44О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4663

София, 20.10.2025 г.

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. К. ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдия С. Калинова

гражданско дело № 1673 от 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 1188/20.02.2025г., на А. С. А., чрез процесуалните представители адвокат Е. С. от ВАК и адвокат М. П. от ДАК и касационна жалба вх. № 1214/21.02.2025г. на К. И. Б., чрез процесуалния представител адвокат И. С. от ВАК, срещу решение № 5/09.01.2025г. постановено по в. гр. д. № 533/2024г. на Добричкия окръжен съд.

А. С. А. обжалва въззивното решение, в частта, с която като е частично потвърдено и частично отменено първоинстанционното решение № 260005/18.04.2023г., поправено с решение № 260008/05.06.2023г. и с определение № 260058/25.07.2023г., по гр. д.№ 3141/2020г. на Добричкия районен съд, са уважени предявените от К. И. Б. срещу касатора инцидентни установителни искове с правна квалификация чл. 23 СК - за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик, поради трансформация на лично имущество от получени дарения, на 1/2 идеална част от следните недвижими имоти:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване НИВА, находящ се в [населено място], [община], с площ от 25.001 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 25004 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18- 258/24.08.2017г. на ИД на АГКК, в местност К., с трайно предназначение на територията: земеделска, категория на земята при неполивни условия: трета.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване НИВА, находящ се в [населено място], [община], с площ от 6667 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-222/17.08.2017г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията: земеделска, категория на земята при неполивни условия: трета.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване НИВА, находящ се в [населено място], [община], с площ от 14.501 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 14502 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18- 15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията: земеделска, категория на земята при неполивни условия: трета.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване НИВА, находящ се в [населено място], [община], с площ от 7.850 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 7851 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18- 225/17.08.2017г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията: земеделска, категория на земята при неполивни условия: четвърта.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване НИВА, находящ се в [населено място], [община], с площ от 6.026 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 6027 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията: земеделска, категория на земята при неполивни условия: трета.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване НИВА, находящ се в [населено място], [община], с площ от 5.873 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 5874 кв. м., с идентификатор [№] поКККР, одобрени със Заповед РД-18-25/17.08.2017г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията: земеделска, категория на земята при неполивни условия: трета.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване НИВА, находящ се в [населено място], [община], с площ от 10.127 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 10128 кв. м., с идентификатор [№]

по КККР, одобрени със Заповед РД-18-225/17.08.2017г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията: земеделска, категория на земята при неполивни условия: трета.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване НИВА, находящ се в [населено място], [община], с площ от 10.000 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 10001 кв. м., с идентификатор [№]

по КККР, одобрени със Заповед РД-18-280/31.08.2017г. на ИД на АГКК, местност К..К., с трайно предназначение на територията: земеделска, категория на земята при неполивни условия: трета.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване НИВА, находящ се в [населено място], [община], с площ от 5001 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-258/24.08.2017г. на ИД на АГКК, местност Б., с трайно предназначение на територията: земеделска, категория на земята при неполивни условия: четвърта категория.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване НИВА, находящ се в [населено място], [община], с площ от 5001 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-258/24.08.2017г. на ИД на АГКК, местност Б., с трайно предназначение на територията: земеделска, категория на земята при неполивни условия: четвърта.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване НИВА, находящ се в [населено място], [община], с площ от 5555 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-258/24.08.2017г. на ИД на АГКК, местност Т., с трайно предназначение на територията: земеделска, категория на земята при неполивни условия: трета.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване НИВА, находящ се в [населено място], [община], с площ от 17.333 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 17334 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18- 258/24.08.2017г на ИД на АГКК, местност К., с трайно предназначение на територията: земеделска, категория на земята при неполивни условия: трета.,

както и са отхвърлени предявените от касатора срещу К. И. Б. осъдителни искове:

- с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата от 4 660,62 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването през стопанските 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г. на съсобствения поземлен имот - НИВА с идентификатор [№] и площ 53,880 дка в [населено място] и сумата от 3 477,22 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването през стопанските 2017/2018г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г. на съсобствения поземлен имот НИВА с идентификатор [№] и площ 40,199 дка в [населено място].

- с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждането на ответницата да заплати на ищеца суми, съставляващи половината от получените от К. И. Б. граждански плодове (наеми) през стопанските 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г. от недвижими имоти, както следва: за ПИ [№] в [населено място] с площ 25.001 дка - 2162,59 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ от 6667 кв. м. - 596,70 лв.; за ПИ [№] в [населено място] от 14.501 дка - 1255,33 лв.; за ПИ [№] [населено място] от 7.850 дка - 655,55 лв.; за ПИ [№] [населено място] от 6027 кв. м. - 512,21 лв.; ПИ [№] в [населено място] от 5.873 дка - 490,40 лв.; за ПИ 56695.34.71 в [населено място] от 10.127 дка - 845,60 лв.; за ПИ [№] в [населено място] от 10.000 дка - 840 лв.; за ПИ [№] с площ 5001 кв. м. в [населено място] - 432,58 лв.; за ПИ [№] с площ 5001 кв. м. в [населено място] - 432,58 лв.; за ПИ [№] с площ 5555 кв. м. в [населено място] - 480,35 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ 17.333 дка -1499,30 лв.

В касационната жалба на А. С. А. се поддържа, че въззивното решение, в обжалваната му част, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за отмяната му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове по чл. 23 СК бъдат отхвърлени изцяло, а исковете по чл. 31, ал.2 ЗС и чл. 30, ал. 3 ЗС да бъдат изцяло уважени.

В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за правилността на обжалваното въззивно решение и за които се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, допълнителнително основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Тези въпроси са следните:

1.Длъжен ли е съдът да изключи от доказателствения материал своевременно оспорени частни документи - писмени договори за дарение (някои от тях придружени с разписка), неносещи подпис на страната, която го оспорва, установени в хода на делото като антидатирани, каква обвързваща сила имат те за неподписалата ги страна и за съда и допустимо ли е само въз основа на тях да се уважи искът по чл.23, ал.1 от СК, като се счете, че е оборена презумпцията за съвместен принос в СИО при липса на установени доходи и имущества на дареното лице;

2.Задължен ли е въззивния съд да събира доказателства и да се произнесе изрично в мотивите си относно направените възражения за преобразуване на лично имущество и да направи съвкупна преценка на всички правно-релевантни обстоятелства е оглед оспорените факти;

3.Длъжен ли е въззивния съд да установи характера на средствата вложени в закупуване на недвижим имот - СИО, за които се твърди, че са лично имущество, както и дали именно те са вложени в придобиването на имущество;

4.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички релевантни по делото факти и доказателства и съставлява ли необсъждането им, както и обсъждането на обстоятелства, които не са включени в предмета на доказване, съществено процесуално нарушение по отношение на прилагане на частична трансформация на лични средства и разпределение на квотите при допускане на делба на процесиите имоти;

5.Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка и следва ли, ако не приема част от тях, да изложи мотиви защо не ги приема;

6.Налице ли е очевидна неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрез е правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от предмета на делото и от доказателствата - противоречието в тълкуване на първоинстанционния съд и въззивния съд на приетите по делото гласни и писмени доказателства по отношение на личния принос на ищцата за придобиване на спорните имоти;

7.Налице ли е допускане от въззивния съд на нарушение на основополагащи за производството процесуални правила, извън формирането на вътрешно убеждение, гарантиращо обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина при зачитане равенство на страните при решаване на правния спор.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответницата по касация К. И. Б., чрез процесуалния представител адвокат И. С. от ВАК, изразява становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните му части, респ. за неоснователност на касационната жалба.

К. И. Б. обжалва въззивното решение, в частта, с която след като е отменено първоинстанционното решение № 260005/18.04.2023г., поправено с решение № 260008/05.06.2023г. и с определение № 260058/25.07.2023г., по гр. д.№ 3141/2020г. на Добричкия районен съд, са отхвърлени предявените от нея срещу А. С. А. инцидентни установителни искове с правна квалификация чл. 23 СК - за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик, поради трансформация на лично имущество от получени дарения, на 1/2 идеална част от следните недвижими имоти:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване НИВА, находящ се в [населено място], [община], с площ от 5001 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-280/31.08.2017г. на ИД на АГКК, местност К..К., с трайно предназначение на територията: земеделска, категория на земята при неполивни условия: трета.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване НИВА, находящ се в [населено място], [община], с площ от 20.000 дка по документ за собственост, а но скица с площ от 20002 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18- 280/31.08.2017г на ИД на АГКК, местност Д., с трайно предназначение на територията: земеделска, категория на земята при неполивни условия: трета.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване НИВА, находящ се в [населено място], [община], с площ от 10.001 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 10002 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-225/17.08.2017г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията: земеделска, категория на земята при неполивни условия: четвърта.

ПОЗЕМЛЕН НМОТ с начин на трайно ползване НИВА, находящ се в [населено място], [община], с площ от 11.350 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 11351 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-225/17.08.2017г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията: земеделска, категория на земята при неполивни условия: четвърта.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване НИВА, находящ се в [населено място], [община], област Д., с площ от 11.350 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 11351 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-225/17.08.2017г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията: земеделска, категория на земята при неполивни условия: четвърта.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване НИВА, находящ се в [населено място], [община], с площ от 9.000 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 9001 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-225/17.08.2017г на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията: земеделска, категория на земята при неполивни условия: трета.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване НИВА, находящ се в [населено място], [община], с площ от 9.001 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 9001 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-225/17.08.2017г на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията: земеделска, категория на земята при неполивни условия: трета.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване НИВА, находящ се в [населено място], [община], с площ от 9.000 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 9001 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-225/17.08.2017г на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията: земеделска, категория на земята при неполивни условия: трета.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване НИВА, находящ се в [населено място], [община], с площ от 9.001 дка по документ за собственост, а но скица с площ от 9002 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-225/17.08.2017г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията: земеделска, категория на земята при неполивни условия: трета.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване НИВА, находящ се в [населено място], [община], с площ от 5000 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-225/17.08.2017г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията: земеделска, категория на земята при неполивни условия: четвърта.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване НИВА, находящ се в [населено място], [община], с площ от 9.999 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 10000 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-225/17.08.2017г на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията: земеделска, категория на земята при неполивни условия: четвърта.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване НИВА, находящ се в [населено място], [община], с площ от 53.880 дка по документ за собственост, а по скица е площ от 53886 кв. м, с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18- 258/24.08.2017г. на ИД на АГКК, местност К., с трайно предназначение на територията: земеделска, категория на земята при неполивни условия: трета.

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване НИВА, находящ се в [населено място], [община], с площ от 40.199 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 40203 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18- 258/24.08.2017г. на ИД на АГКК, местност Т., с трайно предназначение на територията: земеделска, категория на земята при неполивни условия: трета.;

-отхвърлени са предявените от К. И. Б. срещу А. С. А. искове за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на основание преобразуване на лично имущество - движими вещи за обикновено лично ползване в придобиването по време на брака на страните на следните недвижими имоти:

36/100 идеални части от: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване - НИВА, находящ се в [населено място], [община], с площ от 11,714 дка съгласно документ за собственост, а по скица с площ от 11715 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-225/17.08.2017г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията: земеделска, категория на земята при неполивни условия: четвърта.

10.000 дка в идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин трайно ползване НИВА, находят се в [населено място], [община], целият с площ от 50.000 дка съгласно документ за собственост, а по скица с площ от 50005 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед 300-5-95/06.11.2003г. на ИД на АГКК, местност К., с трайно предназначение на територията: земеделска, категория на земята при неполивни условия: трета.,

-уважени са предявените от А. С. А. срещу К. И. Б. осъдителни искове с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждането на ответницата да заплати на ищеца суми, съставляващи половината от получените от К. И. Б. граждански плодове (наеми) през стопанските 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г. от съсобствените им недвижими имоти, както следва: за ПИ [№] в [населено място] с площ 5001 кв. м. - 410,08 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ 20.000 дка - 1 680 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ 10.001 дка - 835,08 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ 11.350 дка - 947,73 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ 11.350 дка - 947,73 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ 9.000 дка - 751,50 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ 9.001 дка - 751,58 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ 9.000 дка - 751,50 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ 9.001 дка - 751,58 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ 5000 кв. м. - 417,50 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ 9.999 дка - 834,92 лв.; за 36/100 идеални части от ПИ [№] в [населено място], целия с площ от 11,714 дка - 352,12 лв.; за 10.000 дка в идеални части от ПИ [№] в [населено място], целия с площ от 50.000 дка - 815 лв., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от подаване на исковата молба (на 09.10.2020г.) до окончателното им изплащане.

В касационната жалба на К. И. Б. се поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за отмяната му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове по чл. 23 СК бъдат уважени изцяло, а исковете по чл. 31, ал.2 ЗС и чл. 30, ал. 3 ЗС да бъдат изцяло отхвърлени.

В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за правилността на обжалваното въззивно решение и за които се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, допълнителнително основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Тези въпроси са следните:

1.Какви са предпоставките по чл. 23 СК, установяването на които оборва презумпцията за съвместен принос в имуществото, придобито по време на брака и може ли съдът да ги приеме за осъществени чрез обсъждането на доказателства, които косвено засвидетелстват относимите факти; По въпроса се поддържа, че въззивното решение противоречи на решение 205/02.11.2016г. по гр. д. № 1499/2016г. на ВКС, І г. о..; решение № 226/12.07.2011г. по гр. д. № 921/2010г. на ВКС, IV г. о.; решение № 198/10.08.2014г. по гр. д. № 5252/2014г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 223/16.11.2016г. по гр. д. № 1626/2016г. на ВКС, І г. о.

2.Задължен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност доказателствата по делото и какви са правилата, които следва да спази при обсъждане на свидетелските показания; Касаторът поддържа, че приетото от въззивният съд по въпроса противоречи на решение № 62/18.02.2011г. по гр. д. № 955/2010г. на ВКС, III г. о., решение № 508/18.06.2010г. по гр. д. № 1411/2009г. на ВКС, III г. о., решение № 305 от 27.06.2012г. по гр. д. № 1110/2011г. на ВКС, IV г. о. и др;

3.Следва ли да се презюмира влагането на общи за съпрузите средства приоритетно пред влагане на лични средства или е необходимо съдът да извърши преценка относно фактите, имащи значение за определяне произхода на вложените средства във всеки конкретен случай; Твърди се, че въпросът е разрешен от въззивният съд в противоречие с решение № 218/01.12.2016г. по гр. д. № 1872/2016г. на ВКС, I г. о.

4.Възниква ли съпружеска имуществена общност по отношение на имущество, за което не е установено влагането на средства на семейството и на неучаствалия в сделката съпруг; Касаторът поддържа, че въпросът е решен в противоречие с решение № 7/02.03.2021г. по гр. д. № 1765/2020г. на ВКС, I г. о.

5.Представлява ли елемент от фактическия състав на чл. 23 СК волята на дарителя на личното имущество за използването му от страна на съпруга, твърдящ трансформацията; Сочи се противоречие с решение № 249/27.12.2011г. по гр. д. № 1037/2010г. на ВКС, ІІ г. о.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, А. С. А., чрез процесуалните представители адвокат Е. С. от ВАК и адвокат М. П. от ДАК, изразява становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните му от К. И. Б. части. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационните жалби са редовни и процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 283 ГПК, имат необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадени са от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Производството пред първата инстанция е образувано по подадена от А. С. А. срещу К. И. Б. искова молба, с която са предявени осъдителни искове за парични суми в общ размер на 8 137,84 лв. поради лично ползване от ответницата съсобствени имоти - земеделски земи (ниви) през три стопански години - 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г.; както и за парични суми в общ размер на 24 594,88 лв. поради получаване от ответницата и лишаване на ищеца в цялост от гражданските плодове (наеми от земеделски земи) през три стопански години - 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г. Ищецът е изложил твърдения, че с ответницата били семейство от 15.06.2007г. до 04.11.2016г., като на последната дата бракът им бил прекратен с развод с решение № 1103/04.11.2016г. по гр. д.№ 2777/2016г. на Добричкия районен съд. Придобитите по време на брака недвижими имоти не били поделени и останали в обикновена съсобственост между двамата при равни квоти. Изложено е, че след смъртта на сина им С. А. С. на 22.09.2018г. страните придобили по наследство собствените му недвижими имоти. Така всяка от страните по делото притежавала по 1/2 ид. част от процесните имоти. Т. е, че от 04.11.2016г. ответницата без съгласието на ответника ползвала лично като засяла с лавандула и прибрала реколтата от две съсобствени ниви в [населено място] - ПИ [№] с площ от 53,880 дка и ПИ [№] с площ от 40,199 дка. Другите земеделски имоти ответницата е отдавала под наем и е получавала дължимата се рента в пълен размер, като не изплащала на ищеца полагащата му половина от сумите. Доколкото притежаваната земя била земеделска и се обработвала, сключването на договори от ответницата, която се възползвала от възможността сама да сключи договори за съсобствените земи, пречело на ищеца да сключи такива при изгодни и за двамата условия - по средни пазарни цени или при оптимални пазарни условия. Изложени е, че сключените договори за наем между ответницата и баща й ЗП И. Б. прикривали договори за аренда, при цени, съществено различаващи се от пазарните и средните по години за землищата.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата К. И. Б. е оспорила исковете като неоснователни по съображения, че ищецът не е собственик на 1/2 ид. част от недвижимите имоти, освен на ПИ [№] в [населено място], общ. Добричка, с площ от 48,997 дка (придобит по наследяване от сина на страните). Отрекла да е ползвала лично или да е отдавала под наем ПИ [№] в [населено място], общ. Добричка, с площ от 48,997 дка. Не е оспорила твърдението, че е ползвала ПИ [№] и ПИ [№] като ги засяла с етерични култури, но е оспорила иска с довода за липса на отправена от ищеца покана, като необходим елемент от фактическия състав за възникване на вземането за обезщетение за лишаване от ползването на имотите. Не е оспорила твърдението, че е предоставила за ползване останалите имоти по договори за наем с И. Б. с ЕТ „Б. 55-И. Б.“, но е отрекла те да прикриват договори за аренда и договорената в тях цена да не отговаря на пазарните цени. Оспорила е също да е получила гражданските плодове - наемите по сключените от нея договори.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е предявила инцидентни установителни искове срещу А. С. А. за признаване за установено по отношение на ответника, че е собственик на 1/2 идеална част, на основание чл. 23, ал. 1 СК - поради пълна трансформация на лично имущество, на недвижими имоти всички с трайно предназначение на територията земеделска, с начин на трайно ползване НИВИ и категория на земята при неполивни условия - трета и четвърта:

1.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [населено място], [община], с площ от 25.001 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 25004 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-258/24.08.2017г. на ИД на АГКК, в местност К., трета категория, придобит с договор по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под № 43, том IV, дело 651/2010г., вх. рег.№ 1827 от 12.03.2010г. на СВ Д., с твърдението, че цената по сделката била 16 000 лв. и била платена от К. Б. с дарената й на същата дата от баща й сума от 16 000 лв.

2.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [населено място], [община], с площ от 6667 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-222/17.08.2017г. на ИД на АГКК, трета категория, придобит с договор по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под № 92, том VIII, дело 1503/2010г., вх. рег.№ 3986 от 03.05.2010г. на СВ Д. с твърдението, че цената по сделката била 3 200 лв. и била платена от К. Б. с дарената й на същата дата от баща й сума от 3 200 лв.

3.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [населено място], [община], с площ от 5001 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-280/31.08.2017г. на ИД на АГКК, местност К..К., трета категория, придобит с договор по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под № 174, том VIII, дело 1598/2010г., вх. рег.№ 4212 от 11.05.2010г. на СВ Д. с твърдението, че цената по сделката била 3000 лв. и била платена от К. Б. с наличните й средства, дарени от баща й през 2009г.

4.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [населено място], [община], с площ от 20 дка по документ за собственост, а но скица с площ от 20002 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-280/31.08.2017г. на ИД на АГКК, местност Д., трета категория, придобит с договор по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под № 82, том IX, дело 1689/2010г., вх. рег.№ 4443 от 17.05.2010г. на СВ Д. с твърдението, че цената по сделката била 13 000 лв. и била платена от К. Б. с наличните й средства, дарени от баща й през 2009г.

5.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [населено място], [община], с площ от 14.501 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 14502 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, трета категория, придобит с договор по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под № 139, том XIII, дело 2570/2010г., вх. рег.№ 6427 от 12.07.2010г. на СВ Д. с твърдението, че цената по сделката била 10 800 лв. и била платена от К. Б. с наличните й средства, дарени от баща й през 2009г. и с дарените й на 31.05.2010г. от баща й 5000 лв.

6.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [населено място], [община], с площ от 10.001 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 10002 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-225/17.08.2017г. на ИД на АГКК, четвърта категория, придобит с договор по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под № 156, том XIV, дело 2793/2010г., вх. рег.№ 6757 от 22.07.2010г. на СВ Д. с твърдението, че цената по сделката била 6500 лв. и била платена от К. Б. с наличните й средства, дарени от баща й през 2009г.

7.ПОЗЕМЛЕН НМОТ, находящ се в [населено място], [община], с площ от 11.350 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 11351 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-225/17.08.2017г. на ИД на АГКК, четвърта категория, придобит с договор по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под № 2, том XVШ, дело 3438/2010г., вх. рег. № 7733 от 13.08.2010г. на СВ Д. с твърдението, че цената по сделката била 7300 лв. и била платена от К. Б. с наличните й средства, дарени от баща й през 2009г.

8.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [населено място], [община], област Д., с площ от 11.350 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 11351 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-225/17.08.2017г. на ИД на АГКК, четвърта категория, придобит с договор по нотариален акт за покупко-продажба па недвижим имот, вписан под № 198. том XVII, дело 3434/2010г. вх. рег.№ 7727 от 13.08.2010г. на СВ Д. с твърдението, че цената по сделката била 7300 лв. и била платена от К. Б. с наличните й средства, дарени от баща й през 2009г.

9.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [населено място], [община], с площ от 9 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 9001 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-225/17.08.2017г. на ИД на АГКК, трета категория, придобит с договор по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под № 83, том ХХШ, дело 4492/2010г., вх. рег.№ 9729 от 07.10.2010г. на СВ Д. с твърдението, че цената по сделката била 5850 лв. и била платена от К. Б. с наличните й средства, дарени от баща й през 2009г.

10.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [населено място], [община], с площ от 9.001 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 9002 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-225/17.08.2017г. на ИД на АГКК, трета категория, придобит с договор по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под № 82, том ХХШ, дело 4491/2010г., вх. рег.№ 9728 от 07.10.2010г. на СВ Д. с твърдението, че цената по сделката била 5850 лв. и била платена от К. Б. с наличните й средства, дарени от баща й през 2009г.

11.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [населено място], [община], с площ от 9 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 9001 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-225/17.08.2017г. на ИД на АГКК, трета категория, придобит с договор по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под № 81, том ХХШ, дело 4490/2010г., вх. рег.№ 9727 от 07.10.2010г. на СВ Д. с твърдението, че цената по сделката била 5850 лв. и била платена от К. Б. с наличните й средства, дарени от баща й през 2009г.

12.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [населено място], [община], с площ от 9.001 дка по документ за собственост, а но скица с площ от 9002 кв. м., с идентификатор 56695.40.30 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-225/17.08.2017г. на ИД на АГКК, трета категория, придобит с договор по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под № 84, том XXIII, дело 4493/2010г., вх. рег.№ 9730 от 07.10.2010г. на СВ Д. с твърдението, че цената по сделката била 5850 лв. и била платена от К. Б. с наличните й средства, дарени от баща й през 2009г.

13.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [населено място], [община], с площ от 5000 кв. м., с идентификатор 56695.20.47 по КККР, одобрени със Заповед РД-18- 225/17.08.2017г на ИД на АГКК, четвърта категория и

14.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [населено място], [община], с площ от 9.999 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 10000 кв. м., с идентификатор 56695.10.14 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-225/17.08.2017г. на ИД на АГКК, четвърта категория; двата имота (13 и 14) придобити с договор по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под № 143, том XXIX, дело 5563/2010г, вх. рег. № 12227 от 02.12.2010г. на СВ Д. с твърдението, че цената по сделката за двата имота (13 и 14) била 10000 лв. и била платена от К. Б. с наличните й средства, дарени от баща й през 2009г.

15.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [населено място], [община], с площ от 7.850 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 7851 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-225/17.08.2017г. на ИД на АГКК, четвърта категория и

16.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [населено място], [община], с площ от 6.026 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 6027 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, трета категория; двата имота (15 и 16) придобити с договор по нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот, вписан под № 82, том XXX, дело 5706/2010г., вх. рег.№ 12569 от 09.12.2010г. на СВ Д. с твърдението, че цената по сделката за двата имота (15 и 16) била 10 000 лв. и била платена от К. Б. с част от дарените й от баща й на същата дата - 09.12.2010г.

17.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [населено място], [община], с площ от 5.873 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 5874 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-225/17.08.2017г. на ИД на АГКК, трета категория и

18.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [населено място], [община], с площ от 10.127 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 10128 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-225/17.08.2017г. на ИД на АГКК, трета категория; двата имота (17 и 18) придобити с договор по нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имоти, вписан под № 165, том XXXI, дело 6007/2010г., вх. рег.№ 13276 от 22.12.2010г. на СВ Д. с твърдението, че цената по сделката за двата имота (17 и 18) била 12000 лв. и била платена от К. Б. с остатъка от 2000 лв. от дарените й от баща й на 09.12.2010г.(12000лв.) и от дарените й на 22.12.2010г. - 10000лв.

19.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [населено място], [община], с площ от 53.880 дка по документ за собственост, а по скица е площ от 53886 кв. м, с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-258/24.08.2017г. на ИД на АГКК, местност К., трета категория, придобит с договор по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под № 71, том XX, дело 2895/2011г, вх. рег. № 7344 от 27.07.2011г. на СВ Д. с твърдението, че цената по сделката била 29000 лв. и била платена от К. Б. с наличните средства от дарените й от баща й през 2009г., както и с дарената й на 26.07.2011г. сума от 20000 лв.

20.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [населено място], [община], с площ от 40.199 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 40203 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-258/24.08.2017г. на ИД на АГКК, местност Т., трета категория, придобит с договор по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под № 87, том XX, дело 2907/2011г., вх. рег.ХХ 7373 от 27.07.2011г. на СВ Д. с твърдението, че цената по сделката била 38 000 лв. и била платена от К. Б. с наличните й средства, дарени от баща й през 2009г.

21.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [населено място], [община], с площ от 10 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 10001 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-280/31.08.2017г. на ИД на АГКК, местност К..К., трета категория, придобит с договор по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под № 155, том XI, дело 1833/2012г., вх. рег. № 5366 от 09.05.2012г. на СВ Д. с твърдението, че цената по сделката била 6500 лв. и била платена от К. Б. с дарените й в деня на сделката от баща й 10 000 лв.

22.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [населено място], [община], с площ от 5001 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-258/24.08.2017г. на ИД на АГКК, местност Б., четвърта категория и

23.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [населено място], [община], с площ от 5001 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-258/24.08.2017г. на ИД на АГКК, местност Б., четвърта категория и

24.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [населено място], [община], с площ от 5555 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-258/24.08.2017г. на ИД на АГКК, местност Т., трета категория; трите имота (22, 23 и 24) придобити с договор по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под № 140, том XX, дело 3563/2012г., вх. рег.№ 8892 от 22.08.2012г. по описа на СВ Д. с твърдението, че цената по сделката за трите имота (22, 23 и 24) била 11 000 лв. и била платена от К. Б. с част от дарените й от баща й в деня на сделката 18 000 лв.

25.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [населено място], [община], с площ от 17.333 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 17334 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-258/24.08.2017г. на ИД на АГКК, местност К., трета категория, от който 10.000 дка придобити с договор по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под № 177, том XXV, дело 4553/2012г., вх. рег.№ 10971 от 18.10.2012г. на СВ Д. и 7,333 дка, придобити с договор по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под № 71, том XXIII, дело 5044/2012г., вх. рег.№ 12054 от 14.11.2012г. на СВ Д. с твърдението, че цената на имота била общо 11 800 лв., от които 6 000 лева били платени на 18.10.2012г. и 5 500 лв. били платени на 14.11.2012г. Цената по сделката била платена от К. Б. с дарените й от баща й парични средства, останали по договори за дарение от 09.05.2012г. и 22.08.2012г. и от дарените й на 14.11.2012г. от баща й 9 000 лв.

В условията на евентуалност е заявила, че е собственик на 49/100 идеални части от всичките процесни имоти на основание частична трансформация на лично имущество.

Със същата искова молба К. И. Б. е предявила срещу А. С. А. и искове за признаване за установено по отношение на ответника, че е собственик на следните придобити от нея по договори за замяна недвижими имоти, поради пълна трансформация на лично имущество:

26.36/100 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [населено място], [община], с площ от 11,714 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 11715 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-225/17.08.2017г. на ИД на АГКК, четвърта категория - или площ на притежаваните ид. ч. от гореописаната нива - 4,217 дка, придобити с договор по нотариален акт за замяна на недвижим имот срещу движима вещ, вписан под № 74, том XXX, дело 5698/2010г., вх. рег.№ 12556 от 09.12.2010г. на СВ Д. с твърдението, че имотът бил придобит в замяна на движима вещ - шевна машина, собственост на К. Б..

27.10.000 дка в идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [населено място], [община], целият с площ от 50.000 дка по документ за собственост, а по скица с площ от 50005 кв. м., с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед 300-5-95/06.11.2003г. на ИД на АГКК, местност К., трета категория, придобит с договор по нотариален за замяна на недвижим имот срещу движима вещ, вписан под № 15, том VII, дело 1026/2011г., вх. регА1 от 26.07.2011г. по описа на СВ Д. с твърдението, че имотът бил придобит в замяна на движима вещ - газово барбекю, собственост на К. Б..

Изложени са твърдения, че движимите вещи - шевна машина и газово барбекю, били лична собственост на ищцата по смисъла на чл. 22, ал. 2 СК - придобити през време на брака за нейно обикновено лично ползване.

В условията на евентуалност е предявила искове за установяване, че е собственик на 99/100 идеални части от двата имота, предмет на делото на основание чл. 23, ал. 2 СК - поради частична трансформация на лично имущество.

Изложила е твърдения, че в утвърденото от съда споразумение при развода съпрузите не са уговорили изрично обема на правата си в придобитото от тях по време на брака имущество, нито са постигнали споразумение, че придобитите по време на брака имоти остават съсобствени. Твърдяла, че всички имоти, придобити възмездно от нея по време на брака, са нейна лична собственост, тъй като са придобити с нейно лично имущество - дарени й пари от баща й, а по отношение на последните два имота (26 и 27) - в замяна на движима вещ, нейна индивидуална собственост. Заявила, че на 14.09.2020г., с нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан под № 196, том XVI, дело 3015/2020г, вх. рег. 6590/14.09.2020г. по описа на СВ Д., е дарила на трето лице, по 1/2 идеална част от имотите, описани от т. 1 до т. 25 включително. След разпореждането с тази 1/2 идеална част, е останала собственик на останалата 1/2 идеална част от тези имоти и единствен собственик на имотите по т. 26 и т. 27.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът А. С. А. е оспорил исковете като поддържал, че исковете не били допустими в производство, образувано за уреждане облигационните отношения между съсобствениците, а следвало да бъдат предявени в процеса за съдебна делба по гр. д. № 3580/2020г. по описа на ДРС, което било спряно. Възразил, че бащата на ищцата И. Б. бил регистриран като едноличен търговец и като земеделски производител, в каквото свое качество бил упълномощил дъщеря си за негов представител. Поддържал, че всички теглени от сметките на Б. суми, в т. ч. и тези, изтеглени от самата ищца като негов пълномощник, са били използвани за дейността на търговеца/земеделския производител и не представлявали предадени по договори за дарение суми. Оспорил представените договори за дарение като неавтентични, антидатирани (създадени за нуждите на процеса) и с невярно съдържание (обективиращи невярно изявленията на лицата, сочени за страни по тях). Бащата на ищцата не разполагал с лични средства, които да дари на дъщеря си, в посочените размери и на всяка от сочените дати. Твърдял, че дори сумите да били действително дарени на ищцата, то нямало доказателства именно те да са вложени в закупуване на процесните имоти. Противопоставил е възражение, че имотите са придобити при липса на принос на ищцата - изцяло със средства на ответника, който само работел през време на брака, докато ищцата не работела, нямала свои доходи и от продажба на лично имущество, а получавала средства от баща си и от съпруга си. В закупуването на имотите през време на брака били вложени изцяло лични средства на ответника с произход от стопанската му дейност като земеделски производител от 2008г. и като едноличен собственик на капитала на „Н и К“ ЕООД, регистрирано през ноември 2010г. Доходите като земеделски производител, както и печалбата на дружеството били надлежно декларирани и видни от годишните финансови отчети, като от печалбата бил разпределян и дивидент. С лични средства на ответника били платени процесните земеделски земи, като сумите той лично давал на съпругата си, за да ги плати на продавачите и да участва в нотариалното производство.

Съдът е приел за установено, че ищецът и ответницата са сключили граждански брак на 15.06.2007г., който с влязло в сила на 04.11.2016г. решение № 1103/04.11.2016г. по гр. д.№ 2777/2016г. на ДРС, е прекратен с развод. С решението е утвърдено споразумение по чл. 51 СК. Посочено е, че с оглед § 4 ПЗР на СК от 2009г. приложим е законовият режим на съпружеската имуществена общност, щом те не са уредили отношенията си с брачен договор или не са избрали режим на разделност.

Съобразено е, че по време на брака (в периода 2010г. - 2012г.) само от ответницата като купувач/заменител са сключени договори за покупко-продажба/замяна на недвижими имоти - земеделски земи. Прието е, че неучаствалият в сделката съпруг - ищецът А. С. А., би придобил права по тези договори по силата на закона (чл. 21, ал. 1 СК), при действието на презумпцията за съвместен принос. Посочено е, че оборването на презумпцията за съвместен принос е винаги в тежест на съпруга, който твърди липса на съпружеска имуществена общност. Прието е, че за К. Б. съществува правен интерес от установяването, че е едноличен собственик на имотите поради невъзникването по отношение на тях на съпружеска имуществена общност, респ. от отричането по този начин на собственическите права на ищеца като решението по иска за собственост действително произвежда сила на пресъдено нещо с влизането му в сила, но отричането на съвместния принос поради придобиването на имотите през време на брака следствие трансформация на лично имущество означава невъзникване на съпружеска имуществена общност към момента на сделките. Посочено е, че исковете са допустимо предявени в процеса преди завеждането на исковата молба за съдебна делба. Прието е, че само когато съпрузите включат в споразумението уреждане на имуществените си отношения, в тази част споразумението е с характер на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, която поражда и вещно-транслативен ефект от момента на влизане в сила на решението за развод, а процесният случай не е такъв. Прието е, че не е налице пречка за предявяване на исковете по чл. 23, ал. 1 СК от бившата съпруга за доказване придобиването на имотите с изцяло нейно лично имущество - подарени й от баща й пари и в замяна на нейни лични движими вещи.

Посочено е, че само съпругът - купувач може да претендира за оборване на презумпцията за съвместен принос в придобиването на имота през време на брака. Прието е, че А. С. не би могъл да придобие по пътя на трансформация на лични средства права в придобитите по време на брака имоти по силата на сключените от бившата му съпруга договори за покупко-продажба, в каквато насока той е противопоставил възражение срещу исковете. Изложени са съображения, че доказването цената на имотите да е платена с негови лични средства би обусловила притежанието на имотите в режим на СИО, но не и в негова изключителна собственост.

Констатирано е, че в първото съдебно заседание съдът е отделил като безспорни между страните обстоятелствата, че през трите процесни стопански години двата имота с идентификатори [№] и [№] в [населено място] са били ползвани от К. Б.; ПИ [№] в [населено място] (придобит по наследяване от страните след смъртта на сина им) не е бил ползван от нея, а е бил отдаван под наем от ищеца, а останалите имоти са били отдадени от нея за ползване по договори за наем като А. С. е оспорил като неавтентични, антидатирани и с невярно съдържание представените от ответницата с отговора на исковата молба договори за наем на земеделски земи.

Производството по делото е прекратено в частта по предявения иск за сумата от 4140,25 лв., претендирана като обезщетение в размер на по-високата от получените наеми средна пазарна рента за трите стопански години за ПИ [№] в [населено място].

Посочено е, че с оглед своевременно направените от А. С. (с отговора на исковата молба и в първото открито заседание) оспорвания на документи, съдът е открил производство по чл. 193 ГПК за проверка истинността на представените от ответницата и ищца по установителните искове договори за дарение, като е събрал писмени доказателства, заключения на вещи лица и свидетелски показания. Прието е, че в производството по иск за собственост между съпрузи на основание трансформация на лични средства е допустимо да се установява със свидетелски показания заплащане на цена, различна от посочената в нотариалния акт, както и произхода на вложените за придобиването средства.

Посочено е, че свидетелят Й. Г. Н. е заявил, че продал през 2011г. на К. Б. земеделска земя с площ от 94 дка в [населено място] при цена по 700 лева за декар (такава била тогава пазарната цена), която получил още при подписването на даденото от него на купувачката пълномощно в нотариалната кантора. Съобразено е, че свидетелят Н. е продавач по два договора за продажба от 27.07.2011г. на два имота в [населено място] - ПИ [№] с площ от 53,880 дка и ПИ [№] с площ от 40,199 дка по нотариален акт, вписан под № 71, том XX, дело 2895/2011г, вх. рег.№ 7344 от 27.07.2011г. по описа на СВ Д. и по нотариален акт, вписан под № 87, том XX, дело 2907/2011г., вх. рег.ХХ 7373 от 27.07.2011г. по описа на СВ Д.. Съдът е приел, че показанията на свидетеля установяват верността на твърденията на ищцата относно размера на цената по 700 лв. на декар земя, а именно по първия договор 29000 лв., а по втория - 38 000 лева (общо 67 000 лева).

Посочено е, че свидетелката Д. Г. К. е заявила, че продала през 2011г. на К. Б. земеделска земя с площ от 10 дка в [населено място] при цена по 620 лева за декар (общо 6 200 лева), която получила лично от купувачката в нотариалната кантора като на сделката присъствал и съпругът й. Съобразено е, че Д. Г. К. и Г. Б. К. са продавачи по договор за продажба на нива с площ от 10,000 дка с идентификатор 39061.26.71 в [населено място] по нотариален акт, вписан под № 155, том XI, дело 1833/2012г., вх. рег.№ 5366 от 09.05.2012г. по описа на СВ Д. като К. Б. е твърдяла, че цената по сделката била 6500 лв. и показанията на свидетелката установяват приблизително тази цена.

Посочено е, че свидетелят Н. С. М. е заявил, че е продал през 2010г. на К. Б. земеделска земя с площ от 40 дка в [населено място] при цена по 600-700 лева за декар (640 или 680 лева - свидетелят не помни точната сума). Сумата (24 000 или 25 000 лева) получил от купувачката пред нотариуса в брой. Продавач бил и баща му С., който също подписал нотариалния акт. Съобразено е, че свидетелят М. и С. С. са продавачи по договор за продажба на ПИ [№] в [населено място] с площ от 20.000 дка по нотариален акт, вписан под № 82, том IX, дело 1689/2010г., вх. рег.№ 4443 от 17.05.2010г. по описа на СВ Д. като К. Б. твърдяла, че цената на ПИ [№] с площ от 20 дка била 13 000 лв. и показанията на свидетеля установяват твърдението й.

Посочено е, че свидетелят Р. А. Д. изложил, че имал агенция за недвижими имоти и посредничел при покупка на земеделска земя от бащата на ищцата И. Б.. Той купувал земи в периода 2010-2012г. в [населено място], [населено място] и близки села. Цената на земята била около 600-700 лева през 2010г. и се покачвала с около 100 лева през следващите години. Свидетелят К. М. Б. заявил, че също имал агенция за недвижими имоти. Той познавал К. Б. и на нея предлагал земя за продажба, предлагал и на баща й И. Б.. Купували земи в [населено място], [населено място], [населено място]. Свидетелят присъствал на две или три сделки, извършени от К. Б.. Цената се плащала в брой пред нотариуса и била различна от вписаната в нотариалния акт. По това време практиката била такава, че в нотариалните актове се вписвала цена според данъчната оценка, а не реалната продажна цена на имотите.

Взето е предвид, че по делото е прието заключение на вещо лице по съдебно-оценителна експертиза, според което пазарните цени на процесните земеделски имоти към момента на извършените продажби са значително по-високи от посочените в нотариалните актове и малко по-ниски от твърдяните от ищцата реални продажни цени по сделките.

Посочено е, че относно даряваните на ищцата парични суми от нейния баща И. Б. по делото са събрани писмени доказателства (договори за дарение и извлечения от банкови сметки) и свидетелски показания, а с оглед оспорването на документите - договори за дарение по реда на чл. 193 ГПК, по делото са изслушани заключения на вещи лица по съдебно графическа и криминалистическа експертиза. Прието е и заключение на вещо лице по съдебно-икономическа експертиза във връзка с изследване възможността на И. Б. да предостави сочените суми безвъзмездно на дъщеря си, съответно разполагаемите средства на семейството за плащане на цената на имотите със семейни средства (от доходите на ответника).

Констатирано е, че в договорите от 2010г., 2011г. и 2012г. е записана волята на дарителя, а именно, че сумата се предоставя за закупуване на имот от дарената, но такова указание липсва в договорите за дарение от 2009г. Посочено е, че към част от договорите са съставени разписки за предаване/получаване на сумите - към договор за дарение от 12.03.2010г. за сума 16 000 лв. (върху документа на самия договор); към договор за дарение от 05.08.2009г. за сума от 50 000 лв.; към договор за дарение от 29.04.2010г. за сума от 7 000 лв.; към договор за дарение от 03.05.2010г. за сума от 3 200 лв.; към договор за дарение от 31.05.2010г. за сума от 5 000 лв.; към договор за дарение от 09.12.2010г. за сума от 12 000 лв.; към договор за дарение от 22.12.2010г. за сума от 10 000 лв.; към договор за дарение от 26.07.2011г. за сума от 20 000 лв., които разписки ответникът не е оспорил.

Посочено е, че съгласно заключението на вещото лице М. С. по съдебно-почерковата експертиза, подписите за дарител и дарен във всички договори са изпълнени съответно от И. Б. и К. Б. като експертът е докладвал за липса на способ, посредством който да отговори на въпроса относно датата на съставяне на документите. Установил е различие в текста и подписите между представения с отговора на исковата молба заверен препис на договор за дарение от 12.03.2010г. и представения оригинал на договор за дарение от 12.03.2010г. и е заключил, че при изготвянето на копието на договора за дарение от 12.03.2010г. е използван друг текст и са използвани подписите от договора за дарение от 17.03.2010г. Оригиналът на документа обаче е своевременно представен - в първото съдебно заседание и той следва да се обсъжда като писмено доказателство.

Съобразено е, че при трасологическото изследване на документите вещото лице е установило, че в зоните за подписи на някои от договорите са се изобразили щрихи на подписи от други договори - щрихите са се изобразили върху долните екземпляри в областта на зоната за подпис, съответстваща на зоната за подпис на горния екземпляр в резултат на силния натиск при полагане на подпис от И. Б. и в един случай при подписа на К. Б.. Посочено е, че според вещото лице се касае за договори с различни години - от 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г., като тези договори са подписани в различен ред от сочената дата на съставяне.

Посочено е, че е извършена комплексна съдебно-криминалистическа експертиза, като вещите лица са изследвали подписите на договорите за дарение, химикалната паста, с която са изпълнени и хартията на документите. Взето е предвид, че трите вещи лица са потвърдили заключението на вещото лице С. относно авторството на подписите - за дарител на И. Б. и за дарен на К. Б., както и относно необичайната последователност в подписването на някои от договорите за дарение. Последното е обосновало извода на експертите, че подписите най-вероятно не са полагани последователно според датирането и, че е възможно част от тях или всички да са подписани едновременно. Съобразено е, че изследването на подписите, полагани от И. Б. във времето, не е показало съществени признаци на промяна, които да обосноват извод за приблизителен момент на възможно антидатиране на документите. Също така въз основа изследването на подписите на лицето, стареенето на хартията и измененията в багрилото на химикалните пасти, вещите лица не са успели да установят дали документите са съставени на сочената във всеки от тях дата. Взето е предвид, че допълнително в съдебно заседание вещото лице Ц. е потвърдил общия извод, че ако не всички, то част от договорите за дарение, са подписани едновременно като са били поставени един върху друг - само така можело да се обясни отразяването на подписите от документа върху този под него.

Посочено е, че допълнителната съдебно-криминалистическа експертиза, извършена от трите вещи лица, е имала за задача да изследва договорите за дарение и да отговори различни ли са химикалните пасти и химикали, с които са изпълнени подписите и ако има еднаквост, да посочи в кои документи. Взето е предвид, че според вещите лица подписите са изпълнени с общо 17 вида химикални пасти; че с една и съща по вид химикална паста (първа) са положени подписите на дарител и дарен в договорите за дарение от 14.12.2012г., 23.11.2009г., 31.05.2010г.; че една и съща е химикалната паста на подписа, положен от дарител (шеста) и от дарен (седма) в договорите от 08.12.2009г. и 29.04.2010г.; от дарител (12-та) и от дарен (13-та) в договорите от 09.05.2012г. и от 09.12.2010г. Посочено е, че според пояснението на вещото лице А. в съдебно заседание се касае за партидно сходство на химикалните пасти, без да може да се твърди, че подписите са полагани с един и същи химикал (с една и съща партидна паста може да има множество химикали).

Прието е, че автентичността на договорите за дарение е безспорно установена от приетите по делото заключения на вещите лица като договорите са подписани от дарителя И. Б. и дарената К. Б.. Посочено е, че проверката по чл. 193 ГПК на частните диспозитивни документи обхваща само тяхното авторство, като частните диспозитивни документи, каквито са писмените договори за дарение, не доказват нито фактите, които са предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на документите. Изложени са съображения, че тъй като такъв документ не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от него факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК. Прието е, че в конкретния случай ищцата претендира за себе си изгодни правни последици от факта на сключването на договорите за дарение, т. е. нейна е доказателствената тежест по отношение на установяването на датата на съставяне на документите. Изложени са съображения, че приетите по делото заключения на вещите лица недвусмислено установяват различната от сочената в самите документи последователност на полагане на подписите в тях, като констатациите им обосновават извода, че ако не всички, то част от договорите за дарение, са подписани едновременно като са били поставени един върху друг - а не на сочената в тях дата на съставяне. Посочено е, че този извод се потвърждава и от показанията на свидетеля И. Б., който е твърдял, че дарявал на дъщеря си пари от 2009г. и когато се насъбрала една сума от около 200 000 лв., й казал да напише едно дарение, че й е давал парите за земя.

Изложени са мотиви, че договорът за дарение на пари е неформален и за неговата действителност не е необходимо да бъде облечен в нарочна форма. Прието е, че с оглед събраните гласни доказателства и заключенията на вещите лица, представените от ищцата по установителните искове договори за дарение са автентични (подписани от И. Б. като дарител и К. Б. като надарена). Предвид установеното, че документите не са подписани в следващата от датирането им последователност, е прието, че не е доказано от ищцата те да са съставени на сочената във всеки от тях дата, което обаче не ги дискредитира напълно като писмени доказателства. Посочено е, че съставените от страните разписки по договорите за дарение от 12.03.2010г. за сума 16 000 лв., от 05.08.2009г. за сума от 50 000 лв., от 29.04.2010г. за сума от 7 000 лв., от 03.05.2010г. за сума от 3 200 лв., от 31.05.2010г. за сума от 5 000 лв., от 09.12.2010г. за сума от 12 000 лв., от 22.12.2010г. за сума от 10 000 лв., от 26.07.2011г. за сума от 20 000 лв., като техни изявления не са оспорени от ответника. Изложени са съображения, че даването на суми в дарение между баща и дъщеря може да бъде установено в процеса и посредством гласни доказателства.

Констатирано е, че при разпита си И. Б. е заявил, че през 2009г. продал своя земя на една немска фирма около 150 дка „за перките“ по 2000 лв. на декар, превели му 300 000 лв.; през 2010г. решил да купува земя, която била по-евтина - по 600-700 лв./дка. Дъщеря му К. имала пълномощно за теглене на пари от сметките му и той й казал да тегли пари и да купува земя на себе си (той имал своя достатъчно). К. купувала земя и за сестра си пак с пари, дадени от И. Б.. Тя с това се занимавала - един път купувала за себе си, после за сестра си; К. имала 335 дка земя, а сестра й - 300 дка. Понякога, ако имал време, сам теглел пари и й ги давал, понякога сумите теглела тя. Първо го питала дали земята е хубава и после купувала само хубавите парцели. Земята била в землищата, в които свидетелят работел като арендатор и той я обработвал. Не била купувана земя в землищата, в които бащата на Н. арендувал земя. Давал на дъщеря си пари само за покупка на земя, не за коли или други неща. Давал пари на дъщеря си, за да има и тя на нейно име земя; знаел, че като се купува по време на брака, земята става обща на дъщеря му и съпруга й, но те живеели много добре и през ум не му минавало, че ще се стигне до тук. Давал парите на К., за да купува земя на свое име, а те като били едно семейство, нямало да я делят. Ако знаел, че отношенията им ще се развият по този начин, всичката земя щял да я купи на свое име, а тя после пак на тях щяла да остане. След като се развели, разбрал, че и Н. има право на половината от земята.

Свидетелят С. А. С. (баща на А. С.) заявил в показанията си, че семейството било финансово подсигурено, нищо не им липсвало; през 2010-2012г. той им бил дал пълна свобода да купуват земя, където решат. В района, където той работел, земята била с по-ниско качество, а там, където работел И. Б., земята била по-хубава, а и стара практика било земята да не се окрупнява, а да се разпръсква в различни райони. Започнали да купуват земя от ляво по пътя за Б., където работел И. Б. и земята била по-качествена, както и имали големи планове. Свидетелят давал на семейството всичко, което те поискат. Имал разговори с И. Б. дали той контролира с какви средства разполагат младите. Б. твърдял, че им дава еднократно за Нова година плик с пари и други пари през годината той не им давал. Изразил съмнение, че за някои неща и двете фамилии са давали средства.

Посочено е, че са събрани гласни доказателства - показанията на свидетелите П. Л. Г., Й. А. А. и Г. Х. Д.. Първият свидетел работел като директор в Областна администрация и твърдял, че А. С., който се занимавал със земеделие, го търсел за съдействие във връзка със закупуване на стопански дворове, а в последствие плановете му се променили и през 2009-2010г. започнал да купува земеделски земи. Присъствал, когато през 2010г. С. изтеглил пари от банка - 30-40 хиляди лева и ги занесъл на жена си в кантората на нотариуса за покупка на земя в [населено място]. При друг случай ходил с него в [населено място] и от негов обект там взел пари пак за покупка на земя. Свидетелят А. твърди, че заедно с А. С. обработват земи в селата С., О., С., К., П.. Имали общи планове за разработване на стопанския двор в [населено място], но в последствие С. решил да инвестира парите си в земеделска земя. Ориентирал се към по-благоприятните землища на селата К., С., П. и започнал да купува земи там. За финансирането на покупките свидетелят няма сведения. Г. Х. Д. работела за А. С. и за баща му като технически секретар, занимавала се и със счетоводството и имала от тях пълномощно за боравене с банковите сметки, теглела пари от дейността им и ги давала на А. С., който казвал, че ще купува земя в селата П., К. и С.. Плащали се по 1000/1500 лева на декар, С. бил скаран с документите и разчитал на други хора да се занимават с тях, а свидетелката по-късно разбрала от справките в Агенция по вписванията, че земята била купена на името на съпругата му. Тази земя я обработвал бащата на К. Б.. С. обработвали земи в селата П., С., С., О., Б., С., С..

При преценката на гласните доказателства по реда на чл. 172 ГПК, е прието, че имоти са купувани както със средства, предоставени от бащата на К. Б., така и със средства с произход от дейността на А. С. и неговия баща. Прието е, че ответникът не е твърдял да е участвал като страна по сключените между ищцата и баща й договори за дарение, напротив - оспорвал е такива изобщо да са извършени и е сочил, че при установяване парични суми да са дарявани от И. Б. те са били с намерение да се подпомогне семейството, за което не е ангажирал доказателства. Дори напротив - разпитан като свидетел, баща му С. С. е заявил, че И. Б. не е подпомагал семейството с други суми, освен по Нова година. Посочено е, че дарственото си намерение само към дъщеря си по подписаните от него договори И. Б. е потвърдил в показанията си пред съда. Прието е, че доказването по делото даренията да са извършени и даряваните суми да са вложени в покупката на всеки от спорните земеделски имоти може да обоснове трансформацията на лични на Б. средства и да опровергае придобиването на имотите при съвместен принос - като съпружеска имуществена общност.

Посочено е, че във връзка с твърденията на страните за вложени средства в придобиването на имотите по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза като от заключението е установено следното: А. С. А. е декларирал облагаем доход 335 941,22 лв. за 2010г. (от друга стопанска дейност); 96 914,92 лв. за 2011г. (от друга стопанска дейност) и 34 955,09 лв. за 2012г. (от стопанска дейност като ЕТ). За 2010г. той е декларирал предоставен заем на ЕТ „С. С. - ЙОСА“ в размер на 130 000 лв. Получавал е доходи по трудово правоотношение за 2010г. в размер на 1362,42 лв. от работодател „Й.“ ЕООД. Регистрираното от него дружество „Н и К - 2011“ ЕООД има декларирана и осчетоводена текуща печалба след облагане с корпоративен данък за 2010г. в размер на 69 261,16 лв., за 2011г. в размер на 92 659,73 лв. и за 2012г. в размер на 62 581,25 лв., или натрупана неразпределена печалба е в размер 224 862,14 лв. Взето е предвид, че вещото лице не е установило (по декларации, справки, счетоводни записвания) данни за разпределяне и изплащане на дивидент към едноличния собственик на капитала в периода 01.09.2009г. - 31.12.2012г., нито за предоставяне на заемни средства. Единствено на 17.02.2011г. е съставена счетоводна операция за сумата от 5000 лв. по дебит с/ка 501 Каса в лева срещу кредит с/ка 119 Други резерви, с изписан счетоводен текст „лични средства“, която сума обаче е в същия размер към 31.12.2012г., т. е. няма записвания за нейното изплащане. Съобразено е, че според заключението в счетоводството на земеделски производител А. С. са отразени извеждания на средства от предприятието на земеделския производител към физическото лице, както следва: през 2010г. в размер на общо 35 000 лв., осчетоводени като изплатени от банкова сметка на ЗП в Токуда банк по сметка на физическото лице, от които 20 000 лв. на 30.04.2010г. и 15 000 лв. на 30.11.2010г.; през 2012г. в размер на общо 23 000 лв., изплатено касово, от които: 10 000 лв. на 31.01.2012г. със записване за издръжка на А. С. и 13 000 лв. на 31.12.2012г. със записване разходи 2011, 2012г. за издръжка на А. С.. За последната сума в РКО без № с дата 31.12.2012г. е изписано основание „изплатен дивидент“. По сметка 107 Сметка на собственика, са осчетоводени касови вноски на средства в предприятието на земеделския производител от физическото лице, както следва: 1 000 лв. на 13.03.2009г., 2728,73 лв. на 31.12.2011г. и 1482,08 лв. на 31.12.2012г. Паричните средства, налични по банкови и касови сметки в счетоводството на ЗП А. С. към 2009г. участват в началните салда на 2010г. и служат за погасяване/плащане на следващи плащания, свързани с дейността му през 2010г., като същите констатации вещото лице е направило и за следващите 2011г. и 2012г. За 2011г. - 2012г. на А. С. са изплатени дивиденти от ВЗАКЧС Доверие - 415,98 лв. и 327,53 лв.

Взето е предвид, че според експертното заключение К. И. Б. не е декларирала доходи от друга стопанска дейност. Тя е получавала трудови възнаграждения от работодател ЕТ „Б.-55-И. Б.“ - 2816,38 лв. за цялата 2011г. и 686,03 лв. за периода януари - март 2012г. За 2011г. - 2012г. на К. И. Б. са изплатени дивиденти от А. инвест - холдинг - 12,50 лв. и 6,25 лв. Справката за изплатени доходи на лицето сочи също получавани ренти - 23 292 лв. и 490,01 лв. за 2011г.; 32 603 лв. за 2012г.

Съобразено е, че според експертното заключение И. С. Б. (бащата на К. Б.), действащ като ЕТ „Б.-55 - И. Б.“, е декларирал доходи от стопанска дейност като ЕТ: 138 883,60 лв. за 2010г., 416 628,07 лв. за 2011г. и 485 768,69 лв. за 2012г. В счетоводството на ЕТ по сметка 122 Неразпределена печалба от минали години, няма счетоводни записвания за извеждане на средства от предприятието към физическото лице И. Б.. По счетоводни данни на ЕТ на 31.12.2009г. е съставена счетоводна операция за изплатени 195 650 лв. с основание „изплатени средства на собственика“. През 2012г. са съставени счетоводни записвания за предоставени и върнати средства от собственика в размер на 35 000 лв. - на 30.04.2012г. осчетоводени като касово изплатени като „дадени средства на собственика“ и на 21.12.2012г. осчетоводени като касово върнати с основание „върната сума от собственика. За трите години от 2010г. до 2012г. (на база крайни дебитни салда към 31.12.2009г. и следващите и начални дебитни салда на 01.01.2010г. и следващите) вещото лице е установило, че паричните средства, налични по банкови и касови сметки в счетоводството на ЕТ в края на предходната година участват в началните салда на следващата и служат за погасяване/плащане на следващи плащания, свързани с дейността му през тази следваща година.

Взето е предвид, че вещото лице е анализирало движението по банковите сметки на ЕТ „Б.-55 - И. Б.“, но не и неговите лични сметки, за които с исковата молба К. Б. е представила извлечения. Прието е, че от извлеченията е установено, че на 04.08.2009г. И. Б. е получил с няколко превода от „Енертраг К. К.“ ЕООД суми с основание „окончателно плащане за имот“ и след последното плащане по спестовната сметка на лицето са налични 199 054,14 лв. На същата дата титулярът е изтеглил на каса 20 000 лв. и е прехвърлил по депозитната си сметка 178 966 лв., от която на дата 05.08.2009г. е изтеглил 30 000 лв. Прието е, че на твърдяната от ищцата дата 05.08.2009г. баща й И. Б. е разполагал с лични финансови средства в брой в размер на 50 000 лв., които да й предостави като дарение.

Прието е за установено, че по спестовната сметка на И. Б. са продължили да постъпват суми от „Енертраг К. К.“ ЕООД. На дата 23.11.2009г. К. И. Б. е изтеглила от тази сметка на баща си сумата от 50 000 лв. На 20.11.2009г. И. Б. е изтеглил от депозитната си сметка 50 000 лв.; на 24.11.2009г. К. Б. е изтеглила от тази сметка на баща си 20 000 лв., а на 08.12.2009г. - 8 027 лв. Прието е, че са били налице финансови лични на И. Б. средства на сочените от ищцата дати - 23.11.2009г., 24.11.2009г. и 08.12.2009г., които тя, като негов пълномощник е изтеглила. Установено е също, че на 31.12.2009г. на ЕТ са изплатени 195 650 лв. с основание „изплатени средства на собственика“, което очертава възможност за предоставяне на парични средства и през следващите години (с обща сума 89 200 лв.). Посочено е, че счетоводната експертиза е установила, че паричните средства, налични по банкови и касови сметки в счетоводството на ЕТ в края на предходната година участват в началните салда на следващата и служат за погасяване/плащане на следващи плащания, свързани с дейността му през тази следваща година, но по делото не е изследвано и не е установено конкретните изтеглените от сметките на ЕТ суми, които се твърди да са дарени на К. Б. да са послужили за конкретни плащания във връзка с търговската дейност на ЕТ, като не е изключено това да е направено и с равностойни други средства с личен произход, без това да е намерило счетоводно отражение.

Прието е, че възможност в периода 05.08.2009г. - 08.12.2009г. И. Б. да предостави на дъщеря си под формата на дарение общата сума от 128 027 лв. е доказана по делото.

Изложени са съображения, че част от твърденията на ищцата не се подкрепят от показанията на нейния баща И. Б., който пред съда е заявил, че през 2010г. е решил да купува земя, и, че тогава сам теглел от сметките си или дъщеря му с даденото й пълномощно теглела от сметките му пари и купувала земя с тези пари, след като предварително обсъждала с баща си дали земята отговаря на изискванията за качество, за да бъде купена. Посочено е, че свидетелят изрично е казал, че дъщеря му К. първо го питала дали конкретната земя е хубава и после купувала само хубавите парцели, но свидетелят изобщо не е дал показания в смисъл, че парите, които й е дал през 2009г., са били влагани за закупуване на земята през 2010г. Такова указание липсвало и в съставените от него и от дъщеря му договори за дарение от 2009г., а свидетелят е заявил в показанията си, че когато се насъбрала една сума от около 200 000 лв., казал на дъщеря си да напише едно дарение, че й е давал парите за земя. Решението му да се купува земя било от 2010г., както и в самите съставени от него писмени договори за дарение от 2009г. липсва указанието, което е включено в тези от следващите години - че парите се даряват за купуване на земя.

Прието е, че ако дарените през 2009г. пари са били предназначени за покупка на земеделска земя и са били налични у К. Б., то към 12.03.2020г. тя е разполагала със 128 027 лв. от дарените й през 2009г. и не е било необходимо баща й да й дарява сума от 16 000 лв., за да купи ПИ [№], като не са посочени каквито и да било обстоятелства, обясняващи това последващо дарение. Посочено е, че същото се отнася и за дарението от 03.05.2010г. на сума от 3 200 лв., с която Б. твърди да е купила ПИ [№]. Предвид тези данни е прието, че от събраните по делото доказателства не е установено дарените през 2009г. средства да са били пряко вложени за плащане на цената на твърдяните от ищцата имоти през следващите години - в период от 11.05.2010г. до 27.07.2011г., като междувременно тя придобивала и други земи с пари, получени по други договори за дарение. Така на 12.03.2010г. И. Б. и дарил сумата от 16 000 лв., с която ищцата платила цената на ПИ [№] в [населено място] и ако парите по даренията от 2009г. са били дадени за покупка на земя, според въззивния съд няма изтъкнато логично обяснение защо само четири месеца след получаването на дарената сума от 20 000 лв. (на 24.11.2009г.) и три месеца след получаването на дарената сума от 8 027 лв. (на 08.12.2009г.) е било необходимо да се извършва ново дарение на сума от 16 000 лв. Съобразено е при това, че свидетелят Б. не твърди сумите, давани на дъщеря му през 2009г., да са били влагани в закупуването на земеделска земя, като неговите показания са в насока, че решение за купуване на земя е взето през 2010г. и тогава е започнал да дава на дъщеря си пари, с които тя да плаща цената на земята, след като той предварително е одобрявал придобиването й. Прието е, че не е доказано конкретното влагане на дарени през 2009г. суми от И. Б. на К. Б. в придобитите през 2010г. и следващите години земеделски имоти. Посочено е, че щом пряко влагане на дарени средства не е доказано, презумпцията за съвместния принос в придобиването на имотите с налични семейни пари не е оборена.

Посочено е, че по делото са събрани доказателства за реализирани от А. С. доходи от стопанска дейност, за насочени към собственика суми от дейността му като земеделски производител през 2010г. (20 000 лв. на 30.04.2010г. и 15 000 лв. на 30.11.2010г.), както и за подпомагане финансово на семейството от неговия баща, което да позволява закупуването на имотите през 2010г. и със семейни средства. Съобразено е, че са налице и показания от свидетеля Г., който придружавал С. при теглене на суми от банка и предаването им на Б. в кантората на нотариуса; на свидетелката Г. Х. Д., която установила, че с пари от фирмата на бащата на С. са купени земи на името на Б.; на свидетеля А., който изяснява инвестиционните намерения към по-благоприятни землища - тези, в които арендувал земи бащата на К. Б.. Прието е, че тези доказателства не установяват конкретно влагане на средства в конкретен недвижим имот, но общо изясняват, че земеделски земи са купувани не само с пари, дадени от И. Б., като не е без значение и изрично посоченото в договорите за дарение от 2010г., 2011г. и 2012г. предназначение на дарените суми - „за закупуване на имот“, каквото указание от дарителя липсва в договорите от 2009г.

Прието е, че не е доказано също и влагането на дарени средства в придобиването на ПИ [№] в [населено място] с площ 53.880 дка по нотариален акт от 27.07.2011г. Съобразено е, че според банковото извлечение от сметката на ЕТ „Б. 55 - И. Б.“ в „С. Ж. Е. на 26.07.2011г. И. Б. е изтеглил 20 000 лв. като за сума от 20 000 лв. има съставен договор за дарение от същата дата. Посочено е, че с тази сума ищцата твърдяла, че е платила цената на ПИ [№] в [населено място] с площ 53.880 дка по нотариален акт от 27.07.2011г. Цената била 29000 лв. и била платена с наличните средства от дарените й от баща й през 2009г., както и с дарената й на 26.07.2011г. сума от 20000 лв. Но е съобразено, че свидетеля Й. Г. Н. - продавач по договора е посочил пред съда, че получил продажната цена от 700 лв/дка още при подписването на даденото от него на купувачката пълномощно в нотариалната кантора. Взето е предвид, че в нотариалното производство по нотариален акт, вписан под № 71, том XX, дело 2895/2011г, вх. рег.№ 7344 от 27.07.2011г. продавачът е представляван от пълномощника си К. Б., като в нотариалния акт е отбелязано, че продавачът е представляван от пълномощник по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписа и на съдържанието от дата 20.07.2011г. И тъй като договорът за продажба е с дата 27.07.2011г. съдът е приел, че показанията на свидетеля установяват верността на твърденията на ищцата относно размера на цената по 700 лв. на декар земя, но според свидетеля сумата той получил още при нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието на подписаното от него пълномощно на дата 20.07.2011г. Поради това е прието, че никаква връзка не може да се установи между дарените средства от 20 000 лв. по-късно - на дата 26.07.2011г. и платената по-рано (още на 20.07.2011г., при съставянето на пълномощното) цена на имота, а още по-малко може да се приеме влагане на дарените средства от 2009г. в покупката на имот на 27.07.2011г.

Прието е, че за придобиването на другите земеделски имоти въз основа събраните писмени и гласни доказателства е доказано влагането на средства, които бащата на К. Б. й е дарил именно за покупка на имот. Взето е предвид, че за тези дарени суми има данни да са изтеглени в деня на сделките или малко преди сключването им пари от депозитната сметка на И. Б. или от сметката му като едноличен търговец, като в съставените, макар и по-късно писмени договори за дарение на тези суми дарителят е отразил волята си те да бъдат използвани именно за покупка на имот и тази своя воля той е потвърдил при разпита си в съдебно заседание, поради което трансформирането на лични (по дарение) средства на К. Б. в за тези имоти е прието за доказано.

Посочено е, че от банковите извлечения, представени с исковата молба, е установено, че от сметката на ЕТ „Б. 55 - И. Б.“ в „С. Ж. Е. е изтеглена от титуляра на дата 12.03.2010г. сума от 16 000 лв., като за дарение на сума от 12 000 лв. К. и И. Б. са съставили писмен документ, в който дарителят е посочил, че сумата се предоставя за закупуване на имот. На същата дата 12.03.2010г. е съставен нотариален акт в удостоверяване договор за продажба на ПИ [№] в [населено място] с площ 25.001 дка.

Посочено е, че от сметката на ЕТ „Б. 55 - И. Б.“ в „С. Ж. Е. на 03.05.2010г. И. Б. е изтеглил 3 200 лв., като за дарение на сума от 3 200 лв. К. и И. Б. са съставили писмен документ, в който дарителят е посочил, че сумата се предоставя за закупуване на имот и в деня на тегленето на сумата - 03.05.2010г. ищцата е купила ПИ [№] в [населено място] с площ от 6667 кв. м.

За установено е прието, че от депозитната сметка на баща си К. Б. е изтеглила 4 000 лв. на 17.03.2010г. и 2 000 лв. на 08.04.2010г., а И. Б. е изтеглил 2000 лв. на 06.04.2010г., 2000 лв. на 23.04.2010г. и 5000 лв. на 29.04.2010г. Съобразено е освен това, че от депозитната си сметка И. Б. е изтеглил на 31.05.2010г. 5 000 лв. и за тези суми са съставени договори за дарение за закупуване на имот. С оглед на това е прието, че към датата на покупката на ПИ [№] в [населено място] от 14.501 дка по нотариален акт от 12.07.2010г. К. Б. е разполагала с тези дарени й от баща й средства и при липса на данни за плащане цената с други средства, влагането им следва да е прието за доказано.

Съобразено е, че от сметката на ЕТ „Б. 55 - И. Б.“ в „С. Ж. Е. на 03.12.2010г. И. Б. е изтеглил 2 000 лв., а на 09.12.2010г. изтеглил 10 000 лв., която сума от 12 000 лв. И. Б. дарил на дъщеря си на 09.12.2010г. и с нея тя твърди, че е платила цената на ПИ [№] [населено място] от 7.850 дка и на ПИ [№] [населено място] от 6027 кв. м. по нотариален акт от 09.12.2010г. - общо 10 000 лв. Предвид показанията на свидетеля И. Б., е прието, че именно част от тази сума в размер 10 000 лв. е използвана за плащане цената на имота по договора, сключен на същата дата.

Съобразено е, че от сметката на ЕТ „Б. 55 - И. Б.“ в „С. Ж. Е. на 22.12.2010г. И. Б. е изтеглил 10 000 лв., която сума дарил на дъщеря си и с нея, също и с останалите 2 000 лв. от дарението от 09.12.2010г. тя платила цената на ПИ [№] в [населено място] от 5.873 дка и на ПИ [№] в [населено място] от 10.127 дка - по нотариален акт от 22.12.2010г. (обща цена 12 000 лв.). Предвид показанията на свидетеля И. Б., е прието, че именно тази сума от 12000 лв. е използвана за плащане цената на имота по договора, сключен на същата дата.

Съобразено е, че от сметката на ЕТ „Б. 55 - И. Б.“ в „С. Ж. Е. на 09.05.2012г. К. Б., като пълномощник, е изтеглила 10 000 лв. С такава сума тя е надарена от баща си за закупуване на имот и тя е била напълно достатъчна за плащане на цената от 6 500 лв. на ПИ [№] в [населено място] от 10.000 дка - по нотариален акт от същата дата 09.05.2012г.

Съобразено е, че от сметката на ЕТ „Б. 55 - И. Б.“ в „С. Ж. Е. на 22.08.2012г. К. Б., като пълномощник, е изтеглила 18 000 лв. Прието е, че с такава сума тя е надарена от баща си за закупуване на имот и сумата е била напълно достатъчна за плащане на цената от 11 000 лв. на трите имота - ПИ [№] с площ 5001 кв. м., ПИ [№] с площ 5001 кв. м. и П..19.13 с площ 5555 кв. м., в [населено място] - по нотариален акт от 22.08.2012г.

Съобразено е, че от сметката на ЕТ „Б. 55 - И. Б.“ в „С. Ж. Е. на 14.11.2012г. К. Б., като пълномощник, изтеглила 9 000 лв. Прието е, че с такава сума тя е надарена от баща си и тази сума, заедно с останалите й средства от даренията от 09.05.2012г. и 22.08.2012г. са били напълно достатъчни за плащането цената (общо 11 800 лв.) на ПИ [№] в [населено място] с площ 17.333 дка, от който 10.000 дка придобити с нотариален акт от 18.10.2012г. (когато платила цена от 6000 лв.) и 7,333 дка придобити с нотариален акт от 14.11.2012г. (когато платила 5 500 лв.).

Формиран е решаващ правен извод, че предявените от К. И. Б. искове за установяване правото й на собственост върху 1/2 ид. част от тези имоти, поради трансформация на лично имущество от получени дарения, са доказани и основателни.

Посочено е, че К. Б. е твърдяла, че земеделските земи, придобити по двата договора за замяна, са нейна лична собственост, тъй като в замяна на същите тя е отчуждила свои движими вещи по чл. 22, ал. 2 СК - придобити по време на брака движими вещи, които й служели за обикновено лично ползване - шевна машина и барбекю. Съобразено е, че ищцата не е твърдяла, че вещите са нейна собственост от преди брака, че са придобитите по време на брака, но по наследство или по дарение. Прието е, че ищцата не е ангажирала доказателства, че двете описани движими вещи, макар придобити през време на брака, са й служели за обикновено лично ползване. Изложени са мотиви, че според своето специфично предназначение една и съща движима вещ може да е съпружеска имуществена общност (ако служи за задоволяване на нужди на семейството) или да е лична собственост на един от съпрузите (ако служи за упражняване на неговата професия или занаят, или за негово обикновено лично ползване). Посочено е, че основният разграничителен критерий дали такива движими вещи са СИО или лична собственост на единия съпруг е предназначението на вещите, т. е. целта, с която са придобити - за нуждите на семейството или за обикновено лично ползване, респ. за упражняване професията на съпруга като без значение е стойността на имуществото и дали придобиването е станало от името и със средства на съответния съпруг, важно е предназначението при придобиването. Прието е, че и двете вещи - барбекю и шевна машина, имат очевидното предназначение да задоволяват семейни битови потребности, а ищцата не е ангажирала доказателства за това, че те са служели за нейно лично ползване. Щом ищцата твърди, че двете вещи са закупени по време на брака, е прието, че съвместният принос на двамата съпрузи в придобиването им се предполага, а щом тя не е установила да са й служели за обикновено лично ползване, предназначението им да задоволяват нуждите на семейството не е опровергано.

Формиран е решаващ правен извод, че след като не е доказано преобразуване на лично имущество на ищцата в придобиването на двата имота, исковете за признаване за установено, че К. Б. е индивидуален собственик на 36/100 идеални части от ПИ [№] в [населено място], общ. Добричка, целия с площ от 11,714 дка и на 10.000 дка в идеални части от ПИ [№] в [населено място], [община], местност К., целия с площ от 50.000 дка, са неоснователни.

Прието е, че с оглед основателността на исковете за установяване правото на собственост на К. Б. Б. върху спорната 1/2 ид. част от недвижимите имоти - ПИ [№] в [населено място] с площ 25.001 дка; ПИ [№] в [населено място] с площ от 6667 кв. м.; ПИ [№] в [населено място] от 14.501 дка; ПИ [№] [населено място] от 7.850 дка; ПИ [№] [населено място] от 6027 кв. м.; ПИ [№] в [населено място] от 5.873 дка; ПИ [№] в [населено място] от 10.127 дка; ПИ [№] в [населено място] от 10.000 дка; ПИ [№] с площ 5001 кв. м. в [населено място]; ПИ [№] с площ 5001 кв. м. в [населено място]; ПИ [№] с площ 5555 кв. м. в [населено място]; ПИ [№] в [населено място] с площ 17.333 дка, не са основателни облигационните претенции на А. С. за плащане на суми поради получаване от нея на гражданските плодове от отдаването им под наем и лишаването така на съсобственика от възможност той да реализира същите, тъй като не е налице материалноправна собственическа легитимация в негово лице.

Прието е, че осъдителните исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС, предявени от А. С. за осъждане на ответницата К. Б. за заплащане сумата от 4 660,62 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения ПИ [№] в [населено място] и за сумата от 3 477,22 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения ПИ [№] в [населено място], също са неоснователни, тъй като по делото е установено, че тези съсобствени между страните имоти са били ползвали от ответницата според тяхното предназначение - за земеделско производство, а съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС, съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Изложени са съображения, че ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик има съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС право да получи обезщетение. От момента на писменото поканване съсобственикът, който лично си служи с общата вещ, дължи на своя съсобственик обезщетение за ползите, от които го лишава. Такава покана безспорно съставлява исковата молба, но тя поражда своето действие занапред. Прието е, че за периода от преди връчването на исковата молба ответницата, ищецът неоснователно претендира обезщетение за лишаването от ползването на тези два имота, оглед липсата на отправена писмена покана преди това.

Изложени са мотиви, че когато се касае за земеделска земя, която е била използвана изцяло от един съсобственик според нейното предназначение (за земеделско производство), т. е. събрани са нейните добиви (естествени плодове), не е налице лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС (така ТР 7/2012г. на ВКС, ОСГК). В този случай действително отправяне на покана не е необходима, но вземането, което възниква за съсобственика-кредитор не съставлява обезщетение за лишаване от ползването. Вземането е за припадащата му се част от събраните добиви от земята. Посочено е, че такива вземания ищецът не е претендирал (чл. 93 ЗС), а е основал претенцията си на фактическия състав по чл. 31, ал. 2 ЗС, какъвто по делото не е доказано да е осъществен.

Прието е, че другите земеделски земи, за които установителните искове за собственост са неоснователни, а именно: ПИ 39061.25.13 в [населено място] с площ 5001 кв. м.; ПИ [№] в [населено място] с площ 20.000 дка; ПИ [№] в [населено място] с площ 10.001 дка; ПИ [№] в [населено място] с площ 11.350 дка,; ПИ [№] в [населено място] с площ 11.350 дка; ПИ [№] в [населено място] с площ 9.000 дка; ПИ [№] в [населено място] с площ 9.1 дка; ПИ [№] в [населено място] с площ 9.000 дка; ПИ [№] в [населено място] с площ 9.001 дка; ПИ [№] в [населено място] с площ 5000 кв. м.; ПИ [№] в [населено място] с площ 9.999 дка; 36/100 идеални части от ПИ [№] в [населено място], целия с площ от 11,714 дка и 10.000 дка в идеални части от ПИ [№] в [населено място], целия с площ от 50.000 дка, са отдавани през трите стопански години за ползване от К. Б. по силата на сключени от нея договори за наем с ЕТ „Б. 55 - И. Б.“ - за стопанската 2017/2018г. с договори от 16.04.2017г. при уговорена наемна цена - не по-малко от 25 лв./дка; за стопанската 2018/2019г. с договори от 30.04.2018г. при уговорена наемна цена - не по-малко от 25 лв./дка; за стопанската 2019/2020г. с договори от април 2019г. при уговорена наемна цена - 35% от печалбата от произведената продукция. Посочено е, че представените по делото от К. Б. договори за наем са регистрирани в ОСЗ в годината на тяхното сключване, поради което възражението на ищеца за тяхното антидатиране е прието за неоснователно. За неоснователно е прието и възражението на ищеца, че същите прикриват договори за аренда, доколкото е допустимо освен договорът за аренда, и други договорни форми да обслужват предоставянето за ползване на земеделските земи. Посочено е, че след като ищецът обосновава претендираното свое вземане със сключените от ответницата договори за наем и получените от нея наемни възнаграждения по тези договори, лишени от правен интерес и неотносими по спора се явяват неговите оспорвания на автентичността на същите. Заявената искова претенция предпоставя сключени договори за наем, притовопоставими или приети от съсобственика.

Прието е, че когато наемният договор, сключен с трето лице е противопоставим на съсобствениците, те разполагат с възможност да търсят гражданските плодове, събрани изключително от съсобствениците - наемодатели, по силата на чл. 30, ал. 3 ЗС. Посочено е, че щом сделката, въз основа на която третото лице е допуснато да ползва вещта е възмездна, отговорността не е по чл. 31, ал. 2 ЗС, а по чл. 30, ал. 3 ЗС, когато тя е противопоставима на другите съсобственици или те са я приели, съответно по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, когато сделката е непротивопоставима на съсобственика и той не я приема. В случая в исковата молба ищецът е посочил, че ответницата е сключила договорите за наем на общите земеделски имоти и не се е позовал на непротивопоставимост спрямо него на тези договори, т. е. ги е приел.

От заключението на вещите лица по приетите съдебно-счетоводната и агро-техническа експертиза, е установено, че реално изплатената наемна цена на К. Б. надвишава договорения минимум от 25 лв./дка, надвишава и средната пазарна рента за землището за първите две стопански години и надвишава 35% от продукцията за третата стопанска година. Ответницата е получила наем по 70,29 лв/дка за стопанската 2017/2018г. и по 74,43 лв/дка за стопанските 2018/2019г. и 2019/2020г., или общо за трите стопански години - по 219,15 лв/дка, или по имоти, както следва: за ПИ [№] в [населено място] с площ 5001 кв. м. - 1095,97 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ 20.000 дка - 4383 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ 10.001 дка - 2191,72 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ 11.350 дка - 2487,35 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ 11.350 дка - 2487,35 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ 9.000 дка - 1972,35 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ 9.001 дка - 1972,57 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ 9.000 дка - 1972,35 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ 9.001 дка - 1972,57 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ 5000 кв. м. - 1095,75 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ 9.999 дка - 2191,28 лв.; за 36/100 идеални части от ПИ [№] в [населено място], целия с площ от 11,714 дка - 924,16 лв.; за 10.000 дка в идеални части от ПИ [№] в [населено място], целия с площ от 50 дка - 2191,50 лв.

Установено е, че за трите стопански години А. С. е сключил едногодишни договори за наем на друга съсобствена земя - имот [№] в землището на [населено място] при уговорено наемно плащане - не по-малко от 25 лв/дка. Прието е, че щом самият ищец е договарял при същите условия за трите стопански години, недоказано е твърдението му, че ответницата е сключила неизгодни договори, т. е., че ако би договарял той, би постигнал различни условия. Прието е, че на основание чл. 30, ал. 3 ЗС ищецът има право да получи от ответницата само половината от събраните от нея граждански плодове от отдаването под наем на съсобствените имоти. Посочено е, че дължимите суми надвишават размера на предявените претенции, поради което исковете са уважени така, както са заявени: за ПИ 39061.25.13 в [населено място] с площ 5001 кв. м. - 410,08 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ 20.000 дка - 1 680 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ 10.001 дка - 835,08 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ 11.350 дка - 947,73 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ 11.350 дка - 947,73 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ 9.000 дка - 751,50 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ 9.001 дка - 751,58 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ 9.000 дка - 751,50 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ 9.001 дка - 751,58 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ 5000 кв. м. - 417,50 лв.; за ПИ [№] в [населено място] с площ 9.999 дка - 834,92 лв.; за 36/100 идеални части от ПИ [№] в [населено място], целия с площ от 11,714 дка - 352,12 лв.; за 10.000 дка в идеални части от ПИ [№] в [населено място], целия с площ от 50 дка - 815 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Съобразявайки в тяхната цялост мотивите към обжалваното решение, извършената от въззивния съд преценка на събраните доказателства, формираните от него фактически констатации и правни изводи, по поставените от касаторите правни въпроси настоящият състав приема следното:

Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че фактът на подаряване на средства на единия съпруг от негов родител може да бъде установяван както с писмени, така и с гласни доказателства, като целта на доказването е да се установи, че твърдяното дарение на определена сума е било извършено (в този смисъл решение №355/2011г. от 09.01.2012г. по гр. д.№430/2011г. на ІІ ГО на ВКС и посочените в него съдебни актове). Обстоятелството дали фактът на подаряването, вкл. и приемането на дарението, са обективирани в писмен договор, в този смисъл е ирелевантно. Дори представен писмен договор, обективиращ такова дарение, да е бил оспорен като антидатиран и обстоятелството, че е изготвен като документ на посочената в него дата да не е установено, ако подаряването на сумата на същата дата е установено от събраните по делото гласни доказателства, както и от други, представени по делото писмени доказателства, фактът на подаряването може да бъде установен. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, като е основал извода си за осъществяване на дарението на част от паричните средства, посочени при предявяването на инцидентните установителни искове от И. Б. в полза на неговата дъщеря К. Б. на данните, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели, вкл. дарителя, съпоставяйки ги с данните, съдържащи се в банковите извлечения. Поради това следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия, поставен от касатора А. С. А. правен въпрос. Сочената от касатора практика на ВКС по така поставения въпрос касае съвършено различни хипотези, при които доказването на твърдените факти може да се осъществи само чрез писмен документ, като от съществено значение е и датата на съставянето на документа да бъде установена (договор за заем и анекс към него при спор между търговци по решение №32 от 18.06.2019г. по т. д.№1109/2018г. на І т. о. на ВКС; упълномощаване по решение №50 от 21.07.2017г. по гр. д.№4880/2014г. на ІV г. о. на ВКС; договор за наем, анекс към него и предавателни протоколи, съставени при участието на бивш органен представител по решение №50139 от 01.11.2022г. по т. д.№2174/2021г. на І т. о. на ВКС).

Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че въззивният съд е длъжен да се произнесе по всички направени от страните възражения, вкл. и възраженията за преобразуване на лично имущество и да прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност при съобразяване на всички релевантни за спора факти и обстоятелства с оглед оспорените от страните факти. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, като в обжалваното решение е посочил и обсъдил всички твърдения на страните за релевантните за спора факти, тяхната доказаност и правни последици, при което е отчел и обстоятелствата, свързани с допустимостта на определени оспорвания. Съобразил е при това и трайно установената практика на ВКС, според която плащането на цената от единия съпруг няма значение за правото на собственост, ако той не е страна по сделката, а титуляр на придобитото право е само другият съпруг и че в този случай произходът на средствата за заплащане на цената е без значение. Само участник в придобивната сделка може да опровергава презумпцията за съвместен принос (в този смисъл решение №172/07.11.2019г. по гр. д.№71/2019г. на І г. о. на ВКС и посочените в него съдебни актове). По тези съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по втория, поставен от касатора А. С. А. правен въпрос.

Категорично и непротиворечиво също така ВКС приема в своята практика, че въззивният съд е длъжен да установи характера на средствата, вложени при закупуването на недвижим имот по време на брака, както и дали именно те са били вложени при закупуването. Наред с това в практиката си по дела за трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 23 СК (чл. 21 СК от 1985г.-отм.), ВКС приема, че оборването на установената в СК презумпция за съвместен принос е допустимо и по пътя на косвеното доказване, доколкото съдът може да приеме за доказан относим факт и само според събраните косвени доказателства, стига съвкупната тяхна преценка да обосновава еднозначно извода, че фактът от значение за изхода на делото е бил осъществен (в този смисъл решение №72 от 07.07.2017г. по гр. д.№3056/2016г. на І г. о. на ВКС и посочените в него съдебни актове). При формиране на извода си, че за част от процесните недвижими имоти е доказано, че са придобити със средства, дарени на К. Б. от нейния баща, въззивният съд в съответствие с така установената практика на ВКС е извършил цялостен анализ на събраните по делото доказателства и е приел, че релевантния факт е установен предвид данните, че тези суми са били изтеглени от сметките на И. Б. в деня на сделките или малко преди сключването им, волята му сумите да бъдат използвани за придобиване на земеделските имоти от неговата дъщеря е установена от показанията му, като са съобразени и показанията на разпитаните като свидетели продавачи по част от договорите. Поради това следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по останалите, поставени от касатора А. С. А. правни въпроси, свързани със задължението на съда да обсъди всички релевантни по делото факти и доказателства, доводите на страните и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, както и защо не приема част от доказателствата.

Соченото от касатора ТР№2 на ОСГК на ВКС по тълк. д.№2/2022г. е относимо към хипотеза, при която недвижим имот, придобит по време на брак при действието на СК от 2009г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, каквато хипотеза в случая не е налице.

Досежно позоваването на т.4 от ТР №5 от 29.12.2014г. по тълк. д.№3/2013г. на ОСГТК на ВКС следва да се отбележи, че с оглед предмета на спора обстоятелството дали К. Б. е имала доходи през процесните периоди е ирелевантно, доколкото са предявени искове за трансформация на лично имущество с твърдения за влагане на средства, получени по дарение.

Сочените от касатора А. С. А. решение №42 от 28.03.2016г. по гр. д.№5550/2015г. на ІІ г. о. на ВКС и решение №67 от 01.07.2019г. по гр. д.№4218/2016г. на І г. о. на ВКС не съдържат разрешение, относимо към поставените от този касатор четвърти и пети правни въпроси.

Посочените по-горе обстоятелства следва да бъдат съобразени и при извършването на преценка за наличието на основание за допускане на касационно обжалване по първия правен въпрос, поставен от касатора К. И. Б.. За да достигне до извода, че по отношение на част от имотите, за които е предявен инцидентен установителен иск, не е доказано цената да е била платена със средства, дарени на К. Б. от нейния баща, въззивният съд е анализирал подробно и детайлно всички събрани по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, и е приел, че твърденията за трансформация на лично имущество не са доказани дори по пътя на косвеното доказване. Изложил е при това конкретни съображения, основани на съдържащите се в исковата молба твърдения за датите, на които са били дарени средствата за всяка конкретна покупка, както и за момента, в който с така твърдените средства се поддържа да е било извършено плащане на цената. Именно като е установил несъответствие между твърденията и установените по делото факти за всяка конкретна сделка, съдът е достигнал до съответния извод за недоказаност на трансформацията на лично имущество. В този смисъл тезата на касатора К. И. Б., че в обжалваната от нея част от въззивното решение съдът не е съобразил посочената в изложението практика на ВКС, не може да бъде споделена.

Следва да се отбележи също така, че шестият и седмият въпрос, които касаторът А. С. А. поставя в изложението към касационната си жалба, по същността си са израз на неговото несъгласие с приетите от въззивния съд фактически констатации и направените въз основа на тях правни изводи, както и с начина, по който въззивният съд е обосновал тези свои изводи и констатации, т. е. съставляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради което по така поставените въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Както вече беше отбелязано, при постановяване на решението си въззивният съд е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, вкл. свидетелските показания. Спазени са и установените в практиката на ВКС изисквания за начина, по който следва да бъде извършено обсъждането на свидетелските показания, вкл. и съдържащите се в посочените от касатора К. И. Б. решения. В основата на съображенията на съда стои не констатирано противоречие между показанията на различните групи свидетели, както поддържа касаторът, позовавайки се на решение №62 от 18.02.2011г. по гр. д.№955/2010г. на ІІІ г. о. на ВКС, а несъответствията между показанията на част от свидетелите с твърденията на страната и с данните, съдържащи се в приетите по делото писмени доказателства.

Не може да бъде споделена и тезата на касатора К. И. Б., че въззивното решение противоречи на решение №508 от 18.06.2010г. по гр. д.№141/2009г. на ІІІ г. о. на ВКС. Обсъждайки показанията на свидетелите, въззивният съд е разграничил онази част, която съставлява свидетелство за релевантните факти, от частта, представляваща мнение, съпоставил е съдържащата се в показанията информация за релевантните факти с установеното от представените писмени доказателства, вкл. банковите извлечения. При това, в съответствие с практиката на ВКС, вкл. и с решение №305 от 27.06.2012г. по гр. д.№1110/2011г. на ІV г. о. на ВКС, въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение досежно осъществяването на релевантните факти и въз основа на правилата на формалната житейска логика като подробно е обосновал по отношение на кои договори за покупко-продажба според тези правила не може да бъде установена връзка с дарени средства, вкл. предвид твърденията, съдържащи се в исковата молба. По тези съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по втория, поставен от касатора К. И. Б. правен въпрос.

Действително, както последователно и непротиворечиво приема ВКС в своята практика, при разрешаване на спор за произхода на средствата, вложени при придобиване на недвижим имот по време на брак (в хипотеза, при която приложим към имуществените отношения на съпрузите е режимът на съпружеска имуществена общност), и с оглед въведените от страните твърдения, съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за произхода на вложените при придобиване правото на собственост средства, в тяхната съвкупност и ако тези доказателства съдържат данни, че към момента на осъществяване на конкретния придобивен способ единият съпруг е притежавал лични средства, от съществено значение е обстоятелството за каква част от тях е установено, че са вложени при придобиване на собствеността, като този извод не може да се основава на предположение ( в този смисъл и посоченото в изложението решение №218 от 01.12.2016г. по гр. д.№1872/2016г. на І г. о. на ВКС). Именно такъв анализ е извършил въззивният съд, постановявайки обжалваното решение, като е преценявал доколко е доказано влагане на лични средства към момента на сключване на всеки един от договорите за покупко-продажба, без при това да презюмира влагането на общи за съпрузите средства приоритетно пред влагане на лични средства, както поддържа касаторът К. И. Б.. Напротив, едва след като е приел, че за част от имотите влагане на лични средства при придобиване на собствеността не се установява, въззивният съд е изложил съображения, че приложение следва да намери установената в СК презумпция за съвместен принос. По тези съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по третия, поставен от касатора К. И. Б. правен въпрос.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по четвъртия правен въпрос, поставен от касатора К. И. Б.. В посоченото в изложението решение №7 от 02.03.2021г. по гр. д.№1765/2020г. на І г. о. на ВКС е прието, че придобитият по време на брака недвижим имот е лична собственост на съпруга, посочен като купувач в договора, с който е придобита собствеността, тъй като цената е платена от негов личен влог, в който са били внесени средства, получени от предходна продажба на лично имущество. Настоящият случай е съвършено различен, поради което даденото по гр. д.№1765/2020г. разрешение не може да бъде приложено. Още повече като бъде взето предвид, че въззивният съд е приел, че съпругът, който не е участвал при сключването на сделката, не може да въвежда възражение за трансформация на свое лично имущество, както вече беше посочено по-горе.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по петия правен въпрос, поставен от касатора К. И. Б., доколкото крайният извод на въззивния съд за липса на трансформация на лично имущество за част от процесните земеделски земи е основан на цялостна преценка на правното значение на установените по делото факти, а не (както твърди касаторът) само на недоказаност на волята на дарителя на личното имущество за използването му от страна на касатора при придобиване на собствеността.

Не може да бъде споделена и тезата, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно.

Както последователно приема ВКС в своята практика, основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. Очевидна необоснованост би била налице, ако мотивите на обжалвания акт съдържат съждения, несъответстващи на формалната житейска логика, ако са непоследователни и вътрешно противоречиви.

В случая подобни констатации при прочита на обжалваното решение не могат да бъдат направени – при постановяването му въззивният съд е приложил действащия материален закон към спорното правоотношение, не е отказал да приложи императивни правни норми, извършил е анализ на всички посочени в мотивите към решението доказателства и е достигнал до правни изводи по основателността на заявените претенции в съответствие с трайно установената практика на ВКС и при съобразяване на установените в мотивите към решението факти и обстоятелства. Тезата на касатора А. С. А., че въззивният съд при постановяване на решението си е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл и при нарушаване на основни логически, опитни и общоприложими научни правила, не може да бъде споделена. Разпоредбите на чл. 21 и чл. 23 СК са приложени от съда според точния им смисъл при съобразяване на установената в закона презумпция за съвместен принос и необходимостта тя да бъде опровергана, за да се приеме, че по отношение на конкретни имущества е налице трансформация на лични средства. При това са съобразени и правилата за разпределяне на доказателствената тежест, изводими именно от посочените по-горе разпореди на СК, както и правилата на формалната житейска логика, както вече беше посочено по-горе. Доводите за нарушаване на общоприложими научни правила не могат да бъдат споделени, доколкото приложимост на такива правила по делото не е била и твърдяна.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 5/09.01.2025г. постановено по в. гр. д. № 533/2024г. на Добричкия окръжен съд

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: