценното упражняване правото на собственост върху съседен имот и предпоставящи уважаване на иск по чл. 109 ЗС, винаги е конкретна. В този смисъл са и разясненията, дадени в т.3 от ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК и в случая въззивният съд в съответствие с ТР е извършил анализ на конкретно приетите за установени по делото факти и въз основа на тях е направил извода си, че няма навлизане на стрехата на сградата в имота на ищеца, а приносът в засенчването на надхвърлящата оградата част е малък в сравнение със сянката на самата ограда от 2,20 м. Последното е в съответствие и с трайната практика на ВКС, вкл. и цитираното от касатора решение № 115 от 30.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3769/2019 г., I г. о., че претендираната защита следва да съответства на нарушението.

По третия въпрос, също не следва да се допуска касационно обжалване поради лиса на специалната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване– съдът да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, посочена от касатора. В решение №66/20.07.2021г. по гр. д. № 3338/2020г. на ВКС, първо г. о. , с което касаторът обосновава хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, е прието, че навлизането на стреха в пространството над имота на ищеца представлява навлизане в чужд имот и създава пречки за пълноценно упражняване правото на собственост в пълен обем. Това решение е постановено при фактическа обстановка, различна от приетата за установена по настоящето дело. По гр. д. № 3338/2020г. на ВКС е било установено, че 40 см. от стрехата на сградата на ответника навлизат в имота на ищеца, а в случая въззивният съд е приел за доказано, че липсва навлизане в имота на ищеца, стрехите на покривната конструкция не попадат в него, а само улукът от П., който е поставен, за да улавя дъждовните води, които да не навлизат в имота на ищеца.

Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 288, ал.1, т.3 ГПК по поставените въпроси, тъй като по тях е налице практика на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, която не се нуждае от осъвременяване.

По поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, защото по тях е налице практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване.

Съдът намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по действително предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не е и очевидно неправилно - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

С оглед изхода на спора в полза на Х. П. Б. следва да се присъди сумата от 1 200 лв., съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне отговор на касационната жалба.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 419 от 28.11.2022 г. на Окръжен съд – Пазарджик, постановено по в. гр. д. № 500/2022 г.

ОСЪЖДА Б. Д. К. да заплати на Х. П. Б. на основание чл.78 ГПК сумата 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: