О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4661

Гр. София, 20.10.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на 16 октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева гр. дело №331/2025г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община], представлявано от кмета К. К., чрез адв. С. срещу решение №363 от 25.10.2024г., постановено по гр. дело №391/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което касаторът е осъден да заплати на ищеца Н. сумата от 10 000 лв. Жалбоподателят счита решението за неправилно защото въззивният съд е приел за безспорни обстоятелства, за които няма преки доказателства или комплекс от косвени такива, които да водят до несъмненото заключение, че действително ищецът е управлявал своя велосипед по посока на движението, че е паднал защото улицата е била тъмна, че е липсвала решетка на отводнителната шахта и е пропаднал с колелото именно в тази шахта. Доколкото липсват официални документи, удостоверяващи по несъмнен начин, че падането на ищеца е в резултат на пропадане в необезопасен отводнителен канал, то изводите на въззивния състав са в нарушение на съдопроизводствените правила и на доказателствената тежест, според която ищецът е длъжен да докаже, че уврежданията са в резултат на бездействията на ответната община. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като са формулирани следните правни въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните доказателства?“, по който въпрос се твърди, че решението противоречи на практиката на...