О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 430 [населено място], 23.02.2024г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари, две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 436/2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Х. Г., чрез процесуален представител, против Решение № 138 от 04.03.2022 г. по в. т. д. № 452/2021 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено Решение № 260103 от 07.01.2021 г. по гр. д. № 6995/2020 г. на Софийски градски съд, с което е признато за установено по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът Н. К. К. не дължи на ответника С. Х. Г. сумата от 127 128,95 лв., представляваща левовата равностойност на 65 000 евро, по запис на заповед от 20.06.2003г. с падеж 20. 06.2007 г., по който е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 2552/2008 г. по описа на Софийски районен съд поради недействителност на записа на заповед.

Оплакванията в касационната жалба са за недопустимост на атакуваното въззивно решение поради произнасяне по недопустим иск и произнасяне свръхпетитум. Касаторът твърди неправилност на извода за недоказаност на вземането по записа на заповед, дължащо се на допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила при обосноваването му, поради което се претендира неговата отмяна.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. Как следва да бъде приложено правилото на чл.183, ал.1 ГПК, тогава когато страната е била задължена от съда...