О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 705

София 19.02.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

М. Д.

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 1062/2023 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „БГ Л. МЕНИДЖМЪНТ“ Е., ЕИК [ЕГН], представлявано от управителя на дружеството А. А., чрез адв. Хр. К., срещу въззивно решение № 221 от 20.10.2022 г. по гр. д. № 327/2022 г. на Окръжен съд - Ямбол. В касационната жалба са изложени подробно доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон.

Иска се същото да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: При сключване на договор за наем на земеделска земя съгласно разпоредбата на чл. 4а ЗСПЗЗ за срок от 6 години намира ли приложение общата разпоредба на чл. 229, ал.2 ЗЗД и договорът ще се счита ли сключен за срок от 3 години с оглед целите на отдаване под наем на земеделската земя и общностното право.

В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Д. Г. К. изразява становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 298 от 14.06.2022 г. по гр. д. № 864/2021 г. на Районен съд - Ямбол в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Г. К. против „БГ Л. МЕНИДЖМЪНТ“ Е. иск с правно основание чл. 108 ЗС в осъдителната му част за предаване на владението върху 7/50 ид. части от следните поземлени имоти: 1/ поземлен имот с идентификатор № .... в м. “В. бряст“ в землището на [населено място], с площ 20 972 кв. м, с трайно предназначение земеделска земя; начин на трайно ползване - нива; категория на земята - трета; номер по предходен план 001016; 2/ поземлен имот с идентификатор № .... в м. „Мишата“ в землището на [населено място], с площ 3698 кв. м, с трайно предназначение - земеделска земя; начин на трайно ползване - нива; категория на земята - четвърта, номер по предходен план- 021008; 3/ поземлен имот с идентификатор № 40484.12.7 в м. „А. кър“ в землището на с. село, с площ 9298 кв. м; трайно предназначение – земеделска земя; начин на трайно ползване - нива, категория на земята - трета; номер по предходен план 012007, както и в частта за разноските. В отменената част е постановено друго, с което „БГ Л. МЕНИДЖМЪНТ“ Е. е осъдено да предаде на Д. Г. К. владението върху собствените й 7/50 ид. части от описаните по - горе земеделски имоти, както и разноски за първата и въззивната инстанция в общ размер 1663.90 лв. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е прието за установено по отношение на „БГ Л. МЕНИДЖМЪНТ“ Е., че Д. Г. К. е собственик на 7/50 ид. части от описаните по - горе земеделски имоти; в частта, с която искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен в установителната му част за разликата над 7/50 ид. части до 1/6 ид. част, и в осъдителната му част за предаване владението върху трите поземлени имота за разликата над 7/50 ид. части до 1/6 ид. част.

Касационната жалба, подадена от „БГ Л. МЕНИДЖМЪНТ“ Е. е насочена срещу въззивното решение в частта, с която дружеството е осъдено да предаде на Д. К. владението върху 7/50 ид. части от процесните земеделски имоти и да й заплати разноски по делото.

За да уважи ревандикационния иск в тази му част въззивният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че ищцата Д. К. е собственик на 7/50 ид. части от посочените три имота на основание наследствено правоприемство от Господин Ж. Г., поч. през 1969 г. Част от наследниците през 2017 г. са се разпоредили чрез договори за дарение и договори за продажба с притежаваните от тях идеални части в полза на Г. П. М.. Проследявайки придобитите от праводателите му права по наследство въззивният съд е приел, че Г. М. е придобил правото на собственост върху 29/100 ид. части от трите имота.

На 26.02.2018 г. между Г. М. като наемодател и „БГ Л. МЕНИДЖМЪНТ“ Е. като наемател е бил сключен договор за наем на процесните имоти. Договорът е сключен за срок от 6 стопански години, считано от 01.10.2018 г. до 20.09.2024 г. Същият е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите и е вписан в Службата по вписванията на 28.02.2018 г.

Спорен между страните е бил въпросът противопоставим ли е този договор на ищцата като съсобственик на отдадените под наем имоти и за какъв срок.

Въззивният съд е приел, че към момента на сключване на договора за наем е била в сила разпоредбата на чл. 4а ЗСПЗЗ, съгласно ал.2 от която договорът за наем на земеделска земя със срок по-дълъг от 1 година може да се сключи от съсобственик или съсобственици, притежаващи повече от 25% от съсобствения имот, а отношенията между съсобствениците се уреждат по реда на чл. 30, ал.3 ЗС. Приел е, че цитираната разпоредба не урежда максимален срок, за който могат да бъдат сключвани тези договори, поради което относно сроковете намира приложение разпоредбата на чл. 229 ЗЗД. Съгласно ал.2 на същата, лицата, които могат да извършват само действия на обикновено управление, не могат да сключват договори за наем за повече от три години. Това, съгласно чл. 32, ал.1 ЗС, са лицата, които притежават повече от половината от общата вещ. Приел е, че договорът за наем обвързва неучаствалите при сключването му съсобственици за срок до три години, когато е бил сключен от съсобственици с мажоритарен дял в съсобствеността. Но когато, както в случая, договорът за наем е сключен от съсобственици с миноритарен дял в съсобствеността, но за срок над три години, той не обвързва останалите съсобственици, освен ако те не са го приели изрично или мълчаливо. Тъй като по делото не е установено ищцата да е приела договора за наем изрично или мълчаливо, договорът за наем не може да й бъде противопоставен. Оттук е заключил, че искът за ревандикация е основателен за притежаваните от ищцата права в съсобствеността в размер на 7/50 ид. части.

С оглед така изложените от въззивния съд мотиви, с които е обосновано уважаването на ревандикационния иск против жалбоподателя в неговата осъдителна част, поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос, касаещ приложението на разпоредбата на чл. 229, ал.2 ЗЗД към договорите за наем на земеделска земя, сключени по реда на чл. 4а, ал.2 ЗСПЗЗ, се явява обуславящ изхода на спора. На настоящият състав не е известно по този въпрос да е формирана практика на ВКС, което налага допускане на касационно обжалване по него в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 221 от 20.10.2022 г. по гр. д. № 327/2022 г. на Окръжен съд - Ямбол.

УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и в същия срок да представи доказателства за внасянето й, както и че при неизпълнение на тези указания касационната жалба ще бъде върната.

След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: