Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 5795/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на М. Г., чрез адв. И. Ю., срещу Решение № 163 от 23.03.2023 г., постановено по адм. д. № 299/2021 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на М. Г., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 13/06/1/0/01902/3/01/04/01, изх. № 01-163-6500/531 #2 от 06.04.2020 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд З. П.

Наведени са касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с доводи за противоречие с доказателствата по преписката на извода на съда, че в административното производство са спазени изискванията на чл. 26, ал. 1 и чл. 35 АПК; необсъждане на приетото по делото заключение по назначена съдебно-икономическа експертиза; недоказаност на нарушенията, съставляващи основание за издаване на акта. Иска се отмяна на обжалваното решение, като бъде отменен и АУПДВ, с присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът - Директорът на Областна дирекция на Държавен фонд З. П. не взема становище по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред АС Пазарджик е бил АУПДВ № 01-163-6500/531 #2 от 06.04.2020 г., издаден от Директорът на Областна дирекция на Държавен фонд З. П. с който на основание чл.45, т.6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., за допуснати четири нарушения на изискванията на чл.42, т.1, т.6, т.7 и т. 9 от наредбата, на М. Г. е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 48 895 лв.

С оспореното в настоящото производство решение, АС Пазарджик е отхвърлил жалбата на М. Г. срещу издадения АУПДВ и я осъдил да заплати на ДФ Земеделие разноски по делото в размер на 100,00 лева.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административно-производствените правила.

Действително съдът е установил нарушение в процедурата по издаване на административния акт, с оглед нередовното уведомяване на жалбоподателя за инициираното производство, като е приел, че административният орган е инициирал процедура по издаване на АУПДВ с писмо с изх. № 01-163-6500/551 от 09.09.2019 г., което е изпратено на адреса на жалбоподателя с две писма с обратни разписки с ИД PS 4040 01 EVNR D и ИД PS 4040 01 EVNА W, които са върнати като непотърсени съответно на 30.09.2019 г. и 23.10.2019 г. Предвид това, административният орган е пристъпил към връчване на писмото на жалбоподателя с Уведомление за поставяне на таблото в ОД на ДФ З. П. на 19.06.2020 г., а впоследствие е съставен и констативен протокол № 1 за оповестяване на уведомление от 19.06.2020 г., съобразно който уведомлението е свалено от таблото на 06.07.2020 г.

Съдът е приел, че административния орган не е спазил разпоредбата на чл. 18а, ал. 9 от АПК за уведомяване на жалбоподателя за инициираното производство чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп на входната врата или на видно място около нея, а вместо това е поставил уведомлението на таблото в ОД на ДФ З. П.

Приел е обаче, че допуснатото нарушение не е съществено, тъй като дори и да е спазен реда за уведомяване, то резултатът не би бил различен и правото на защита на жалбоподателя е разгърнато в пълна степен в развилото се съдебно производство.

При преценка на съответствието на АУПДВ с материалния закон, съдът е приел за установени нарушения на поетите със сключения договор задължения. От приетите по делото протоколи за проверка, които съставляват официални свидетелстващи документи и се ползват с материална доказателствена сила за отразените и стоящи извън тях факти с правно значение, съдът приел за установено, че при заложени 930 бр. животни, в стопанството са констатирани 530 броя животни. Съдът не е кредитирал свидетелските показания на тримата разпитани свидетели, като се е аргументирал, че двама от тях дават различни показания по отношение на броя на отглежданите животни, а третия посочва, че не му е известен техният брой. Липсват писмени доказателства отчети и справки, които да установят брой на животните, респ. дори реализирана от тях продукция яйца за съответния период, които да опровергаят констатациите на контролните органи. Прието е, че представеният по делото тефтер не би могъл да установи брой на отглежданите животни, нито спазване на счетоводните изисквания. Предвид това, е обоснован извод, че е налице несъответствие със заложения брой животни и намаление на СПО на стопанството.

Приел е за безспорно установено, че регистрация за стопанската 2018-2019 г. не е извършена с оглед задълженията по чл. 42 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г.

Не се установило и водене на надлежно счетоводство на земеделския стопанин с оглед чл. 14 от сключения договор за предоставяне на безвъзмездна помощ във вр. с чл. 42 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., като с оглед намаления обем на отглеждани животни е намален и СПО на стопанството, което се потвърждавало и от приетата по делото съдебно икономическа експертиза.

С оглед тези факти, съдът е приел, че са установени нарушения на чл. 42, т. 9, т. 6, т. 1 и т. 7 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на Подмярка 6. 1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от Мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. посочил е, че съгласно чл. 45, т. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. Разплащателната агенция има право да изиска от ползвателя връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми заедно със законната лихва върху тях, дължима за период, посочен в договора, когато ползвателят не изпълнява което и да е свое задължение, посочено в настоящата наредба и/или уговорено в договора за предоставяне на финансова помощ, за срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. Обоснован е извод за съответствие на издадения АУПДВ с материалноправните разпоредби.

Решението е правилно.

В доктрината и в съдебна практика безспорно е възприето разбирането, че съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК е само това процесуално нарушение, което, ако не бе допуснато, би имало за последица друг правен резултат така и т. 62 от Решение от 20 декември 2017г. на СЕС по дело С-276/16: Във всички случаи трябва да се подчертае, че задължението на националната юрисдикция да гарантира пълното действие на правото на Съюза не води винаги до отмяна на оспорваното решение, когато то е прието в нарушение на правото на защита. Всъщност съгласно установената съдебна практика нарушението на правото на защита, и в частност на правото на изслушване, налага отмяна на взетото в съответното административно производство решение само ако при липсата на това нарушение производството би довело до друг резултат (решения от 10 септември 2013 г. по дело C-383/13 т. 38 и от 3 юли 2014 г. по съединени дела C-129/13 и C-130/13, т. 78 и 79). Дори при извод, че жалбоподателката не е редовно уведомена за началото на административното производство по издаване на АУПДВ, доколкото двете изпратени писма с обратна разписка са върнати като непотърсени, съответно на 30.09.2019 г. и 23.10.2019 г., за да се приеме съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК е дължима преценка обуславя ли това нарушение различен резултат от административното производство. В случая, правилно първоинстанционния съд е приел, че допуснатото нарушение не е съществено, доколкото и при уведомяване на адресата на акта за започване на административното производство не би се стигнало до друг резултат.

В чл. 42, т.1, т.6 , т.7 и т.9 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. са предвидени задължения за ползвателя на помощта, които следва да изпълнява в срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ, а именно: т.1 - да води всички финансови операции, свързани с извършваната от него земеделска дейност, отделно в счетоводната си система или като използва счетоводни сметки с подходящи номера, съгласно изискванията на Закона за счетоводството; т.6 - да поддържа актуална регистрация като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и да се осигурява като земеделски стопанин (в случаите, когато ползвателят е физическо лице или ЕТ); т. 7 да съхранява документи (фактури, бележки, протоколи и др.), удостоверяващи реализацията на част или цялата произведена продукция и да отразява получените приходи в счетоводните си документи и подаваната от него годишна данъчна декларация; т.9 - да поддържа икономическия размер на стопанството си, измерен в СПО, за който е получил второто плащане по договора, за периода от подаване на заявката за второ плащане до изтичане на пет години от датата на сключване договора, като отглежда видовете култури и/или животни и спазва сроковете за засяване/засаждане на културите, посочени в заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на финансова помощ, като промяната във видовете култури и/или животни се допуска при спазване на изискванията на чл. 18 и след изрично писмено съгласие от страна на РА въз основа на писмено уведомление от ползвателя;

Санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 42, т.1, т.6 , т.7 и т.9 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. е уредена в чл. 45, ал.6 от същия нормативен акт. В него е предвидено, че разплащателната агенция има право да изиска от ползвателя връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми заедно със законната лихва върху тях, дължима за период, посочен в договора, когато ползвателят не изпълнява което и да е свое задължение, посочено в настоящата наредба и/или уговорено в договора за предоставяне на финансова помощ, за срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. Достатъчно е да се установи едно от визираните в АУПДВ нарушения, за да се приложи санкцията - връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми заедно със законната лихва върху тях.

В случая, безспорно е установено, че М. Г. не е поддържала икономическия размер на стопанството си, измерен в СПО, за който е получила второто плащане по договора, за периода от подаване на заявката за второ плащане до изтичане на пет години от датата на сключване договора, тъй като при поет ангажимент за отглеждане на 930 бр. пъдпъдъци е констатирано с протокол при проверка, че се отглеждат 530 бр. пъдпъдъци, поради което е установено намаление на икономическия размер на стопанството спрямо икономическия размер, за който е получено второто плащане.

Безспорно също така е установено, че ползвателят на помощта не поддържа актуална регистрация като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Освен това е установено, че не съхранява документи (фактури, бележки, протоколи и др.), удостоверяващи реализацията на част или цялата произведена продукция и не отразява получените приходи в счетоводните си документи и подаваната от него годишна данъчна декларация, както и не води всички финансови операции, свързани с извършваната от него земеделска дейност, отделно в счетоводната си система или като използва счетоводни сметки с подходящи номера, съгласно изискванията на Закона за счетоводството.

Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционния съд не е обсъдил приетото по делото заключение по назначена съдебно-икономическа експертиза. В случая съдът е обсъдил и кредитирал заключението по СИЕ и правилно е приел, че същото подкрепя констатациите на административния орган.

Изложеното обуславя извод, че оспореният пред АС - Пазарджик административен акт е издаден от компетентен орган, при спазени изисквания за форма и съдържание, в нарушение на административнопроизводствените правила, което не е съществено, в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Като е приел, че оспорването е неоснователно, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 163 от 23.03.2023 г., постановено по адм. д. № 299/2021 г. по описа на Административен съд - Пазарджик.

ОСЪЖДА М. Г., [ЕГН], от гр.Пазарджик, [адрес] да заплати на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие - Пловдив разноски по делото в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ