О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60853

София , 03.12.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П. ЧЛЕНОВЕ: И. П. М. Р.

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 3861 по описа за 2021г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Н. М. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно решение № 260136 от 22.06.2021г. по в. гр. д. № 315/2020г. на Окръжен съд Кюстендил, с което е отменено решение № 669 от 5.11.2019г. по гр. д.№ 695/2019г. на Районен съд Дупница в следните му части: в която ЧСИ С. е осъден да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 960лв. и в която ЗАД „А. Б. АД е осъдено да заплати по предявения обратен иск с правно основание чл.435 КЗ сумата от 5 960лв. и са присъдени разноски, като вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от Н. М. С. против ЧСИ Н. С., рег.№ , с район на действие РС Кюстендил за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5 960лв. от неоснователно отлагане на въвода във владение на ПИ с идентификатор ....................., с адрес: [населено място], [улица], с площ от 2 664 кв. м., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор .........................., със застроена площ 205 кв. м.,на два етажа, гараж с идентификатор ............................., със застроена площ 61 кв. м.,РЗП -192 кв. м. и зимна градина със застроена площ 48кв. м., с идентификатор .................... по изпълнително дело № 20127450400214 за периода от 20.09.2017г. до 30.04.2018г., като е отхвърлен и предявения обратен иск, с правно основание чл.435 КЗ за заплащане на ЧСИ Н. С. на сумата от 5 960лв. при условие, че ЧСИ Н. С. изпълни постановеното срещу него осъдително решение по иска с правно основание чл.441, ал.1 ГПК, вр. чл.74, ал.1 ЗЧСИ и чл.45 ЗЗД. Присъдени са разноски съобразно изхода от делото. Решението е постановено при участието на привлеченото трето лице помагач ЗАД „А. Б. АД на страната на ответника по първоначалния иск.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

Въззивният съд е приел за установено следното: Ищецът е придобил процесния имот чрез публична продан по изп. д № 20127450400214 /образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от 24.04.2012г./ Постановлението от 19.01.2017г. е влязло в сила на 20.04.2017г. Първият въвод на купувача във владение е бил насрочен на 20.09.2017г., въз основа на подадена от него молба от 19.07.2017г. На същият ищецът не е присъствал, но е присъствал негов процесуален представител /адвокат С./ и осигурени трима работници за изнасяне на намереното имущество /с оглед оставянето му на склад/. Въводът не е извършен /видно от съставения протокол/, защото в имота е намерено трето лице /майката на длъжника по изпълнителното дело/, която е заявила права върху терена и сградата. Впоследствие тя е поискала спиране на изпълнението като обезпечение на бъдещ иск, но това нейно искане е оставено без уважение с определение от 25.09.2017г. по ч. гр. д.№ 453/2017г. на ОС Кюстендил. Бил е насрочен втори въвод във владение на 15.11.2017г., който също не е осъществен поради обжалване на акта по ч. гр. д.№ 453/2017г. на ОС Кюстендил. Произнасянето на САС е от 5.12.2017г., като жалбата е оставена без уважение.

Последвала е трета молба от ищеца за насрочване на въвод от 28.12.2017г. По същата ЧСИ е посочил, че такъв ще бъде насрочен „след резултат от ОС Кюстендил“. На 2.03.2018г. е изискал от съда данни дали е налице произнасяне по искане на трето лице /Кр.Р./ на отказа за допускане на спиране. На 30.04.2018г. ОС Кюстендил е постановил обезпечителна заповед за спиране на изпълнението по процесното изпълнително дело. ЧСИ е насрочил въвод във владение за 3.05.2018г., но този факт е ирелевантен с оглед заявената претенция, която е за вреди, причинени от противоправни действия на ЧСИ за периода 20.09.2017г. до 30.04.2018г. Въззивният съд е преценил така предявения иск за неоснователен като решаващите му мотиви са, че не е налице бездействие от страна на ЧСИ, защото до произнасяне с окончателен съдебен акт по подадената от длъжниците жалба относно отмяната на възлагателното постановление, той не е могъл да извърши надлежен въвод. Отделно, дори и да счете, че е налице негово неправомерно действие, по делото не е установено пряка причинна връзка между него и претендираните вреди, защото не може да се направи извод, че търсената наемна цена като пропусната полза би била получена и че въобще би било възможно предоставяне ползването на процесния имот.

В изложението към касационната жалба, касаторът първо се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.2 ГПК като твърди вероятна недопустимост и очевидна неправилност на постановения въззивен акт. Счита акта за недопустим поради постановен отказ по направен от страните отвод на съдебния състав, постановил акта във връзка с което поставя следните два въпроса: Безспорна ли е прозрачността на съдебния процес, когато по иска по чл.441 ГПК се произнася същия съд /ОС Кюстендил/, който се е произнесъл и по жалбите, касаещи действията на ЧСИ и длъжен ли е съдебният състав да си направи отвод и при най-малко съмнение за възможна липса на безпристрастност, когато доводи в тази насока са направени и от двете страни и съответно една от страните е орган на държавна власт с еднакъв район на действие като на решаващия съд? Очевидната неправилност е обоснована с твърдението, че съдът не се е съобразил с императивния характер на нормата на чл.498 ГПК, като е приел, че ЧСИ може да откаже въвод във владение независимо, че е налице влязло в сила вписано постановление за възлагане и платена такса. Излага и доводи за необоснованост на постановения въззивен акт /поради неправилна преценка за момента, от който влиза в сила постановлението за възлагане/ и да допуснати съществени нарушения на съдопроизведствените правила, изразяващи се в необсъждане на събраните по делото доказателства относно наличието на осигурени работници и техника за изнасяне на наличните в имота движими вещи и че наличието на трето лице в имота не е основание за отказ на въвод във владение. Позовава се на съдебна практика, която цитира, но не прилага.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от частен съдебен изпълнител С., чрез процесуалния представител адвокат Й., с който се оспорват допустимостта, поради липса на посочени въпрос и касационни основания и основателността й. Счита за неверни твърденията досежно направения отвод, пред вид направеното от пълномощника на ищеца /сега касатор/, адвокат Т., изявление че няма пречка делото да се гледа от ОС Кюстендил. По време на въводите ищецът не е присъствал, а тяхното отлагане е ставало със съгласието на процесуалния му представител. Настъпването на реални вреди не е установено, а и е налице влязло в сила съдебно решение на ВКС /по гр. д.№ 810/2020г. на ІІІ г. о./, с което е потвърдено решение на Дисциплинарен съд на Камарата на ЧСИ, с което е прието, че с процесните действия ЧСИ не е допуснал нарушение на чл.498, ал.2 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, поради липса на поставен от касатора въпрос, за който да е възможно да се провери дали е налице някое от предвидените в закона специални основания за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК. Основанието по чл.280, ал.2 ГПК не е налице, защото практиката приема, че „очевидната неправилност“ изисква от съдържанието на мотивите да е видно въззивният съд да е допуснал нарушение на императивни норми или основополагащи правни принципи, да е приложил несъществуваща или отменена правна норма, както и правна норма в смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила, какъвто настоящия случая не е. В този смисъл, съдържанието на понятието „очевидна неправилност“, по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК не е идентично с общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. В настоящето производство, в което се преценява единствено наличието на общо и специално основание за допустимост, проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт не може да се извършва. /Това е възможно само и ако той бъде допуснат до касационно обжалване/. По тази причина изложените доводи за необоснованост на постановения въззивен акт и за допуснати съществени нарушения на съдопроизведствените правила, не мога да бъдат обсъждани.

Според настоящият съдебен състав не може да се счете, че постановения акт е вероятно недопустим поради отрицателно произнасяне от страна на съда по направено искане за отвод на съдебния състав. В случая не е налице хипотеза на абсолютната процесуална забрана за участие на член от състава по чл.22, ал.1, т.1-5 ГПК. Отводът не е направен и поради съмнение за безпристрастност на съдебния състав, а на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК заради съвпадане на района на действие на ЧСИ и този, в който съдът е местно компетентен да упражнява правомощията си. Компетентен да прецени наличието на основание за отвод е съдебния състав /чл.23, ал.2 ГПК/ и в случая процедурата е спазена. Отделно, за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да е налице нарушение, свързано с участието на съдия при разглеждане на делото, то това съгласно ТР №13/1976 на ОСГК – би могло да е основание за неправилност, но не и за нищожност или недопустимост на постановения акт /вж. в този смисъл решение по гр. д.№ 4941/2014г. на ІІІ г. о./

Мотивиран от изложеното, като счита че не са налице посочените от касатора основания за касационно обжалване, настоящият състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260136 от 22.06.2021г. по в. гр. д. № 315/2020г. на Окръжен съд Кюстендил.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: