О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 1228

гр. София, 23.05.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 1192/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 10552/06.02.2023 г. на И. М. П., чрез пълномощника си адвокат П. А., срещу определение № 402/12.01.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 13366/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 29507/03.11.2022 г., постановено по гр. д. № 31935/2021 г. на Софийски районен съд. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението по следните въпроси: 1.Кой е надлежен ответник по иск за предаване на владение, когато ищецът знае за сключен договор за охрана на обекта, предмет на иска – лицето, сключило договора или следва да се имат предвид всички анекси към него. Ако следва да се имат предвид всички анекси, следва ли първоинстанционният съд да издаде исканото удостоверение, преди да връчи исковата молба за отговор, или от отговора на ответника следва да се предприемат действия за конституиране на надлежен ответник, в случай че титулярят по договора е сменен. Твърди се, че по формулираните въпроси няма съдебна практика; 2.За да намери приложение чл. 78, ал. 4 ГПК, следва ли да се вземе предвид, че процесуалното действие, предприето от ищеца – прекратяване на делото спрямо първоначалния ответник на основание чл. 228, ал. 2 ГПК, е настъпило във връзка с приложен документ с отговора на исковата молба; 3.Когато от приложения с отговора документ е видно, че първоначалният ответник е заменен от друго лице, то кой се явява надлежен ответник и в този случай дължат ли се разноски на първоначалния ответник. Сочи се противоречие с определение № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г., IV г. о.; 4.Дължат ли се разноски за последващите инстанции по реда на производство по частната жалба по чл. 248 ГПК, по който се навеждат твърдения за противоречие с определение № 60297/26.07.2021 г. по ч. т. д. № 266/2021 г., II т. о. Поддържа се и наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение.

Ответникът по частната касационна жалба С. Х. Х., чрез пълномощника си адвокат Р. К., е подал писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на частната касационна жалба. Претендира присъждане на направените в настоящето производство разноски.

Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.

Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

В обжалваното определение е прието, че на 07.06.2021 г. И. М. П. е предявила срещу С. Х. Х. иск по чл. 108 ЗС. Ответникът е депозирал отговор на исковата молба и е предявил инцидентен установителен иск с искова молба вх. № 57019/20.09.2021 г. С определение № 24422/20.09.2022 г. първоинстанционният съд е допуснал на основание чл. 228 ГПК направеното от ищцата в молба от 13.07.2022 г. искане за изменение на иска чрез замяна на първоначалния ответник с новоконституираните ответници Ф. И. С. и И. А. С., като е прекратил производството по делото по отношение на ответника Х. и по отношение на предявения от него инцидентен установителен иск. В тази връзка по подадена от първоначалния ответник С. Х. молба с вх. № 208316/05.10.2022 г. първоинстанционният съд е постановил определение № 29507/03.11.2022 г. по гр. д. № 31935/2021 г., с което е уважено направеното искане по реда на чл. 248 ГПК за допълване на определение № 24422/20.09.2022 г., постановено по същото дело, чрез присъждане на разноски, като е осъдил И. П. да заплати на С. Х. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 2294,89 лева – разноски в производството пред Софийски районен съд, включваща адвокатско възнаграждение и държавна такса по предявения инцидентен установитлен иск. Въззивният съд е посочил, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй като спрямо първоначалния ответник производството е прекратено. Приел е, че по делото няма данни за извършени от Х. заблуждаващи действия. Установен е размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение, от представен договор за правна защита и съдействие, както и че по делото е депозиран отговор на искова молба и е предявен инцидентен установителен иск, по който е внесена държавна такса за разглеждане на производството и такса за вписване на исковата молба. При този изход на спора с въззивното определение в тежест на ищцата са присъдени и разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следното:

Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на посочените в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране.

Първият въпрос е неотносим. Той не е разгледан от въззивния съд, поради което не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение. В производството по обжалване на определението по чл.248 ГПК не са разглеждани въпроси кой е надлежният ответник по иска за предаване на владение на имота в конкретния случай и кои документи следва да се имат предвид в тази насока. За отговорността за разноски при прекратяване на производството по отношение на ответник, заменен по искане на ищеца с друг ответник, е ирелевантна причината, поради която ищецът сам е предприел процесуалното действие по изменение на иска по реда на чл.228 ГПК. В случая въззивният съд е приел, че на първоначалния ответник се дължат разноски съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй като по отношение на него производството по делото е прекратено и не са налице извършени от негова страна заблуждаващи действия. Предвид липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не се дължи произнасяне относно наличието на твърдяната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поддържана от частната жалбоподателка.

Вторият и третият въпроси също не обосновават допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Те също не са обуславящи за решаващите изводи на въззивния съд и не са от значение за изхода по делото. Свързани са с първия въпрос относно това, кой е надлежният ответник. За пълнота следва да се посочи, че не се установява и поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на процесното определение до касационно обжалване. Не е налице соченото противоречие с определение № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г., IV г. о. В последното се разглежда различен от фактическа страна случай, като отказът от исковете е направен във връзка с последвало предявяването им плащане на дължимите суми от страна на ответника. Във въззивното определение по настоящия казус липсват мотиви относно това, дали замяната в страната е направена поради нововъзникнали след предявяването на иска обстоятелства, нито представлява ли такова обстоятелство приложеният с отговора на исковата молба документ.

Последният въпрос не може да бъде разгледан в настоящото производство по чл.288 ГПК. Страната, която е останала недоволна от присъдения във въззивното производство разноски, може да иска изменение на акта в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Касационната частна жалба, съдържаща искане за отмяна на определението на въззивния съд в частта относно присъдените от него разноски в производството за разноски, следва да се приеме като молба по чл. 248 ГПК за изменение на определението от постановилия го съд в частта за разноските. Делото следва да се изпрати на въззивния съд за произнасяне по това искане. Следва да се има предвид, че предвид несамостоятелния характер на производството по чл.248 ГПК, страните не носят отговорност за разноски.

Независимо от наличието или липсата на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, на което се е позовала и жалбоподателката. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното определение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Ето защо касационно обжалване не може да бъде допуснато и на това основание.

На ответника не следва да се присъждат разноски за настоящото производство по частната касационна жалба, тъй като според константната съдебна практика производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 402/12.01.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 13366/2022 г. на Софийски градски съд.

ИЗПРАЩА делото на Софийски градски съд, който да се произнесе по молбата по чл.248 ГПК на И. М. П. за изменение на определение №402/12.01.2023 г. по ч. гр. д. № 13366/2022 г. в частта за присъдените разноски в полза на С. Х. Х. в размер на 200 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЧЛЕНОВЕ: