О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
София, 15.01.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1202 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 3464 от 28.11.2022 г. по в. гр. д. № 13475/2021 г. на Софийски градски съд, III-б въззивен състав, след частична отмяна на решение от 08.06.2021 г. по гр. д. № 64348/2019 г. на Софийски районен съд, I-по г. о., 166 състав, е отхвърлен предявеният от М. Б. М.-Н. срещу Б. М. Б. иск по чл.45 ЗЗД за сумата над 4000 лв. до 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в наведени клеветнически твърдения, разпространени по време на дадено интервю от 01.11.2019 г. в предаването „Тази сутрин“ по БТВ, ведно със законната лихва. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част, с която Б. М. Б. е бил осъден да заплати на М. Б. М.-Н. обезщетение по чл. 45 ЗЗД в размер на 4000 лв. Като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която искът е бил отхвърлен за разликата над първоначално присъдените 10 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв.
Въззивният съд е приел, че според твърденията в исковата молба на 01.11.2019 г. ответникът е дал интервю в предаването „Тази сутрин“, в което изнесъл неверни, обидни, клеветнически и уронващи доброто име на ищцата твърдения: че предната вечер конспиративно в [населено място] тя отишла де се спазарява кои роми да излязат да кажат ГЕРБ ми платиха, Ф. ми плати, за да гласуваме за нея“, че братя Г. са й помогнали много пред ромските лидери, както и че няма да се изненада, ако и на първия тур са правили „такива магарии“.
Прието е, че назначеното от първата инстанция вещо лице Х. е извършило проверка на представения от ищцата запис на аудио/видео файл на предаването по БТВ „Тази сутрин“ от 01.11.2019 г. и според изготвената експертиза записът е идентичен с този, находящ се на медийната платформа „БТВ М. Г. ЕАД и че не са налице допълнителни монтажи и манипулации в изследваните данни. В това предаване ответникът Б. Б. е заявил, че по информация, съобщена му от човек от екипа на ищцата М. М., предната вечер във В. тя „отишла да спазарява с кои роми да излязат и да кажат - ГЕРБ ми платиха, Ф. ни плати да гласуваме за нея“.
Според показанията на ищцовите свидетели, единият от които е бил председател на инициативния комитет на М. М., на 31.10.2019 г. тя провела среща с нейни избиратели на открито в близост до ЖП-гара В., като обсъждали най-различни теми, свързани с инфраструктурата, водоснабдяването и канализацията, градския транспорт, влака, липсата на топлоснабдяване. Срещата продължила около 40 - 50 минути, след което по покана на служителите на БДЖ влезли вътре в гарата, консумирали чай и ябълки и ищцата разговаряла със служителите за техните проблеми и проблемите на БДЖ. Всичко продължило не по-късно от около 21: 00 часа, след което се прибрали. На следващия ден в щаба на ищцата тя била разстроена, унизена и обидена от даденото интервю на Б. Б.. След интервюто в щаба идвали множество граждани да задават въпроси и да отправят обвинения към ищцата и нейния екип, че искат да манипулират изборите. Едва през м. януари 2020 г. ищцата започнала да се чувства по-добре, да се възвръща нейната предишна енергия, сила и бодрост.
Според единия от свидетелите на ответника – административен секретар на ПП „Герб“, той получил информация от човек от щаба на М. М., че след планираната официална среща с избиратели на 31.10.2019 г. в [населено място] ще бъде организирана тайна среща с местни ромски барони, които да привлекат гласове за М. М. чрез злепоставяне на другия кандидат Й. Ф., че уж тя е платила да гласуват за нея на изборите. На следващия ден същият човек потвърдил, че тайната среща с ромските лидери била проведена и там се обсъждали варианти те да помогнат с гласове за избора на М. М.. Според другата свидетелка – главен редактор в Агенция „ПИК“, тя също разбрала от информатор от щаба на М. М. за предстоящата среща с избиратели във В., поради което изпратила папараците там. Те проследили М. М. до някаква тайна къща на цигански барони, но не успели да заснемат нищо. Въпросният информатор и още един човек разказали на свидетелката, че са присъствали на срещата във В. с някакви хора, на която се уговаряли да изпратят роми по секциите, които да казват пред медиите, че уж гласуват за Й. Ф., само и само да ги снимат медиите и след това да излезе, че има купени ромски гласове за нея.
Поради допуснати от първата инстанция процесуални нарушения в СГС е била допусната на основание чл.266, ал.3 ГПК повторна експертиза, която е достигнала до същите изводи относно фактите, които са от значение за случая. Въззивният съд е кредитирал това заключение като безпристрастно, компетентно и професионално и не е възприел възраженията на защитата на ответника срещу него.
При тези данни от правна страна съдът е приел следното:
На първо място съдът е разграничил обидата и клеветата като фактически състави. След това е разсъждавал за възможната колизия на права, прокламирани в Конституцията на Р. Б. - в случая между свободата на словото от една страна и правата и доброто име на гражданите от друга страна, както и начина, по който чл.39, ал.2 и чл.41, ал.2 от Конституцията уреждат тази колизия. Обсъдени са мотивите към решение № 7/1996 г. по к. д. 1/1996 г. на Конституционния съд, според които свободата на словото (правата по чл.39 – 41 КРБ) няма абсолютен характер, а може да бъде ограничавано в три основни групи основания – за защита на националната сигурност, запазване на обществения ред и превенция на престъпността, защита на здравето и морала, защита на репутацията и правата на другите граждани (чл.39, ал.2, чл.40, ал.2 и чл.41, ал.1 и 2), както и по съображения за запазване на тайна. Направен е извод, че накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение, както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл.57, ал.2 КРБ, така и с оглед на възприетата структура на чл.39 КРБ, в който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. Това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл.32, ал.1, изр.1 от Конституцията е също защитено. Такова ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10, т. 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Посочените ценности обхващат присъщите на човешката личност чест, достойнство и добро име, които са обект на посегателство при нанасяне на обида-умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него, и на клевета - съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление другиму.
Прието е, че свободата на словото не включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени ценности се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай.
Прието е, че в конкретния случай за преценка основателността на исковата претенция съдът следва да съобрази доводите относно разграничението на изнесената информация като факт или мнение. При спор за причинени вреди от изнесена в публичното пространство информация, съдът е длъжен да съобрази, че на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, те могат да ангажират деликтната отговорност на разпространилото ги лице само ако са неверни и позорят адресата. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорност само ако представляват обида.
Прието е, че разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление е противоправно деяние - клевета по смисъла на чл.147, ал.1 НК. При преценка основателността на предявения иск, на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай, че същите са неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране отговорността на ответника. Мненията и оценките не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на дееца само ако представляват обида. Дори оценките и мненията обаче следва да са изградени върху някаква подкрепяща ги достатъчна фактическа база. Липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава злоупотреба със свободата на слово, което е виновно и противоправно поведение (P. and Baadsgaard v. D. [GC], no. 49017/99, § 76, ECHR 2004 XI; J. v. A., no. 26958/95, § 43, ECHR 2001-II. Съдът е длъжен във всеки конкретен случай да подложи на изследване и преценка дали конкретно изказване с негативно спрямо засегнатото лице съдържание, освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. Само при наличие на твърдение за факт, което е невярно, следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно и виновно, дали съставлява злоупотреба с право извън горепосочените нормативно установени предели.
Въззивният съд се е позовал на съдебната практика, според която когато източник на деликта е клеветническо твърдение, по аргумент от чл.147, ал.2 НК доказателствената тежест се размества, като в полза на ищеца е установена оборимата законова презумпция, че дискредитиращите го твърдения са неверни. Ето защо ответникът следва да ангажира безспорни доказателства, че изнесеното от него е истина. Ако източникът на информация е посочен, цитиран е, то ответникът нито дължи проверка на казаното от третото лице /защото преразказва казаното от него/, нито отговаря за верността на твърденията на последния. Следователно, няма как да бъде направена преценка относно коректността на препредаденото твърдение, ако не са посочени лицата, на които авторът се позовава или не е осигурен достъп до тяхното изявление под някаква форма.
Прието е, че в конкретния казус наличието на клеветнически твърдения се обосновава от разпространените конкретни обстоятелства, които се явяват позорни, неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото по отношение на ищцата.
Въззивният съд се е позовал на приетата от него съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че е налице съответствие между изявленията, описани в исковата молба и уточнителната молба на ищцата, и видеоклипа, предмет на изследване, предоставен от нея на елекронен носител. Прието е, че това не се променя от обстоятелството, че според депозираното по делото писмо от БТВ не може да бъде предоставен запис на интервюто, излъчено на 01.11.2019 г., тъй като срокът за съхранение, който е тримесечен, е изтекъл, като може да бъде предоставен запис от интернет страницата, срещу заплащане на сумата от 120 лв. с ДДС. Става въпрос за публично разгласяване на клеветнически твърдения, че ищцата М. е имала намерение да наговори определени роми да излъжат, че им било платено да гласуват за „ГЕРБ“ и това да стане достояние на обществото. Не е възприето твърдението във въззивната жалба, че ответникът Б. Б. само е препредавал чутото от възмутен гражданин. Изявлението му е, че самият възмутен човек е споделил с него въпросните обстоятелства - „този възмутен човек, който е там при тях и ги слуша, ми каза, че може да попитате снощи към седем и половина осем без дваесе във В. дали госпожа М. е правила там среща с ромите да прави такава уйдурма... Споделям какво ще правят... Снощи (на 31.10.2019 г.) по негови думи около седем и половина, осем без дваесе, конспиративно, чакали са я на В. е и отишла да се спазарява с кои роми да излязат и да кажат: „ГЕРБ“ ми платиха, Ф. ми плати, за да гласуваме за нея“. От друга страна, от разпита на свидетеля на ответника Ц. П., който е на длъжност „административен секретар“ в ПП ГЕРБ, се установява, че „възмутеният човек“ е споделил със свидетеля, а не с Б. Б. за организираната от М. М. тайна среща с роми, чрез която се цели да се направи опит да се привлекат гласоподаватели в нейна полза, както и това да се представи като опит за купуване на гласове от другия кандидат Й. Ф.. Има разминаване от кого точно Б. Б. е установил сочените от него обстоятелства, които са позорни за ищцата. Съдът не е възприел за доказан факта на „наговарянето“, доколкото и двамата свидетели на ответника не възпроизвеждат факти, на които те лично са свидетели, а препредават думи на трети лица, които отказват да назоват поименно, за да се направи проверка дали тези лица съществуват реално. Няма как да бъде направена преценка относно коректността на препредаденото твърдение, ако не е посочено лицето, на което ответникът се позовава или не е осигурен под някаква форма достъп до неговото изявление.
Прието е, че при позорните обстоятелства е налице противоречие на изнесения факт с обществена оценка на личността и укоримостта му от гледна точка на съществуващия в обществото морал. Налице е антагонизъм между информацията, съдържаща твърдението, че ищцата организира тайна среща с роми и с това се цели да се привлекат гласоподаватели в нейна полза от една страна, а от друга - да се представи като опит за купуване на гласове от другия кандидат, и моралните норми в обществото, които приемат такова поведение като укоримо и несъвместимо с приетите обществени норми за поведение на човек, а и на политическа личност. Публичното разпространяване на тези клеветнически изявления излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани в чл.39 КРБ и чл.10 ЕКПЧОС. От значение са не само употребените конкретни думи и изрази, извадени от общия контекст и разглеждани поотделно, но и цялостното внушение в интервюто, общото впечатление и замисъл, като в случая цялостното внушение на изявлението на ответника е насочено към извършени съмнителни политически практики от ищцата.
Направен е извод, че са налице всички елементи на гражданския деликт, като ищцата е установила претърпени от нея неимуществени вреди, както и наличието на причинно-следствената връзка между противоправното деяние на ответника и тези вреди.
При определяне на справедливия размер на обезщетението съдът е съобразил ППВС № 4 от 23.12.1968 г., като е отчел негативното отражение на интервюто в психо-емоционален план при ищцата, големият кръг от хора, достояние на които е станало извършеното от ответника изявление и начинът на извършването – чрез национална медия - БТВ. Отчетени са и обстоятелствата, които водят до определяне на по-нисък размер на обезщетение - че ищцата е публична личност, политик и обществена фигура. Съдът се е позовал на константната съдебна практика, че държавните органи, политиците, обществените фигури и държавните служители следва да търпят критика в по-голяма степен от обикновените граждани /практика на ЕСПЧ по делото Лингенс срещу А. и др./. Отчетено е приетото от Конституционния съд за начина на защита на тези лица от публично оповестяване на отнасяща се до тях информация – че личните данни на тези категории лица са защитени в много по-занижена степен от на обикновените граждани (Р. № 4 от 26.03.2012 г. по к. д. 14 от 2011 г. на КС). Това важи особено за политическите длъжности, тъй като те „съзнателно и неизбежно са се изложили на близко наблюдение от пресата и обществото“ /Лингенс с/у А. и др. /. В качеството си на публично лице, адресатът неизбежно и осведомено сам се е открил за обществен контрол. За разлика от частните лица, публичното лице съзнателно и неизбежно се излага на близко наблюдение на всяка негова дума и действие, както от журналистите, така и от цялото общество, поради което то трябва да проявява по-висока степен на толерантност, която трябва да е най-голяма при политиците, а след тях са останалите публични лица, като най-голяма защита на честта и достойнството следва да получават частните лица. Прието е също, че от самото поведение на ответницата, която в о. с. з. заявява, че не става дума за частен спор и частна претенция, а за това дали едно овластено лице, каквото е Б. Б., „може да си позволи от национален ефир на най-гледаната телевизия да изнася клевети и лъжи по отношение на свой опонент“, че спорът бил на „българските граждани“ срещу Б. Б., може да се направи извод, че разпространените твърдения от страна на ответника не са повлияли трайно негативно на представата й за нейната личност, достойнството и доброто й име в обществото.
Като резултат въззивният съд е приел, че справедливият размер на търсеното обезщетение възлиза на 4 000 лв. Прието е също, че самото осъждане по своята същност има ефекта на репарация за причиненото неимуществено увреждане и ако сумата е голяма, каквато в случая е приетата от СРС, би могло да се стигне до неоснователно обогатяване, а това не е целта на закона.
Срещу въззивното решение са подадени две касационни жалби.
Б. М. Б. обжалва решението в частта, с която е осъден да заплати на основание чл.45 ЗЗД сумата от 4 000 лв. Поддържа оплакване, че решението е очевидно неправилно и незаконосъобразно поради това, че при постановяването му е нарушен материалният закон, допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и че същото е необосновано.
Поддържа, че съдебната експертиза, приета от въззивния съд, не анализира и не съпоставя съдържанието на записа, предоставен от ищцата, с този на сайта btvnovinite.bg, който не е автентичният запис на проведеното на 01.11.2019 г. интервю. По делото липсвал автентичен запис и затова оставало спорно какви точно думи и изрази е употребил Б. Б.. В експертизата нямало две текстови извлечения – от диска на ищцата и от съдържанието на сайта btvnovinite.bg, а имало само едно текстово извлечение с неустановен произход. Затова изводът на вещото лице, че е налице идентичност между двата записа, не следвало да се кредитира.
На следващо място – били игнорирани или обсъдени частично и повърхностно следните изявления и доводи:
- изявлението …„този възмутен човек, който е там при тях и ги слуша, ми каза, че може да попитате снощи към седем и половина осем без дваесе във В. дали госпожа М. е правила там среща с ромите да прави такава уйдурма... Споделям какво ще правят... Снощи (на 31.10.2019 г.) по негови думи около седем и половина, осем без дваесе, конспиративно, чакали са я на В. е и отишла да се спазарява с кои роми да излязат и да кажат: „ГЕРБ“ ми платиха, Ф. ми плати, за да гласуваме за нея“… не изхожда от Б. Б., а предава информация на възмутен човек, като последното обстоятелство се доказало от свидетеля Ц. П..
- частта от изявлението „може да попитате снощи към седем и половина осем без дваесе във В. дали госпожа М. е правила там среща с ромите да прави такава уйдурма...“ представлявало въпрос, а не конкретно твърдение за осъществен факт. Въпросът не бил противоправно действие, а по този начин Б. приканвал водещия и зрителите да си зададат въпроса правила ли е М. М. среща с роми във В. и с каква цел;
- частта от изявлението „споделям какво ще правят“ била извадена от контекста на цялото изявление
- частта от изявлението „конспиративно, чакали са я на В. е и отишла да се спазарява с кои роми да излязат и да кажат: „ГЕРБ“ ми платиха, Ф. ми плати, за да гласуваме за нея“ отново представлявала информация, достигнала до ответника от друго лице – възмутения човек; Фактът, че не било посочено името на този човек, е заради неговото желание и изрична воля
Неправилен бил изводът на съда, че с изявлението по повод на срещата в [населено място] представлявали клевета под формата на приписване на престъпления. В случая ответникът просто задал един въпрос, съдържащ информация от трето лице и по никакъв начин не се внушавало на неограничена територия извършването на каквото и да е престъпление от М. М.. Ответникът е действал със съзнанието, че използва своя професионален и граждански дълг като политик. Недопустимо било начинът на мислене и даване на становища, съдържащи въпрос или преценка да се подвеждат под гражданска отговорност, още повече в случаите, когато материализираното слово се основава на обективни факти, пряко възприети от други лица и удовлетворява вменени му задължения. Съдът не изложил мотиви какви престъпления ответникът приписал на ищцата.
Съдът не обсъдил писмени доказателства към исковата молба и частта от интервюто, в които се сочи, че самата М. М. обвинява „Герб“ в „безпрецедентно купуване на гласове“.
Обстоятелството, че М. М. е провела тайна среща с ромските лидери с цел да я подкрепят на изборите се доказала в процеса чрез показанията на свидетелите на ответника.
Неправилно бил определен и размерът на вредите, тъй като не се доказало от разпитаните свидетели тя да е преживяла тежки душевни болки и страдания. Със завеждане на делото ищцата използвала съдебния процес, злоупотребявайки с право, като привидно твърди, че е претърпяла вреди от изказванията на ответника, а всъщност преследвала политическа цел. Искането и за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди не кореспондирало с политическия характер на поведението на ищцата в процеса. Отделно от това – влошеното здравословно състояние се доказвало с медицински документи, а не със свидетелски показания. Отново се набляга на обстоятелството, че ищцата е политик, публична личност, и се извеждат доводи от практиката на КРС и ЧКПЧОС по този въпрос.
Съдът не анализирал процесните изявления – дали са клеветнически, обидни, или съставляват мнение.
В изложението към касационната жалба се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, както и по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:
1. Спрямо какви критерии следва съдът да определи размера на дължимото обезщетение по чл.52 ЗЗД при преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, от значение за точното прилагане на принципа за справедливостта във връзка с прилагане на т.11 от ППВС № 4/1968 г.;
2. На база на какви факти и доказателства следва да се направи преценка от страна на съда за пределите при упражняване на правото свободно да се изразява мнение по смисъла на чл.39 от Конституцията на Република България и чл.10 от ЕКПЧОС и налице ли е превишаване на тези предели при изказани негативни оценъчни съждения, засягащи конкретно лице, както и при предаване на информация, станала известна на деликвента посредством трети лица;
3. Може ли да бъде вменена отговорност на деликвента за „цялостни внушения от негови изказвания“ и на база на какви критерии и доказателства съдът определя дали цялостното внушение в дадено интервю или статия са източник на непозволено увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД и подлежат ли оценъчните твърдения на проверка относно тяхната истинност и ако тези съждения почиват на верни факти или информация, получена от трето лице, дали изразяването им е противоправно;
4. Длъжен ли е съдът в мотивите си към акта, с който разрешава спора по същество, да извърши мотивационен анализ на твърдените за клеветнически изрази – да посочи и да разграничи кои конкретни изрази представляват твърдения за факти и кои – оценка на фактите, съответно дали фактите са неверни и позорни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл.39, ал.1 КРБ и трябва ли да се посочи конкретно от съда за кои изявления и изрази следва да се ангажира отговорността на деликвента по чл.45 ЗЗД и кои изявления са правомерно извършени.
По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение № 213 от 26.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 970/2020 г., IV г. о., решение № 267 от 21.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4587/2018 г., III г. о. и определение № 543 от 20.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4685/2018 г., IV г. о.; по втория въпрос – противоречие с решение № 253/29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г. на ВКС, III-то г. о., решение № 159 от 19.06.2015 г. на ВКС по к. н. ч. х. д. № 300/2015 г., I н. о., решение № 7 от 04.06.1996 г. по к. гр. д. № 1/1996 г. на КРБ и решение № 129 от 11.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2704/2019 г., IV г. о., по третия въпрос – противоречие с решение № 167 от 26.09.2016 г. на ВКС по н. д. № 742/2016 г., III н. о., решение на ЕСПЧ по делото „Хендисайд срещу Обединеното кралство“; решение на ЕСПЧ по делото „Я.Т. срещу България“, решение № 62 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о., и по четвъртия въпрос – решение № 85 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2011 г., IV г. о. и решение № 369 от 26.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2098/2015 г., IV г. о.
М. М. обжалва въззивното решение в частта, с която предявеният от нея иск е отхвърлен за разликата над 4000 лв. до присъдените от първата инстанция 10 000 лв.
В жалбата се поддържа, че съдът неправилно приложил критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Не бил направен анализ на следните факти:
1. Колкото по-силен, влиятелен и ефикасен в действията си е извършителят, толкова по-ефективен и вреден е деликтът;
2. Колкото по-безвластен и уязвим е обектът и колкото по-значими за него ценности са засегнати от деликта, толкова по-голяма е нанесената щета;
3. Колкото по-гледана и популярна е телевизията, чрез която са оповестени клеветите, толкова по-голяма е причинената щета.
При определяне на обезщетението съдът не изследвал втората по-тежка част от нарушението – клеветата за връзката на М. М. с братя Г., която те й оказали чрез ромските лидери.
Решението било необосновано. Нуждата от по-голяма търпимост на обществените личности към критики и оценки по техен адрес не означавало възможност безнаказано да се изнасят лъжи и несъществуващи факти. Клеветите за колаборация с ромски лидери и помощ от осъдени престъпници били най-тежката рана, която може да бъде нанесена на политик и общественик. Важен бил и моментът на нанасяне на увреждането – един ден преди най-важните избори в живота на жертвата. Ноторен факт било, че ПП „Герб“ спечелил изборите в София едва с един процент превес, но с ярко изразен подкрепящ вот в кварталите с ромско население. Присъденото обезщетение било смешно малко на фона на практиката на ВКС и ЕСПЧ да бъдат присъждани петцифрени суми – 10 000 000 по делото на А. П.; 100 000 лв. по делото на Н. Ц.; 300 000 лв. по делото на съдия С..
В изложението към касационната жалба се поддържа основанието по чл.280, ар.2, предл.3 ГПК поради очевидната несправедливост на въззивното решение. Тя се проявила чрез нарушаване на принципа на безпристрастност и неравно третиране на страните; неразглеждане на втория компонент на вредите – уличаване на М. М. във връзки и помощ от братя Г.; несъобразяване, че публичните личности носят и по-висока отговорност поради обществената трибуна и отзвук на изказванията им; несъобразяване на обстоятелството, че ищцата е професионален общественик и политик и клеветите за връзки с ромски лидери и осъдени престъпници я увреждат репутационно много по-тежко, отколкото биха увредили непублична личност; смешно ниския размер на определеното от съда обезщетение.
Отделно от това въззивното решение било постановено в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:
1. Следва ли съдът при определяне на размера на справедливото обезщетение за причинени неимуществени вреди по реда на чл.52 ЗЗД да вземе предвид не само негативният ефект, който деликтът е оказал върху психиката на пострадалото лице, но и периодът, в който увреждането е извършено / ден преди деня на втория тур на избори за [населено място]/;
2. Следва ли съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД , когато те се отнасят за публични личности, да вземат предвид дали става дума за уронване на личността на ищеца като физическо лице или за уронване на честта и достойнството на лицето в качеството му на политически опонент, или съдът следва да съобрази засягането и на двете сфери на лицето – публичната и личната.
По тези въпроси въззивното решение влизало в противоречие с решение № 786 от 25.III.1972 г. по гр. д. № 5/72 г., I г. о., според което определеното по реда на чл.52 ЗЗД обезщетение може да бъде намалявано от съда само при наличието на условията, предвидени в чл.51, ал.2 ЗЗД, както и в противоречие с ППВС № 4/1968 г., според което при определяне на обезщетение за неимуществени вреди следва да се извърши анализ на всички обстоятелства по делото.
Всяка от страните взема становище за неоснователност на жалбата на насрещната страна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд по гражданско дело с цена на иска над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по втория въпрос от изложението към касационната жалба на Б. М. Б.. Въпросът е мотивиран от жалбоподателя с тезата, че неговото изявление за среща на М. М. с ромски лидери с цел осигуряване на тяхната помощ за изборите има обективна база, че то се основава на обективни факти от действителността, пряко възприети от други лица. От тази гледна точка въпросът отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, разяснена в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. По този въпрос касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед особеностите на конкретното дело.
Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК и по жалбата на М. Б. М.-Н. с оглед обстоятелството, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е обсъдил второто изявление в интервюто на Б. Б. по БТВ, включено като предмет на делото в исковата молба – че братя Г. са подпомогнали М. М. за изборите през ромските лидери.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3464 от 28.11.2022 г. по в. гр. д. № 13475/2021 г. на Софийски градски съд, III-б въззивен състав.
Указва на жалбоподателите да внесат в едноседмичен срок от съобщението по 300 лв. държавна такса по сметка на ВКС и в същия срок да представят доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбите им ще бъдат върнати.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на таксите.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: