ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2819

гр. София, 04.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. И.

Членове:Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Е. В. К. гражданско дело № 20238002101177 по описа за 2023 година

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано по касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, представлявана от Е. Д. - гл. инспектор в ТД Бургас, срещу решение № 206/25.11.2022 г. по в. гр. д.№ 335/2022 г. на Апелативен съд Бургас, с което се потвърждава решение № 260124/09.06.2022 г. по гр. д.№ 57/2019 г. на Окръжен съд Ямбол и са отхвърлени исковете на КПКОНПИ против Л. М. Й., Н. О. Й. и Г. Л. М., за отнемане на имущество на стойност 89 177,18 лева, на основание чл.74, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, вр. с §5, ал.1 ПЗР на ЗПКОНПИ.

В касационна жалба се съдържат доводи, че решението е неправилно и необосновано поради нарушение на материалния закон, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 3 и ал.2 ГПК по въпросите: 1/ „Подлежи ли на отнемане в полза на държавата по реда на ЗОПДНПИ /отм./, респ. ЗПКОНПИ, равностойността на имуществото, което не е налично в края на проверявания период и следва ли същото да се включва в анализа за значително несъответствие?“ и 2/ „Представляват ли доход сумите от продажбата на имущество, за което от събрания доказателствен материал се установява, че ответната страна не е разполагала със средства с установен законен източник за придобиването му?“ Според касатора, въпросите са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а отделно твърди, че решението е очевидно неправилно поради превратно тълкуване на закона.

От Л. М. Й., Н. О. Й. и Г.Л. М., всичките чрез адвокат М. А. от АК-Ямбол, е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в касационната жалба, като считат, че липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК и претендират сторените разноски в производството.

За да постанови решението, въззивният съд приема, че въз основа на уведомление рег.№ УВ-1439/02.10.2017г. от Окръжна прокуратура Ямбол, за привличане на Л. М. Й. като обвиняем за престъпление по чл.242, ал.1, б“а“ НК, Комисията е започнала проверка на неговото имущество, на съпругата и сина му, за периода от 03.10.2007г. до 03.10.2017г. В хода на проверката е установено, че съпрузите Л. М. Й. и Н. О. Й. са регистрирани земеделски производители от началото на 2005 г., а Г. Л. М. е работил във Великобритания. С нот. акт № 094/03.06.2010 г., синът е закупил със съгласие на бащата еднофамилна жилищна сграда в [населено място], [улица], с площ от 83 кв. м, построена в общинско дворно място за 20 000 лева; придобити и отчуждени са общо пет броя МПС, по пазарна стойност на закупуване (според вещите лица от САТЕ), която превишава сумата от продажбите им; през периода са отчуждени и два недвижими имота в [населено място], област Я., придобити в режим на СИО преди проверката, чиято стойност също е взета предвид от СИЕ, а с оглед преценката на източниците на финансиране, според въззивния съд, доходите на проверяваните лица за десетгодишния период са 73 551,79 лева. Въз основа на доказаните обичайни разходи на домакинството и констатираните извънредни такива, вкл. за лечение и задгранични пътувания, при съпоставяне с доказаните доходи и наличното в края на периода имущество на проверяваните лица е установено несъответствие от 105 377,04 лева, което непревишава законовия праг по §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ. При тези релевантни за спора обстоятелства, съдът възприема изводите на първоинстанционния съд, че на отнемане по реда на този закон подлежи само незаконно придобитото имущество, превишаващо доказаните доходи и източници на финансиране през проверявания период, но ако е налично в патримониума на проверяваните лица в края на изследвания период, с оглед на което исковете са неоснователни.

Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че не са налице съществени пороци в обжалваното въззивно решение, които да обосноват извод за „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В съдебната практика на ВКС е изяснено, че „очевидната неправилност“ е квалифицирана форма на неправилност, т. е. особено тежко нарушение на закона или явна необоснованост /напр. законът е приложен в неговия противоположен смисъл или е приложена отменена правна норма/, които нарушават основни принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд, вкл. при преценка на предпоставките за уважаване на искането на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/,. В случая, липсва явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, а постановеното решение е израз на правораздавателната компетентност на съда при решаването на конкретния правен спор и съдържат неговата преценка за установените факти и приложението на закона към тях. Съображенията за допуснати процесуални нарушения от съда, по своята същност представляват оплаквания за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, които според касатора са довели до необоснованост на въззивното решение, т. е. представляват доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, по които обаче съдът може да се произнесе само след допускане на касационно обжалване по конкретно поставен правен въпрос, а не в производството по чл.288 ГПК. В случая, касаторът се позовава на допуснати нарушения при преценка на събраните доказателства, които счита че обосновават очевидна неправилност на постановения съдебен акт, но видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е обосновал решаващите си изводи, като е изложил кратки и ясни мотиви по целия заявен предмет на спора, въз основа на които е достигнал до извод, че не са налице предпоставките за отнемане в полза на държавата на имуществото на проверяваните лица, на основание чл.74, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, вр. с §5, ал.1 ПЗР на ЗПКОНПИ. В този смисъл, не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита и съдействие.

При преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въпросите на касатора не обуславят допускане на касационно обжалване поради следното: На двата повдигнати въпроса в изложението към касационната жалба е даден отрицателен отговор в Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г., ОСГК на ВКС, в което се приема, че „не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“. С тълкувателното решение се приема още, че „не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.“ В същия смисъл са решаващите изводи на въззивния съд, който приема, че следва да бъдат зачетени като доходи на проверяваните, извършените преводи от трети лица поради доказания при проверката законен източник на придобиване, а неналичните средства (отчуждени имоти и МПС) да бъдат приспаднати от общата стойност на имуществото на проверяваните лица. Тези мотиви са в съответствие с цитираното тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2021 г., ОСГК на ВКС, според което ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва /освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина/ или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, тогава се отнема неговата равностойност към този момент. Не може да се отнеме равностойността на имущество, което само е преминало през патримониума на проверяваното лице, но не е негово притежание в края на периода. Притежавано имущество е придобитото, което продължава да се намира в патримониума на субекта на проверката, не е било отчуждено или изоставено, нито е било потребено, обезценено /в т. ч. повредено или изхабено/, унищожено или погинало. Притежаваното имущество има придобивна стойност, която показва какъв паричен ресурс е вложен за неговото придобиване и каква стойност е получена при отчуждаването /след приспадане на разходите за подобрения/. Когато придобитото през изследвания период имущество е отчуждено възмездно, тези обстоятелства могат да имат правно значение само доколкото има разлика между придобивната стойност и стойността при отчуждаването: ако придобивната стойност е по-висока, разликата е разход, а ако стойността при отчуждаването е по-висока - разликата е доход. Дали този доход е законен ще се установи, след като бъде преценен размерът на превишението, ако е налице такова в края на изследвания период /Така решение по гр. д.№ 1557/10 г., III г. о., решение по гр. д.№ 5562/13 г., IV г. о., решение по гр. д.№ 3224/17 г. и решение по гр. д.№ 2507/17 г., IV г. о./.

Предвид изложените съображения, поставените въпроси обуславят изхода на делото и волята на съда в обжалваното решение, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Съгласно т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. При липсата на аргументи, че съдебната практика следва да бъде осъвременена, с оглед на промяната в законодателството или обществените отношения, както и че правните норми за неясни или противоречиви, не може да се приеме, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

От Л. М. Й., Н. О. Й. и Г. Л. М., всичките чрез адвокат М. А. от АК-Ямбол, са поискани разноски, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 02.02.2023 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 206 от 25.11.2022 г. по в. гр. д.№ 335/2022 г. на Апелативен съд Бургас.

ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, представлявана от Е. Д. - гл. инспектор в ТД Бургас, да заплати на Л. М. Й., Н. О. Й. и Г. Л. М., всички чрез адвокат М. А. от АК-Ямбол, разноски по делото в размер на 3205 (три хиляди двеста и пет) лева.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: