Определение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2923

София, 09.10. 2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 04.10.2023 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А.

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 1042 /2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Й. П. срещу въззивно решение № 1344 от 02.11.2022 г. по в. гр. д. № 1779 /2022 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 126 /06.06.2022 г. по гр. д. № 1148 /2021 г. на Провадийския районен съд и вместо него е постановено друго, с което са уважени искове по чл.422 вр. чл.415 ГПК и чл.86 ЗЗД на „Електроразпределение Север“ АД срещу жалбоподателя С. Й. П. – установено е в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 12 558.79 лева за коригирано количество електроенергия за периода от 18.11.2016 г. до 23.11.2021 г. за обект в П., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК (27.07.2021 г.), ведно с 502.35 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 21.02.2021 г. до 16.07.2021 г. и ведно с разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба „Електроразпределение Север“ АД, в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано решение по въззивно дело, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване, жалбата е подадена в срок от страна по делото, която има интерес да обжалва и е редовна.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Във връзка с доводи в касационната жалба, че ответникът не дължи, поради това, че е трето за спора лице - за обекта, в който е потребена електроенергията е имало учредено право на ползване и съгласно чл.57 ЗС носител на задължението за заплащане на потребена електрическа енергия (длъжник по вземането) може да бъде само носителят на правото на ползване – майката на жалбоподателя – ответник, касационният жалбоподател извежда следните правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение:

1. При липсата на писмен договор за доставка на електроенергия в недвижим имот собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота, присъединен към електрическата мрежа, е легитимиран да отговаря по чл.55 от ПИКЕЕ?

Въпросът не е обуславящ, няма такова твърдение, нито възражение в отговора на исковата молба л.47 и сл.) като не се твърди, че ограниченото право на ползване е учредено след това, поради което това възражение е преклудирано (чл.133 ГПК), ответникът е изпуснал срока, който е имал, да го направи.

С. Й. П. е заявил в отговора на исковата молба, че не е имал качеството потребител на имота (обекта) през посочения период на твърдяно нефактурирано потребление, тъй като не е бил изключителен собственик на имота през същия период и че възразява до датата на придобиване на собствеността (от 25.09.2020 г.) да отговаря единствено той за фактурираната електроенергия за процесния период от време. Оспорва, че в в процесния обект на потребление е изразходвано твърдяното количество електроенергия и че е осъществена каквато и да било нерегламентирана софтуерна или друга намеса в електромера. Останалите възражения са свързани с начина на установяване на потребената електроенергия и с правното основание за начисляването и.

В отговора на исковата молба С. Й. П. не е заявил, че не е живял в имота и не го е ползвал, нито че не е ползвал електрическа енергия в него през процесния период от време, нито че някой друг е ползвал имота и потребявал електроенергия в него (не е посочил друг конкретен ползувател и потребител).

Съответно въззивният съд е приел, че ответникът С. П. оспорва качеството си на потребител с твърдения, че титуляр на партидата продължава да е починалият баща на ответника, а ответникът не е изпълнил задължението си да я промени през периода, за който е предявен искът (променил я е по-късно).

Въззивният съд е установил, че С. П. е изключителен собственик на процесния обект от 25.09.2020 г., а от 16.02.2016 г. е притежавал 4 /6 идеални части от него. Въззивният съд е приел, че липсата на заявление от ответника за промяната на титуляра на партидата не се е отразило на изпълнението на правата и задълженията по договора, сключен с праводателя на ответника за ползвания от ответника и майка му обект на потребление. Въззивният съд е приел, че липсата на промяна в обстоятелствата не е пречка дружеството – доставчик на енергийни услуги да претендира начислените суми под формата на цена на електрическа енергия от наследниците на починалия потребител.

2. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните по делото?

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, а в съответствие с установената практика.

Въззивният съд е обсъдил всички доводи на ответника във въззивното производство (и ответник по иска) С. П., свързани със своевременно наведените възражения за неоснователност на иска след като е установил релевантните за спора обстоятелства въз основа на преценка на събраните по делото доказателства и е изложил самостоятелни мотиви за неоснователността на своевременно заявените възражения и доводи.

Въззивният съд не е бил длъжен да обсъжда преклудираните възражения на ответника, на които не може да основе решението си.

Касационният жалбоподател се позовава и на очевидна неправилност: от мотивите на въззивното решение не е ясно дали ответникът е осъден да заплати процесното количество електроенергия енергия, тъй като е едноличен собственик на имота или поради факта, че е наследник на починалия.

Настоящият състав намира, че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение – че не е налице основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на това основание.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост.

В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).

Както беше посочено по-горе, изводът на въззивния съд за основателност на иска се основава на извода, че обектът на потребление е ползван от ответника и майка му като наследници на починалия потребител. Във връзка с възраженията на ответника въззивният съд е установил, че от 16.02.2016 г. е притежавал 4 /6 идеални части от обекта, а от 25.09.2020 г. е стана негов изключителен собственик. Изводът, че дължи заплащане на цената на потребената електроенергия този, който е ползвал обекта и потребявал електроенергия в него, не е очевидно неправилен и е в съответствие с установената практика.

Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са осъществени основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените разноски в размер на 1 896 лева с ДДС съгласно списък на разноски, чието уговаряне е удостоверено с представения договор за процесуално представителство и чието плащане е доказано с представената по делото фактура и платежно нареждане за кредитен превод.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 1344 от 02.11.2022 г. по в. гр. д. № 1779 /2022 г. на Варненския окръжен съд.

Осъжда С. Й. П. да заплати на „Електроразпределение Север“ АД сумата 1 896 (хиляда осемстотин деветдесет и шест) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.