О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3589

гр. София, 17.11.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1127/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 90094/29.12.2022 г., подадена от Сдружение „БОЕЦ – България обединена с една цел“, гр. Видин, чрез адвокат П. К., срещу въззивно решение № 3029/03.11.2022 г. по в. гр. д. № 12241/2021 г. по описа на Софийски градски съд. Поддържат се оплаквания, че решението е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди да извърши задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното тълкуване на критериите при прилагане на принципа на справедливостта и да посочи в мотивите онези от тях, които обуславят решаващ извод за значително увеличаване на размера на дължимото обезщетение, като посочи механизма на правно-логически разсъждения при заключението, че присъденият от него размер е справедлив; 2. Какъв е справедливият размер на конкретно претендираното обезщетение, съобразно всички относими към този въпрос обстоятелства; 3. Задължен ли е съдът да обсъди всички въведени от страните доводи и възражения, като изложи собствени мотиви за установените по делото фактически обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за неимуществени вреди; 4. Може ли съдът (предвид правото му на формиране на вътрешно убеждение) сам да определя каква е справедливостта при преценка на размера на обезщетението, или би следвало да издири и обсъди в мотивите си не само своята представа за справедливост, а обективната, очакваната справедливост, тази, която би се приела за приемлива в обществото, според конкретния случай; 5. При определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, следва ли съдът да обсъди всяко обстоятелство, което има в конкретния случай значение за установяване тежестта и размера на увреждането (начин на осъществяване, качества на увреждания и увреждащия, конкретни последици от деянието и др., съгласно съдебната практика на ВКС в тези случаи), или би могъл (както е направено) само да изброи принципните положения, които съдилищата би следвало да съобразяват в такива случаи, без да обсъжда как конкретните (установени чрез доказване) обстоятелства кореспондират с такива принципни положения.

Ответникът по касационната жалба Т. Л. Б., [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат Р. Н., изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Оспорва касационната жалба и по същество. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка на допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о., констатира следното:

С обжалваното решение е отменено решение № 20167777/04.08.2021 г. по гр. д. № 50274/2020 г. по описа на Софийски районен съд в частта, с която предявеният от Сдружение „БОЕЦ – България обединена с една цел“ против Т. Л. Б. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е отхвърлен до размера от 1000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, нанесени на ищеца в телевизионно предаване, излъчено на 23.02.2020 г., както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати разноски по делото за сумата над 1288,20 лева до определения размер от 1356 лева. Вместо него е поставено друго, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца 1000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от изрази, използвани в интервю, излъчено на 23.02.2020 г. в предаване „Неделята на Нова“ по Нова телевизия, а именно: „БОЕЦ, това е една организация от двама души, която се организира от Ц. В.. Купуват една страница в испански вестник, близък до сепаратистите в Б. с определени връзки в руските служби. Които не го казваме ние, това е ясно доста преди тази публикация; „А иначе, че БОЕЦ и Бивол от време на време заработват за Ц. В., мисля, че това е ясно на всички. Това не е никаква тайна. И че господин В. от шест години се опитва нещо да се реабилитира по някакъв начин през такъв тип медии или организации, също е… те не крият, те имат снимки с него.“; „Не, според мен, да дестабилизира държавата. И в една мътилка или хаос евентуално да използва момента да се върне. То вече не само В., те са доста хора.“ В останалата част, с която искът е отхвърлен до предявения размер от 20 000 лева, първоинстанционното решение е потвърдено.

Въззивният съд е приел, че с решение № 69/23.11.2015 г. по ф. д. № 26/2015 г. по описа на Окръжен съд – Видин е постановено вписване в регистъра на ЮЛНЦ сдружение с дейност в обществена полза „БОЕЦ – България обединена с една цел“ със седалище и адрес на управление гр. Видин, к-с Панония, бл. 4, вх. 3, ап. 157, ищец в настоящото производство. Сдружението е награждавано с грамота – специален приз „Доблест на годината“ в Наградите на Българския хелзинкски комитет – „Човек на годината 2019“ за принос към правата на човека и правозащитността, както и Грамота за неправителствена организация за най-активно упражняване на правата по ЗДОИ от Програма „Достъп до информацията“ – 28.09.2020 г. От представен ревизионен акт на ТД НАП – В. Т. се установява, че сдружението не е извършвало стопанска дейност за периода 01.01.2018 -31.12.2018 г. Не се спори между страните, че на 23.02.2020 г. в предаване излъчено по Нова телевизия „Неделята на Нова“ ответникът Т. Л. Б. във връзка с темата на предаването „Премиерът на прицел: Кой и защо го атакува?“ е направил следните изявления: „БОЕЦ, това е една организация от двама души, която се организира от Ц. В.. Купуват една страница в испански вестник, близък до сепаратистите в Б. с определени връзки в руските служби. Които не го казваме ние, това е ясно доста преди тази публикация; „А иначе, че БОЕЦ и Биволь от време на време заработват за Ц. В., мисля, че това е ясно на всички. Това не е никаква тайна. И че господин В. от шест години се опитва нещо да се реабилитира по някакъв начин през такъв тип медии или организации, също е… те не крият, те имат снимки с него.“; „Не, според мен, да дестабилизира държавата. И в една мътилка или хаос евентуално да използва момента да се върне. То вече не само В., те са доста хора.“

Въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели относно дейността и целите на сдружението и членовете му, начина на разпространение на посланията и финансирането, както и отражението върху имиджа на сдружението на направените от ответника изказвания. Посочил е, че изказаните в телевизионното интервю твърдения на ответника са обективно позорни, тъй като обществено неприемливо е сдружение, което си поставя цели, свързани с промяна на устройството на съдебната система, за контрол върху дейността на главния прокурор, да се организира и финансира от лице, по отношение на което има образувано наказателно производство, както и сдружение, целящо промяна на формата на управление /в частта за съдебната власт/ да бъде повлияно от чуждестранни тайни служби, както и да си партнира със сепаратистка организация в Испания. Независимо от това, че изявленията съдържат твърдения за позорни обстоятелства, те не биха били противоправни като клеветнически, ако са верни. Съдът е приел, че тези твърдения не се доказват от представените по делото доказателства. По възражението на ответника, че неговите изказвания почиват на информация, предмет на публикации в други медии, съдът е посочил, че Б. е следвало обоснове своите твърдения с наличието на такива публикации в предаването на 23.02.2023 г., а не едва с отговора на исковата молба. Използваните изрази не представляват оценка или мнение, които не могат да бъдат верни или неверни, а съдържат изявление за знание на определени позорящи обстоятелства, за съществуването на които по делото не са ангажирани доказателства. Въззивният съд е заключил, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че юридическите лица не могат да търпят неимуществени вреди. Посочил, че юридически лица с нестопанска цел в обществена полза се създават, за да постигнат обществено значими цели, които не са в интерес само на членуващите в тях лица. Всяко деяние, което води до засягане на доброто име и всяко друго неоценимо в пари право на това юридическо лице може да повлияе негативно върху постигането на обществени цели и да затрудни дейността му. При определяне на обезщетението за претърпените неимуществени вреди в размер на 1000 лева въззивният съд е приел, че трябва да се отчетат обстоятелствата относно тежестта на констатираното нарушение, неговата продължителност, поведението на ответника, ефекът върху трети лица, който е породен от неправомерното му поведение, степента на накърняване на репутацията, несигурността при планиране, нарушение в управлението на сдружението, безпокойството и неудобство, причинено на членовете на ръководството.

Настоящият съдебен състав намира, че производството по образуваното пред ВКС касационно дело следва да бъде спряно с оглед образуваното тълкувателно дело № 1/2023 г. на ВКС и ВАС. Тълкувателното постановление по последното ще има значение за изхода на делото пред настоящата инстанция, тъй като с него ще се даде тълкуване на относимия правен въпрос: Допуска ли обективното ни материално право присъждане обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица?.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр. д. № 1127/2023 г., по описа на ВКС, ІІ г. о. до приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2023 г на ВКС и ВАС. След приключването му настоящото дело да се докладва за възобновяване на процесуалните действия.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: