1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60431

София, 06.12.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 17.11.2021 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 4160 /2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. М. М. против решение № 95/08.07.2021 г. постановено по възз. гр. д. № 266/2021г. по описа на Окръжен съд - Сливен, с което е потвърдено решение № 260288/27.04.2021 г., постановено по гр. д. № 1499/2020 г. по описа на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора Т. М. М. против А. С. К. иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК - за определяне на по-голям дял от придобитото по време на брака имущество.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон – чл. 29, ал.3 СК, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси:

1.Следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за правия спор и да изложи мотиви за това? По този въпрос се сочи противоречие с т. 2 от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение № 72/15.07.2016г., постановено по гр. д. № 290/2016 г. по описа на ВКС, второ гр. о.; решение от 08.11.2011г. по т. д. № 823/2010г. по описа на ВКС, второ т. о.; решение № 347/15.10.2012г - по гр. д. № 1071/2011г. по описа на ВКС, четвърто г. о.

2. Влязлото в сила решение за отхвърляне на иск за трансформация на лично имущество, явява ли се отрицателна процесуална предпоставка за предявен от същия ищец срещу същия ответник иск за по - голям принос в имуществото придобито в СИО ?

3. Как следва да се преценяват грижите, които единият съпруг е полагал за семейството, за които не се установява изключителност, при наличие на по - големи доходи, реализирани от другия съпруг ?

4. При придобиване на недвижими имоти по време на брака презумира ли се влагането на общи средства или е необходимо съдът да извърши преценка и да определи произхода на вложените средства във всеки конкретен случай ?

5. При придобиване на имоти следва ли винаги да се вземе предвид произходът на вложените парични средства?

6. Ако точна съпоставка на различните проявни форми на приноса не е направена, за тежестта на тези форми на принос как следва да се обосновава изискването за изключителност и значимост по смисъла на чл. 29, ал.3 СК ?

Ответната страна по касационната жалба А. С. К., чрез адвокат Г. М., с подадения отговор на жалбата, изразява становище за неоснователност на същата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, както и за правилност на същото. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

В обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че страните са сключили граждански брак на 05.09.1989 г. който е прекратен с развод с влязло в сила решение № 121/ 14.02.2017 г. на Сливенския районен съд. През време на брака си страните са придобили недвижими имоти, както и движими вещи.

Съдът, въз основа на събраните доказателства е приел, че ищецът Т. М. в периода 1989г.-2015г. е работил в бившия СССР, Гърция, И. и К., с изключение на кратък период през 1994г., когато е работил в България. Ответницата А. М. е работила в чужбина, както следва: 06.08.1990 г. – 31.03.1991 г. в бившия СССР, а през периодите м.09.2004г.- м.11.2004г. и 2007 г. – 2008 г. в К.. В останалото време е работила в България, като са налице данни за трудово правоотношение за следните периоди : 01.03.1994 г. – 01.04.1996 г.; 28.06.2006 г. – 03.07.2006 г.; 13.07.2006 г. – 13.01.2007 г.; 11.01.2011 г. – 01.04.2012 г. От м. 04.2012 г. до м. 06. 2012 г. е регистрирана като безработна и е получила обезщетения за безработица. През 2009 г. е регистрирала ЕТ Т. – А. М. и е развивала търговска дейност до 2011 г.

Въз основа заключението на приетата съдебно икономическа експертиза е прието, че получените в периода 1989г. – 04.07.1999г. възнаграждения за труд в лева и валута са: 21 388, 60 неденоминирани лева от ищеца и 107 780, 00 неденоминирани лева от ответницата. За периода 05.07.1999 г. – 2017г. доходите на ищеца са 353 055, 52 лв. /без дохода от И., поради неустановен размер на същия/, а на ответницата - 38202,27 лв.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че за уважаване на предявения иск по чл.29, ал.3 СК е необходимо да се установи, че приносът на единия съпруг в придобиването на имуществото значително надхвърля приноса на другия. Посочено е, че при съпоставката само брутната сума на доходите на двамата бивши съпрузи, се установява, че в периода 1989 г. – 04.07.1999 г. по - висок доход има ответницата, а за следващия период от 05.07.1999 г. – 2017 г. е налице значителен превес на доходите на ищеца спрямо тези на ответницата. Изложени са мотиви, че тази проявна форма – доходът, не може да се разглежда изолирано от останалите форми на приноса, нито да й се придава преимуществено значение. Въззивният съд е посочил, че много малко са периодите от време, през които ищецът се е завръщал в страната и е бил със семейството си. Той основно се е съсредоточил върху работата си, а грижите за семейството са се изразявали основно, ако не и единствено, в осигуряване на част от средствата за издръжката му – изпращал е парични средства на съпругата си, но тя също е работила и е осигурявала от своя страна също средства за издръжка на семейството. Грижите за роденото от брака дете са били поети изключително от съпругата и нейната майка. От своя страна ответницата също не е спряла да работи, като е полагала и грижи по ремонта и поддръжката на имотите на страните. Приети са за недоказани твърденията на ищеца за вложен личен труд при ремонтите на имотите, като и тези за алкохолизъм у ответницата и оттам евентуалната липса на грижи за детето и семейството. Показанията на свид. Д. в тази насока не са кредитирани от съда, като е посочено, че са изолирани, неподкрепени с останалия доказателствен материал и оборени от показанията на свидетелите Б. и О.. Не е установено и поведение на разпиляване на имуществото от страна на ответницата. По тези мотиви искът е приет за неоснователен.

Във връзка с твърденията на ищеца за дарени от родителите му средства за придобиването на първия недвижим имот, въззивният съд е посочил, че те са недоказани, а и са били предмет на предявен иск по чл. 23 от СК, по който е постановено влязло в сила отхвърлително решение.

С оглед мотивите на съда в обжалваното решение, не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси, поради следното:

Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по въпроса, формулиран в т.1 от изложението по чл. 284 ГПК относно приложението на чл. 12 и чл. 235 ГПК . Съдът е основал решението си на събраните по делото доказателства, като ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка, изложил е свои мотиви по съществото на спора и е приел, че предявеният иск е неоснователен. Съдът ясно се е аргументирал защо не възприема показанията на един от свидетелите, посочвайки, че същите са изолирани и са оборени от показанията на останалите свидетели. При преценка заключението на съдебно - икономическата експертиза съдът е изложил съображения защо не възприема същата в частта й относно доходите на ищеца. С това съдът е спазил съдопроизводствените правила и не се е отклонил от разрешението, дадено в цитирната от касатора практика на ВКС.

Вторият въпрос, формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, също не обосновава допускане до касационно обжалване. Никъде в решението си съдът не е обсъждал въпроса дали влязлото в сила решение за отхвърляне на иск за трансформация на лично имущество е отрицателна процесуална предпоставка за предявен от същия ищец срещу същия ответник иск по чл. 29, ал.3 СК. Наличието на отрицателна процесуална предпоставка /процесуална пречка/ за предявяване на иск, води до недопустимост на същия, а ако все пак такъв иск е разгледан от съда, то постановеното решение подлежи на обезсилване. В случая фактът, че спорът е разрешен по същество, сочи несъмнено на извод, че съдът е приел, че искът по чл. 29, ал.3 от СК е допустим и влязлото в сила решение по иск по чл. 23 СК не съставлява процесуална пречка за предявяване на иска по чл.29, ал.3 СК. Не се констатира и противоречие с цитираното от касатора решение № 143/07.12.2010г. по т. д. № 1100/2009г., касаещо приложението на чл.224 ГПК /отм./, която разпоредба е възпроизведена в чл.299 от действащия ГПК. Съдът не е приел в решението си наличие на идентичност на разрешения между страните спор по чл. 23 СК и настоящия правен спор.

Въпросите в т.4 и 5 от изложението са неотносими към предявения иск за определяне на по - голям дял от общото имущество, тъй като произходът на вложените средства е от значение при разглеждане на иск с правно основание чл. 23 СК. Ето защо и по тези въпроси не следва да се допуска касационно обжалване.

Въпросът по т.3 е относно начина, по който следва да се преценяват грижите, полагани за семейството от единият съпруг, за които не се установява изключителност, при наличие на по - големи доходи, реализирани от другия съпруг. Този въпрос е обусляващ изхода на спора. По него съдът се е произнесъл в съответствие с разрешението, дадено в т. 8 от ППВС 5 от 31.X.1972 г., приемайки, че при определяне на по - голям дял значение имат не само доходите на страните, но следва да се съобразят и други обстоятелства - грижи за детето и домакинството, както и за семейното имущество, а също и липсата на данни за разпиляване на имуществото. Неоснователно се поддържа, че изводите на съда са в противоречие с решение № 237 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 931/2010 г., I г. о.; решение № 117 от 22.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 780/2020 г., II г. о; решение № 60 от 4.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3052/2020 г., II г. о. и приложеното към изложението решение № 114/06.12.2019г. на ВКС по гр. д. № 1076/2019г. второ г. о., защото преценката за наличие или не на по - голям дял е конкретна за всеки отделен случай и тези решения са постановени при различна фактическа обстановка. Във връзка с изложеното, Върховният касационен съд счита, че по така поставения въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.

Касаторът е формулирал и следния въпрос : Ако точна съпоставка на различните проявни форми на приноса не е направена, за тежестта на тези форми на принос как следва да се обосновава изискването за изключителност и значимост по смисъла на чл. 29, ал.3 СК ? По този въпрос сочи, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Поставеният от касатора правен въпрос е свързан с решаващите изводи на съда, доколкото същите са формирани, след като е направена съпоставка на различните проявни форми на приноса на двамата съпрузи, без да са игнорирани някои от тях. Относно тежестта на различните форми на принос на съпрузите е налице практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване /решение № 136 от 11.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 607/2016 г., I г. о., решение № 72 от 15.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 290/2016 г., II г. о. и др./, с която практика съдът се е съобразил.

Съдът намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.29, ал.3 СК , без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не е и очевидно неправилно - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закони, не е приложена несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, не е и явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Не са представени доказателства за направени от А. С. К. разноски за производството пред ВКС, поради което и такива не следва да се присъждат.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 95/08.07.2021 г. постановено по възз. гр. д. № 266/2021г. по описа на Окръжен съд - Сливен.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: