О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60859

София, 03.12.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 2446 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Петрол“ АД, представлявано от изпълнителните директори Г. И. Т. и М. К. Д., подадена чрез адв. С. И., срещу въззивно решение № 260047 от 30.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 403/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 104 от 13.04.2020 г. по гр. д. № 54/2019 г. на Окръжен съд - Смолян в обжалваната част, с която „Петрол“ АД и „В. Е. ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на ищците Р. В. И., В. Р. И., Ш. М. К. и К. Д. Б. обезщетения за претърпените от тях, вследствие на възпламеняване и взривяване при свободното изтичане на пропан-бутан на 02.11.2017 г. около 11,35 часа в бензиностанция на „Петрол“ АД в [населено място] - обект № 5306, неимуществени вреди както следва: на първия ищец 30 000 лв., на втория ищец 4000 лв., на третия ищец 20 000 лв. и на четвъртия ищец 6000 лв., а на Р. В. И. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 540 лв., ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от датата на увреждането - 02.11.2017 г. до окончателното им изплащане.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответниците по жалбата Р. В. И., В. Р. И., Ш. М. К. и К. Д. Б. в писмен отговор, подаден чрез адв. В. Р., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване на решението и излагат съображения за неоснователност на жалбата. Заявена е претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Постъпил е отговор и от ответника по иска „В. Е. ЕООД, в който оспорва заявеното от касатора оплакване за липса на солидарност между двете дружества и моли атакуваното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по останалите въпроси. Претендира разноски.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

С обжалваното решение е прието, че на 02.11.2017 г. след 9 часа и към момента на взрива се е извършвала профилактика на резервоар за пропан-бутан в бензиностанция в гр. Девин - обект № 5306, в която съответната търговска дейност се е осъществявала от ответника „Петрол“ АД. Профилактиката се е извършвала от служители на ответника „В. Е. ЕООД по възлагане от „Петрол“ АД, съгласно договор от 04.04.2016 г. След източване на течната и газова фаза на резервоара с пропан-бутан е започнато обдухване на резервоара с компресор, който да отстрани остатъчното количество газова фаза на пропан-бутан и да вкара свеж въздух в цистерната. В същото време в съседен на бензиностанцията имот, отстоящ на изток от нея ищците В. Р. И. и К. Д. Б. са извършвали неразрешена строителна дейност – поставяне на покрив на дървена постройка, представляваща незаконен строеж и намираща се на отстояние едва 6,5 м. от бензиностанцията – под нормативно изискуемия се минимум съгласно чл. 630 и чл. 631, ал. 1 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. При осъществяването на дейността си използвали моторен трион – произвеждащ при работа електрически искри, а в самата постройка запалили и поддържали открит огън – печка с дърва и въглища. Ищците заявяват, че отишли да работят на бараката около 9 часа сутринта, усетили силна миризма на газ, но запалили печката и започнали работа, тъй като на бензиностанцията нямало поставени знаци, че се извършва дейност извън обичайната. К. Д. Б. бил на покрива, а В. Р. И. режел дъските долу и му ги подавал. Към момента на възпламеняването вътре в постройката се намирал ищецът Р. В. И., който изчаквал баща си В. Р. И., а в непосредствена близост до границата на двата имота бил ищецът Ш. М. К., като разговарял с В. Р. И. и според обясненията му отишъл там, преминавайки през терена на бензиностанцията, като никъде не били налични знаци преминаването да е забранено, а и на самата бензиностанция имало 3-ма – 4-ма човека. Според показанията на управителя на бензиностанцията Р. В. Д., на посочената дата след като дошли служителите на „В. Е. ЕООД за профилактика на резервоара преустановили работата на бензиностанцията, като до входа й откъм главния път поставили конуси – за възпрепятстване достъпа на клиенти и трети лица. След като провела инструктаж /дадените инструкции не помни/ служителите на „В. Е. ЕООД започнали работа, а тя отишла в офиса си в административната сграда на бензиностанцията. Към този момент в съседния имот не е имало хора. В този смисъл са и показанията на служителите на „В. Е. ЕООД, извършили техническите дейности по профилактиката. На обекта били тримата – В. П. Т., П. И. С. и още един служител на „В. Е. ЕООД – Д. П., който бил нов колега и само наблюдавал работата. Те са свидетелствали, че след инструктаж от управителя започнали работа – първо източили резервоара, а след това преминали към обдухването му. Възпламеняването настъпило при обдухването. Непосредствено преди взрива В. П. Т. отишъл отвън до камиона, за да вземе монометър, с който да провери дали газовата фаза на пропан-бутана е източена. В този момент чул звук от моторна резачка, а веднага след това и взрив. Преди това не се виждало на и около бараката в съседство да има хора, които да работят. Между двата имота имало ограда, възможно е тя да е пречела на видимостта. Поради денивелеция на терена нивото на постройката е било по-ниско от гърловината на резервоара. Свидетелят К. Д. А. - продавач консултант в бензиностаницята свидетелства, че е след като дошли служителите на „В. Е. ЕООД бензиностанцията преустановила работа, за което поставили конуси пред обекта – на входа му откъм главния път. Преди взрива видял хора в съседния имот, но резачки не се чували. Установено е от заключението на пожаротехническата експертиза, че извършваната профилактика включва източване от резервоара на течната фаза на пропан-бутан с помпа, след което и обдухването му с компресор – вкарване на свеж въздух в цистерната с цел отстраняване на остатъчното количество газова фаза на пропан-бутан. При обдухването от резервоара се изхвърля остатъчно количество пропан-бутан в газообразна форма, който е два пъти по тежък от въздуха и се наслагва ниско до земната повърхност, като постепенно се изпарява. Доколкото постройката е била на ниво по-ниско от гърловината на резервоара, газовата фаза, изхвърлена от последния в случая се е настелила под постройката. Долната граница на възпламеняемост на пропан-бутана е между 1,9 и 2,1 обемни процента и самия факт, че е възникнал взрив налага извод че вследствие обдухването на резервоара изпуснатите газови пари са били над този праг, тоест взривоопасна концентрация. Сама по себе си тя не предизвиква възпламеняване, за да се получи такова е необходимо да влезе в съприкосновение с източник на запалване, като в конкретния случай във и около постройката са били налице три такива източника – работещ отоплителен уред с твърдо гориво, използване на бензиномоторен трион с нагряване на изпусквателния механизъм и използване на метален инструмент за коване на пирони. На база дадените от ищците Р. В. И. и К. Д. Б. обяснения, че взривът дошъл отдолу, под пода на постройката, възпламеняването според експерта е възникнало под постройката и причината за него е съприкосновението на парите на пропан-бутана с наличните във и около постройката източници на запалване – работеща печка с твърдо гориво, нагрети метални повърхности и ел. искри от триещи се части. Според заключението на експерта не са били спазени противопожарните, технически, организационни и други изисквания за безопасност при извършване на профилактиката на резервоара. Нарушение има на чл. 5 т. 10 от Наредба 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите – дължимо от собствениците и/или ръководителите на обектите уведомяване на органите за пожарна безопасност и защита на населението и неизготвяне на план за осигуряване на пожарната безопасност при извършване на дейности, с които временно се променя нивото на пожарна опасност в обектите /каквато дейност е извършваната профилактика/. Извод в насока е липсата на уведомяване и изготвен план от страна на съответния ръководител – в случая управителя на бензиностанцията, се обосновава и от представените по делото: Справка от 27.12.2019 г., издадена от началник РС ПБЗН - Д.; Акт № 4/21.11.2017 г., съставен от Инспектор в РС ПБЗН - Д. за установяване на извършено от Р. В. Д. в качеството й на управител на процесната бензиностанция административно нарушение – липса на разработен план за пожарна безопасност при извършеното на 02.112017 г. почистване на резервоара в бензиностаннцията и издадено въз основа на този акт Наказателно постановление № 4/04.12.2017 г. от началника на РС ПБЗН - Д. и решение от 12.09.2018 г., пост. по кнад № 148/2018 г. на Административен съд - Смолян, с което се потвърждава наказателното постановление. Такъв план впоследствие е съставен и представен по делото – от дата 10.11.2017 г. Според същия на всеки два часа до завършването на ремонта е следвало да се извършва анализ за наличието на въглеводордни газове и тяхната концентрация - което според експерта, сочи че количеството пропан-бутан, изхвърляно от резервоара при обдухването трябва да се следи да е такова, че да не създава взривоопасна концентрация – тоест да е под 1,9 обемни процента. На експерта не са предоставени данни за извършвани такива замервания с необходимата апаратура и доказателства в тази насока не са ангажирани по делото. В следствие на инцидента ищците получили, следните увреждания: Р. В. И. изгаряне от II АВ степен 5% TBSA /от общата повърхност на тялото/ на лицето, двете ръце и пръстите, закрито счупване на дясната петна кост; В. Р. И. изгаряне от II АВ степен 4% TBSA на лицето; Ш. М. К. изгаряне от II АВ степен 5% TBSA на лицето и на двете ръце и пръсти; К. Д. Б. изгаряне от II АВ степен 3% TBSA на лицето и двете предмишници. Според заключението на СМЕ обгарянията на ищците са в пряка причинна връзка с възпламеняването на газовите пари на пропан-бутана. Вещото лице е посочило вида, обема, интезитета и продължителността на търпените болки и страдания, както и съответстващия им възстановителния период. В тази насока са и показанията на ангажираните от ищците свидетели.

При тези данни въззивният съд е приел, че дейността на ответниците във връзка с извършваната профилактика на резервоара за газ пропан-бутан е регламентирана в Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Несъмнено с тази дейност временно се повишава нивото на пожарна опасност на бензиностанцията по смисъла на чл. 5, т. 10 от Наредбата, поради което на основание така посочената разпоредба собствениците или ръководителите на обектите при организирането на дейността са длъжни да разработят план за осигуряване на пожарната безопасност при промененото /завишено/ ниво на пожарна опасност на обекта, в който план се залагат всички изисквания и мерки за обезопасяване на съоръженията и обекта и какъвто безспорно не е бил разработен към 02.11.2017 г. Изложил е, че неизпълнението на това законово изискване не се преодолява от факта на проведения от управителката на бензиностанцията инструктаж, още повече, че в свидетелските си показания същата заявява да не помни какви инструкции в тази насока е дала, а съгласно съдържащия се в приложеното ДП № 11/2017 г. на ОСлС при ОП - С. Н. 17802.11.2017 г. за извършваната газоопасна работа /дължим на основание чл. 163 ал. 1 т. 8 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове/ и конкретно в т. 7 от същия не са посочени конкретно предприети мерки за безопасност /задължение по чл. 167, ал. 1, предложение първо от Наредбата/, а е посочено само „Инструкция, утвърдена от ръководителя на експлоатационното предприятие” – каквато по делото не е представена, а е също задължителна съгласно разпоредбата на чл. 164, т. 2 от същата Наредба. Освен това съгласно чл. 174, ал. 1 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове при работа в загазена среда на обекта и около него се поставят предупредителни надписи и знаци и не се допускат други лица извън участниците в газоопасните работи - кумулативно. Съгласно чл. 181 от същата при извършване на газоопасни работи в загазени помещения и пространства или в такива, в които е възможно изтичане на газ, извън помещението или пространството трябва да дежури работник, който да следи за състоянието на работещите и да не допуска палене на огън в близост или създаване на условия за образуване на искри. Тези изисквания в случая не са изпълнени от ответниците, като са били дължими и от ответника „В. Е. ЕООД на основание чл. 15, ал. 2 от сключения с ответното „Петрол“ АД договор от 04.04.2016 г. На обекта и в пространството около него не е имало служител, натоварен да следи и да не допуска преминаването на трети лица в района на бензиностанцията, паленето на огън или създаване на условия за образуване на искри. Бензиностанцията и пространството около нея не е било обезопасено чрез поставяне на предупредителни знаци и сигнали, сочещи че се извършва дейност, която временно повишава нивото на пожарна опасност на обекта над обичайната. Поставените конуси не изпълняват изискването на чл. 174, ал. 1, предложение първо от Наредбата за обезопасяване на обекта и района около него във връзка с извършваната профилактика. Наличните на бензиностанцията знаци и сигнали по Наредба № РД -07/8 от 20.12.2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност при работа, сочещи че по принцип в процеса на обичайната й експлоатация тя е пожароопасен обект също не са достатъчни. Така установените множество нарушения на правилата за пожарна безопасност при извършваната профилактика от двамата ответници са в пряка причинна връзка с възпламеняването на изтеклите от резервоара газови пари на пропан-бутана и поддържаното от ответниците възражение непозволеното увреждане да е резултат единствено на виновно и противоправно поведение на ищците е неоснователно. При бeспорно установената причинна връзка между взрива и получените от ищците увреждания исковете са доказани по основание, а досежно размерите на база заключението на СМЕ и показанията на разпитаните свидетели, въззивният съд е приел, че справедливите такива по смисъла на чл. 52 ЗЗД са съответно: за Р. В. И. в размер на 30 000 лв., за В. Р. И. и К. Д. Б. в размер на по 10 000 лв. и за Ш. М. К. в размер на 20 000 лв. По отношение на В. Р. И. и К. Д. Б. е основателно възражението на ответниците за съпричиняване на вредите – изразяващо се в извършване на неразрешена дейност на обект, намиращ се на по-малко от изискуемото се от бензиностанцията отстояние, при извършването на която дейност и въпреки, че са усещали силна миризма на газ са използвани образуващи искри металорежещи инструменти и запалване и поддържане на открит огън – работеща печка с твърдо гориво. С оглед на което дължимите на тези ищци обезщетения са намалени като размер с процента на приетото съпричиняване – 60 % за В. Р. И. и 40 % за К. Д. Б.. Възражението на „Петрол“ АД, че отговорността по исковете следва да се понесе само от изпълнителя „В. Е. ЕООД на основание сключения между тях договор за възлагане от 04.04.2016 г. е неоснователно, тъй като възложителят има права – които са същевременно и задължения, да проведе инструктаж на работниците и служителите на изпълнителя относно правилата за безопасност при работа на съответния обект, които разбира се включват и тези за пожарна безопасност и следва да са в съответствие с действащата нормативна уредба за конкретния вид дейност; по всяко време в хода на изпълнение на възложените дейности да дава на изпълнителя задължителни за последния указания във връзка с тяхното извършване; да определи свой представител, който да осъществява контрол върху извършваните работи в хода на изпълнението им, като „Петрол“ АД не е изпълнило всички свои задължения във връзка с обезпечаване на пожарната безопасност на извършваната работа.

Настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните правни въпроси: 1. „Налице ли е противоправно деяние, ангажиращо отговорността търговско дружество по реда на чл. 49 от ЗЗД, когато вредата за третите лица е настъпила в резултат на действията на служители на друго дружество, на което първото е възложило извършването на определена специализирана дейност при пълна самостоятелност на изпълнителя?“; 2. „При ангажиране отговорността на търговско дружество по реда на чл. 49 от 33Д, релевантни ли са действията и бездействията на негови служители, представляващи неизпълнение на определено нормативно задължение, когато тези действия не се намират в причинно-следствена връзка с вредата, настъпила за увредените лица?“; 3. „При определяне степента на съпричиняване, следва ли съдът да вземе предвид и действията по съпричиняване, осъществени невиновно от пострадалите трети лица?“; 4. „При определяне степента на съпричиняване, следва ли съдът да вземе предвид, че действията на пострадалите лица, представляващи съпричиняване, са противоправни и виновни?“; 5. „При определяне степента на съпричиняване, следва ли съдът да вземе предвид, че действията на пострадалите лица, представляващи съпричиняване, са основната причина за настъпване на претърпените от тези лица вреди, съответно да присъди обезщетение по-ниско от половината на претендираното?“; и 6. „Налице ли е солидарна отговорност между дружеството възложител и дружеството изпълнител, за вредите, причинени на трети лица от служители на изпълнителя в хода на изпълнението, когато за изпълнителя е уговорена пълна самостоятелност при изпълнение на възложената му дейност и тази дейност е високо специализирана и възложителят не е компетентен да я извършва, но възложителят има право да осъществява контрол върху работата на изпълнителя?“. Сочи, че поставените въпроси са разрешение в противоречие с практиката на ВС и ВКС, съответно: първият и шестият с т. 3 от ППВС № 17 от 18.11.1963 г., решение № 266/21.01.2020 г. по гр. д. № 1255/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о. и определение № 71/12.02.2020 г. по гр. д. № 3027/2019 г. на ВКС, ІV г. о., вторият с решение № 9/02.02.2018 г. по гр. д. № 1144/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о., третият с т. 7 от ППВС № 17 от 18.11.1963 г., решение № 444/31.10.2012 г. по гр. д. № 453/2012 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 350/17.10.2011 г. по гр. д. № 1382/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 18/17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, ІV г. о., а четвъртият и петият с решение № 18/17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, ІV г. о. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Настоящият съдебен състав не намира обжалваното решение да е очевидно неправилно. Касаторът отъждествява неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК с очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, го допуска до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав не намира да са допуснати такива нарушения.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. По първия въпрос не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение и да е обусловил решаващите изводи на съда по него. В случая въззивният е приел, че отговорността на дружеството касатор следва да се ангажира, тъй като същото не е изпълнило задължението си по чл. 5, т. 10 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обектите, съгласно която собствениците или ръководителите на обектите при организирането на дейността са длъжни да разработят план за осигуряване на пожарната безопасност при промененото /завишено/ ниво на пожарна опасност на обекта, в който план се залагат всички изисквания и мерки за обезопасяване на съоръженията и обекта. Установено е, че такъв план не е бил разработен към 02.11.2017 г. Съдът се е аргументирал, че неизпълнението на това законово изискване не се преодолява от факта на проведения от управителката на бензиностанцията инструктаж, още повече, че в свидетелските си показания същата заявява да не помни какви инструкции е дала, а съгласно съдържащия се в приложеното ДП № 11/2017 г. на ОСлС при ОП - С. Н. 17802.11.2017 г. за извършваната газоопасна работа /дължим на основание чл. 163 ал. 1 т. 8 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове/ и конкретно в т. 7 от същия не са посочени конкретно предприети мерки за безопасност /задължение по чл. 167, ал. 1, предложение първо от Наредбата/, а е посочено само „Инструкция, утвърдена от ръководителя на експлоатационното предприятие” – каквато по делото не е представена, а е също задължителна съгласно разпоредбата на чл. 164, т. 2 от същата Наредба. Освен това на безнзиностанцията не са били поставени обезопасителни табели или знаци, че се извършва пожаро-опасна дейност, нито е имало служител, който да спира преминаването, паленето на огън или създаване на условия за образуване на искри. Вторият въпрос също е неотносим. Видно от изложеното по-горе въззивният съд е приел, че с действията и бездействията си служителите на „Петрол“ АД да допринесли за настъпването на вредоносния резултат – запалване и взрив при извършваната в обекта профилактика и действията им се намират в пряка причинно-следствена връзка с вредата, настъпила за увредените лица. Третият въпрос, с който се пита при определяне степента на съпричиняване, следва ли съдът да вземе предвид и действията по съпричиняване, осъществени невиновно от пострадалите трети лица също не може да послужи за достъп до касационно обжалване, доколкото не е бил разгледан в обжалваното решение. Във връзка с шестия поставен въпрос следва да се посочи, че въззивният съд е приел по договора от 04.04.2016 г., че изпълнителят има самостоятелност при изпълнение на възложената му високоспециализирана дейност, но възложителят има права, които са същевременно и задължения – да проведе инструктаж на работниците и служителите на изпълнителя относно правилата за безопасност при работа на съответния обект, които разбира се включват и тези за пожарна безопасност и следва да са в съответствие с действащата нормативна уредба за конкретния вид дейност; по всяко време в хода на изпълнение на възложените дейности да дава на изпълнителя задължителни за последния указания във връзка с тяхното извършване; да определи свой представител, който да осъществява контрол върху извършваните работи в хода на изпълнението им, като „Петрол“ АД не е изпълнило задълженията си във връзка с обезпечаване на пожарната безопасност на извършваната работа. Следователно поставеният въпрос, така както е формулиран е неотносим. Предвид липсата на общо основание за допускане на касационното обжалване по въпросите, не следва да се обсъжда и наличието на поддържаната допълнителна предпоставка – противоречие с практиката.

Поставените четвърти и пети въпроси за определяне степента на съпричиняване са обусловили правните изводи на съда при определяне на дължимото се обезщетение, но по тях не се осъществява поддържаната допълнителна предпоставка. Въпросите са решени в съответствие със съдебната практика. Въззивният съд е приел, че с действията си В. Р. И. и К. Д. Б. са допринесли за настъпването на вредите, извършил е конкретна преценка на степента на съпричиняване за всеки от тях и е намалил обезщетенията със съответния процент, като за В. Р. И. този процент е 60 %, а за К. Д. Б. – 40 %. Обосноваността на изводите му относно приетата степен на съпричиняване, обаче не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл. 281 ГПК. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед изхода на делото на ответниците по касация Р. В. И., В. Р. И., Ш. М. К. и К. Д. Б. се следват разноски за касационното производство. Искането на адвокат В. Р. за заплащане на възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ е своевременно заявено и е основателно. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение като съдът го определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая адвокатското възнаграждение, определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 2, 3 и 4 от Наредбата с оглед материалния интерес, предмет на касационно обжалване, за процесуално представителство съответно на Р. В. И. е в размер на сумата 1446,20 лв., на В. Р. И. е в размер на сумата 510 лв., на Ш. М. К. е в размер на сумата 1130 лв. и на К. Д. Б. е в размер на сумата 630 лв. или общо за четиримата е в размер на сумата 3716,20 лв. Правната защита по делото се изразява в изготвяне на писмен отговор по касационната жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, без явяване в съдебно заседание и на основание чл. 9, ал. 3, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата така определеният размер следва да се редуцира до сумата 2787,20 лв., равняваща се 3/4 от възнаграждението по чл. 7 от Наредбата.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260047 от 30.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 403/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА „Петрол“ АД, ЕИК 831496285 да заплати на адвокат В. Р. Р. – АК - Смолян, пълномощник на ищците Р. В. И., В. Р. И., Ш. М. К. и К. Д. Б. сумата 2787,20 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: