О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2981

София,11.10.2023 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 1113 по описа за 2023 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. К. А., чрез адв. В. Н., срещу въззивно решение № 272/29.11.2022 г., постановено от Шуменски окръжен съд по въззивно гр. д. № 336/2022 г.

Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна М. С. Д., чрез адвокат С. С., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

В. Ш. окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Великопреславски районен съд, осъдил на осн. чл. 233, ал. 1 ЗЗД М. К. А. да върне предоставен й въз основа на договор за наем от 03.09.2021 г. недвижим имот - апартамент, находящ се в [населено място]. Осъдил М. К. А. да заплати на М. С. Д. сторените по делото съдебноделоводни разноски.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че на 03.09.2021 г. между М. С. Д. (като наемодател) и М. К. А. (като наемател) е сключен срочен договор за наем на жилищен имот [населено място]. Той е развален едностранно от наемодателя поради неплащане на наемната цена и на консумативни разноски. Към датата на предявяване на иска наемателката - ответник все още е живеела в имота. Ключовете за жилището са върнати на наемодателя по куриер на 05.04.2022 г. (след предявяване на иска). По силата на сключения между страните договор, при прекратяване на същия, опразването на имота се удостоверява чрез приемо-предавателен протокол (т. 3.11), какъвто в случая няма. Опис не е съставян. Съдът посочил, че наемателят е длъжен да върне имота в състоянието, в което го е приел, като го освободи от своите вещи и го предаде заедно с ключовете за достъп на наемодателя. Ключът е върнат, но жилището не е опразнено от вещи на наемателя.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. и 3 ГПК с въпросите: съставеният протокол от 05.04.2022 г. от Д. В. – помощник-нотариус по заместване на Г. В. – Ц. – Нотариус с район на действие – Шуменски районен съд, регистрирана под номер 702 от регистъра на НК не представлява ли връщане на вещта по смисъла на чл. 233 ЗЗД и не е ли престанала ответницата да държи имота именно от тази дата; именно с оглед на това не следва ли още първоинстанционният съд да се произнесе с отхвърляне на иск за предаване държането върху наемания имот като неоснователен, на осн. чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 233, ал. 1 ЗЗД.

Въпросите не са правни по см. чл. 280, ал. 1 ГПК и няма как да обусловят допускане на касационно обжалване: първият въпрос е досежно фактически извод – по конкретното дело връщането на имота станало ли е чрез описаното писмено доказателство; вторият – досежно това как трябва да се разреши материалноправният спор, което няма как да се прецени в предварителната проверка по чл. 280 ГПК дали изобщо има основания за допускане на касационно обжалване. Както е изяснено в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/. Тази проверка не би могла да се извършва в закрито заседание в отсъствие на страните, защото би противоречала на едни от основните принципи в гражданския процес за непосредственост и устност.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че съществените мотиви на въззивния съд по настоящото дело - да приеме, че наемателят не е върнал наетото жилище, са че то не е изцяло опразнено от вещите на наемателите. Също така, нужно е да се изясни, че несъмнено в теорията и съдебната практика по приложението на чл. 233, ал. 1 ЗЗД е прието, че когато наетата вещ е имот, това, че наемателят не го обитава лично или чрез трети лица, само по себе си не значи, че е вещта е върната. Задължението не е изпълнено, докато наемателят не е опразнил имота от всички свои вещи, независимо дали на наемодателят е осигурен достъп до вещта.

В изложението касаторът се позовава още и на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, цитира две решения на ВКС - № 149 от 03.07.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III г. о. и №№ 554/08.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1163/2010 г. на IV г. о., в които е дадено тълкуване на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК. По двете дела са разгледани съответно искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и по чл. 240 ЗЗД. Липсва правен въпрос. Следва оплакване за неоснователност на извода на въззивния съд, че ищцата била доказала, че ответницата не е изпълнила задължението да върне фактическата власт върху вещта на наемодателя и следното изречение: „ Следователно, релевантният факт, от който зависи тежестта за доказване на обстоятелствата, свързани с предаването на вещта от държането на наемателя и встъпване във владението на собственика – недържател, не са разгледани правилно в тази хипотеза“.

Съставът на ВКС намира, че няма основания за допускане на касационно обжалване и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: липсва какъвто и да е въпрос; цитираната съдебна практика няма никакво отношение към спора. Следва още да се изясни, че искът по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е различен от тези по чл. 108 ЗС и чл. 75 ЗС и по него ищецът доказва наличието на наемно правоотношение, качеството си на наемодател по него, съответно качеството на наемател на ответника по иска, както и прекратяване на договора на поддържаното в исковата молба основание. В тежест на ответника е, ако твърди, че е изпълнил задължението да върне вещта, е да го установи, вкл., че е опразнил цялостно имота и от вещите си, както и, че е върнал ключа. Въззивният съд е съобразил предаването на ключа в хода на процеса, но е заключил, че ответникът по иска, чиято е тежестта не доказване, не е установил опразването на жилището от своите вещи.

В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.

Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 1200 лв. заплатен адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 272/29.11.2022 г., постановено от Шуменски окръжен съд по въззивно гр. д. № 336/2022 г.

ОСЪЖДА М. К. А. да заплати на М. С. Д. сумата в размер на 1 200 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: